site.btaПри автомобилна катастрофа, на 1 септември 1992 г., лидерът на чехословашката Пражка пролет е тежко ранен

На 1 септември 1992 г. лидерът на Словашката социалдемократическа партия Александър Дубчек претърпява катастрофа. Автомобилът, в който се движи политикът, се удря в мантинела на магистралата Прага-Братислава и излита от пътя. Първоначално, след извършването на няколко операции, състоянието на Дубчек е стабилизирано, но впоследствие се влошава и на 7 ноември той умира в болницата в Прага на 70-годишна възраст.

Александър Дубчек е сред най-разпознаваемите и авторитетни политици в Чехословакия, след като през 1968 г. оглавява движението за либерални икономически реформи и демократизиране на страната, останало в историята с термина „Пражка пролет“. След интервенцията на страните от Варшавския договор през август 1968 г. политикът изпада в немилост пред Москва и е свален от всички ръководни постове. Дубчек се завръща в политиката по време на чехословашката „нежна революция“ от ноември 1989 г., когато заедно с Вацлав Хавел стават лидери на движението за политическа промяна.

През 1990 г. Александър Дубчек е председател на Федералния парламент на Чехословакия, а след изборите през юни 1992 г. се завръща в парламента като ръководител на Словашката социалдемократическа партия.

Новината за смъртта му на 7 ноември заема водещо място в емисиите на световните медии, а политици, общественици и много институции в различни държави по света изказват съболезнования.

За автомобилната катастрофата с водача на Пражката пролет и реакциите по света на новината, че е починал, четем в бюлетините на БТА „Международна информация – Събития и факти“ и „Анализи и прогнози“:

Александър Дубчек, реформаторът от Пражката пролет, е ранен

Прага, 1 септември 1992 г. /БТА/ Лидерът на Пражката пролет Александър Дубчек е в тежко състояние след претърпяна днес автомобилна катастрофа.

Рано тази сутрин автомобилът, в който 70-годишният Дубчек пътувал, загубил управление и се блъснал в предпазната мантинела на магистралата Прага-Братислава. Дубчек, който излетял на 20 метра от разтворилата се врата, е тежко ранен и се намира в реанимацията на пражка болница. „Състоянието на пациента е критично“, съобщила лекарка от реанимацията. Тя уточнила и диагнозата: многобройни счупвания па гръбначния стълб, на тазобедрените стави и ребрата.

Точните причини за катастрофата се изясняват. Шофьорът на Дубчек, който се отървал само с драскотини, отрекъл да е заспивал на кормилото.

Осведомителните агенции припомнят, че в момента Дубчек е лидер на Словашката социалдемократическа партия и че се ползва с огромен авторитет като лидера- реформатор от Пражката пролет (1968 година) и като едно от главните действащи лица в чехословашката „нежна революция“ през ноември 1989 година. Тогава на претъпкания Вацлавски площад бурно акламираните лидери бяха двама – Вацлав Хавел, станал по-късно президент на Чехословакия и Александър Дубчек, който близо две години след това бе председател на чехословашкия парламент.

***

Здравословното състояние на Дубчек се влошава

Прага, 18 септември 1992 г. /БТА/ Влошило се е здравословното състояние на героя от „Пражката пролет“ Александър Дубчек, който на 1 септември пострада тежко при пътна катастрофа недалеч от Прага. Това съобщил днес следобед пред АФП лекуващият го лекар.

Дубчек изпаднал в безсъзнание поради следоперационни усложнения и състоянието му е „много тежко“, което не позволява допълнителна операционна намеса в близките дни, уточнил лекарят. Седемдесетгодишният Дубчек страда от многобройни наранявания на гръдния кош и гръбначния стълб. След първата операция веднага след катастрофата състоянието му се бе стабилизирало и дори започнало да се подобрява.

Александър Дубчек е бивш председател на Федералното събрание и сегашен лидер на Словашката социалдемократическа партия.

***

Почина Александър Дубчек, водачът на „Пражката пролет“

Прага, 8 ноември 1992 г. /БТА/ На 70-годишна възраст снощи в Прага почина Александър Дубчек, водачът на „Пражката пролет“ от 1968 година. Той бе настанен в болница след автомобилна катастрофа на 1 септември т. г. с тежки увреждания в гръбначния стълб и гръдния кош, след което получи и бъбречна недостатъчност. Докато Дубчек лежеше в болницата, проучване на общественото мнение показа, че той е на трето място сред словашките политици, вдъхващи най-голямо доверие, отбелязва агенция Ройтер.

Александър Дубчек живя 20 години в принудително уединение, след като през август 1968 г. войските на Варшавския договор му попречиха да създаде „социализъм с човешко лице“. След „нежната революция“ през 1989 г. той бе назначен за председател на Федералния парламент, а след изборите през юни т. г. се върна в парламента като ръководител на Словашката социалдемократическа партия.

Кончината на Александър Дубчек зае водещо място в днешните емисии на световните масмедии, за него се изказаха видни политици, общественици и много институции в различни страни.

В Прага бившият президент на Чехословакия Вацлав Хавел го окачестви като „несъмнено забележителна фигура в модерната чехословашка история“. Познавах го като добър, работлив, скромен и честен политик, който стоеше на първата линия в амбициозния опит да се хуманизира комунистическата система, каза експрезидентът.

Бъдещият президент на САЩ Бил Клинтън заяви по същия повод, че е щастлив за това, че Дубчек успя да доживее и да види навлизането на демокрацията в Източна Европа. Моите молитви са с неговото семейство, приятели, с народа на неговата родина и с всички, които му се възхищаваха, каза Клинтън от Литъл Рок, щата Арканзас. „Ако всички бяхме следвали пътя, по който тръгна Чехословакия, избягвайки безредици и екстремизъм, мисля, че ние щяхме да бъдем различни, светът щеше да бъде по-различен и нямаше да бъде толкова трудно да прилагаме тези промени сега“, каза бившият съветски президент Михаил Горбачов, който подчерта, че храни огромни симпатии към Александър Дубчек. „Ние всички скърбим за него“, заяви британският премиер Джон Мейджър и високо оцени „смелата позиция“ на Дубчек по време на „Пражката пролет“ от 1968 г.

В Бон председателката на парламента г-жа Рита Зюсмут увери, че Дубчек винаги ще остане за Германия като символ на демокрацията и човешките права. Холандското правителство оценява Дубчек като „символ на надеждата за свобода и демокрация в Чехословакия“, а австрийският парламент го нарича „световна фигура, символизираща съпротивата срещу комунизма, подкрепян от танкове“. Джовани Спандолини, председател на италианския Сенат, дава висока оценка на борбата на Дубчек срещу „комунистическия тоталитаризъм“, а израелският парламент го окачествява като „смел борец за свобода“.

***

Дубчек – символ на борбата за демокрация в Чехословакия

Прага, 8 ноември 1992 г. /Ройтер/ Александър Дубчек, който почина вчера на 70-годишна възраст, се прочу в цял свят като символ на надеждата, когато застана начело на злополучното движение за реформи „Пражка пролет“, премазано от войски и танкове на съветския блок през август 1968 г.

Нашественическите сили, изпратени да сложат край на онова, което реформаторите наричаха опит да се въведе „социализъм с човешки облик“, заловиха Дубчек, сложиха му белезници и го изпратиха в Москва.

Няколко дни по-късно той се върна, вече смазан човек.

Дубчек се разрида, когато в емоционално обръщение по радиото каза на обезверените си сънародници, че той и колегите му от „Пражка пролет“ е трябвало да се преклонят пред далеч превъзхождащите ги военни сили.

Водачът с тъжната усмивка 20 години беше в немилост, преди да се завърне на политическата сцена след рухването на комунизма в края на 1989 г.

Повече от две години той беше председател на чехословашкия парламент, който се занимаваше с бавния и често мъчителен преход към демокрация. През юни 1992 г.

Дубчек бе преизбран на поста си, а страната се ориентира към разделяне на двете й съставни части.

Дубчек почина вчера в Прага. Той пострада сериозно при автомобилна катастрофа на 1 септември.

Среброкосият Дубчек бе един от малкото авторитетни политици в Словакия.

Той си остана твърд федералист, недвусмислен защитник на запазването на спойката между Чешката и Словашката републики.

Като председател на Словашката социалдемократическа партия в източна Чехословакия той никога не се опита да поведе борба за запазването на общата държава.

Но дори и той бе принуден да приеме действителността, когато двете най-големи партии в Чехословакия не успяха да се споразумеят за запазването на държавата.

В годините, когато бе в немилост, Дубчек никога не е бил активен дисидент. Той живееше без много шум в принудителното си уединение в словашката столица Братислава.

Но той открито се присъедини към опозицията, когато отиде да посрещне поета и бъдещ президент Вацлав Хавел при освобождаването му от затвора през 1989 г.

Когато Хавел и Дубчек се появиха един до друг на митинг на пражкия Вацлавски площад, това до голяма степен допринесе за успеха на „нежната революция“ през ноември 1989 г., помела твърдите комунисти.

Към края на 1989 г. Дубчек вече беше председател на парламента. Той беше заемал този пост за кратко време и преди, през 1969 г., когато парламентът де факто нямаше никаква самостоятелност.

Този път обаче той се върна в центъра на властта и влиянието.

По конституция той изпълняваше функциите на заместник държавен глава и първата му официална задача беше да приеме клетвата на Хавел като първия некомунистически президент на Чехословакия от над 40 години. (…)

На общите избори през юни 1992 г. се разкри дълбока пропаст между двете основни партии – Гражданската демократична партия в Чешката република и искащото независимост Движение за демократична Словакия. Дубчек се върна в парламента като лидер на словашките социалдемократи.

Името му се споменаваше като евентуален кандидат за президент на Словакия, след като районът стане напълно независим.

После се случи трагедията. На 1 септември 1992 г. при силен дъжд, караната от шофьор лимузина на Дубчек, катастрофира на стотина километра от Прага. Той бе ранен в гръбначния стълб и гръдния кош, а след това дойде и бъбречната недостатъчност.

По ирония на съдбата на следващия ден родната му Словакия получи конституцията си – още една стъпка към отделянето от чехите.

Докато Дубчек лежеше в болницата, проучване на общественото мнение показа, че той е на трето място сред словашките политици, вдъхващи най-голямо доверие.

Роден в Ухровец, Словакия, на 27 ноември 1921 г., Дубчек е израсъл в Съветския съюз. След завръщането на семейството му в Чехословакия става чирак в ключарска работилница. Влиза в Словашката комунистическа партия през 1939 г.

Между 1942 и 1944 г. работи във фабрика за муниции и се присъединява към Словашкото национално въстание срещу германците и пронацистката словашка управа. Два пъти е раняван.

Първият си партиен пост Дубчек получава през 1945 г. Учил е право в Братислава и след известно време на обучение във Висшата партийна школа при ЦК на КПСС в Москва е избран в Централни комитет на Чехословашката комунистическа партия, като също е и ръководител на словашката партия.

През януари 1968 г. е издигнат в ръководството на чехословашките комунисти в една коалиция от словаци, праволинейни комунисти и реформатори, които се сплотиха, за да свалят твърдия партиен ръководител и президент Антонин Новотни.

Няколко шеметни месеца на 1968 г. цялата страна участваше в политиката и обсъждаше „Програма за действие“, предложена от новото и подмладено ръководство около Дубчек.

Но Съветският съюз и другите комунистически съседи се бояха, че призивите за политически плурализъм ще подкопаят водещата роля на партията и ще ослабят позицията на Чехословакия като част от „западното ядро на социализма“ в рамките на Варшавския договор.

Въпреки опитите на Дубчек да разсее опасенията им, силите на Варшавския договор нахлуха в Чехословакия през нощта на 20 август 1968 г. и Дубчек и другите ръководители бяха отведени със самолет в Москва с белезници.

Силната подкрепа в Чехословакия принуди съветските ръководители да задържат Дубчек като партиен шеф. Осем месеца гой напразно се бореше да спаси нещо от програмата си. След ерата на Дубчек остана само структурата на Чехословакия като федерация от две републики.

През април 1969 г. той бе свален от поста първи секретар на ЦК на партията и бе назначен за председател на парламента. Но през октомври бе отстранен и след кратък нерадостен период като посланик в Турция стана обикновен служител в Братислава.

Последното унижение – изключването от партията – дойде през юни 1970 г. След това той заживя далеч от политическия живот, докато неговите реформи от „Пражката пролет“ станаха образец за реформите на Михаил Горбачов. (…)