site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 февруари в историята

1 февруари 2023 г., сряда, 5-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Трифон.  (Предпразненство на Сретение Господне) (Трифоновден).
Свети мъченик Трифон е роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, и произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Заради силната си вяра още от младини бил надарен от Бога с лечителска дарба. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян /управлявал 249-252/ Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. В народния календар свети Трифон се счита за покровител на лозята.
До 1968 г. Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Трифон на 14 февруари, който през м. февруари 1962 г. с Постановление 20 на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря и се отбелязва като Ден на лозаря. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мчк Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари. Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция тези дни се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята.
Имен ден празнуват Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка и др.

В България се отбелязва:

Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Отбелязва се с Решение 37 на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите на България  Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Годишнина от обявяването /1945/ на смъртните присъди по време на митинг пред Съдебната палата в София на осъдените от Първи и Втори състав на
Народния съд - регенти, министрите заедно с министър-председателите в
пет правителства  от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници (51 души), народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (129 души) и други граждански и военни лица. В цялата страна са образувани 135 процеса с общ брой на подсъдимите 11 122 души. На смърт са осъдени 2730 души, оправдани са 1516 души, а срещу 451 души делата са прекратени.

По света се отбелязва:

Световната седмица за хармония между религиите (до 7). Отбелязва се от 2011 г. през първата седмица на февруари с резолюция A/RES/65/5 на Общото събрание на ООН от 20 октомври 2010 г., с цел утвърждаване на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог между хората, както и опазване на мира по света. 

На този ден в България:

1869 - В Букурещ излиза бр.1 на първия български революционен хумористично-сатиричен вестник "Тъпан". Излиза до 12 юни 1870 г. Създаден е от членове на дружество "Българско общество" като орган на формиращата се революционна партия сред българската емиграция в Румъния. Съдържа сатирични статии, фейлетони, прегледи, хумористични сценки и диалози, стихотворения, дописки, информации, телеграми, известия, бележки, народни умотворения. Излиза до 12 юни 1870 г.

1887 - В Ботаническата градина до паметника на Васил Левски в София е открита първата постоянно действаща метеорологична станция в България, в която започват да се извършват редовни метеорологични наблюдения в страната. Основател и пръв наблюдател на метеорологичната станция е Марин Бъчваров, учител в Първа софийска мъжка гимназия, а по-късно професор по астрономия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В следващите две години той провежда редовни наблюдения на времето в София и прави първите сериозни описания на столичния климат. От  20 февруари 1890 г. метеорологичната станция в София започва да се нарича Централна метеорологична станция (ЦМС) със завеждащ Спас Вацов. Постепенно около тази Централна метеорологична станция (ЦМС), благодарение на неговите усилия се изгражда цялата метеорологична мрежа в страната.

1898 - Оскар Искандер е назначен за пръв директор на новоучредената Българска телеграфна агенция (БТА) с Приказ 28 от 27 януари 1898 г., обнародван в бр. 41 на "Държавен вестник". Оскар Искандер, журналист, доктор по философия, редактор и издател на вестници, е директор на БТА до 23 юни 1898 г.

1912 - В "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за Българската академия на науките, приет от 15-ото Обикновено народно събрание и утвърден с Указ  4 от 27 януари 1912 г.  В мотивите, с които законът е внесен, се изтъква задължението на българската държава да насърчи още повече "новообразуваната академия в нейната разширена научна деятелност" и да отреди бюджетна субсидия "за услугата, що прави Българската академия със своята работа на Отечествената наука и на самата държава...". На 19 март (6 март ст.ст.) 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките. Със Закона за Българската академия на науките е регламентирана юридическата самостоятелност и независимост на академията като национално научно учреждение. Определена е Годишна държавна субсидия (60 хиляди златни лева) и академията е освободена от такси, данъци и вземания от всякакъв вид. Започват първите научни дирения, финансирани от академичния бюджет. Този закон действа до 1940 г., когато е приет нов закон, с който БАН се преименува в Българска академия на науките и изкуствата.

1945 - По време на масов митинг пред Съдебната палата са произнесени смъртните присъди на осъдените от Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд. Народният съд има 4 върховни и 64 областни състава, заседаващи от 20 декември 1944 г. до април 1945 г. Първи състав на Народния съд разглежда делата срещу регентите, министрите заедно с министър-председателите в 5 правителства от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници (51 души), а Вторият състав разглежда делата срещу народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (129 души) и срещу други граждански и военни лица. Образувани са 135 процеса с общ брой на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516 души, а  срещу 451 души делата са прекратени. Осъдените на смърт са 2730 души, като сред тях са тримата регенти - принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 народни представители, 47 генерали, полковници и др. На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права. На 26 август 1996 г. с решение 172 Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г. С Решение 37 на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002) 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

1947 - Открита е Първата национална конференция на Трудово кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС). Продължава до 4 февруари 1947 г. Приет е правилник за вътрешния ред в тях, като се набляга на строгото спазване на принципите на доброволността. Трудово кооперативните земеделски стопанства се създават с Наредба-закон за трудовокооперативни земеделски стопанства, приета на 13 април 1945 г. от Министерски съвет. Стопанствата са социални селскостопански организации, образувани чрез обединяване на трудещите се селяни за колективно стопанисване на земята с обществени средства за производство. Кооперирането добива масов характер, като на много места е принудително. То се осъществява при формално запазване на частната собственост върху земята. През 1971 г. ТКЗС са включени в новооснованите аграрно-промишлени комплекси и постепенно загубват своята юридическа и икономическа самостоятелност. Възстановени са края на 80-те години на 20 в. След аграрната реформа през 1991 г. са ликвидирани със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Собствеността върху земята е възстановена в стари реални граници, имуществото е разпределено между бившите членове.

1971 - Комитетът по отбраната взима решение за преобразуване на правителственото авиозвено в отделна авиотранспортна ескадрила към БГА "Балкан". На 12 септември 1972 г. е преименувано на "Правителствен авиоотряд номер 28". В името цифрата 28 е по повод 28-ата годишнина през 1972 г. от събитията на 9 септември 1944 г. Според Устройствения правилник, приет с ПМС 84 от 10 април 2014 г., Авиоотряд 28 е авиационен оператор за изпълнение на полети със специално предназначение и полети за нуждите на министерства и ведомства.

1973 - Започва излъчвания радио Шумен - регионална радиостанция на Българското национално радио за областите Разград, Русе, Силистра, Търговище, Шумен.

1990 - Учредено Българско археологическо дружество от инициативен комитет от Института по Тракология при Българската академия на науките. Целта е да съдейства за развитието на археологическата наука и за популяризирането на знанията в тази област.

1991 - Либерализирани са цените на всички стоки и услуги в България с изключение на електроенергията, топлоенергията, газ "пропан-бутан" и въглищата, и е въведен пазарен механизъм за тяхното формиране. С Постановление 8 на Министерски съвет от 29 януари 1991 г. за либерализиране на цените и социална защита на населението, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 9 от 1 февруари 1991 г., е утвърден Списък на стоки и услуги от първа необходимост, чиито цени са обект на специално наблюдение и контрол от страна на Министерския съвет. Всички останали стоки и услуги се образуват и договарят свободно. С фиксирани цени остават само електроенергията, топлоенергията, газ пропан-бутан и въглища.

1993 - Излиза бр. 1 на в."Меридиан мач" - футболен всекидневник.

1995 - Влиза в сила Споразумението за асоцииране на България към Европейската общност (ЕО), подписано на 8 март 1993 г. в Брюксел, Белгия, ратифицирано от Народното събрание на 15 април 1993 г.

2012 - В Севлиево е измерен един от най-студените зимни дни с температура от минус 31,4 градуса, измерена в 7,20 часа. По-студено е било само на 9 февруари 2005 г., когато е измерена температура от минус 34 градуса.

2014 - На заседание Националният съвет на БСП взима решение за снемане на политическото доверие и отнемане на правата за заемане на партийни длъжности, членство на ръководни органи на партията и право да се кандидатират за такива в срок от една година на Георги Първанов, Румен Петков, Анатоли Младенов, Бойка Арабаджиева, Владимир Калчев,  Дилян Енкин, Евгени Желев, Емил Константинов, Крум Милетиев, Людмил Веселинов, Росица Янакиева,  Светлин Николов, Трифон Митев.

2018 - След акция на Специализираната прокуратура и Комисията за противодействие на корупцията  в общинската администрация на гр. Септември и частни домове за 24 часа е арестуван кметът на общината Марин Рачев. При обиска на дома му в нощното му шкафче са открити копия от справки на Държавна агенция "Национална сигурност", касаещи местните избори през 2015 г. Срещу Марин Рачев са повдигнати две обвинения  - за умишлена безстопанственост при 7 сделки на община Септември, при  които са нанесени щети за около 100 000 лв. и за закупуване на имот от община Септември от фирма, чийто собственик е роднина на кмета Рачев.

2019 - Парламентът одобрява на второ четене промени в Закона за лечебните заведения, с които болница "Лозенец" престава да бъде лечебно заведение към Министерския съвет и става многопрофилна болница за активно лечение към Министерството на здравеопазването.

2020 - Започват строителните дейности по изграждане на водопровода между Перник и Мало Бучино, включващи изграждане на помпена станция, подмяна на три спирателни крана по довеждащия водопровод на Перник и монтиране на система за мониторинг на язовир "Студена". Общата стойност на обекта е 127 039 000 лв. с ДДС.
 
2021 - На официална церемония пред галерията "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил, в деня на рождението на Майстора, председателят на Съюза на българските художници Любен Генов обявява носителя на Националната награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" за 2021 година - художникът Йордан Кисьов. Наградата се връчва ежегодно от 1973 г. до края на 80-те години на 20-и век. Възстановена е през 2012 г. и се присъжда на български художник за изключителните му постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година.

2022 - Регионалната здравна инспекция започва проверка по случай на жена, която, според твърденията на близките й, е починала докато е чакала тази нощ да бъде приета в спешното отделение на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) във Враца. Видеоклип, на който се вижда, че младата жена изпада в безпомощно състояние в приемната на спешното отделение на болницата, е разпространен сутринта във фейсбук. Сигнал за случилото се е подаден през нощта от изпълнителния директор на МБАЛ-Враца Петър Керемидчиев, по чието разпореждане е започнала вътрешна проверка. 

На този ден по света:

1778 - Британският мореплавател Джеймс Кук открива първите острови от Хавайския архипелаг, които той нарича Сандвичеви острови.

1866 - Основана е датската информационна агенция "Рицаус бюро". Агенцията носи името на своя основател - Ерик Николай Рицау. От 1 януари 1947 г. е акционерно дружество на датски вестници и издателства.

1884 - Във Великобритания излиза първи том на Оксфордския речник - академичен речник на английския език на издателство "Оксфорд юнивърсити прес". Името на първото издание е Нов английски речник, основан на историческите принципи. Идеята за създаването на речника е на Лондонското филологическо дружество от 1857 г. През 1859 г. проектът е публикуван и за редактор на изпълнението му е назначен Джеймс Мъри. Над речника са работили и филолозите Хенри Брадли и Уилям Креги. През 1895 г. на кориците се появява паралелното название Оксфордски английски речник. Изданието съдържа 10 тома, излиза до 1928 г. и съдържа около 400 000 думи, изрази и фрази. Речникът е известен неофициално като Речникът на Мъри, по фамилията на главния му редактор Джеймс Мъри. През 1933 г. речникът е преиздаден в 12 тома под сегашното си наименование - Оксфордски английски речник. Между 1972 г. и 1986 г. са добавени още 4 тома. При последното преиздаване на речника през 2005 г. в него са включени около 600 000 думи.

1896 - В Торинската опера за пръв път е представена "Бохеми" от Пучини под диригенството на Артуро Тосканини.

1918 - В Русия е въведен Григорианският календар съгласно декрет на Съвета на народните комисари - правителството на РСФСР, от 24 януари 1918 г. Според декрета след 31 януари следва 14 февруари, а не 1 февруари. Григорианският календар е въведен съгласно була "Интер грависсимос", издадена на 24 февруари  1582 г. от папа Григорий XIII, според която датите се преместват с 10 дни напред и се нарежда денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък да се приеме не за 5, а за 15 октомври 1582 г. Така се поправя грешката, натрупана от Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март. С Григорианския календар се заменя Юлианския календар, който за 400 години избързва с 3 дни. За да се избегнат нови грешки, се решава от всеки 400 години да се изваждат 3 дни. Григорианският календар не получава веднага разпространение. Появяват се проблеми със загубените дни, още когато се приема разликата от 10 дни загубено време при приемане на календара през 16 в. Първите страни, приели новия календар, са Испания, Италия, Португалия, Франция и Нидерландия.

1919 -  Във Вилнюс, Литва, е открита Централната библиотека на Литва (дн. Литовска национална библиотека "Мартинас Мажвидас").

1946 - Норвежкият политик Трюгве Ли е избран за първи генерален секретар на ООН. Официално встъпва в длъжност на 2 февруари 1946 г. На 1 ноември 1950 г. Общото събрание на ООН удължава мандата му с още три години, считано от 1 февруари 1951 г. Подава оставка на 10 ноември 1952 г.

1958 - Създадена е Обединената арабска република (ОАР) по силата на споразумение между Египет и Сирия. Съществува до 28 септември 1961 г.

1975 - Американските  програмисти Бил Гейтс и Пол Алън завършват разработката на програмния език "бейсик". Двамата го продават на компанията "MITS", от Албъкърки в щата Ню Мексико - първият клиент на американската технологична компания "Майкрософт", която те създават на 4 април 1975 г. Това е първият програмен език за персонален компютър.

1979 - Аятолах Рухола Мусави Хомейни се завръща в Иран след 15 години в изгнание. На летището в Техеран е посрещнат от 3 милиона души. На 11 февруари 1979 г. Върховният военен съвет сваля доверието си от министър-председателя Шапур Бахтир, който на следващия ден напуска страната и се установява във Франция. Създадено е правителство на Националния фронт, парламентът е разпуснат, отменена е конституцията. На 16 февруари 1979 г. е приет декрет за конфискуването на цялата собственост на шах Мохамад Реза Пахлави  и шахското семейство. На 30 и 31 март 1979 г. е произведен референдум за държавното устройство на Иран, на който 99,3 процента гласуват "за" премахването на монархията и създаването на Ислямска република Иран. На 1 април 1979 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни обявява официално първия ден на "божието управление" и е провъзгласен за ръководител на Ислямската република Иран (духовен водач на мюсюлманите), който пост заема до смъртта си на 3 юни 1989 г.

1989 - Влиза в сила Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание, подписана на 26 ноември 1987 г. от страните членки на Съвета на Европа в Страсбург, Франция. България подписва конвенцията на 30 септември 1993 г., а парламентът я ратифицира на 3 май 1994 г.

1992 - В Кемп Дейвид, САЩ, президентите на Русия и САЩ Борис Елцин и Джорд Буш подписват съвместна декларация, в която за първи път официално е обявен краят на "студената война". В документа се обявява началото на нови отношения между двете страни в икономическата и военната сфера, борбата с тероризма и др. На 5 март 1946 г. във Фултън, щата Мисури, САЩ, министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил произнася реч пред студенти, за която се смята, че поставя началото на "студената война".  В нея той казва, че "от Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента се спусна "желязна завеса". Зад тази линия се съхраняват всички столици на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населението около тях се намират в това, което трябва да нарека "съветска сфера на влияние". В тези страни преобладават полицейски правителства...".

1995 - В Страсбург, Франция, 21 страни членки на Съвета на Европа подписват Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, приета на 95-ата сесия на Комитета на министрите  на 10 ноември 1994 г. България ратифицира конвенцията на 18 февруари 1999 г.

1999 - Морзовата азбука официално излиза от  употреба. Заменена е от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно от 1992 г. На 4 септември 1837 г. в Ню Йорк, САЩ, американският изобретател Самюъл Морз за първи път демонстрира създадения от него електромагнитен телеграфен апарат, за използването на който е въведен телеграфният код (1838), известен като морзова азбука. На 24 май 1844 г. от Вашингтон до Балтимор, САЩ, е направено първото телеграфно съобщение на морзовата азбука.

2000 - В Лондон, Великобритания, 54-годишният Харолд Шипмън, известен като "Доктор смърт" е осъден на 15 доживотни присъди за извършените от него 15 убийства. На 13 януари 2004 г. той е намерен обесен в затворническата килия в затвора "Уейкфийлд", където излежавал присъдата си. В периода между 1995 г. и 1998 г. той умъртвявал жертвите си /всичките възрастни жени/ със смъртоносни инжекции с диаморфин - чист хероин, използван в медицината като болкоуспокояващо за тежко болни пациенти. Хладнокръвно и системно той е убил със смъртоносни дози хероин или морфин между 215 и 260 свои пациенти. Повечето от жертвите на "доктор Смърт" са жени, които живеели сами. Най-възрастната от убитите жени била на 93 години. Харолд Шипман е практикувал като семеен лекар в гр. Хайд, близо до Манчестър.

2003 - Американската космическа совалка "Колумбия" се разпада  над щата Тексас, САЩ,  в 9:00 ч. местно време (16:00 ч. бълг.време), 16 минути преди  планираното приземяване в космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, щата Флорида. Загива  седемчленният екипаж - Рик Хасбънд, Калпан Чаула, Уилям Маккул, Майкъл Андерсън,  Дейвид Брауън, Лоръл Кларк и първият израелски астронавт Илан Рамон. Това е първият екипаж, който загива при кацане на космически кораб в 42-годишната история в осъществяването на пилотирани  космически полети на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА). "Колумбия" е най-старата совалка на НАСА и носи името на  първия американски кораб , извършил околосветско пътешествие  през  1792 г. Тя е транспортирана в космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, щата Флорида, през март 1979 г. и за първи път е изстреляна на 12 април 1981 г. Последният 28-ми  полет   на "Колумбия", започва на 16 януари 2003 г. за 16-дневна мисия. Това е 113-ото изстрелване на американски космически кораб за многократна употреба.

2003 - Влиза в сила Договорът за институционните реформи на Европейския съюз (ЕС), известен като Договор от Ница, след ратифицикацията му от 15-те държави членки. Договорът е одобрен на 11 декември 2000 г. в Ница, Франция, на срещата на високо равнище на Европейския съюз (7-12 декември 2000). На 26 февруари 2001 г., в Ница, Франция, е подписан от министрите на външните работи на Европейския съюз. С него се въвеждат институционални промени, които позволяват на Европейския съюз да се разшири до 25 страни членки, а впоследствие и до 27. Договорът определя броя на депутатите в Европейския парламент и намалява членовете на Европейската комисия до един за всяка страна-членка, увеличава правомощията на председателя на Европейскитя комисия, като той получава правото да уволнява комисари. Съгласно договора гласуването с квалифицирано мнозинство се разпростира върху 29 области и шест кадрови назначения, които дотогава изискват единодушие, сред които са въпроси от областта на услугите и интелектуалната собственост, регионалното подпомагане. Определено е и новото разпределение на гласовете в Съвета на министрите - четирите най-големи страни - Германия, Франция, Великобритания и Италия - 29 гласа, Испания и Полша - 27 гласа, Румъния - 15 гласа, Нидерландия - 13 гласа. Гърция, Чехия, Белгия, Унгария и Португалия - 12 гласа. България, Австрия и Швеция - 10 гласа. Словакия, Дания, Финландия, Ирландия и Литва - 7 гласа. Латвия, Словения, Естония,  Кипър и Люксембург - 4 гласа, Малта - 3 гласа.

2005 - Народното събрание (парламентът) на Судан ратифицира мирния договор с бунтовниците от южните провинции, подписан на  9 януари в Найроби, Кения. Договорът  предвижда създаването на преходно правителство, в което бившите бунтовници от Суданската народна освободителна армия ще разполагат с няколко места. Предвижда се също в края на шестгодишния преходен период южните судански провинции да гласуват на референдум за самоопределянето си. Единодушният вот формално слага край на най-дългата гражданска война в Африка, започнала през 1983 г.

2007 - В Брюксел, Белгия, Европейският парламент приема с огромно мнозинство резолюция за въвеждане на мораториум върху изпълнението на смъртни присъди. В документа се отправя призив всички държави от Европейския съюз, които не са направили това, да ратифицират протокола към Международния пакт за граждански и политически права, изискващ пълното премахване на смъртното наказание.

2008 - Влиза в сила Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, приета на 3 май 2005 г. в Страсбург, Франция. Конвенцията влиза в сила за първите 10 страни, които са я ратифицирали - Албания, Австрия, България, Хърватия, Кипър, Дания, Грузия, Молдова, Румъния и Словакия. България подписва конвенцията на 22 ноември 2006 г.

2014 - От вулкан Синабунг на остров Суматра, Индонезия, изригва лава и горещ газ. Загиват най-малко 14 души. Вулканът Синабунг се активизира през м. септември 2013 г., поради което над 30 000 души са принудени да напуснат домовете си.

2016 - Световната здравна организация (СЗО) обявява, че вирусът Зика, пренасян от комари, е глобална опасност, тъй като се свързва с хиляди родилни дефекти и се разпространява бързо. Вирусът е най-разпространен в Бразилия, където от 2015 г. досега са регистрирани около 4000 случая на микроцефалия - увреждане, при което децата се раждат с по-малки по размери мозъци. Общоамериканската здравна организация съобщава, че вирусът Зика се е разпространил в 24 държави и територии в двете Америки. Болестта Зика е открита през 1947 г. в Уганда. Вирусът се пренася от определен вид комар Aedes aegypti. При 80 на сто от заразените хора не се проявяват симптоми. На 29 февруари 2016 г. френски учени заявяват, че са доказали връзка между вируса Зика и синдрома на Гилен-Баре. При синдрома на Гилен-Баре имунната система напада част от нервната система. Той обикновено се развива няколко дни след излагането на вирус, бактерия или паразит.
 
2017 - В Букурещ, Румъния, около 30 000 души се събират на Площада на победата, където се намира сградата на правителството, за да протестират срещу одобрените на извънредно заседание на 31 януари 2017 г.  правителствени проекти в областта на правосъдието. Около 6000 души излизат  на протести в западния град Тимишоара, в централния град Брашов се събират около 2500 души, в североизточния Яш - 5000 души, а в Клуж, Сибиу и Галац протестиращите са около 1000. Демонстрации има също в Крайова, Констанца, Орадя, Хунедоара, Бакъу. Румънците, живеещи в чужбина, протестират в Лондон, Хелзинки, Дъблин, Белфаст, Виена и други градове.

2019 - С нота на Държавния департамент САЩ официално уведомяват Русия за прекратяване на участието си в двустранния Договор за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег от 1987 г. и началото на процедурата по излизането от него. САЩ обвиняват Русия, че новата й крилата ракета 9М729 "Новатор" е създадена в нарушение на договора, а Русия твърди, че ракетата отговаря на ограниченията, въведени с подписания на 8 декември 1987 г. договор, който забранява на Русия и САЩ използването на ракети с обсег на действие между 500 и 5500 км. На 23 януари 2019 г. началникът на ракетните войски и артилерията на руската армия ген.-лейт. Михаил Матвеевски на среща с чуждестранни военни аташета заявява, че крилата ракета 9М729 има максимален обсег от 480 км, тоест по-малко от предвидения в договора пределен обсег.

2021 - В Мианма е извършен военен преврат. Въоръжените сили на Мианма обявяват извънредно положение за срок от една година и заявяват, че са извършили арести на висши правителствени фигури в отговор на измамите на парламентарните избори на 8 ноември 2020 г., на които "Национална лига за демокрация" получава 396 места от общо 476. Арестувани са председателката на управляващата партия в Мианма "Национална лига за демокрация" и фактически министър-председател на страната Аун Сан Су Чжи, президентът Вин Мин и други висши представители на партия "Национална лига за демокрация". Във видеообръщение, излъчено от тяхна телевизия, военните съобщават, че властта е предадена на главнокомандващия въоръжените сили генерал Мин Аун Хлайн.

2022 - В Гвинея-Бисау е извършен неуспешен опит за преврат срещу президента на страната Умаро Сисоко Ембало. Убити са четирима от нападателиле и двама членове на президентската охрана. Това е десетият преврат или опит за такъв в Гвинея-Бисау - западноафриканска държава с население от около 2 млн. души, придобила независимост от Португалия през 1974 г.

 Родени на този ден българи:

Кузман Шапкарев, книжовник, учител, фолклорист и етнограф (1834-1909).
Работи като учител по гръцки и български език в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, Битоля –(дн. Република Македония) (1856-1874). По негово предложение са открити Солунската българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" и Солунската българска девическа гимназия "Св. Благовещение". Действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1900). Сътрудничи на възрожденския периодичен печат с дописки по просветни и обществени въпроси. Издава учебници. Пише статии по езикови въпроси. Автор е на сборника "Български народни умотворения" (1891-1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. Застъпва се за съчетаване на източнобългарските и западнобългарските диалекти в книжовния език.

Александър Кръстев, композитор, педагог, диригент и общественик (1879-1945).
Учител в Ломското педагогическо училище (1901-1907) и във Варна (1907-1945). Бил е диригент на хора и оркестъра на музикално дружество "Гусла", хор "Морски звуци", еврейския хор "Хармония" и катедралния хор във Варна. Ръководил е Варненското музикално училище (открито през 1922 г.). През 1919 г. организира и ръководи хора на оперетната дружба. Един от инициаторите за създаване на Варненската общинска опера (1930). Един от инициаторите за основаване на Българския музикален съюз и от 1903 г. дългогодишен член на ръководството му. Автор е на около 50 хорови и 20 песни за глас и пиано, сред тях са соловите "Що ми не дохождаш" и "Коня яхам", марша "Добруджански край", първото "Концертино за цигулка и оркестър", на китки и маршове за духов оркестър, пиеси за пиано, над 100 детски и училищни песни и др.

Владимир Димитров-Майстора (ист. име Владимир Димитров Поппетров), български художник, живописец и график (1882-1960).
Работи като учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов (1911-1918). Военен художник по време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918), създава цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот. Работи като художник към Министерството на народното просвещение (1930-1950). Има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби.  Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Сред творбите му са: "Майка ми", "Портрет на майка ми", "Автопортрет", "Жътвар", "Пеещи моми", "Невеста повежда хоро в с. Шишковци", "Семейство", "Портрет на момиче", "Българската мадона"  и др. Удостоен е със званията "Заслужил художник" (1950) и "Народен художник" (1952). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1952), на орден "Народна република България" първа степен (1957), на орден "Георги Димитров" (1959) и др.

Пенчо Георгиев (Пенчо Георгиев Попстоянов), художник, сценограф, живописец и график (1900-1940).
От 1926 г. е художник и сценограф в Народната опера в София и в Художествения театър в София. Сценограф на Градския театър в Русе (1926-1929). Първи илюстратор на книгите на Максим Горки в България - "Тома Гордеев" и "Майка". Автор е на живописните композиции "На смъртния одър", "Към пазара, "Задушница", "Прощаване", "Дунавски рибари" и др. Илюстрира детски книги и учебници. Създава повече от 30 сценографии за драми, опери и балети. На негово име е учредена награда за сценография на Съюза на българските художници.

Спас Кралевски (ист. име Спас Любенов Милев), писател (1908-1969).
Учител и директор на гимназията в Луковит (1938-1953). Преподавател в Института за прогимназиални учители в Плевен (1954-1955). Редактор в издателство "Български писател" (1957-1969). Сътрудничи на в. "Заря" (1914-1920; 1929-1944), "Вестник на жената", в. "Младежка дума" (1926-1929), на сп. "Наковалня" (1925-1933). Автор е на романа "По мансардите" (2 ч., 1965-1966), на повестите "Стачка" (1950), "Железничари" (1956), "Другари" (1958), "Очи, които питат. Дневник на един учител"  (1960), на разкази и новели, сред които "Сърце"  (1939), "Пшеничено зърно" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен по случай 60-годишнината от рождението му и за неговата литературна и обществена дейност (януари 1968).

Ганчо Краев (Ганчо Краев Ганчев), писател хуморист (1909-1977).
Работи като учител (1934-1946). Редактор във в. "Стършел" (1950-1969). Автор е на фейлетони и хумористични разкази, на сборниците "Тука е така" (1947), "Дойде ни времето" (1952),  "Смешна менажерия" (1959), "Тук да си остане" (1965), "Сто кубика тревоги" (1972), "Хоро без гайда" (1977).

Генко Генков, художник (1923-2006).
Работи предимно в областта на пейзажа с маслени бои, акварел и темпера. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г., а последната - през 1993 г. През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа. През 70-те години на 20-и в. разработва възможностите на различните материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те години на 20-и в. използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В работата му могат да се открият отгласи от постимпресионизма и фовизма. Генко Генков има 8 самостоятелни изложби, като последната му изложба е открита на 16 февруари 2006 г. в Софийската градска художествена галерия. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" трета степен (1972),  на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (октомври 2000)  и др.

Илия Мирчев, състезател по баскетбол и треньор (1934-2007).
Той е в състава на националния отбор на България, който завършва на пето място на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1957 г. в София, България, и бронзов медал от Европейското първенство през 1961 г. в Белград, Югославия, с националния отбор по баскетбол.

проф. Иван Праматаров, скулптор (1938).
Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия /УАСГ/ (1973-2004). Ръководител на катедра "Рисуване и моделиране" в  УАСГ (1992-2000). Автор е на декоративно монументални обекти в страната.

Николай Михайлов, лекар психиатър и политик (1946).
Преподавател по психология в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1990-1999). Директор на дирекция "Обучение на човешките ресурси" в Националната здравноосигурителна каса (1999-2001). Преподавател по психология в Нов български университет (2001-2002). Един от учредителите на партия "Демократи за силна България" (30 май 2004). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009).

Иван Кючуков, футболист и треньор (1946).
През футболната си кариера е играл за "Марек" (Дупница), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив) и "Асеновец" (Асеновград). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.

о. р. ген. Михо Михов, военен деец и дипломат (1949).
Началник на Главния щаб и командващ Военновъздушните сили на Българската армия (1992-1997), началник на Генералния щаб на Българската армия (11 юни 1997-11 юни 2002). Посланик на България в Македония (1 септември 2005-30 юни 2009). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове (11 юни 2002).

Емил Спасов, български футболист и треньор (1956).
През футболната си кариера е играл за "Левски" (София), "Спартак" (Варна), "ИК Браге" (Швеция), "Антверпен" (Белгия) и "Омония" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 16 мача и отбелязани 3 гола.

Галина Тонева-Дачева, юрист (1960).
Заместник районен прокурор в Пета районна прокуратура-София (12 февруари 1990-11 юни 1992). Съдия в Районен съд -София (16 юни 1992-6 февруари 1995). Съдия в софийски градски съд (6 февруари 1995-10 юни 1998). Съдия в Софийския апелативен съд (10 юни 1998-4 октомври 2007). Изпълняващ длъжността заместник на административния ръководител и заместник-председател на Апелативен съд София (4 октомври 2007-23 април 2008), заместник-председател на Софийския апелативен съд (23 април 2008-30 април 2009). Заместник главен прокурор (22 април 2009-21 февруари 2013).

Кирил Метков, футболист (1965).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (София), ЦСКА (София), "Славия" (София) и "Гамба" (Осака, Япония). За националния отбор по футбол има изиграни 9 мача и отбелязан 1 гол.

Светлана Жекова, икономист и политик (1967).
От 1999 г. работи в отдел "Европейска интеграция" на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От май 2004 до август 2014 г. заема различни длъжности в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел, Белгия  (до 1 януари 2007 г. - Мисия на България към Европейските общности), където е била първи секретар, представител на МОСВ в мисията, съветник, ръководител на сектор "Околна среда" в Представителството (2008-2014). Министър на околната среда и водите в служебно правителство (6 август-7 ноември 2014).

Екатерина Тошева-Машова, състезателка по лека атлетика и треньор (1974).
Многократна републиканска и балканска шампионка на 100 м, 200 м, 4х100 м и 4х400 м.  През 2002 г. печели златен медал на 220 м. и сребърен на 100 м на турнир за купа "Европа". През 2005 г. започва да се занимава с бодифитнес. През май 2006 г. печели златен медал на Балканското първенство по бодифитнес (категория до 163 см.) в Бор, Сърбия.

Радослав Анев, футболист (1985).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Славия" (София), "Локомотив" (Мездра), "Пирин" (Гоце Делчев), "Лудогорец" (Разград), "Пирин" (Благоевград), "Ричоне 1929" (Италия), "Виртус Кастелфранко" (Италия), "Етър" (Велико Търново) и "Ботев" (Враца).

Иван Площаков, футболист (1986).
През футболната си кариера е играл за "Марица" (Пловдив), "Ботев" (Пловдив), "Родопа" (Смолян), "Асеновец" (Асеновград), ЦСКА (София), Спартак (Пловдив), Киети (Италия), Ботев (Пловдив), Оборище (Панагюрище).

На този ден са родени и:

Луи Огюст Бланки, френски революционер (1805-1881).
Бланки е републиканец, член на Парижката комуна (1871).

Густав Шпангенберг, немски художник (1828-1891).

Владимир Бехтерев, руски невролог, физиолог, психиатър и психолог (1857-1927).
Основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия. Член на Медицинския съвет при Министерството на вътрешните работи (1894) и военния министър (1895). През 1908 г. основава Психоневрологическия институт, където създава собствена школа и обучава стотици ученици. Основател на Института по изучаване на мозъка и психическата дейност (1918). Основател на "Неврологичен вестник", орган на Казанското неврологично дружество, който излиза под негова редакция от 1893 г. до 1918 г. На негово  име е наречена заболяването, засягащо гръбначния стълб - Болест на Бехтерев.

Густав Вайганд, немски етнограф и езиковед (1930-1860).

Щефан Лукиан, румънски художник (1868-1916).
Представител на импресионизма.

Хуго фон Хофманстал, австрийски поет и драматург (1874-1929).

Казимеж Нич, полски eзиковед (1874-1958).
Президент на Полската акедемия на науките (1946-1952) и неин вицепрезидент (1952). Един от основателите на Краковската школа на езиковедите. Под негова редакция излиза "Малък атлас на полските диалекти" (1957-1959). Един от основателите на "Обществото на любителите на полския език" (1920) и "Полското лингвистично дружество" (1925).

Марие Майерова, чешка писателка (1882-1967).
Авторка е на романите "Девственост" (1907), "Дъщерите на земята" (1913), "Мъченици" (1921), "Най-добрият свят" (1923), "Сирена" (1935), "Миньорска балада" (1938), "Робинзонка" (1940), "Язовирът" (1948) и др.  

Джон Форд, американски режисьор, продуцент и сценарист от ирландски произход (1895-1973).

Кларк Гейбъл, американски актьор (1901-1960).
Участвал е във филмите "Това се случи през нощта" (1934), "Бунтът на Баунти" (1935), "Отнесени от вихъра" (1939), "Високи мъже" (1955), "Това започна в Неапол" (1960) и др. Носител на "Оскар" (1934) за филма "Това се случи през нощта".

Лангстън Хюз, американски писател (1902-1967).
Автор е на повече от 50 книги, от които 16 поетични, сред тях са "Тъжни блусове" (1926), "Хубави дрехи за евреина" (1927), "Негърска майка" (1931), "Шекспир в Харлем" (1942), "Поля на чудесата" (1947) и др.

Емилио Сегре (Емилио Джино Сегре), американски физик от италиански произход (1905-1989).
Работи в областта на ядрената и неутронната физика. Открива химичният елемент  номер 43, наречен техниций (1937). През 50-те години на 20-и в. започва да работи с американския физик Оуен Чембърлейн по получаването на антипротон. Използвайки ускорител за частици беватрон двамата откриват антипротони и по този начин поставят началото на откриването на много допълнителни античастици. Антипротоните са античастици, които възникват при разбиването на атомните ядра с високоенергетични частици, които се получават в ускорители на заредени частици. Носител на Нобелова награда за физика за 1959 г. заедно с американския физик Оуен Чембърлейн за откриването на антипротона (1955).

Алисия Рет, американска актриса и художник портретист (1915-2014).
Участвала е във филма "Отнесени от вихъра" (1939), в който изпълнява ролята на Индия Уилкс, сестра на Ашли Уилкс, в когото Скарлет О'Хара е влюбена. Освен това тя е и художник и илюстратор - нарисувала е много от актьорите, с които се е снимала във филма. През 1941 г. тя се оттегля от киното.

Стенли Матюс, английски футболист и треньор (1915-2000).
Известен е със своето спортсменско отношение в играта - изиграл е над 700 мача в английското първенство, като не получава нито един наказателен картон. Носител на първата награда "Златна топка" на сп. "Франс футбол" за 1956 г. През 1965 г. става първият футболист носител на Орден на Британската империя (почетно рицарско звание).

Мюриъл Спарк, британска писателка и поетеса от шотландски произход (1918-2006).
Авторка е на разкази, стихове, биографии на писатели, литературна критика и над 20 романа, най-известният сред които е "Разцветът на госпожица Джийн Броуди" (1961).

Рената Тебалди, италианска оперна певица - сопран (1922-2004).
Тя дебютира като певица през 1944 г., но става известна през 1946 г., когато диригентът Артуро Тосканини я кани да участва в концерт, с който "Ла Скала" в Милано отново отваря врати след края на Втората световна война (1939-1945). Международната й кариера е белязана от съперничеството й с Мария Калас. Тебалди е пяла на сцените на най-големите опери в света - Лондонската опера, операта в Сан Франциско, "Метрополитън" в Ню Йорк, Виенската опера, Берлинската опера. През 1973 г. тя получава възпаление на гласните струни и се оттегля от оперната сцена.

Борис Елцин, руски политик (1931-2007).
Първи секретар на Свредловския комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз /КПСС/ (2 ноември 1976-18 април 1985). Секретар на Централния комитет (ЦК) на КПСС (1 юли 1985-18 февруари 1986). Първи секретар на Московския градски комитет на КПСС (24 декември 1985-11 ноември 1987). Председател на Върховния съвет (парламент) на Руската съветска федеративна социалистическа република (29 май 1990-10 юли 1991). Първи президент на Русия (10 юли 1991-31 декември 1999). Председател на правителството (6 ноември 1991-15 юни 1992).

Тунджел Куртиз, турски актьор, режисьор, продуцент и сценарист (1936-2013).
През близо 50-годишната си кариера е участвал в над 70 продукции, сред които телевизионните сериали "Гордата Аси" (2008) и "Великолепният век" (2012-2013).

Дон Евърли, американски певец и текстописец (1937-2021).
През 50-те години на 20-и век сформира рокендрол дуото "Евърли брадърс" заедно с брат си Фил. Дуото се разпада през 1973 г., но се събира отново през 1983 г. и издава още три албума. "Евърли брадърс" са сред първите въведени в Залата на славата на рокендрола през 1986 г. заедно с Елвис Пресли, Джеймс Браун, Литъл Ричард, Фатс Домино, Рей Чарлз, Чък Бери, Сам Кук, Бъди Холи и Джери Лий Луис. През 1997 г. дуото е удостоено с награда "Грами" за цялостен принос (1997).

Eкатерина Максимова, руска балерина (1939-2009).
Примабалерина в Болшой театър. В продължение на 30 години (1958-1988) тя играе в дует със съпруга си Владимир Василиев. Двамата са признати за еталон на артистичен дует.Световната критика ги нарича "златната двойка на балета на ХХ век", "съвършен дует, равен на който през ХХ век не се е родил".  Създателка на жанра телевизионен филм балет.  Известни са филмите й балети като "Галатея", "Петър", "Чаплиниана", "Анюта", създадени през 70-80-те години на 20-и в. Носителка на званията заслужена артистка на РСФСР (11 ноември 1964), народна артистка на РСФСР (1969) и народна артистка на СССР (1973).

Анатолий Фирсов, руски хокеист (1941-2000).
Трикратен олимпийски шампион с националния отбор по хокей на лед на СССР - през 1964 г. в Инсбрук, Австрия, през 1968 г. в Гренобъл, Франция, и през 1972 г. в Сапоро, Япония. Световен шампион е осем пъти (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971) и осем пъти е европейски шампион (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971). През 2014 г. Висшата хокейна лига на Русия учредява награда на негово име "Анатолий Фирсов", която се присъжда ежегодно на най-добрия играч в лигата.

Тери Джоунс, британски актьор, сценарист и режисьор (1942-2020).
Един от основателите на комедийната трупа "Монти Пайтън" и неин член от 1969 г. до 1983 г. заедно с Ерик Айдъл, Джон Клийз, Майкъл Пейлин, Греъм Чапман и Тери Гилиъм. Участвал е в сериали и филми с участието на "Монти Пайтън", сред които "Монти Пайтън и Свещеният граал" (1975) и "Животът на Брайън" (1979), Смисълът на живота" (1983) и др.  Сценарист е на филмите "Лабиринт" (1986), "Ерик викингът" (1989) и др. През 2016 г. той е диагностициран с фронтотемпорална деменция.

Франко Каузио, италиански футболист (1949).
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания с националния отбор по футбол.

Роджър Циен, американски химик (1952-2016).
Носител на Нобелова награда за химия за 2008 г. заедно с американския химик Мартин Чалфи и японския химик Осаму Шимомура за разработването на зеления флуоресциращ протеин, който за пръв  път е бил наблюдаван при медузите.

Валтер Шахнер, австрийски футболист и треньор (1957). 
         
Мануел Аморос, френски футболист (1962).

Брендън Ли (Брендън Брус Ли), американски актьор (1965-1993).
Майстор на източни бойни изкуства, син на актьора Брус Ли. Умира по време на снимките на американския филм "Гарванът" (1994), след като е ранен от халостен патрон.

Ханес Тринкъл, австрийски състезател по ски - алпийски дисциплини (1968).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1998 г. в Нагано, Япония. Печели златен медал на Световното първенство през 2001 г. в Санкт Антон, Австрия.

Габриел Батистута, аржентински футболист (1969).

Кристиан Циге, немски футболист и треньор (1972).

Лейма Гбоуи, либерийски политик и правозащитничка (1972).
През 2001 г. тя е координатор на проекта "Жени в програма за изграждане на мир/ Западноафриканска мрежа за изграждане на мир". През 2002 г. основава групата Масова акция на жените в Либерия за мир, която събира хиляди мюсюлманки и християнки, които организират мирни протести срещу правителството, ръководено от тогавашния президент Чарлз Тейлър. Тя е движеща сила в мирния процес в Либерия, който през 2003 г. слага край  на 14-годишната гражданска война. От 2007 г. е изпълнителен директор на базираната в Акра мрежа "Жени за мир и сигурност". Носителка на Нобелова награда за мир за 2011 г. заедно с президентката на Либерия Елън Джонсън-Сърлийф и йеменската активистка Тауакул Карман за своята активна дейност в защита на жените и техните права.

Оскар Перес, мексикански футболист (вратар)(1973).

Рене Шнайдер, немски футболист (1973).

Клаудия Нистад (Клаудия Кюнцел-Нистад), немска състезателка по скибягане (1978).
Двукратна олимпийска шампионка през 2002 г. от Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и три сребърни медала - през 2006 г. в Торино, Италия (2 медала), и през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и един бронзов медал - през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели един златени и четири сребърни медала.

Жуан (Жуан Силвейра дош Сантош), бразилски футболист (1979).

Пауло да Силва, парагвайски футболист (1980).

Джузепе Роси, италиански футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Мери Шели, британска писателка (1797-1851).
Представителка на романтизма. Авторка на готическия роман "Франкенщайн или Съвременният Прометей".

Джордж Стоукс, британски физик и математик от ирландски произход (1819-1903).
Има научни разработки в областта на хидродинамиката, оптиката, векторния анализ и др.

Александър Серов, руски композитор (1820-1871).
Един от основателите на руската музикална критика.

Пит Мондриан
(ист. име Питер Корнелис Мондриан), нидерландски художник (1872-1944).

Джордж Уипъл, американски лекар (1878-1976).
Директор на Фондацията за медицински изследвания "Хупър" към Калифорнийския университет в Сан Франциско (1914-1921). Декан на медицинския комплекс на университета в Рочестър, Ню Йорк (1921-1952). В експерименти с кучета Джордж Уипъл предизвиква анемия чрез кръвопускане и проследява възстановяването на хемоглобина до нормални стойности при хранене с различни продукти. Установява, че той нараства най-бързо при приемане на суров черен дроб. През 1926 г. американските лекари Джордж Майнът и Уилям Мърфи прилагат чернодробната диета при болни от нелечимата тогава пернициозна анемия. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1934 г. заедно с Джордж Майнът и Уилям Мърфи за откриването на чернодробната терапия при анемия.

Александър Андреев (Александър Андреев Берхатлиев), български скулптор (1879-1971).
Представител на критическия реализъм в българската скулптура. Пръв застъпва трудово-социална тематика в пластичните изкуства. Един от инициаторите за организиране на фонд "Изложбено помещение" (1926) и за обединение на дружествата на художниците в Съюз на дружествата на художниците в България /дн. Съюз на българските художници/ (1932). Председател на дружество "Съвременно изкуство" (1920-1940). Председател на Съюза на дружествата на художниците в България (1937-1938). Заедно с архитект Атанас Донков проектира Паметника на свободата на връх Шипка (1925), заедно със скулптора Кирил Шиваров разработва монументалната статуя на лъва над паметника (1928). Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, в Софийската градска художествена галерия, в музеи в Берлин, Германия, и Виена, Австрия.

Клинтън Дейвисън, американски физик (1881-1958).
Носител на Нобелова награда за физика за 1937 г. заедно с британския физик Джордж Томсън за техните експериментални открития на дифракцията на електроните от кристали.

проф. Богдан Филов, български археолог и политик (1883-1945).
Директор на Народния археологически музей /дн. Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките/ (1910-1920). Създател и пръв директор  на Българския археологически институт (1921-1929). Декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1924-1925) и ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1931-1932). Председател на Българска академия на науките /БАН/ (1937-1944).  Министър на народното просвещение (14 ноември 1938-16 февруари 1940). Министър-председател и министър на народното просвещение (16 февруари 1940-11 април 1942). Министър-председател и министър на външните работи и вероизповеданията (11 април 1942-14 септември 1943). Като министър-председател на 1 март 1941 г. подписва протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт, по силата на който България влиза във Втората световна война (1939-1945). Член на Регентството (8 септември 1943-8 септември1944). Осъден на смърт от  Народния съд на 1 февруари 1945 и екзекутиран същия ден. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г. 

Добри Божилов (Добри Божилов Хаджиянакиев), български политик и финансист (1884-1945).
От 8 октомври 1902 г. в продължение на 36 години работи в Българска народна банка (БНБ), първоначално като книговодител, от 21 април 1922 г. е член на Управителния съвет на БНБ, подуправител на БНБ (20 май1924-25 април 1935), управител на БНБ (25 април 1935-14 ноември 1938; 1 юни-10 август 1944 г.). Министър на финансите (14 ноември 1938-14 септември 1943). Министър-председател и министър на финансите (14 септември 1943-31 май 1944). Осъден на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 г. и екзекутиран същия ден. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

проф. Александър Станишев, български лекар, учен и политик (1886-1945).
Декан на Медицинския факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1930-1931; 1937-1938), ректор на университета (1938-1939 ). Председател на Българското хирургическо дружество (1936-1944). Министър на вътрешните работи и народното здраве (1 юни -1 септември 1944). Осъден на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 и екзекутиран същия ден. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

Карл Грюнберг, немски писател (1891-1972).

Иван Багрянов, български политик и държавник (1891-1945).
Председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги (1938-1944). Основател на едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България - Махзар паша край Разград. Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (22-14 ноември 1938). Министър на земеделието и държавните имоти (14 ноември 1938-4 февруари 1941). Министър-председател (1 юни-2 септември 1944). Министър на външните работи (1-12 юни 1944). Осъден на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 г. и екзекутиран същия ден. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

Доналд Дъглас, американски авиоконструктор и индустриалец (1892-1981).
Основател на авиокомпанията "Дъглас еъркрафт" (1920), впоследствие "Макдонъл Дъглас" (1967).

Аугусто Фарабундо Марти, салвадорски революционер и национален герой (1893-1932).
Основател на Комунистическата партия на Салвадор (1930). Заловен е от полицията и разстрелян на 1 февруари 1932 г. На 10 октомври 1980 г. на негово име е създадена организацията Фронт за национално освобождение "Фарабундо Марти", която става официално политическа партия на 3 септември 1992 г.

Бъстър Кийтън (ист. име Джоузеф Франк Кийтън), американски актьор (1895-1966).
Участвал е във филмите "Момчето от месарницата" (1917), "Една седмица" (1920), "Нашето гостоприемство" (1923), "Три епохи" (1923), "Операторът" (1928), "Леко и свободно" (1930) и др. Носител на почетна награда "Оскар" (1960).

Вернер Хайзенберг, немски физик (1901-1976).
Носител на Нобелова награда за физика за 1932 г. за създаването на квантовата механика, едно от приложенията на която довежда до откриването на алотропните форми на водорода.

Алва Мюрдал, шведска социоложка и пацифистка (1902-1986).
Носителка на Нобелова награда за мир за 1982 г. заедно с мексиканския дипломат и политик Алфонсо Гарсия Роблес като признание за дългогодишната им дейност в полза на разоръжаването.

Захари Жандов, български кинооператор, режисьор и сценарист, един от създателите на съвременното българско кино (1911-1998).
Работил е като оператор във филмовото дружество "Финакул", където създава късометражните документални филми "Снежна Витоша" (1944), "Бубарство" (1944), "Камчия" (1944), "Прилеп" (1944), "Скопие" (1944), "Битоля" (1944) и др. Режисьор е в Българска кинематография (1950-1987). Член на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци (1963-1970), заместник-председател на съюза (1963-1970) и негов първи заместник-председател (1972-1976). Сценарист, режисьор и оператор е на документалните филми "Един ден в София" (1946), "Хора сред облаците" (1946), "Разбунени след векове" (1964). Режисьор е на игралните филми "Тревога" (1951), "Септемврийци" (1954), "Земя" (1957) - първият български филм показан на кинофестивала в Кан, Франция, "Шибил" (1968), "Птици долитат" (1971), "Боянският майстор" (1981) и др. Лауреат на Димитровска награда втора степен (24 май 1951, 31 декември1959). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (23 май 1959), на орден "Народна република България" трета степен (1960), на орден "Народна република България" втора степен (март 1962), на орден "Георги Димитров" за активна творческа и обществена дейност в областта на киноизкуството (септември 1981), на голямата награда Съюза на българските филмови дейци за 1981 г. за цялостния му принос в развитието на българското киноизкуство (февруари 1982), на Наградата на София за 1981 г. за киноизуство за режисурата на филма "Боянският майстори" (2 април 1982).

Джан Карло Меноти, американски композитор, драматург и оперен режисьор от италински произход (1911-2007).
Автор на над 20 опери, балети, кантати, песни и други музикални произведения. Основател на музикалните фестивали "Два свята" в Сполето, Италия (1958 г.), в Чарлстън, САЩ (1977 г.) и в Мелбърн, Австралия (1986). Носител е на две награди "Пулицър": за операта "Консулът" (1950) и за операта "The Saint of Bleecker Street" (1955).

Вислава Шимборска, полска поетеса и литературна критичка (1923-2012).
Авторка е  на стихосбирките "Обмислям света" (1998), "Начало и край" (1997), "Миг" (2008) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 1996 г. за поезията си, която с пределна точност описва историческите и биологическите явления в контекста на човешките реалности.

Стефан Божков, български футболист, треньор и спортен деец (1923-2014).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спортист" (София), "Кладно" (Чехословакия) и ЦСКА (София), където за 12 години от 1948 г. до 1960 г. е изиграл 202 мача и е отбелязал 59 гола. Има 10 шампионски титли  (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960), 3 купи на България  (1951, 1954 и 1955), като изиграва 202 мача и бележи 45 гола. За  националния отбор по футбол има изиграни 53 мача, от които на 41 е бил капитан,  и отбелязани 4 гола. Футболист на България за 1955 г. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия Помощник-треньор на ЦСКА (1961-1963). Треньор на националният отбор по футбол на България (1966-1970). Треньор на ЦСКА (1971-1974, 1982). Удостоен със званията "Заслужил майстор на спорта" (1953), "Заслужил треньор" (1969) и "Заслужил деятел на физкултурата" (1976). Носител на орден "9 септември 1944 г." първа степен с мечове (1983). Треньор в Русия, Унгария, Италия и Германия. Вицепрезидент на Българския футболен съюз (1975). Почетен гражданин на София и Кюстендил.

Максимилиан Шел, швейцарски актьор, режисьор и драматург от австрийски произход (1930-2014).
Участвал е във филмите "Младите лъвове" (1958), "Нюрнбергският процес" (1961), "Топкапъ" (1964), "Папеса Йоана" (1972), "Далечният мост" (1977), "Утре в Алабама" (1984), "Новакът" (1990), "Далечна земя" (1993), "Правосъдие" (1993) и др. Режисьор е на филмите "Съдията и неговият палач" (1975), "Приказки от Виенската гора" (1979) и др. Поставя на сцена оперите "Лоенгрин" (2001) от немския композитор Рихард Вагнер и "Кавалерът на розата" (2005) от Рихард Щраус. Носител на награда "Оскар" (1961) за най-добър актьор за ролята си във филма "Нюрнбергският процес".

Удо Латек, немски футболист и треньор (1935-2015).
Треньор е на "Байерн Мюнхен" (Германия) (1970-1975, 1983-1987), като под негово ръководство отборът става шест пъти шампион на Германия, побеждава в Турнира за купата на европейските шампиони и три пъти печели Купата на Германия.  В периода 1975-1979 г. Латек е треньор на "Борусия Мьонхенгладбах" (Германия)  и два пъти става шампион на Германия и един път печели Купата на УЕФА. Треньор е и на "Барселона" (Испания), с който печели Купата на носителите на националните купи и Купата на Испания. Треньор е и на други немски футболни отбори. След края на треньорската си кариера участва като експерт във футболното телевизионно предаване "Двоен пас" (1995-2011). В началото на 2017 г. Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА) включва Удо Латек в публикувания от тях списък с 10-те велики треньори в европейския футбол от основаването на организацията през 1954 г.

Луис Арагонес, испански футболист и треньор (1938-2014).

Васил Кинов, български писател и преводач (1940-2010).
Бил е редактор в Българската национална телевизия и Българската кинематография, завеждащ отдел "Култура" във в. "Земеделско знаме" и в Българска кинематография. Аташе по културата в посолството на България в Полша (1992-1996). Превежда от полски език. Автор е на 25 книги с белетристика, сред които "Не чакай залеза" (1976), "Цвят на корментил" (1983), Ловен сезон", "Часът на демоните", "Нощни птици", "Кучето", "Пет романа". Носител на наградата "Ламар" за проза (1991) и др.

Александър Манолов, български футболист (1943-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), "Добруджа" (Добрич), "Дунав" (Русе) и "Левски" (София).















/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:33 на 27.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация