site.btaПреди 40 години се провежда Учредително събрание на Българския футболен съюз

На 27 юни 1985 г., в Националния дворец на културата (НДК) в София, е учреден Българският футболен съюз (БФС). На учредителната конференция присъстват 341 делегати. Приет е устав и е избран Централен съвет в състав от 144 души, ревизионна комисия от 36 души и Бюро от 19 души. За председател на Централния съвет на БФС единодушно е избран Иван Шпатов, който е председател и на предшестващата БФС организация Българска федерация по футбол.

Българският футболен съюз обединява футболни клубове и техни сдружения, регистрирани като юридически лица на територията на България. В него членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София. БФС е правоприемник на основаната през 1962 г. Българската федерация по футбол (БФФ). Футболният съюз, като част от Българската национална спортна федерация (БНСФ) е член на ФИФА от 1923 г. и член на УЕФА от 1954 г.

БФС организира и провежда държавните първенства и турнири по футбол във всичките му форми, обявява шампионите на страната по футбол за съответните лиги и групи, организира подготовката и участието на националните отбори във всички международни състезания по футбол и др.

В бюлетина на БТА „Физкултура и спорт“ четем за Учредителното събрание на БФС, приемането на устав и избирането на Централен съвет на организацията:

Развитието на българския футбол – на нов висок етап

Учредителна конференция на Българския футболен съюз

София, 27 юни 1985 г. /БТА/ В една от залите на Народния дворец на културата „Людмила Живкова“ се състоя учредителната конференция на Българския футболен съюз. В конференцията участва кандидат-членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Георги Атанасов, обществени дейци, ръководители на физкултурата и спорта, изтъкнати специалисти във футбола, научни работници, известни футболисти.

Конференцията бе открита от председателя на Централния съвет на БСФС Трендафил Мартински.

Председателят на Българската футболна федерация Иван Шпатов прочете доклад за предстоящите задачи на Българския футболен съюз в изпълнение решението на Политбюро на ЦК на БКП „за поврат в развитието на българския футбол“. „Това решение е изключителен пример за революционния подход към задачите за развитието на футбола. От тази позиция трябва да се оценява и разглежда по-нататъшното развитие и издигане на равнището на футбола. Решението на Политбюро – посочи докладчикът, поставя на генерална проверка способността и готовността на кадрите. Това е едно от най-важните условия за превръщане на футбола в масов спорт, за издигане на професионалното майсторство на футболистите, за достойно представяне на световни, олимпийски и европейски първенства. Много скоро след това – заяви Иван Шпатов,  преди да сме тръгнали по този път с нужната решителност и твърдост, Партията ни даде нов, ярък пример за смел новаторски подход и политически урок на всички дейци в областта на физическата култура и спорта, а именно решението на секретариата на ЦК на БКП – по повод финалната среща за Купата на България (масовото сбиване между играчите на ЦСКА и Левски). Тези, които не се преустроят и не приемат за възможно начало в своята работа новите критерии по отношение на чистотата в социалистическия спорт, нямат място в неговите редици. У нас има достатъчно честни хора и здрави сили, за да се преодолеят слабостите и да се изпълнят партийните решения. Футболът предоставя големи възможности за изява на физическите и интелектуалните способности на младите хора за формиране у тях на нравствени добродетели, на високи морално-волеви и спортно-технически качества. Това налага задълбочено да се обсъжда състоянието на нашия футбол и да се осъществят необходимите мерки, които ще помогнат в близко време той да се издигне на ново качествено равнище. Затова е необходимо да се вземе предвид динамичното развитие на световния футбол не само в неговото масовизиране, а и в качествените промени. Да се направи всичко възможно за излизане от стеснената масова основа на българския футбол, да се прекъсне безпринципната намеса на отделни дейци, да се прекрати корупцията и всички чужди на социалистическия спорт и морал явления. Налага се решително подобряване на учебно-тренировъчния процес, на системата за материално и духовно стимулиране, на възпитателната работа, на съдийството и на материално-техническата база.“

В доклада бяха посочени конкретни пътища за масовизирането на футболната игра и главно в училищата, сред трудовата младеж. Посочва се, че до края на века трябва да бъде обхваната в системни занимания по футбол по-голямата част от нашата младеж.

Значително място бе отделено и на проблема за повишаване на равнището на спортното майсторство, чиято главна задача е коренно да се измени съдържанието на учебно-тренировъчния процес, необходимостта от добра квалификация на спортно-педагогическите кадри. Важна задача в тази посока е развитието на детско-юношеския футбол в страната. Разбира се, не на последно място стои и въпросът за повишаване ефективността на идейно-възпитателната работа. Само добре подготвени, морално устойчиви, идейно закалени и всеотдайни футболисти могат да защитават с чест спортната слава на социалистическото ни отечество. (…)

Приета бе програма за развитието на футбола у нас през 1985-1990 и до 2000 година.

***

Избран е Централен съвет на Българския футболен съюз

София, 27 юни 1985 г. /БТА/ На учредителната конференция бе приет устав на Българския футболен съюз, създаден в рамките на БСФС. С бурни ръкопляскалия делегатите изпратиха прочетената поздравителна телеграма до ЦК на БКП.

Избран бе и Централен съвет на Българския футболен съюз в състав от 149 души, както и ревизионна комисия от 36 души. На първото си пленарно събрание Централният съвет избра Бюро от 19 души. За председател на Централния съвет на БФС единодушно бе избран Иван Шпатов, за първи заместник-председател бе избран Петър Сучков, за заместник-председатели – Ангел Шишков и Тодор Хамамов, за главен секретар – Борислав Миланов и за членове – Минчо Чунтов, Никола Тончев, Димитър Димитров, Андон Трайков, Евгени Узунов, Ангел Цветков, Начо Начев, Кунчо Кунев, Стоян Ляхов, Костадин Бояджиев, Димитър Пармаков, Стоян Орманджиев, Спас Мулетаров и Стефан Божков.

Учредителното събрание на БФС се провежда само една седмица след останалия в историята финал за Купата на България между ЦСКА „Септемврийско знаме“ и „Левски-Спартак“ на 19 юни 1985 г. В деня след двубоя ЦК на БКП обсъжда възникналите сблъсъци на терена и нуждата от провеждане на реформа в българския футбол.

Решено е двата отбора да се закрият, като ЦСКА „Септемврийско знаме“ става „Средец“, а „Левски-Спартак“ - „Витоша“. На ръководствата им е забранено да заемат ръководни длъжности в спорта, а на старши-треньорите са отнети треньорските права. Забранено е и съществуването на ведомствените футболни клубове към МНО, МВР, Главно управление на Строителните войски и Министерството на транспорта.

На последвалото заседание на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт и бюрото на Българската федерация по футбол, на което е взето решение участвалите в масовите сблъсъци Пламен Николов, Борислав Михайлов, Емил Велев и Емил Спасов от Левски и Христо Стоичков от ЦСКА да бъдат изхвърлени безсрочно от футбола и спорта.

Въпреки че наказанията са отменени година по-късно, този случай става повод за провеждането на реформа във футбола и за учредяването на новата организация – БФС.