На 1 юли 1975 г. Старозагорската опера отбелязва 50 години от основаването си. Дейността ѝ започва през 1925 г. с премиерата на операта „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов по мотиви от поемата на Пенчо Славейков „Изворът на Белоногата“. Поставена от музикално дружество „Кавал“ в Стара Загора, събитието дава началото на първата постоянно действаща извънстолична опера в страната – Старозагорската (дн. Държавна опера – Стара Загора).
Петдесет години по-късно, на 1 юли 1975 г., Държавният съвет взима решение да награди Старозагорската народна опера с орден „Народна република България“ – първа степен по случай юбилея, като се посочват нейните заслуги в развитието на музикално-сценичното изкуство. Празникът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора привлича много културни дейци от цяла България. На 2 юли е изпълнен юбилеен оперен концерт, по време на който дългогодишният главен художествен ръководител Маестро Димитър Димитров, преоркестрира творбата „Гергана“.
От 18 ноември до 2 декември 1975 г. в Стара Загора се провежда и Фестивалът на оперното и балетното изкуство, който носи това име от 1973 г. и е наследник на създадения през 1967 г. фестивал „Декемврийски музикални дни“.
Как Старозагорската опера отбелязва юбилея четем в бюлетина на БТА „Вътрешна информация“:
Високо отличие
София, 1 юли 1975 г. /БТА/ Държавният съвет е издал указ за награждаване Старозагорската народна опера с орден „Народна република България“ – първа степен – по случай 50 години от създаването й и за нейните заслуги в развитието на музикално-сценичното изкуство.
***
Половин век оперно изкуство
Стара Загора, 2 юли 1975 г. /БТА/ Тази вечер бе тържествено чествана 50-годишнината на Старозагорската народна опера. Продължителка на дълголетните музикални традиции на града, половин век Народната опера формира естетическото възпитание на поколенията. През този период на нейната сцена са реализирани над 100 музикално-сценични творби, играни са над 5000 представления пред повече от 2 500 000 зрители.
Юбилейното тържество, превърнало се в голям културен празник, събра много изтъкнати културни дейци, ветерани на оперното изкуство, трудещи се. Сред гостите бяха председателят на Съюза на музикалните дейци в България проф. Александър Нейнски, ръководители на Съюза на българските композитори, ръководители на окръга и града.
Слово за половинвековната дейност на Народната опера произнесе нейният директор Милчо Стефанов. Председателят на ОНС Иван Панайотов връчи високото отличие – орден „Народна република България“ – първа степен, с който се награждава Народната опера по случай юбилейната годишнина и за заслугите й за развитието на музикално сценичното изкуство у нас.
Поднесени бяха приветствия от името на ОК и ГК на БКП в Стара Загора, на Комитета за изкуство и култура, Съюза на музикалните дейци в България, от много културни институти от страната и окръга, на работнически колективи.
Изпълнен бе юбилеен оперен концерт.
През юли Старозагорската опера е част от културната програма, която се изпълнява за строителните работници на връх Бузлуджа, изграждащи Мемориалния дом-паметник на върха:
Срещи на творци и строители
Връх „Бузлуджа“, 3 юли 1975 г. /БТА/ Между строителите, които работят на Мемориалния дом-паметник на върха и много творчески колективи от страната се установяват дружески контакти.
С концерти гостуваха на строителите самодейците от завод „Янтра“ в Габрово, от читалище „Искра“ Казанлък, камерния състав „Софийски солисти“, естрадния състав „Златни струни“. В представителната група на Русенската народна опера участваха и народните артисти Николай Здравков и Кирил Кръстев.
Културното шефство е поел колективът на Народната опера в Стара Загора.
За Фестивала на оперното и балетното изкуство четем:
Музикални празници
Стара Загора, 18 ноември 1975 г. /БТА/ Тази вечер тук бе вдигнат флагът на Фестивала на оперното и балетното изкуство… В програмата са включени 14 спектакъла на постановки на произведения от класиката и от съвременни автори.
Ще се представят и солисти от Куйбишевския оперен театър и от театър „Виелки” от Лодз (Полша). Ще бъде организирана и теоретична конференция по проблемите на оперното и балетното изкуство.
Откривайки фестивала, народният артист Марин Големинов – председател на организационния комитет, подчерта неговото значение като внушителна изява на оперното и балетното изкуство у нас.
Първи се представиха домакините с операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, постановката е на режисьора Г. Петров, сценографията на Петър Русков, гост-диригент бе заслужилия артист Ромео Райчев, ролите изпълниха Б. Дойчев, М. Венциславова, заслужилият артист М. Минев, Н. Кутин, Ст. Минева и др.
***
Празници на съвременната опера и балет
Стара Загора, 2 декември 1975 г. /БТА/ С тържествен концерт тази вечер тук бе закрит фестивалът на оперното и балетното изкуство... В него се представиха Софийската народна опера и народните опери във Варна, Русе и Стара Загора. Гостува и театър „Виелки“ от Лодз (Полша) и изпълнители от театъра за опера и балет в гр. Куйбишев (СССР).
В концерта участваха солисти от народните опери, хорът и оркестърът на Старозагорската народна опера под диригентството на з. а. Димитър Димитров.
Заключително слово произнесе народния артист проф. Марин Големинов, председател на Организационния комитет на фестивала. Той посочи, че фестивала бе внушителна изява на съвременната опера и балет. Много от спектаклите бяха постановки на съвременни произведения на операта и балета, които намериха високо художествено претворяване. Обсъдени бяха и някои теоретични проблеми за насоките в развитието на съвременния балет.
Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, на който Държавна опера-Стара Загора е съорганизатор, е първият специализиран форум за опера и балет в България. Създаден е през 1967 г. като Декемврийски музикални дни. Програмата тогава съдържа преобладаващо симфонични, камерни и хорови концерти. След откриването на новата оперна сграда през 1971 г. дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). Веднъж на пет години в рамките на Фестивала е и Националният преглед на оперните театри, на който се отличават най-добрите автори, трупи, постановъчни екипи и изпълнители.
През 2025 г. Държавна опера-Стара Загора празнува своя стогодишен юбилей.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
