site.btaПреди 30 години е публикуван „Манифеста на Юнабомбър“ – тайнственият терорист, останал неразгадан две десетилетия

На 19 септември 1995 г. „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ публикуват „Манифеста на Юнабомбър“. В документа, озаглавен „Индустриалната наука и нейното бъдеще“, авторът изразява „безграничната си омраза към техническия прогрес, който разрушавал света“. „Юнабомбър“ (UNABOM – UNiversity and Airline BOMber) е псевдоним, даден от  Федералното бюро за разследване (ФБР) на най-търсения човек в САЩ в периода 1978-1995 г. Зад това съкращение се крие личността на терориста-анархист Теодор Джон Качински, който е отговорен за извършването на 16 атентата чрез писма-бомби, които водят до смъртта на трима души, а още 23-ма са тежко ранени. Цел на атаките му са, както личи от абревиатурата, университетски преподаватели и служители на авиокомпании.

Самоличността на атентатора е разкрита след като брат му прочита манифеста, публикуван в медиите. Той разпознава начина му на изразяване и се свързва с агенти на ФБР, на които издава местонахождението брат си.

Неразгаданият в продължение на 17 години терорист Тед Качински се оказва бивш научен работник, университетски преподавател и професор по математика. Основният мотив, който го тласка към извършването на подобни престъпления, е омразата му към модерните технологии и тяхното влияние върху съвременните общества. Качински води отшелнически живот в отдалечена от цивилизацията колиба, откъдето изпраща писма-бомби на набелязаните жертви.

На 4 април 1996 г. ФБР го арестува, след което започва съдебен процес в Сакраменто, Калифорния. На 23 януари 1998 г. Теодор Качински се признава за виновен по всички обвинения, което му дава възможност да избегне смъртна присъда. Съдът го осъжда на доживотен затвор без право на замяна, където умира на 10 юни 2023 г. на 81-годишна възраст.

В международните бюлетини на БТА четем за манифеста на Качински и съдебния процес срещу него:

САЩ – Юнабомбър

Вашингтон, 19 септември 1995 г. /БТА/ Двата най-престижни американски вестника „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк таймс“ публикуват днес пълния текст от 35 000 думи на манифеста на най-търсения човек в САЩ – терориста Юнабомбър. Със своите писма-бомби той тормози Америка вече 17 години, убил е трима души, а е ранил 23-ма. Юнабомбър заплаши, че ако на съчинението му, критикуващо технизирането на съвременното общество, не бъде дадена гласност, ще последват нови бомбени атентати.

През август същите вестници отпечатаха 3000 думи от манифеста, но от съображения за сигурност министърът на правосъдието Джанет Рино и директорът на ФБР Луис Фрий настояха да бъде публикуван целият текст, обяснява АП. Публикацията струва 40 000 долара и разходите по нея се поемат поравно от двата вестника.

***

САЩ – Клинтън

Вашингтон, 19 септември 1995 г. /БТА/ Американският президент Бил Клинтън похвали решението на „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ да публикуват манифеста на неизвестния терорист Юнабомбър, който за 17 години уби трима и рани 23-ма американци с писма-бомби. Терористът заплаши, че ако документът му не бъде публикуван, ще поднови бомбените атентати.

Клинтън е на едноседмична обиколка из Съединените щати с цел да събере средства за финансиране на кампанията за президентските избори догодина. Той даде интервю за сателитен телевизионен канал в Питсбърг, щата Пенсилвания, в което приветства смелостта на двата най-престижни американски вестника. (…)

***

Арест на предполагаемия атентатор Юнабомбър

Вашингтон, 4 април 1996 г. /БТА/ Агенти на ФБР са задържали за разпит лицето Теодор Джон Качински, 33-годишен, бивш преподавател по математика в университета „Бъркли“, за когото се предполага, че е прословутият атентатор Юнабомбър. Преди това повече от 20 служители на бюрото и на други право-охранителни органи на САЩ участваха в обиск в дома на Качински недалеч от град Линкълн, Монтана.

Терористът се превърна в истински кошмар за САЩ, след като в продължение на 17 години успиваше да се изплъзне от правосъдието. Първият си удар той нанася през 1978 г., когато в ръцете на неподозиращ нищо служител на авиокомпания избухва изпратен по пощата пакет. Следват още 16 подобни атентата – главно срещу университети и авиокомпании. Папката с досието му във ФБР е озаглавена „Юн-А-бомб“ (Университети – авиокомпании – бомби), откъдето произлиза и псевдонима на престъпника. За залавянето му е организирана група от 150 агенти на ФБР и други служби. Под прицела на терориста попадат учени от областта на точните науки и служители от известни авиокомпании, представители на рекламния бизнес. През септември миналата година той изпрати в редакциите на вестниците „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ манифест, озаглавен „Индустриалната наука и нейното бъдеще“. В него Юнабомбър се обяви против съвременните технологии и науката, които изхранвали човешката природа.

По следите му ФБР тръгва по сигнал на негов роднина – според съобщение на телевизионната компании Си Би Ес собственият му брат го е издал, според други съобщение това са сторили родителите му, които живеят в Чикаго.

***

Случаят „Юнабомбър“: Как един американски професор по математика стана терорист

Сакраменто, 10 ноември 1997 г. /Кристине Биглер от ДПА/ Когато Теодор Качински бил на шест години, неговата майка му четяла от научни списания. На десет години той вече решава трудни математически задачи. На 20 години завършва Харвардския университет.  Четири години по-късно получава докторска титла и реномираният университет в Бъркли, щата Калифорния, го прави професор по математика.

Двайсет и пет години по-късно, блестящият математик с коефициент за интелигентност 170 е изправен пред съда по обвинение в тероризъм. Качински е заподозрян, че е тайнственият „Юнабомбър“, човекът който в продължение на 18 години изпрати по пощата 16 писма-бомби, от които загинаха трима души, а 23 бяха ранени, някои от тях тежко.

Ако бъде намерен за виновен на процеса, който ще започне в сряда с избирането на журито от съдебни заседатели, 55-годишният Качински може да бъде осъден на смърт.

Първата част от прозвището на пощенския терорист „Юна“ е съкращение, означаващо „университети и авиолинии“, тъй като повечето от жертвите му работеха за университети и авиокомпании.

Почти две десетилетия „Юнабомбър“ беше най-търсеният терорист в САЩ, докато на 3 април 1996 г. Теодор Качински беше арестуван като предполагаем извършител на атентатите по пощата.

Агенти на Федералното бюро за разследване го арестуваха в малка усамотена дървена къща край Линкълн, щата Монтана, в която той живееше като отшелник от 25 години.  Беше с рошава дълга коса и парцаливо облекло, когато го отведоха.

Срещу Качински има планина от доказателствен материал.  В неговата хижа бяха намерени една сглобена бомба за изпращане в бандерол, части за други такива бомби, уличаващи записки и едно копие от „манифеста“, който „Юнабомбър‘ беше изпратил за публикуване през есента на 1995 година на два водещи американски вестника.

В него той изразяваше безграничната си омраза към техническия прогрес, който разрушавал света – това е предполагаемият мотив за извършваните атентати.  Оригиналът на „манифеста“ е написан на пишеща машина, която ФБР откри в бърлогата на Качински.

Въпреки ясните наглед доказателства изходът от процеса се очаква с голямо любопитство в САЩ, защото досега още не е ясно дали човекът, убивал и осакатявал хора с писмата-бомби, е психически нормален.

Кога университетският професор се е превърнал в сериен убиец и защо? Самият Качински досега отказва да говори и оставя това да правят вместо него адвокатите му.  На сегашният етап от процеса защитата ще се позове на това, че нейният довереник страда от параноидна шизофрения и поради това не може да отговаря по обвинение в предумишлено убийство по смисъла на наказателния кодекс.

Правни експерти смятат това за единствено възможния начин Качински да отърве смъртното наказание. Но обвиняемият би могъл сам да си отреже пътя за това. Досега той отказва да се подложи на преглед от екип психиатри, назначен от прокуратурата.  При това положение съдията може да забрани на свидетелите на защитата да дават показания за психическото състояние на Качински.

Процесът се отнася за четири атентата. През 1985 г. собственикът на магазин за компютри Хю Скрутън беше убит, отваряйки бомба-пакет на паркинга си в Сакраменто.  През 1995 г. Гилбърт Мъри, фабрикант на мебели, също загина в столицата на Калифорния, когато в ръцете му гръмна бандерол с експлозив.

Качински освен това е обвинен, че е изпратил от Сакраменто писма-бомби на двама университетски учени, които оцеляха с тежки наранявания. Другият процес на Качински за убийство предстои на Източното крайбрежие.

Особена трагичност в случая внася обстоятелството, че не друг, а братът на Качински Дейвид беше този, който насочи ФБР по следата към математика. Той беше чел откъси от „манифеста“ в „Ню Йорк таймс“ и беше разпознал „почерка“ на Теодор.

За да не бъдат убити и други невинни хора, той издал на полицията мястото, където живеел брат му, който от години бил прекъснал всякакви връзки със семейството.

В последните си писма до Дейвид „Тед“ писал, че родителите му го били тласнали към „антисоциален“ живот на самотник и той час по-скоро искал да плюе на труповете им.  Дейвид смята по-възрастния си брат за човек с тежко душевно разстройство и заедно с майка си моли да му бъде пощаден животът.

***

Теодор Качински: математикът-отшелник

Сакраменто, 5 декември 1997 г. /Жан-Лу Сансе от АФП/ Петдесетгодишният мъж, арестуван в колиба посред горите на щата Монтана, бе дрипав отшелник с рошава брада. Трийсет години преди това Теодор Джон Качински, чийто съдебен процес започна днес в Сакраменто, бе професор по математика в престижния университет Бъркли, Калифорния.

Между тези два образа се простира пътят, изминат от един човек, обвинен, че е тайнствения „Юнабомбър. Психологическият портрет на терориста, нарисуван от следователите, го описва като самотник, интелигентен човек, чувстващ се неловко в интимните отношения. Един портрет, отговарящ напълно на Качински.

Както в детските, така и в юношеските си години и през краткия си професионален живот Качински изглежда никога не е имал приятели, още по-малко любовни връзки.

Потомък на полски имигранти, живеещи в Чикаго, той е роден на 22 май 1942 г. и проблемите му, според неговата майка, започнали девет месеца по-късно, когато трябвало да постъпи в болницата за една седмица.

До тогова той бе „самата радост“, разказа Ванда Качински в интервю за телекомпанията Си Би Ес. След болницата „той вече не бе радостното и жизнено бебе, а парцалива кукла, която не ме поглеждаше, бе унил и погрознял‘.

Съсед на семейството, д-р Рой Вайнбърг, описа малкия Теодор като „абсолютен самотник“. „Това дете не играеше“, заяви докторът в интервю за в. „Ню Йорк таймс“.  „То се бе състарило преждевременно.“

На 10-годишна възраст Качински живо се интересува от науките и математиката, и се изолира от другарчетата си. На 16 години той получава стипендия за Харвардския университет. Там също си спомнят за него като за затворен студент, избягващ всякакви разговори и свирещ на тромбон.

Няколко дни след 20-ия си рожден ден той се дипломира като математик и продължава висшето си образование в Мичигангския унивеситет в Ан Арбър.

През 1967 г. той получава докторат, награда за най-добрата дисертация по математика и заместник-преподавателски пост в университета Бъркли, Калифорния. Пред Качински се разкрива блестяща кариера.

Две години по-късно всичко се обръща наопаки: на 27 г. Качински тегли черта на миналото си. Той се връща първо при родителите си, после купува през 1971 г.  място от 550 кв.м край градчето Линкълн, Монтана. Там си построява дървена колиба, три на три метра и половина, без вода, ток и телефон. Отглежда малко зеленчуци, ловува зайци и катерици.

Понякога той напуска колибата си, за да поработва тук-там за по няколко месеца. През пролетта на 1978 г. заминава за Чикаго и остава при родителите си до края на лятото на 1979 година.

Първият колет-бомба, изпратен от „Юнабомбър“, е открит на 25 май 1978 г. в студентското градче на един университет в Чикаго.

До арестуването му на 3 април 1996 г. Качински продължава отшелническия си живот.  Той не присъства на погребението на баща си, нито на сватбата на брат си.

В голямо интервю за „Ню Йорк таймс“ брат му си спомня за писмо от 17-18 страници, изпратено до майка им след смъртта на баща им.

Теодор обвинявал родителите си, че се „интересували повече да имат син, който да блести във всяко отношение, вместо щастлив син“. И си спомнял как на 16 години, по време на час по физкултура, „децата се събрали в екипи“, а той бил оставен сам, защото никой не го бил избрал. „Плача, когато пиша това“, посочвал в писмото си Теодор Качински.

***

Неочакван край на процеса Юнабомбър: Качински се призна за виновен

Вашингтон, 23 януари 1998 г. /БТА/ На процеса в Сакраменто, Калифорния, Теодор Качински официално се призна за виновен за 13 обвинения за бомбени атентати в щатите Калифорния и Ню Джърси, при които загинаха трима души. Освен това призна, че 17 години планирал смъртоносните акции на т.нар. Юнабомбър, като пое вината за още 11 случая, невключени в обвинението – в щатите Юта, Тенеси Кънектикът, Мичиган и във федералния окръг Колумбия, както и срещу самолет на „Американ еърлайнс“, който бе принуден да кацне аварийно в щата Вирджиния.

Още преди да са започнали встъпителните пледоарии, с твърд и непоколебим тон, който не изразявал никакви угризения, 55-годишният професор, отговорил с „да“ на въпроса на съдията дали се признава за виновен. Според сделката, уговорена в последния момент с федералните власти, признанието му спести възможната смъртна присъда, но в замяна той се съгласи с доживотен затвор без право на освобождаване. Освен това Качински се отказа от правото да обжалва присъдата в бъдеще, както и от каквито и да било приходи от продажбата на историята му. Той ще трябва да изплати 3,25 милиона обезщетения на жертвите.

Така 55-годишният професор, станал сериен убиец, воден от омразата си срещу модерните технологии, сложи край, още преди да е започнал, на процеса, който обещаваше да стане един от най-нашумелите в съдебната история на САЩ, отбелязва АП.

Федералният съдия Гарланд Бърел ще произнесе официално присъдата на 15 май.

„Правосъдието възтържествува и Теодор Качински никога повече няма да бъде заплаха за никого“, заяви във Вашингтон министърката на правосъдието Джанет Рино. Тя заяви, че се гордее с работата на федералните агенти, заловили Юнабомбър.

Главният прокурор на щата Робърт Клиъри специално благодарил на по-малкия брат на обвиняемия, Дейвид, като го нарекъл истински американски герой. „Властите вечно ще му бъдат задължени“, за подсказването, което насочи ФБР по следите на Теодор и в крайна сметка доведе до ареста на неуловимия Юнабомбър през 1996 година, изтъкнал Клиъри.