site.btaПреди 65 години Куба национализира американската собственост в страната

На 7 август 1960 г. правителството на Куба национализира американската собственост в страната. Решението е съобщено от взелият властта след революция Фидел Кастро на митинг в столицата Хавана. В обхвата на декрета влизат всички американски компании в селскостопанския сектор, петролната промишленост, енергетика и комуникации. От наложените санкции са изключени само няколко банки. Сред засегнатите фирми са „Кока Кола, „Екзон Мобайл“ „Тексас ойл“, „Синклер ойл“, „Юнайтед фрут къмпани“ и др. Решението на Кастро изостря още повече отношенията между островната държава и Съединените щати, влошени след кубинската революция и свалянето на президента Фулхенсио Батиста. Като причина за национализацията от Хавана заявяват официално, че решението е взето в отговор на „агресивните действия на Съединените щати срещу Куба, като отказа от захарната квота например“ – ключов сектор за икономиката на карибската държава. Въвеждането на ограничения за внос на кубинска захар в САЩ е продиктувано от национализирането на американските петролни рафинерии на територията на Куба. През юни 1960 г. компаниите отказват да преработват на острова петрола, доставян от Съветския съюз.

След одържавяването на едрата американска собственост, конфронтацията между САЩ и Куба се засилва. Вашингтон налага всеобхватно търговско ембарго на Хавана. Островната държава се опитва да избегне икономическите щети чрез установяване на близки търговски отношения със СССР и останалите социалистически държави.

В бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация“ – Служебен“ четем za национализацията на американска собственост в Куба:

Куба национализира американската собственост

Ню Йорк, 7 август 1960 г. /БТА/ Пренса Латина току-що съобщи от Хавана, че снощи, говорейки на заключителното заседание на конференцията на латиноамериканската младеж, сред бурни овации Фидел Кастро съобщил, че революционното правителство на Куба е решило да национализира цялата едра американска собственост в страната.

Национализират се електрическата компания, телефонната компания, предприятията за производство на захар и обработка на петрол, всички земи и съоръжения, принадлежащи на „Юнайтед фрут къмпани“.

***

Национализацията на американската собственост в Куба

Ню Йорк, 7 август 1960 г. /БТА/ Както вече бе съобщено, снощи министър-председателят на кубинското революционно правителство д-р Фидел Кастро е прочел пред 50-хиляден митинг декрет за национализиране на едрата американска собственост в републиката. Според данни, взети от западните информационни агенции, национализират се компанията „Кюбън електрик“ на стойност 300 милиона долара, която снабдява целия остров с електрическа енергия; компанията „Кюбън телефоун“ на стойност 150 милиона долара; всичките 36 американски заводи за захар и захарни плантации на обща стойност около 350 милиона долара; петролните компании „Ессо стандард ойл“, „Тексас ойл“ и „Синклер ойл“ на стойност съответно 75, 35 и 3 милиона долара. Преди известно време кубинското правителство бе поело стопанисването на последните три компании, а сега ги национализира. Общо конфискуваната американска собственост се изчислява на около 1 милиард долара. Единствената незасегната от декрета американска собственост в Куба са няколко банки.

Снощи Фидел Кастро е заявил, че кубинското революционно правителство е взело решение за национализиране на американската собственост в страната в отговор на „агресивните действия на Съединените щати срещу Куба, като отказа от захарната квота например“. Той е добавил, че кубинското правителство „би могло да вземе и други решения против Съединените щати в отговор на мерките, които те биха взели срещу Куба“.

***

Закани по отношение на Куба

Лондон, 8 август 1960 г. /АП/ Вестник „Таймс“ днес пише, че заграбеното от Кастро американско имущество в размер на един милиард долара може засега да му донесе известна полза, но последиците могат да се окажат „скъпи“. „Засега д-р Кастро може да се уповава на селяните и подкрепата на русите“, пише Таймс в уводна статия.

„Друг с въпросът какво ще стане догодина. Когато притокът от американски долари и резерви пресъхне, Куба може би ще разбере, че телефонните компании и захарните заводи са скъпа придобивка.“

В-к „Таймс“ изказва мисълта, че САЩ не могат да се подадат на подобни провокации като твърденията, че подготвят „въоръжена интервенция“, освен ако кубинците не заемат морската база в Гуантанамо или не създадат руска база на острова. „Дипломатическият натиск, кайте ще бъде упражнен над Куба в Съвета на министрите на външните работи след една седмица в Сан Хосе, може да се окаже полезен, ако бъде съчетан с „търпение“, пише „Таймс“. С течение на времето икономическият натиск ще изиграе своята роля.“

***

Американска нота до Куба

Хавана, 9 август 1960 г. /Франс прес/ Посланикът на САЩ в Хавана връчи на кубинското министерство на външните работи нота, в която правителството на САЩ изразява своя „протест и негодувание“ по повод национализирането на 26 американски компании в Куба. В нотата законът за национализирането на тези компании се нарича „дискриминация“ и „самоуправа“.

***

Дортикос заплашил американска минна компания в Куба

Хавана, 14 август 1960 г. /АП/ Президентът Освалдо Дортикос заплаши днес, че кубинското правителство ще вземе мерки срещу най-голямата американска частна минна компания за кобалт и никел „Моа Бей“, намираща се в Куба. Дортикос употреби израза „вземане на мерки“, който може да означава много неща – от установяване на надзор до пълна конфискация. Дортикос не обясни причините за това решение на правителството, нито пък това кога то ще бъде изпълнено.

В официалния сайт на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ се посочва, че в резултат на усилията, започнати през 2014 г., за възстановяване на дипломатическите отношения, Вашингтон и Хавана отварят отново посолствата си в съответните страни през 2015 г. Това се случва на 20 юли след договорка между президентите Барак Обама и Раул Кастро. Ембаргото наложено през 1960-1961 г. остава в сила и връзките между двете държави не са възстановени в пълен обем.