site.btaТрябва да вярваме в доброто и да имаме надежда, че то ще победи, заяви Естер Асса

Трябва да вярваме в доброто и да имаме надежда, че доброто ще победи като в приказките. Това каза в интервю за БТА 97-годишната Естер Асса, във връзка с 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Човешкият живот е най-красивото нещо и нека той да премине в любов и мир, подчерта тя. 

Естер Асса е родена в Бургас, „между морето и сушата“, както казва тя. Там е усетила най-хубавите неща в живота си – детството в еврейското училище и синагогата – една от най-красивите на Балканския полуостров, дело на италианския архитект Рикардо Тоскани. Според Асса е голяма привилегия в Бургас да има такъв храм, защото той възпитава на красота и изящност. „Имахме много църкви и много националности – арменска, гръцка, турска и те даваха богатството на града“, каза Естер Асса.

В еврейското училище тя е получила „много хубави уроци“. След това учи в българско училище и идва времето на Втората световна война. Издаде се Закон за защита на нацията, който гласеше, че всички хора от еврейски произход трябва да бъдат подложени на специален режим. „На вратите на къщите ни трябваше да пише „еврейско жилище“. Не можехме да излизаме по улиците след 21:00 часа. Който закъснее, го чакаше дори и разстрел, имахме и такива случаи. Беше ни отнета възможността да работим. Изключиха ни от училище. Не можехме да ходим в кина, театри, не можехме да се движим по главните улици, където на витрините на сладкарници и хотели пишеше: „За кучета и евреи вход забранен“, припомни събитията от миналото Асса. Тя разказа, че са имали право да пазаруват след 10:00 ч. през деня. А беше военно време, всичко бързо се изкупуваше, хората отиваха да си вземат хляба, а за нас - ако остане някой сух хляб, посочи Асса.

По думите й много драматична е била раздялата с учителите и съучениците й. Те са давали кураж на еврейските деца и са им казвали, че няма да бъдат забравени. „Даваха ни подаръци и ни казваха, че ще бъдем запомнени завинаги“, разказа Естер Асса. Най-страшното според нея е било отвеждането в лагери на мъжете. Майка й е останала без доходи, след като баща й е изпратен в лагера Атия край Бургас, където отиват всички мъже до 46 г., от еврейски произход. Условията са били много тежки, имало е малария, нямало е лекарства, а храната сутрин, обед и вечер е била зелева чорба. Тогава 15-годишната Естер и майка й са работили за жълти стотинки в лозята. Копаели са от сутрин до вечер под жаркото слънце. Работили са и в халища за чистене на риба, също при лоши условия. Там младата жена се разболява от тежък ревматизъм и майка й е принудена да я гледа вкъщи.

Сестрата на майка й заедно с петте си деца е живяла в Кавала, в т.нар. Нови земи. Всички те са загинали в концентрационния лагера Треблинка. „Там изпращаха евреите и те ставаха на дим, изгаряха ги“, каза Естер Асса. До края на дните си майка й не може да забрави съдбата на сестра си и децата й. „Когато переше дрехите на моите деца, нейните внуци, тя винаги плачеше, извикваше силно и казваше: „Сестричката ми я направиха на сапун“. Винаги си спомняше за това нещо и аз бях свидетел на всички тези страдания“, каза Асса.

По това време в Бургас, както и в цяла България, евреите е трябвало да поставят жълти звезди на дрехите си, за да се отличават. Веднъж Естер забравила да сложи звездата си, защото облякла в последния момент друга дреха. Един съсед, който работел в полицията, я проследил, защото забелязва, че е без звезда. „Хвана ме за плитките, заведе ме в участъка и каза: „Ето това е човек, който не носи звезда“, разказа Асса. Тя обяснила, че е забравила, защото се е преоблякла в последния момент и го уверила, че повече няма да се повтори. „Тогава той стана и ме удари с ритник, после ми даде да напиша декларация, че никога няма да забравям да слагам звездата“, допълни тя.

Особено се усложнило положението на семейство Асса, когато получава повиквателна от Комисарството по еврейските въпроси, в което пише, че до три дни трябва да напуснат Бургас. Ключът от дома им, всичките си средства е трябвало да оставят в общината. Предстояло да пътуват с влак до неизвестна дестинация. Съседи казали на майка й да остави Естер при тях, за да се грижат за нея. „Бяха готови, въпреки че бяха бедни, да помогнат. Няма забрава за такава добрина“, каза Асса и подчерта, че в града е имало и много добри българи, като Любчо Зурков. Завършил образованието си в Германия и САЩ, той е имал голяма дрогерия, в която е наел на работа шестима евреи от Бургас, въпреки че не е имал право. Изпращал е и лекарства на евреи в трудовите лагери. Кметът на Бургас, д-р Дянков, също е бил съпричастен с участта на бургаските евреи, разказа Естер Асса.

Тя обърна специално внимание на ролята на заместник-председателя на Народното събрание по онова време Димитър Пешев, който по нейните думи е бил много справедлив и добър човек. Той направи списък на всички, които са против ние да заминем и с този списък потърси цар Борис. Естер Асса подчерта и голямата роля на църквата в делото по спасяването на българските евреи. „Наистина църквата много помогна. Митрополит Кирил и Стефан са казали на евреите: „Ние първи ще отидем във влаковете, после вие. Тези хора са праведници в мемориала Яд Вашем в Израел“, каза Асса. Усилията на спасителите се увенчават с успех и в крайна сметка българските евреи са спасени и не заминават в лагерите на смъртта, допълни тя. 

След края на Втората световна война евреите в Бургас остават без материални възможности. „Евреи от цял свят са събирали храна, завивки, пари, за да ни помогнат. Щастлив човек съм, защото можах да бъда свободна“, каза Естер Асса. Тя има две дъщери, трима внука и 13 правнуци. Щастлив човек съм, подчерта отново тя. 

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.