site.btaНа 1 октомври 1960 г. в Калофер за първи път е честван Денят на българската поезия

Преди 65 години за първи път е честван Денят на българската поезия. Празникът се провежда в Калофер в чест на поета и революционер Христо Ботев. Сред гостите на тържествата са писателите Дора Габе, Валери Петров, Любомир Левчев, Асен Босев, Ламар, както и поети от Съветския съюз и Чехословакия.

Събитието се провежда ежегодно, като през 1994 г., след петгодишна пауза, то е възстановено благодарение на Съюза на българските писатели (СБП).

За първия Ден на българската поезия четем в бюлетина на БТА „Вътрешна информация“: 

Празник на българската поезия

Калофер, 1 октомври 1960 г. /БТА/ В родния град на великия поет-революционер Христо Ботев, чиито стихове са вълнували и вълнуват всеки българин, тази вечер бе честван за първи път Денят на българската поезия. По решение на Президиума на Съюза на българските писатели всяка година първият неделен ден на октомври ще се празнува като ден на поезията.

За тържеството в Калофер пристигнаха изтъкнати творци на съвременната ни поезия и гостуващи у нас поети от Съветския съюз и Чехословакия.

На сцената на Дома на културата е поставен голям портрет на Христо Ботев, под който се чете:

Песента ще се пренесе

по гори и по долища –

горите ще я поемат,

долищата ще я повторят.

Тези стихове на Ботев говорят за величието и безсмъртието на поетичното слово. С нова сила сякаш прозвуча стихотворението „На прощаване“, изпълнено от артиста Кирил Попов. Тържеството бе открито от първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Демир Янев.

„Нашата поезия има стогодишен живот, препълнен с много вдъхновение, с много плам – каза в своето слово поетът Ламар. – Българският народ обича поезията и в героичните подвизи на неговото възмогване тя го е вдъхновявала. Какво обаяние е имала Ботевата поезия за нашия народ, стиховете на Вазов, Смирненски, Вапцаров! В своята приемственост народната поезия засега се извисява и отразява живота в равнините плодни, в заводите и вредом, дето новият човек приижда в творчески подем! Поемите са малко да обхванат подвига и устремите на народа ни. Най-важното за нас, поетите, е да отразяваме нашата съвременност.”

Украинският поет Платон Воронко и чувашкият поет Педер Хузангай поздравиха българските поети с техния празник и им пожелаха нови творчески успехи. Те прочетоха свои стихове, посветени на България и на Христо Ботев. Приветствие поднесе и чехословашката преводачка на български стихове А. Максова.

Свои произведения – вдъхновени песни за величието и героизма на нашето време, рецитираха поетите Младен Исаев, Дора Габе, Веселин Андреев, Валери Петров, Крум Вълков, Павел Матев, Крум Пенев, Димитър Методиев, Божидар Божилов, Иван Радоев, Лиляна Стефанова, Любомир Левчев, Н. Стайков и Първан Стефанов.

Тържеството завърши с художествена програма, изпълнена от ансамбъла за песни и танци при Окръжния народен съвет-Пловдив.

***

Празник на българската поезия

Калофер, 2 октомври 1960 г. /БТА/ Много поети и гости от цялата страна, дошли в Калофер на официалното честване Деня на българската поезия, посетиха днес дома, в който е живял Христо Ботев. В двора на къщата, където сред венец от тъмнозелени борове се издига бюст-паметник на вдъхновения поет-революционер, Младен Исаев произнесе пламенно слово. „Преди едно столетие тук е вървял един непокорен къдрокос юноша, закърмен с духа на хайдушката романтика“ – каза той. Поетът върна присъстващите в миналото, когато чужди тирани са газели нашата земя хубава. Звън на окови е огласял тогава този малък градец. Невръстният Христо е бил свидетел на ужасни сцени из живота на поробения народ. Затова в неговите песни блика и сурова революционна страст, и приказна хайдушка романтика, и беззаветна любов към свободата, и неугасима ненавист към тираните. „Поезията и революционният подвиг на този неповторим гений – подчерта Младен Исаев – са най-светлият пример как трябва да се живее, да се твори, да се служи на народа.

Венци на признателност бяха положени пред бюста-паметник от името на Съюза на българските писатели, Окръжния комитет на БКП – Пловдив, Окръжния народен съвет – Пловдив, Градския комитет на БКП – Калофер, Средно смесено училище „Христо Ботев“ в града.

След това писателите разгледаха дома, където е живял нашият велик национален поет. В Дома на културата писателите Младен Исаев, Ламар, Веселин Андреев, Павел Матев, Крум Вълков, Невяна Стефанова, Валери Петров, Божидар Божилов, Николай Стайков, Лиляна Стефанова и Владимир Банев имаха среща с ученици от града, които проявиха голям интерес към тяхното творчество. Поетите рецитираха свои стихове и говориха за бъдещите си творчески планове.

Скъпи гости на пионерите бяха детските писатели Дора Габе, Асен Босев, Атанас Душков и гостуващия у нас чувашки поет Педер Хузангай.

През 1994 г. Денят на поезията е възстановен след петгодишна пауза. Събитието се провежда в София в Националния дворец на културата (НДК). В бюлетин „Вътрешна информация“ четем:

Празник на поезията – 1994

София, 1 октомври 1994 г. /БТА/ „Българската съдба – българска поезия“ бе мотото на състоялия се тази вечер в Националния дворец на културата Празник на българската поезия – 1994. Амбицията на организаторите – Съюза на българските писатели и Националния литературен музей, е да се възроди интересът на българина към поезията и да се възкреси традиционният български празник на изящната словесност у нас.

Българската поезия днес е несъкрушимата твърд на градивното национално съзнание, изкуство, което с възрожденска вярност съхранява родолюбието. Това каза секретарят на Съюза на българските писатели поетът Никола Инджов на откриването на празника на поезията – 1994.

В литературното четене, посветено на празника, тази вечер участваха около 20 поети от различни поколения и естетически направления, сред които и гости от Сърбия и Германия. Свои стихове прочетоха поетите Валери Петров, Божидар Божилов, Георги Константинов, Матей Шопкин, Петко Братинов, Милена Лилова и др.