site.btaПреди 90 години се провежда Осми съюзен юнашки събор, който е повод за затопляне на отношенията между България и Югославия

На 11 юли 1935 г. е открит Осми съюзен юнашки събор в София. Събитието е организирано от Съюза на гимнастическите дружества „Юнак“ и продължава до 14 юли.

По информация от „Юбилеен сборник“ на Съюза „Юнак“ (1898-1938), който е изготвен от избран комитет на дружеството, в събора участие взимат 128 юнашки дружества, от които 47 градски и 81 селски с около 9000 участници в юнашка и селска носия. На събора като гости от чужбина участват рекордните 6000 югославски „соколи“ (идентична спортно-културна организация в Югославия), 310 от Чехословакия и 400 руски задгранични представители, живеещи в България и Югославия. Спортните и културни прояви се провеждат на стадион „Юнак“ в София. Специално за събитието игрището е основно ремонтирано, изградени са нови трибуни и друга инфраструктура на стойност 1 286 000 тогавашни лева.

Съборът започва на 11 юли в 6:00 часа сутринта с първите гимнастически състезания. На следващия ден, 12 юли, в 9:00 часа сутринта се извършва молебен от Софийския митрополит Стефан на площада пред църквата „Александър Невски“. Мероприятието е официално открито от цар Борис Трети в присъствието на председателя на „Юнак“ и министъра на вътрешните работи Рашко Атанасов, Управителния съвет на Съюза на славянското соколство и 18 000 участници, които провеждат тържествено шествие през центъра на столицата, което завършва пред църквата „Св. Неделя“.

В рамките на четиридневния фестивал се провеждат състезания по футбол, хандбал, волейбол, лека атлетика, спортна гимнастика, изпълняват се сложни упражнения и хореографии.

Осми юнашки събор е най-масовият и добре организиран след Първата световна война събор. Той допринася за затоплянето на отношенията между България и Югославия, които в междувоенния период са нарушени, а в по-общ план и за културното сближаване между славянските народи. Отзивите в югославската преса са положителни и изпълнени с примери за българското гостоприемство.

За провеждането на Осми юнашки събор четем в бюлетина на БТА „Преглед на чуждия печат“:

Юнаци и соколи

Любляна, 28 юни 1935 г. /в. Соколски гласник/ Главният орган на югославската соколска организация помества няколко статии върху българо-югославските отношения по случай предстоящия събор на съюза „Юнак“. В редакционна статия, озаглавена „Да живее соколско-юнашкото братство“, се казва: „Участвайки с най-радостно сърце във вашите големи юнашки съборни тържества в гордата столица на вашата красива страна, тържества, които са и наши, соколски, славянски, ние идваме при вас, като братя при братя, за да помогнем, в атмосферата на чиста, искрена и твърда солидарност, на голяма, истинска и братска любов, на единна и несломима воля, да изградим по-хубаво, по-щастливо, велико общо бъдеще. Мъдрата стъпка на височайшите владетели на нашите два братски народа начерта пътя, по който трябва да вървим. Нашите два братски народа благословиха тази стъпка, тъй като инстинктивно почувстваха неизбежната необходимост от нея, като поведение на нашето общо историческо развитие. И затова така спонтанно проговори кръвта – една и съща. Нека продължим по този благословен път на братство, братска любов и братска солидарност, в дух на славянска солидарност. Бъдещето е наше! Да живее братският български народ! Да живее българо-югославското братство! Здравейте, братя юнаци!“ В същия брой са поместени, на български и сръбски, статии от проф. д-р М. С. Минев, проф. С. С. Бобчев и д-р Никола Бобчев. Професор Минев говори за родството между българи и югославци, за значението на взаимното масово опознаване, като изтъква при това, че най-добре ще се постигнат целите на българо-югославското движение чрез юнашката и соколската организации. На въпросът: „Защо ви каним?“, той отговаря: „Да се видим, да заговори у нас общата славянска душа и кръв. Да заговорят нашите общи братски идеали: за свободата, за равноправието, за мира и културното творчество. Стига сме служили на чужди интереси, стига сме били оръдия за постигане на чужди цели“.

Професор С. С. Бобчев подчертава голямото значение на посещението на югославските соколи в София за сближението между двата народа. Д-р Н. Бобчев хвърля поглед върху миналото на славянското движение, изобщо, и българо-сръбските отношения, в частност, характеризира всеславянския събор в София през 1910 г. като голяма дата в историята на славянската идея и изтъква провъзгласения от Крамарж лозунг: „Не е славянин онзи, който потиска друг славянски народ“. Старейшината на нишката соколска група, Рад. Т. Димитриевич, пише: „В София отиваме да провъзгласим славянската взаимност и решението на балканските братя да осъществят идеала и съня на великите мъже на нещастния славянски род на Балканите“.

*** 

Посещението на ген. Р. Атанасов в Белград

Белград, 30 юни 1935 г. /в. Политика/ Д-р Милорад Драгич пише: Г-н Рашко Атанасов, председател на съюза „Юнак“, е в същото време и действащ генерал в редовете на българската войска и министър на вътрешните работи. Въпреки това, неговото идване в Белград няма политически характер. Генерал Атанасов идва при нас в качеството си на председател на една народна организация. Той е гост на Съюза на соколите. Все пак, ние мислим, че е от голямо значение, че с тази соколско-юнашка мисия е натоварен именно ген. Рашко Атанасов, с оглед на чувствата, които в последно време все повече се засилват в нашите и българските народни маси. Тия чувства почиват на напълно зрелия разсъдък на нашите народни маси за нуждата от доверие, обич и братско сътрудничество, за мир и добруване на нашите близки народи. Безспорно, това е една положителна и действителна ценност, която трябва да се има предвид и за която се държи сметка. Трябва да бъдем много доволни, и ние, и братята българи, че това психологическо разположение, резултат на обективна преценка, ни доведе до днешния израз на приятелство. Два дена преди заминаването си, генерал Рашко Атанасов направи изявления, в които между другото каза: „Бъдете уверени, че заминаваме с голяма радост за Белград и ни най-малко не чувствам, че отивам в чужбина. С посещението си в Белград, ние имаме за цел още веднъж да изразим нашата почит към югославските соколи и да засвидетелстваме братските си чувства към югославския народ“. Тия знаменателни думи на Атанасов показват здравите и положителни отношения, които се затвърдяват във всички области на народния и обществения живот на нашите два народа. Обаче, ние искаме да подчертаем специално личността на Атанасов, като председател на Съюза на българските юнаци, като елиминираме за момент неговата бележита политическа личност, като министър на вътрешните работи и като генерал. Атанасов дойде в Белград, за да затвърди още повече сътрудничеството и обичта между югославските соколи и българските юнаци. Посещението на Атанасов е манифестация и победа не само на соколско-юнашката идея, но и на идеята за сближение и братското сътрудничество между нашите два народа. Здравите отношения, които настъпиха между нас и българите, налагат вече дела. Сътрудничеството между соколи и юнаци е едно положително дело. Не трябва да се забравя, че събора в София ще бъде една славянска и, по-специално, една югославско-българска манифестация.

***

Взаимна любов и уважение

Мюнхен, 11 юли 1935 г. /„Мюнхенер нойесте нахрихтен“/ В дописка от Белград пише по повод юнашкия събор в София и гостуването на 6000 соколи: До сега българския и югославския народи знаеха за себе си, че са отлични войници, но от тия им качества се ползваха техните неприятели за своите империалистически и неморални цели. Сега двата народа са заедно в усилията си за постигане напредъка и мира на Балкана. Софийският юнашки събор е най-голямата следвоенна манифестация на народната общност между соколи и юнаци и на взаимната любов и братското уважение между Югославия и България.

***

5000 югославци маршируват из София

Мюнхен, 14 юли 1935 г. /„Мюнхенер нойесте нахрихтен“/ В дописка от София пише: „Настъпи ново време. Достатъчно служихме на чужди интереси, достатъчно бяхме оръдия на чужди цели. Сега трябва да се създадат последните предпоставки за един другарски живот, за едно пълно братско разбирателство между двата братски народа, между двете братски държави.“ Когато проф. Минев, вторият подпредседател на българските юнаци отправя такива думи към Югославия, страничният наблюдател може да каже с повече основание, отколкото софийският в. „Ла Бюлгари“: „От двете страни на границата вее дух на единодушие. Кое чудо създаде тоя факт?“ Или, може би, няма никакво чудо в това, че Югославия и България са се убедили, че разбирателството е необходимо, желателно и осъществимо? Омраза между кръвни роднини беше чувството, което се разраства през време на голямата война и което направи да няма по-ожесточени противници от българи и сърби. А и след войната на българо-югославската граница се водеше война. Това „чудо“, което беше необходимо за да отстъпи на заден план македонския спорен въпрос, който правеше от двата народа два неприятели, се причини от великите сили. (…) Пътуването на генерал Атанасов в Югославия имаше за цел да подготви посрещането на 5000 югославски соколи в България. Въпреки, че на това юнашко тържество ще участват и чехи и поляци, все пак официалния в. „Ла Бюлгари“ посвещава специална статия на югославците, а проф. Минев подчерта изрично политическото значение на това посещение: след като разбирателството между Югославия и България бе до сега дело на малки обществени кръгове, от днес нататък то трябва да се пренесе и в широките народни среди. ,.Не е ли ясно, че взаимното опознаване на двете наши организации е от решително историческо значение не само за Югославия и България, но и за бъдещето на целия Балкан?“

***

Юнашкият събор в София

Лондон, 14 юли 1935 г. /Обзървър/ В дописка от София пише: Над 30 000 български юнаци се събират в София през тази седмица на своя Осми събор. Облечени в спретнатите си униформи, те представят една забележителна гледка на физическа сила и дисциплина, когато маршируват по улиците със своите музики и знамена. Най-важното във връзка с този събор е, че на него присъстват около 6 000 соколи от Югославия и 1 000 други от Чехословашко, Полша, както и руски емигрантски соколи, така че той взема панславянски характери. Към края на юни генерал Рашко Атанасов, председател на юнаците и министър на вътрешните работи, бе начело на една делегация, която отиде в Югославия за да покани официално югославските соколи на юнашките тържества, и добрият прием, който той намери там, показва колко много е нараснало чувството на солидарност между южното славянство. Говори се даже за един митнически съюз между България и Югославия, чийто стопански структури са почти еднакви. Необходимо е да се припомни политическото напрежение, което съществуваше между двете страни само преди една година, за да се разбере голямата промяна, която е настъпила.

***

Юнашките тържества в София

Лондон, 16 юли 1935 г. /Таймс/ Юнашко-соколският събор се приключи завчера. Той се отличи с четиридневни прояви на другарство и веселба, невиждани в София от европейската война насам. Съборът, в който взеха участие около 7 000 югославски соколи, представяше забележителна народна демонстрация на приятелство между югославци и българи от всички среди на народа. Четири дена наред югославските соколи в червени ризи бяха аплодирани и акламирани из софийските улици, което не можеше и да се помисли преди няколко години. Соколите, от своя страна, се присъединиха от все сърце към големите овации, които се направиха на Цар Борис, по случай събора. В тържествата взеха участие и чешки и руски емигрантски соколи. Тържествата завършиха с триумфален марш на българските, югославските, чешките и руските соколи из софийските улици.

***

Впечатленията на югославските соколи от приема в България

Белград, 18 юли 1935 г. /Правда/ Шестте хиляди наши соколи и соколки, които участваха в събора на българските юнаци, се завърнаха с отлични впечатления от оказаният им прием в България. Спомените за спонтанното гостоприемство и братските чувства на българите са неизгладими и, поради това, соколи и соколки се върнаха с български бели калпаци, с българския трикольор, с най-голямо въодушевление. Драгослав Джукапович, търговец от Шабац разправя: „Нямам думи да опиша приема, оказан ни от българите. Те ни посрещнаха и приеха по начин, какъвто може да окаже само брат на брата“. Учителят Димитър Дивляк от Стара Пазова ни каза: „Всичко беше чудесно. Перона на гарата беше претъпкан с народ. Аз бях и на соколския събор в Прага, обаче преживяното в София надмина всички очаквания. Ние бяхме техни гости в най-пълния смисъл на думата. Не ни позволиха даже да плащаме и в ресторантите.

Любовта между нас и българите бе изразена спонтанно. Разменихме си шапки, значки, трикольори… Няколко десетки хиляди души ни изпратиха и засипаха с цветя вагоните ни“. С последният влак пристигнаха соколите от Осиек, Марибор и Любляна. Всички са въодушевени от братския прием. Те ни заявиха: „На софийската гара хиляди гърла ни изпратиха с въодушевеното: Довиждане в Белград!“

***

Посещението на югославските соколи в България

Белград, 19 юли 1935 г. /Тан/ Съобщават от София: Присъствието в София на югославските соколи бе нов принос към сближението между двете страни. Югославците напуснаха България трогнати от приема, който им бе оказан.

Многобройни венчавки и годежи бяха сключени между лица от двете народности. На връщане в Белград, председателят на югославските соколи поискали, щото всяка година, в продължение на един месец, да се премахват паспортите за юнаци и соколи, желаещи да пътуват съответно в Югославия и България.

***

Юнаци и соколи

Виена, 24 юли 1935 г. /Винер нойесте нахрихтен/ обнародва дописка от Белград, в която отначало се изтъква, че в борбата си срещу Австро-Унгария, преди войната, соколството имало за идеология панславянството и било, всъщност, една организация с военен облик. След войната то претърпяло промяна: поставило си за задача да бъде борец за идеята на новия режим, идеята за интегрално югославянство. Като предава целите и задачите на соколите, вестникът продължава: „От интересното развитие сред югославското соколство, несъмнено се вижда, че в съгласие с политическия обрат, то се опитва да приложи началото за това югославянство най-напред върху югославско-българското сближение и разбирателство. С това соколът си е поставил една задача от голямо значение. „Ла Бюлгари“ неотдавна писа за чудото на югославско-българското сближение. Сега една част от това чудо е, че българските юнаци възприеха тия тенденции. Големият юнашки събор в София, в средата на юли, бе една манифестация, преди всичко, на югославянска общност. Макар на тоя празник да дойдоха и чешки и полски соколи, посещението на не по-малко от 5000 соколи само от Югославия имаше политическо значение. (…)

В първите години след Освобождението физическото възпитание отсъства от образователната система в България. През 1894 г. министърът на народното просвещение Георги Живков отива на посещение в Швейцария, за да се запознае със системата на физическото възпитание в алпийската страна. Съюза на швейцарските гимнастически дружества му предоставя десет подготвени лица за преподаватели по гимнастика в българските средни учебни заведения. Сред тях са Шарл Шампо, Луи Айер, Шарл Дюванел и Алоис Бюнтер.

На 21 януари 1895 г. в салона на дружество „Славянска беседа“ в София учителят Тодор Йончев прочита реферат, обосноваващ необходимостта от системно физическо възпитание на младежта и прави предложение за създаване на Първото гимнастическо дружество в България. По предложение на Йончев то получава името „Юнак“. Гимнастическите упражнения на дружеството се провеждат два пъти седмично в салона на Софийската мъжка гимназия под ръководството на Шарл Шампо. На 15 август 1898 г. е свикано общо събрание, на което е решено „всички основани досега гимнастически дружества в България и тия, които ще се основат в бъдеще, да се именуват „Юнак“ , както и да се основе Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак“. Към 1908 г. такива дружества, освен в границите на България, се откриват и в Беломорска Тракия и Македония.

За близо половин век съществуване Съюзът на гимнастическите дружества „Юнак“ организира осем юнашки събора, провежда 25 конгреса, поставя началото и развитието на масовия спорт в България и допринася за развитието на отношенията с другите славянски държави.