site.btaПаметник на Йордан Радичков е открит в Берковица на 8 септември 2007 г. по повод празника на града

На 8 септември 2007 г. в Берковица се открива паметник на писателя Йордан Радичков, наречен  "Дървото на живота". Той представлява голямо дърво, на което са издълбани герои и сцени от творчеството на Радичков, църквата в родното му берковско село Калиманица, пресъздаден е селският бит от неговите разкази. Автори на паметника са художникът Димитър Гоцак и дърворезбарят Чавдар Антов. Паметникът е осветен от видинския митрополит Дометиан. 

По инициатива на сдружение "Приятелите на Радичков" до края на годината е открит и паметник на бележития писател при Националната художествена галерия в София, започва изграждането на паметник и в Монтана. 

Паметник на Йордан Радичков бе открит в Берковица по повод празника на града

Берковица, 8 септември 2007 г. /БТА/ Паметник на писателя Йордан Радичков бе открит в Берковица по повод деня на града, който се чества днес. Паметникът се нарича "Дървото на живота" и представлява голямо дърво, на което са издълбани герои и сцени от творчеството на Радичков, черквата в родното му берковско село Калиманица, пресъздаден е селският бит от неговите разкази. Автори на паметника са художникът Димитър Гоцак и дърворезбарят Чавдар Антов. Паметникът бе осветен от видинския митрополит Дометиан. 

Гости на откриването бяха синът на Йордан Радичков Димитър Радичков, дъщеря му Роза Радичкова, депутати, творци от инициативния комитет за издаване творчеството на Йордан Радичков. Димитър Радичков благодари на община Берковица и нейния кмет Милчо Доцов за изграждането на първия паметник на баща му у нас и съобщи, че скоро паметник на големия писател ще бъде открит и в София.

Йордан Радичков е роден и израснал в село Калиманица, което някога е било в пределите на община Берковица, но днес не съществува, тъй като е останало на дъното на язовир "Огоста" при строителството му преди 25 години. Той е учил гимназия в Берковица. Приживе Йордан Радичков винаги е заявявал, че черпи вдъхновение за творчеството си от бита на родното си село и от "прекрасния български северозапад". 

****

С изложби и театрални постановки в Монтана и Берковица честват 77-годишнината от рождението на Йордан Радичков

Монтана, 25 октомври 2007 г. /БТА/ Чествания по повод 77-та годишнина от рождението на писателя Йордан Радичков провеждат неговите земляци в Монтана и Берковица, съобщиха от общините в двата града.

В Монтана бе открита изложба с картини по творчеството на Йордан Радичков. В нея участват известни местни художници, а също и деца от школи по рисуване в града. Целта на организаторите от библиотека "Гео Милев" е да видят как характерните за Северозападна България образи на Радичков се възприемат от младите и старите творци. По повод годишнината в библиотеката целодневно текат представления на пиесата "Ние врабчетата", които се посещават от стотици ученици дневно.

Изложба със снимки на Радичков от ученическите му години в Берковица до последните му дни е подредена в Берковица. Автор е съученикът на Радичков Милан Миланов.

Йордан Радичков е роден и израснал в село Калиманица, което днес не съществува, тъй като е останало на дъното на язовир "Огоста" при строителството му преди 30 години. Приживе писателят, чието творчество е преведено на над 30 езика, многократно е казвал , че черпи вдъхновение за творчеството си от "прекрасния български северозапад". Радичков почина през януари 2004 година.

*****

С откъс от спектакъла "Лазарица" от Йордан Радичков беше открит паметникът на бележития писател при Националната художествена галерия 

София, 14 ноември 2007 г. /БТА/ С откъс от спектакъла "Лазарица" от Йордан Радичков /1929 - 2001/  беше открит днес паметникът на бележития писател в градинката  при Националната художествена галерия. В крушата-дивячка от пиесата се превърна дърво до галерията, на което се покатери Валентин Танев /Лазар/. Отдолу - със скъсан синджир на врата - "лаеше" гневно Малин Кръстев, в ролята на Кучето в постановката на проф. Крикор Азарян.  

Паметника откри неговият автор - скулпторът проф. Емил Попов. Монументът е инициатива на сдружение "Приятелите на Радичков", което си е поставило за цел да увековечава и да пропагандира творчеството и личността на писателя като част от културното наследство на България, каза на тържеството доц. Борислав Великов от сдружението.

Паметник на Радичков ще бъде поставен и в Монтана. Досега с подкрепата на сдружението са издадени седем тома избрани съчинения на писателя и е открит паметникът "Дървото на живота" в Берковица.

Членове на сдружението са и акад. Вера Мутафчиева, проф. Георги Чапкънов, Димитър Радичков - син на писателя, Златко Живков - кмет на Монтана, проф. Крикор Азарян, Милчо Доцов - кмет на Берковица, Рангел Вълчанов, акад. Светлин Русев.

Нелепо е да се издига паметник на човек, когото съдбата още приживе беше поставила между безсмъртните. Йордан Радичков няма нужда от памет. По-скоро на нас и на всички след нас ще е нужна паметта за един от големите сеячи на духовната нива на България, каза в словото си на тържеството акад.Светлин Русев.  По думите му поставянето на паметника е поклон към Радичков на ощастливени хора, дарени с неговото приятелство. Това е най-малкото, което му дължим, отбеляза Светлин Русев.Той изрази надежда, че всички, които минават покрай монумента - и знаещи, и незнаещи, ще отнасят със себе си частица от светлината, с която Създателят беше дарил Йордан Радичков.

Сред присъстващите  на откриването бяха близки на писателя, заместник-министърът на културата Надежда Захариева, заместник-кметът по културата на Столичната община Йорданка Фандъкова, актьорите Татяна Лолова, Велко Кънев, Марта Вачкова, Мария Статулова - снаха на Радичков, Милен Миланов - председател на фондация "Академия Аскеер", режисьорите Крикор Азарян, Георги Стоянов, Георги Дюлгеров, Иван Павлов - председател на Съюза на българските филмови дейци, Павел Васев - директор на Сатиричния театър, Пламен Масларов - директор на Българската национална филмотека. 

*****

Паметник на Йордан Радичков ще изгради в Монтана скулпторът Георги Чапкънов

Монтана, 26 ноември 2007 г. /БТА/ Паметник на Йордан Радичков ще изгради в Монтана скулпторът проф. Георги Чапкънов. Това стана ясно на среща на сдружение "Приятелите на Радичков" с ръководството на местната община. Днес обединените в сдружението "Приятели на Радичков" проф. Светлин Русев, проф. Георги Чапкънов, доц. Борислав Великов, синът на Радичков - Димитър Радичков и кметът на Монтана Златко Живков разгледаха центъра на Монтана и избраха място за паметника в парк "Монтанезиум".  Проф. Чапкънов съобщи, че още приживе е изработил малък бюст на Радичков, който му е подарил. Той обяви, че вижда паметника на Радичков като фигура на писателя до коленете, поставена на малък пиедестал. Паметникът няма да е голям, ще може да се разглежда отблизо. Чапкънов коментира, че за него Йордан Радичков е равен на Волтер и Данте като писател и той би бил щастлив да му направи паметник.

Кметът на Монтана Златко Живков се ангажира да предложи промяна на решение на общинския съвет в Монтана отпреди две години, според което паметник на Радичков може да се гради само след обявяване на конкурс. Тогава решението е било взето, тъй като се е смятало, че паметникът ще се изгради със средства на общината. Сега става ясно, че общината ще даде само място за паметника, а финансирането ще бъде от сдружението "Приятелите на Радичков". (...)

Йордан Димитров Радичков е роден на 24  октомври 1929 г. в с. Калиманица, област Монтана. Завършва гимназия в Берковица, работи като кореспондент и редактор във в."Народна младеж", редактор във в. "Вечерни новини". В периода 1959 - 1962 г. е в Сценарната комисия при "Българска кинематография" , от 1962 г. до 1969 г. работи във в."Литературен фронт", където завежда отдел "Белетристика".  Член е на Съюза на българските писатели, член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България.

За първи път печата през 1957 г. във в."Литературен фронт". Първите му  сборници с разкази са "Сърцето бие за хората"(1959), "Прости ръце" (1961), "Обърнато небе (1962), "Шарената черга" (1964) и др. Първата книга, която го откроява като оригинален и самобитен разказвач, е "Свирепо настроение" (1965). Следват сборниците с разкази, новели и пътеписи "Неосветените дворове" (1966 и 1979), "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" и "Барутен буквар" (1969), "Скални рисунки" (1970), "Плява и зърно" (1972), "Как така?" (1974), "Малко отечество" (1974), "Спомени за коне" (1975 г. и 1980 г.),  "Малка северна сага" (1980), "Нежната спирала" (1983), "По водата" (1983) и др. Издава и романите "Всички и никой" (1975 и 1984 г.), "Прашка" (1977).  Автор е  на пиесите "Суматоха" , "Януари" , "Лазарица" , "Опит за летене" , " Кошници" , "Образ и подобие" .  
По негови сценарии са заснети филмите "Горещо пладне" (1966), "Привързаният балон" (1967),  "Последно лято" (1974).

Над сто произведения на Радичков са преведени на 37 езика и са издадени в 45 страни в света, а пиесите му "Суматоха", "Януари", "Лазарица" и "Опит за летене" са поставяни в Австрия, Беларус, Германия, Дания, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария, Югославия.

През 1990 г. писателят е избран за депутат във Великото народно събрание. Той се отказва от правомощията си в полза на някой млад и компетентен човек, който не прилича "на стар кюнец, чийто сажди никой вече не е в състояние да очука", каквито според писателя са повечето хора от неговото поколение.

На 29 януари 2002 г. в Народната  библиотека "Св. св. Кирил и Методий"е  представен първият том от неговите "Избрани творби в седем тома", публикувани от издателство "Анубис". На 15 октомври 2002 г. е премиерата на книгата му "Нежната спирала". С издаването ѝ "Монбат"АД започват проекта "Прекрасният Северозапад" за подкрепа и развитие на духовните и културни ценности по идея на Радичков.

През 1984 г. на Радичков е присъдена Международната  италианска награда "Гринцане Кавур", учредена от Международното издателско дружество в Торино и от общинския съвет в град Алба. През 1988 г. е удостоен с шведската държавна награда Кралски орден на Полярната звезда, а през 1993 година е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Получава почетен диплом "Ханс Кристиан Андерсен" и грамота. 

В родината си Радичков е удостояван с "Димитровска награда" за "Барутен буквар" (1971). На 3 юни 2002 г. с решение на Общинския съвет на Монтана е удостоен е със званието "Почетен гражданин на Монтана". По повод удостояването му с почетното звание Радичков заявява: "Няма по-прекрасен край от Българския Северозапад. Всичко, което съм написал е от моя любим край, който е като дълбок кладенец". 

Йордан Радичков е удостоен и с  държавната награда "Паисий Хилендарски" за 2003 г., която му е връчена от  премиера Симеон Сакскобургготски на тържествена церемония в Мраморната зала на Министерския съвет.

Умира на 21 януари 2004 г. в София. През юни 2004 г. получава посмъртно годишната награда на на НДК "Св. св. Кирил и Методий" за цялостното си литературно творчество и изключителния си принос в българската духовност и култура (в рамките на 9-ия салон на изкуствата).

Справка: "Справочна информация"/БТА