site.btaНавършват се петдесет години от подписването на Заключителния акт от Хелзинки, с който се установяват нови принципи за международно сътрудничество

На 1 август 1975 г. в Хелзинки, Финландия, е подписан Заключителният акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). Първият етап на СССЕ започва през 1973 г. във финландската столица и продължава от 3 до 7 юли. Вторият и главен етап по обсъжданията се открива няколко месеца по-късно в Женева, Швейцария, и приключва през юли 1975 г., а третият и последен етап кулминира с подписването на акта.

Документът цели да осигури мирния диалог между Изтока и Запада и провеждането на политика на разведряване на отношенията между двата враждуващи блока в контекста на Студената война.

Народна република България (НРБ), представлявана от председателя на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, заедно с още 33 европейски държави, САЩ и Канада слага подписа си на документа след консултации, продължили две години.

Заключителният акт от Хелзинки утвърждава десет принципа за международна сигурност – т. нар. „Хелзинкски декалог“, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Сред по-важните от тях са „суверенно равенство при зачитане правата на суверенитет, въздържане от заплахи и употреба на сила, ненарушимост на границите, териториален интегритет на държавите“ и др. Политическите препоръки са систематизирани в три основни полета: въпроси, свързани със сигурността в Европа (десетте точки на Съвещанието); сътрудничество в сферата на икономиката, науката и технологията; подкрепа в хуманитарен план.

На 1 януари 1995 г. СССЕ се преименува на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която е активна и до днес. Организацията се занимава с ранно предупреждение, превенция на конфликти, кризисни ситуации и следконфликтно възстановяване на 57-те страни членки.

В бюлетина „Материали от чуждестранния печат“ на БТА четем за подписването на Заключителния акт: 

Десетте точки на съвещанието

Рим, 30 юли 1975 г. /Джузепе Бофа, в. „Унита“/ Кулминационният момент на продължителния процес, който носи името „Европейско съвещание за сигурност и сътрудничество“, и следователно на самото Заключително съвещание на най-високо равнище ще бъде подписването на 1 август на големия документ, който съдържа редица предложения и правила на поведение за всички европейски държави. Този текст, който бе направен обществено достояние, предизвиква вече полемика. Заслужава си да се запознаем с неговите главни точки. Той няма да бъде наречен „договор“, а чисто и просто „Заключителен акт“ на Съвещанието. Това не значи, че той би имал по-малко значение. Значението му е политическо и програмно. Самият факт, че най-авторитетните и на най-високо равнище представители на всяка страна поставиха подписа си, му придава твърде ангажиращ характер. „Заключителният акт“ се състои от различни глави. Първата е „Декларация за принципите“, от които трябва да се ръководят отношенията между европейските държави. Тези принципи, такива, каквито бяха установени още през първия етап на Съвещанието, са десет. Те са: 1. суверенно равенство при зачитане правата на суверенитет; 2. въздържане от заплахи и употреба на сила; 3. ненарушимост на границите; 4. зачитане на териториалната цялост на държавите; 5. мирно разрешаване на спорните въпроси; 6. ненамеса във вътрешните работи; 7. зачитане на правата на човека и на основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията; 8. еднакви права и самоопределение на народите; 9. сътрудничество между държавите; 10. добросъвестно изпълнение на задълженията на международното право.

За всяка от тези точки документът от Хелзинки съдържа допълнително няколко тълкувателни параграфа. Нека вземем някои примери. Когато се говори за суверенно равенство, се пояснява, че то включва правото на всяка страна „да избира и развива свободно своята политическа, социална, икономическа и културна система, както и правото да определя своите закони и правилници“. Въздържането от употреба на сила (добавено другаде в Акта) означава отказ от „всякакво използване на сила“, което има за цел да попречи на друга държава да упражнява суверенните си права. Съществуващите граници са обявени за „ненарушими“, което значи, че те не само няма да бъдат нарушени, но и че всички страни ще се въздържат от „всякакво искане или действие“, отнасящо се до територията на друга страна. Пояснява се, че изменения на границите са възможни, но само „по мирен път и чрез споразумение“ между заинтересованите страни.

Принципът за ненамеса означава въздържане от „всякакво военно, политическо, икономическо или друго насилие, което има за цел да подчини на своите интереси упражняването от друга участваща държава на правата на суверенитета“.

Що се отнася до правата на човека, предвиден е параграф, в който се изтъква, че тези права трябва да бъдат гарантирани и на националните малцинства, там, където съществуват такива, по начин те да могат „наистина да се упражняват“.

И най-сетне десетте принципа са обявени за неделими един от друг.

Малко значение е отделено в „Заключителния акт“ на военните мерки. Други преговори се водят във Виена за „балансирано намаляване“ на въоръжените сили в Европа. Следователно на това съвещание ще трябва да бъде постигнато споразумение по този въпрос. В документа от Хелзинки се предвижда само, с цел да се увеличи взаимното доверие, заинтересованите държави доброволно да съобщават предварително на другите държави провеждането на по-големите военни маневри (т.е. в които участват повече от 25 000 души). Отделна глава е предвидена по въпроса за сигурността и сътрудничеството в Средиземно море. Първоначално тази глава не бе предвидена, тъй като тя се отнася до зона, която само отчасти е европейска. Тя бе предвидена в последствие по настояване на някои страни от тази неспокойна област. Смятам, че трябва да се обърне по-специално внимание на две идеи. Първата е икономическото сътрудничество на европейските страни с всички средиземноморски народи, сътрудничество, което трябва да допринесе за „разнообразното развитие на икономиката на неучастващите (в Съвещанието) средиземноморски страни, като се държи съответно сметка за целите на националното им развитие“. Втората идея е „да се запазят и разширят контактите и диалогът“, започнали вече между представителите на страните, участващи в съвещанието в Хелзинки, и на неевропейските страни, за „да се съдейства за мира, да се намалят въоръжените сили в областта, да се укрепи сигурността, да се намали напрежението“.

Една от главните части на „Заключителния акт“ е посветена на дълъг и подробен анализ на икономическото, техническото и научното сътрудничество, включително и на опазването на околната среда. Сътрудничеството предвижда редица мерки – като се почне от по-голяма размяна на информация и се стигне до изготвянето на проекти за промишлено сътрудничество – които имат за цел да улеснят по-голямото развитие на търговията и по-правилното използване на ресурсите от отделните страни в Европа. Тази глава, за която съществуваха различни мнения, не предизвика големи разисквания през продължителния период на подготовка.

Следващата част от документа се отнася до „сътрудничеството в хуманитарната област и други“ (включваща и културните отношения). Резултатът от големите разисквания се съдържа в две глави: едната се отнася до „контактите между лицата“, а другата – до „информацията“. Първата предвижда да се улесняват пътуванията от една страна в друга за онези, които искат да посетят семействата си или да се оженят. С други мерки се предвижда да се облагоприятстват професионалните, личните и туристическите пътувания. Втората глава, която се отнася до информацията, предвижда по-голямо разпространение на печата от едра в друга страна и редица улеснения за работата на журналистите, като се почне от даването на визи за достъп до източниците на информация и се стигне до „възможността да се предадат изцяло, нормално и бързо“ резултатите от собствената работа до съответните печатни органи. Твърде големи са предлаганите улеснения за културен обмен. В документа бе включен и един последен въпрос. Дълго се разисква, за да се установи как да бъде продължена работата на Съвещанието. Някои държави предлагаха създаването на постоянен институт. За тази идея държаха особено много неутралните страни, които в рамките на Съвещанието имаха възможността да засилят влиянието си. Взето бе решение, според което след две години на 15 юни 1977 година в Белград да се състои съвещание на висши чиновници, което ще трябва да прецени постигнатите през това време резултати и на което ще бъдат направени предложения какви нови инициативи трябва да бъдат взети (съвещания на специалисти, среща на министрите на външните работи или свикване на подобна конференция). Изобщо „Заключителният акт“ от Хелзинки е текст, който може наистина да допринесе за създаването на по-добра атмосфера в Европа според мирната насока, която бе определена като „намаляване на напрежението“. (…)

***

Духът на Хелзинки 

Москва, 10 август 1975 г. /В. Софински, в. „Сельская жизнь“/ В целия свят не отслабва интересът към резултати­те от Съвещанието в Хелзинки за сигурност и сътрудничество в Европа. И това е понятно, защото кога в историята на международните отношения са приемани съгласувани решения от такъв брой ръководители на страни, при това принадлежа­щи към различни социални системи. Самият този факт има голямо значение, като ознаменува сериозен обрат от полити­ка на конфронтация и „студена война“ към разведряване и тържество на принципите на мирно съвместно съществуване. (…)

Спомняме си дните преди съвещанието в Хелзинки, когато светът със затаен дъх следеше полета на корабите „Союз“ и „Аполо“, тяхното скачване и символичното ръкостис­кане на съветските и американските космонавти. На брифин­гите в Московския международен пресцентър присъстваха представители на почти всички органи на световния печат, някога обхванати от истерията на „студената война“. Незави­симо дали искаха или не, но срещата в космоса някак си ги обединяваше, караше ги да разсъждават с нови общочовешки категории. Но какви? Как да ги формулират на езика на съв­ременните международни отношения?

През онези дни още никой не можеше да отговори на тези въпроси, докато не се появи в печата текстът на Заключителния акт на участниците в съвещанието в Хелзинки. Именно този исторически документ тържествено провъзгласи точно формулираните принципи на отношенията между държавите – принципите на суверенно равенство на държавите и техните суверенни права, включително правото свободно да избират и развиват своите политически, социални, икономически и културни системи, да не употребяват сила или да заплашват с нея, неприкосновеност на границите, териториална цялост на държавите, мирно уреждане на споровете, ненамеса във вътреш­ните работи един на друг, зачитане правата на човека и основ­ните свободи, равноправие и право на народите да се разпо­реждат със своята съдба. (…)

Всички тези принципи са призвани да съдействат за създаването на нашия европейски континент атмосфера на взаим­но доверие, увереност в свободното, мирно развитие на всяка страна. Но решенията на Съвещанието имат голямо значение не само за европейците. Правото на мир има всеки човек на наша­та планета. Ето защо намаляването на напрежението трябва да се разширява, да се задълбочава и да обхваща всички райони на света. (…)

Ако внимателно анализираме Заключителния акт на съ­вещанието в Хелзинки, не можем да не обърнем внимание на това, че този документ изрази общата политическа воля „разведряването да се извършва както като непрекъснат, така и като все по-жизнеспособен и всестранен процес“. (…)

Историческото значение на големите промени, станали в Европа, която два пъти беше главна арена на световни вой­ни, които отнеха живота на десетки милиони хора, превърнаха в развалини градове, исторически и културни ценности, донесоха страдания на почти всяко семейство на континента, се състои в това, че вече три десетилетия тук цари мир и него­вите позиции укрепват. Не бива да се забравя и за годините на „студена война“, която пораждаше подозрение, пречеше на дружбата между народите, на взаимно изгодната търговия между страните, стимулираше неоправданата и скъпо струваща надпревара във въоръжаването. Ето защо сега главното е да се допълни политическото разведряване с военно, да се намери път към намаляване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа, да се постигне намаляване, а след това и прекратяване на надпреварата във въоръжаването, да се вър­ви по пътя, който води към общо и пълно разоръжаване. Съвършено очевидно е, че укрепването на мира на земята ще създаде благоприятни възможности за осигуряване на икономи­чески и социален прогрес на всички народи. „Означава ли завършването на съвещанието в Хелзинки завършване на диалога за мир в Европа?“, пита варшавският вестник „Куриер полски“ и отговаря на този въпрос така: „На­против, с подписването на Заключителния документ във финланд­ската столица този диалог започна да придобива нови темпове, получи живителни стимули. Това намира проява на първо място в многобройните и плодотворни двустранни контакти, които имаха в Хелзинки ръководителите на държавите и правителствата, участвали в Европейското съвещание“. Т.е. „духът на Хелзинки“ става норма на международните отношения в Европа, придобива все по-конкретни очертания. Неговите добри семена трябва да донесат богатите кълнове на дружбата между евро­пейските народи, на тяхното взаимно изгодно сътрудничество във всички сфери и области на човешкия живот.

Широкият отзвук на Съвещанието в Хелзинки е предиз­викан и от това, че народите на другите континенти виждат пред себе си реален и конкретен пример как и по какъв път трябва да вървят и да решават животрептящите проблеми на съвременността. Така например японските коментатори, приветствайки „голямата крачка за мира в Европа“, сочат, че резултатите от Европейското съвещание могат да повлияят при решаването на много политически проблеми в Азия. „Имай­ки предвид успехите на Съвещанието в Хелзинки, писа във връзка с това вестник „Майничи“, време е Япония сериозно да помисли за система за колективна сигурност в Азия, идеята за която предложи Съветският съюз“.

Многобройните отзиви на най-широки кръгове на между­народната общественост свидетелстват, че успехът на исто­рическото Европейско съвещание оправда очакванията на всички народи.

Българската делегация, която участва в СССЕ в Хелзинки, се прибира ден след подписването на Заключителния акт. В бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ четем за посрещането на делегацията ни на летище София:

Делегацията на Народна република България начело с другаря Тодор Живков се завърна от Хелзинки

София, 2 август 1975 г. /БТА/ От Хелзинки днес се завърна делегацията на Народна република България начело с първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, която участва в заключителния етап на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Тодор Живков подписа Заключителния акт на Общоевропейското съвещание от името на Народна република България. На посрещането на аерогара София бяха Станко Тодоров, Борис Велчев, Гриша Филипов, Иван Попов, Петър Танчев, Тано Цолов, Пеко Таков, Стоян Караджов, Иван Пръмов, Георги Йорданов, Мишо Мишев, заместник-председателите на Държавния съвет Георги Джагаров и Митко Григоров, заместник-председателят на Министерския съвет Кирил Зарев, секретарят на Държавния съвет Минчо Минчев, членове на Държавния съвет, министри, секретари и членове на постоянното присъствие на БЗНС, заместник-председатели на Народното събрание, завеждащи отдели на ЦК на БКП, ръководители на политически, обществени и масови организации.

Тук бяха и ръководители на дипломатически мисии на страните-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, акредитирани у нас, начело с доайена Вернер Венинг – посланик на ГДР.