site.btaНа 20 октомври 1971 г. Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир

На 20 октомври 1971 г. в официално комюнике, публикувано от Специалния комитет на норвежкото правителство, е съобщено, че канцлерът на Федерална република Германия (ФРГ) Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир. Според официалната страница на Нобеловия комитет, наградата е връчена на германския премиер заради заслугите му в „проправяне на пътя за смислен диалог между Изтока и Запада“.

Новината е получена в момент, в който Бундестагът обсъжда проекта за държавен бюджет на страната за 1972 г. Тя е посрещната с ръкопляскания и приветствия от страна на всички депутати във федералното събрание.

Вили Бранд остава в историята най-вече с изработването и провеждането на т. нар. „Източна политика“ (Ostpolitik), която има за цел обновяване и нормализиране на отношенията между ФРГ и Източна Европа.

Като канцлер на Федерална република Германия в периода 1969–1974 г., Вили Бранд активно подкрепя изготвянето и подписването на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), влязъл в сила през 1970 г. В рамките на своята политика на разведряване той подписва мирни споразумения със Съветския съюз и Полша, с които Западна Германия официално признава следвоенните граници в Източна Европа, установени през 1945 г. Тези договори проправят пътя за подписването на „Споразумението на четирите сили за Берлин“ през септември 1971 г., което позволява на разделените след войната семейства да се посещават взаимно.

Новината за удостояването на Вили Бранд с Нобелова награда за мир е отразена в бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“: 

Вили Бранд – носител на Нобеловата награда за мир

Бон, 20 октомври 1971 г. /кор. на БТА/ Днес на канцлера на Германската федерална република е била присъдена Нобеловата награда за мир. Непосредствено след като тук се получиха първите съобщения на осведомителните агенции за удостояването на канцлера на ГФР с тази висока награда се състоя кратко извънредно заседание на правителството, на което членовете на кабинета поздравиха своя шеф. Бундестагът, който заседава през целия ден и обсъжда проекта за държавен бюджет на страната за 1972 година, прекъсна работата си след 17:00 часа. Неговият председател Кай-Уве фон Хасел поздрави новия носител на Нобеловата награда за мир от името на всички депутати. Ръкоплясканията от страна на парламентарната опозиция на ХДС/ХСС бяха обаче твърде въздържани, а голяма част депутати-християндемократи не се намираха и в залата.

В кратката си реч Бранд заяви, че ще приеме Нобеловата награда „с благодарност към всички, които искат да предпазят света от война и да създадат миролюбива Европа“.

***

Канцлерът Вили Бранд – носител на Нобелова награда за мир

Париж, 20 октомври 1971 г. /БТА/ Западните осведомителни агенции съобщават, че в официално комюнике, публикувано днес от Специалния комитет на норвежкото правителство се оповестявало награждаването на канцлера на Германската федеративна република Вили Бранд с Нобелова награда за мир за политиката му на помиряване с нации, с които Германия по-рано е враждувала.

В комюникето се отбелязвало, че канцлерът Бранд положил големи усилия в дух на добра воля, за да бъдат създадени необходимите условия за установяване на мир в Европа. В комюникето освен това се подчертавало, че „германският проблем е представлявал потенциална опасност за мира през целия период, който последвал Втората световна война“. „Присъждайки Нобелова награда за мир на Вили Бранд, Специалния комитет счита, че отговаря на заветите на Алфред Нобел, основателя на наградата“, се добавяло в комюникето.

При избора на кандидата комитетът взел под внимание конкретните инициативи на Бранд от времето когато бил министър на външните работи (след 1966 г.) и като канцлер (след 1969 г.). Тези инициативи, се казвало в комюникето, „могат да доведат до намаляване на напрежението както в политическата, така и във военната област между Западна и Източна Европа“. По този повод се цитирали договорът за неразпространение на ядреното оръжие и договорите зя ненападение с Полша и Съветския съюз.

Официалното комюнике се позовавало освен това на усилията, предприети от Вили Бранд, за осигуряване на основните права на човека и по-специално за сигурността на лицата и пълната свобода на движение на жителите на Западен Берлин. Политиката на западногерманския канцлер за засилване на сътрудничеството в Западна Европа било според комюникето неделима част от мирен план за цяла Европа. В заключение на комюникето се отбелязвало, че всички тези усилия на Вили Бранд са „важен принос за увеличаване на възможностите за мирно развитие не само в Европа, но и в целия свят“.

***

Реакциите в ГФР след награждаването на Вили Бранд 

Париж, 21 октомври 1971 г. /БТА/ Както съобщават западните осведомителни агенции от Бон, опозицията на ХДС/ХСС веднага е почувствала опасността от увеличаване престижа и популярността на канцлера за своя сметка. Още вчера след обяд в Бундестага депутатите от опозицията не били така ентусиазирани при съобщаването на новината за присъждането на Нобеловата награда за мир за 1971 година на канцлера Вили Бранд. Все пак обаче новият лидер на ХДС Райнер Барцел прояви елегантен рефлекс и пръв между ръководителите на парламентарните групи стисна ръката на канцлера. Франц Йозеф Щраус, най-яростният противник на „Източната политика“, също не пропусна случая да изпрати поздравителна телеграма до ръководителя на правителството.

Въпреки тези жестове, преобладава впечатлението, че опозицията се примирява със станалото. Това впечатление се потвърждава от първите коментари в западногерманския печат. Така например вестник „Ди велт“, който смята, че канцлерът е направил на Съветския съюз отстъпки без да получи нещо значително срещу тях, припомня днес, че „Източната политика“, която до известна степен беше подкрепена посредством решението на Комитета за Нобеловите награди, се оспорва живо в самата Германска федерална република.

Близкият до деловите среди вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ съветва СДП да не счита Нобеловата награда, като „благословия“. Но той предупреждава опозицията да не се опитва да омаловажи почитта, отдадена на канцлера.

В бюлетин „Международна информация – Служебен“ на БТА е поместен материал от церемонията по награждаването на канцлера: 

Речта на Бранд при получаването на Нобеловата награда за мир 

Осло, 11 декември 1971 г. /ЮПИ/ Западногерманският канцлер Вили Бранд, удостоен с Нобеловата награда за мир за 1971 година призовава днес всички европейски страни да се борят за мир.

В своята реч, произнесена в университета в Осло, Бранд посочи, че Европа трябва да поеме своята отговорност за запазването на мира в цял свят и да сътрудничи за елиминирането на глада и мизерията в Третия свят. Бранд получи награда от 450 хиляди шведски крони (90 000 долара или 36 000 лири стерлинги) на вчерашната церемония в Осло. Норвежкият комитет за Нобеловите награди подчерта като особено голяма заслуга на Бранд неговата политика на подобряване на отношенията между Изтока и Запада.

Днес Бранд ще отлети за Стокхолм, за да вземе участие в тържествената вечеря в Кралския дворец в чест на носителите на Нобелови награди за 1971 година. „Отказът от сила трябва да стане закон, изключващ външната намеса и спазван от всички държави. Войната не трябва да бъде средство за постигане на политически цели. Войната трябва да бъде елиминирала, а не само ограничена.“

Лекцията му от осем хиляди думи, озаглавена „Мирната политика в наше време“ излага подробно мнението на Бранд за бъдещето на Европа и останалия свят. 57-годишният канцлер, който потърси убежище в Норвегия през 1933 година, за да избегне преследванията в нацистка Германия, заяви, че като социалдемократ той вярва във възможността хората да се променят и Европа да скъса с миналото: войните и конфликтите.

Бранд изрази своята увереност и вяра в западния съюзник и заяви, че „активната политика на съвместно съществуване не трябва да се базира нито на страх, нито на сляпа доверчивост.“ Той каза, че не одобрява израза „Източна политика“, като определение на неговите условия за подобряване на отношенията с комунистическите страни от Източна Европа. „В действителност, нашата политика на подобряване на отношенията започна на Запад и нейните основи се намират на Запад. Ние желаем и се нуждаем от сътрудничество със Запада и помирение с Изтока“, каза Бранд. Той добави, че Европа и Съединените щати не могат да бъдат разделени. „Колкото по-голямо бреме носят Съединените щати, толкова повече ще могат да разчитат на нашето приятелство“.

Бранд се спря и на ролята на неговата страна в Европа. „Ще повторя тук това, което казвам и в Германия: Един добър германец не може да бъде националист. Моята страна вече не е велика сила и не може да бъде“.

Накрая той каза, че вчерашното споразумение за Берлин показва, че комплицирани въпроси могат да бъдат уреждани, дори когато правните положения са несъвместими.