site.btaНа 29 септември 1962 г. Ахмед Бен Бела става първият министър-председател на Алжир след обявяването на независимостта от Франция

На 29 септември 1962 г. Ахмед Бен Бела става първият министър-председател на Алжир. Той заема поста след осемгодишна война за независимост от Франция, завършила с подписването на т. нар. Евиански споразумения на 18 март 1962 г.

Антиколониалната война слага край на френското управление в този регион на Африка, което датира от 1830 г. Големият брой жертви в конфликта, както и цялостното неуспешно управление на процеса по деколонизация, става причина за края на Четвъртата френска република.

На 5 юли 1962 г. е обявена независимостта на Алжир след проведен референдум няколко дни по-рано. На 25 септември същата година е провъзгласена Алжирската демократична и народна република.

Първият премиер на страната Ахмед Бен Бела е избран и за първи президент на страната през 1963 г. Той заема този пост до 19 юни 1965 г., когато е свален от власт чрез военен преврат и сменен от Хуари Бумедиен.

За състава на първото правителство в Алжир след обявяването на независимостта на страната от Франция предава кореспондента на БТА Горан Готев:

Новото правителство на Алжирската република

Алжир, 29 септември 1962 г. /спец. кор. на БТА Горан Готев/ „Същественото е, че Алжир вече има правителство, че новата държава не е само фикция, че народът знае кои отговарят за установяване на държавния и обществен ред, за ликвидиране на безработицата и подслоняване на бездомните, за осигуряване на мир, хляб, работа и жилища за всички“.  Така могат да се резюмират настроенията на алжирците след избирането на първото правителство на Алжирската демократична и народна република.

Макар че за широките народни маси голяма част от имената в новото правителство са малко известни, алжирските трудещи се гледат с надежда на новите министри, които са призвани да разрешат нетърпящите отлагане проблеми, съпроводени с трудностите на тежкото колониално наследство. Едно прелистване на досиетата на новите министри уверява, че се касае за активни участници в национално-освободителната борба на алжирския народ, пет от които начело с полковник Бумедиен (Бумедиен, Медегри,

Хасани, Накаш, Бутефлика) са действащи офицери от Армията за национално освобождение, а трима (Бен Бела, Битат и Мохамеди Саид) са членове на политическото бюро.

Заместник-министър-председателят Рабат Битат е 36-годишен, произхождащ от селско семейство… През 1950 г. е осъден задочно на смърт и три пъти на доживотна каторга. Битат е първият отговорник за Департамента Алжир на Фронта за национално освобождение. През 1955 г. е арестуван и хвърлен в затвора.

Министърът на националната отбрана Хуари Бумедиен е роден в 1925 г. Следвал е в ислямския университет Ал Азхар в Кайро, по професия учител. При престоя си в Кайро се свързва с Бен Бела. През 1955 г. се връща нелегално в Алжир и две години по-късно става командир. От 12 март 1960 г. е началник на генералния щаб на Армията за национално освобождение.

Министърът на вътрешните работи Ахмед Медегри е висш майор от Армията за национално освобождение. По времето, когато Бен Бела прокламира създаването на политическото бюро в Тлемсен, Медегри беше префект на града.

Министърът на външните работи Мохамед Хемисти бе напоследък началник на кабинета на председателя на временния изпълнителен орган Фарес. Роден е 1930 г. в Марния, откъдето е и Бен Бела. Завършва средно образование като учи самостоятелно. После следва медицина в Париж и се включва на активна работа в общия съюз на алжирските студенти мюсюлмани. През 1957 г. бива арестуван и затворен. Пуснат под наблюдение, той продължава следването си във Франция, а после се прехвърля в Швейцария. След примирието работи във временния изпълнителен орган.

Министърът на правосъдието и пазител на печата Амар Бен Туми е роден в 1923 г. Завършил е право и политически науки в Алжирския университет. В 1948 г. влиза в Партията на алжирския народ, а след това в Движението за триумф на демократичните

свободи. Организатор е на първата адвокатска колегия при Фронта за национално освобождение. Арестуван и поставен под наблюдение, избягва в Тунис, а после в Мароко. До назначаването му за министър е шеф на кабинета на Битат в политическото бюро по организирането на новата партия на Фронта за национално освобождение.

Министърът на спорта и младежта Абделазис Бутефлика е майор от Армията за национално освобождение, бивш генерален секретар на генералния щаб, бил е в алжирските дипломатически мисии в Гвинея и Мали. (…)

В бюлетина на БТА „Международна информация – Служебен“ четем отзиви за новото правителство на Алжир:

„Ню Йорк таймс“ за новото правителство в Алжир

Ню Йорк, 30 септември 1962 г. /БТА/ В. „Ню Йорк таймс“ пише днес, че декларацията на Бен Бела за алжирската политика „дава надежди за по-добро бъдеще на тази страна“.

Вестникът поставя въпроса „до къде може да стигне алжирският неутрализъм“ и коментира в редакционна статия: „... Той би могъл да ускори пълната неутрализация на южните брегове на Средиземно море и с това да постави нови проблеми пред Атлантическия съюз. Това ще бъде особено явно след напускането на американските бази в Мароко следващата година и обещаната френска евакуация от Бизерта (град в Тунис).“

В речта на Шарл Де Гол, който се обръща към френския народ, е посветено място и на проблема с Алжир:

Реч на Де Гол

Париж, 4 октомври 1962 г. /Франс прес/ Днес в 13 часа генерал де Гол произнесе следната реч по радиото и телевизията. (…) Докато рушахме нашето национално единство и пилеехме нашата военна мощ поради това, че не бяхме извършили деколонизацията, че не бяхме сложили край на алжирския конфликт и не бяхме сломили подривната дейност, която готвеше държавни преврати, днес е установено сътрудничество между Франция и бившите й колонии. Алжир на свой ред пристъпя към сътрудничество с Франция. Днес ние можем да започнем да модернизираме нашата армия и опасните заговори, които заплашваха републиката, имат само позорното поприще на кражбата, шантажа и убийството. Най-после съвсем неотдавна нашата страна бе смятана за „болния човек“ на Европа. Днес нейната тежест и влияние са признати в целия свят. (…)

***

Изказвания на Бен Бела в Ню Йорк

Обединени нации, Ню Йорк, 12 октомври 1962 г. /АП/ Днес министър-председателят на Алжир Ахмед Бен Бела заяви, че неговата страна може спокойно да поддържа добри отношения, както със Съединените щати, така и с Куба: „Ние можем да бъдем приятели със Съединените щати, тъй като смятаме, че отношенията ни ще бъдат изградени върху базата на взаимното зачитане на националния суверенитет – каза той. Ние можем да поддържаме добри отношения и с Куба, защото сме на мнение, че някои аспекти на кубинския опит могат да ни бъдат полезни.“ Отговаряйки на зададени му от журналисти въпроси Бен Бела каза, че Съединените щати и Куба трябва сами да разрешат своите противоречия и че той не е в състояние да направи „каквото и да било внушение по тази линия“. „Аз желая обаче да подчертая – каза той – че има един основен принцип за уреждането на международните спорове и той е взаимното зачитане на националния суверенитет.“

Бен Бела, който присъства при тържественото приемане на Алжир за член на ООН, ще се срещне с президента Кенеди във Вашингтон идващия понеделник. На следващия ден той ще отлети за Хавана, където ще разговаря с президента Дортикос и с министър- председателя Фидел Кастро.

Бен Бела заяви, че Алжир е готов да приветства всякакъв вид помощ от страна на Съединените щати за развитието на алжирската промишленост и земеделие.

Във връзка с някои съобщения в американския печат, които му приписват леви тенденции, той каза: „Зависи какво вие разбирате под думите леви тенденции“.

Говорейки за своята политика Бен Бела каза, че тя е основана на алжирската революция, която „има свои определени цели, що се отнася до Алжир“. Бен Бела изтъкна, че преди края на тази година в Алжир ще бъдат произведени муниципални избори. Запитан обаче дали в Алжир ще се създадат различни политически партии, той отговори „едва ли“.

„Ние вече сме си изработили формула, която ни отведе до победата... изграждането на Национален фронт, в който са включени всички политически тенденции. Това е положително постижение и естествено няма причини сега да тръгваме по друг път...

Аз не вярвам в така наречената либерална демокрация – продължи той – по-специално тази либерална демокрация, която е налице в европейски страни като Англия и Франция. Смятам, че тя не ще може да отговори на проблемите, пред които ние, в Алжир, сме изправени, особено що се касае до възстановяването на нашата страна.

Ние сме разрешили въпроса за демокрацията в рамките на Фронта за национално освобождение… ние прилагаме принципите на демокрацията в структурата на партията и в системата на управлението…

Когато произнесох своята първа реч в Националното събрание имаше повече от двадесет интерпелации от различни депутати.

Ето такива са нашите разбирания по въпроса каква трябва да бъде ролята на опозицията – в рамките на партийната структура и в системата на управлението – за да се избегне всякакво разцепление в партията“.

Бен Бела каза, че социализмът в Алжир ще взаимства някои елементи от социализма на други страни. „Това ще бъде специфично алжирски социализъм, експеримент, който ние сме решени да извършим“.