site.btaПървият съвместен Геномен център на Балканския полуостров е създаден в София и е открит на 29 юни 2009 г.

Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов открива официално  на 29 юни 2009 г. първия съвместен Геномен център на Балканския полуостров.

Той се намира в Биологическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски”. Центърът е изграден на базата на публично-частно партньорство между Министерството на земеделието и храните, Селскостопанската академия и Софийския университет "Свети  Климент Охридски".

Той създаден като пръв по рода си съвременен високотехнологичен център, целящ повишаването на конкурентоспособността на българската биоикономика.

Информация за събитието откриваме в емисията “Вътрешна информация”:

Земеделското министерство предвижда производствените бази към институтите на НЦАН да станат самостоятелни търговски дружества

София, 12 април2006 г. /БТА/ Всички производствени бази към институтите на Националния център за аграрни науки /НЦАН/ да се отделят и трансформират в търговски дружества по чл. 62 от Търговския закон с право на самостоятелни сметки, дейности и издръжки. Това предвиждат промени в закона за НЦАН, които вече са съгласувани на всички нива и до есента трябва да бъдат приети от парламента, съобщи зам.-министърът на земеделието и горите Светла Бъчварова. Тя даде съвместна пресконференция с директора на “АгроБиоИнститут” акад. Атанас Атанасов, на която двамата представиха проблемите и предизвикателствата пред аграрната наука в процеса на присъединяване на България към ЕС. (…)

В лицето на "АгроБиоИнститут" България и Балканският регион разполагат с център, който владее съвременните биотехнологични технологии. Това е отбелязал Янез Поточник, еврокомисарят по науката и научните изследвания, който бе на посещение у нас. (…)

“АгроБиоИнститут” има амбицията съвместно с БАН, с Медицинския университет и другите университети в страната,  да създаде уникален геномен център. Идеята се подкрепя от МЗГ, информира акад. Атанасов. “Този център трябва да бъде създаден по начин, по който могат да се привлекат чуждестранни инвестиции и бизнеса, защото само чрез помощта на държавата това няма да стане”, посочи ученият.  Според него ключов проблем в момента за науката в отрасъла е свързването ѝ с агробизнеса. В противен случай българското семепроизводство трудно ще пробие на международния пазар и ще бъде конкурентоспособно. (…)

***

Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще открие Седмата Европейска конференция по растителна геномика

София, 19 септември 2008 г. /БТА/ Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще открие Седмата Европейска конференция по растителна геномика (Plent - GEM), съобщиха от пресцентъра на министерството.

Форумът ще се състои от 24 до 27 септември в курорта Албена.

България е първата страна от Централна и Източна Европа, избрана за домакин на този престижен форум, чиито организатор - Агробиоинститут (АБИ) е водещ в областта на растителната геномика в България, се посочва в съобщението.

Конференцията е от особено значение във връзка с изграждането на Съвместен геномен център - по инициатива на Селскостопанска академия и Министерство на земеделието и храните, съвместно със Софийския университет "Св. Климент Охридски", допълват от МЗХ. (…)

Очаква се на форума да участват между 300 и 400 учени и експерти от академичните и бизнес среди на повече от 30 страни от Европа и света, се допълва в съобщението.

***

Национален геномен център ще изследва уникални качества на растения и животни

к.к. “Албена”, 24 септември 2008 г. /БТА/ Национален геномен център ще изследва уникалните качества на растения и  животни както в природата, така и формираните от българските селекционери сортове и породи, съобщи за БТА днес академик Атанас Атанасов - директор на Агробиоинститута, по чиято идея се реализира проектът.

Геномният център ще даде отговор на въпроса кои точно биологично активни съставки определят уникалността на маслодайната роза, на местни сортове лози, на мурсалския чай с неговото тонизиращо въздействие, на блатното кокиче, от  което се добива лекарство срещу детския паралич и болестта на Алцхаймер, посочи примери ученият.

По думите му приоритет в изследователската дейност на центъра ще бъдат житните култури, толерантни към към водния дефицит. Изследователското звено ще опише с помощта на новите технологии разнообразието при популации риби, редки породи овце и говеда, млечно-киселите бактерии и други.

Геномният център ще разчита на ефективно международно сътрудничество и проектът вече предизвика интерес на Седмата европейска конференция по растителна геномика, която бе открита в курорта “Албена” днес. Близо 200 учени  от Европа, САЩ, Китай, Япония се очаква да вземат участие в дебата за отражението на климатичните промени върху растенията, за толерантността им към сушата, за производството на по-безопасни и здравословни храни и други научни проблеми.

Живеем в изключително време, когато Европейският съюз се разшири и общата земеделска политика се изправя пред проблемите на глобалното затопляне, на конфликта между производството на храни и биогорива, на все по-намаляващото биоразнообразие, заяви при откриването на форума  министърът на земеделието и горите Валери Цветанов. По думите му мощни технологии като геномиката откриват нови възможности за решаване на проблемите.   

***

Изграждането на Геномен център у нас са обсъдили на среща днес земеделският министър Валери Цветанов и посланикът на САЩ Нанси Макълдауни

София, 24 ноември 2008 г. /БТА/ Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов се срещна днес с новия извънреден и пълномощен посланик на САЩ в България Нанси Макълдауни, съобщиха от пресцентъра на МЗХ.

По време на срещата в МЗХ министър Цветанов е подчертал отличното взаимодействие между МЗХ и Министерството на земеделието на САЩ и неговата Външна селскостопанска служба и е изразил увереност, че сътрудничеството в областта на селското стопанство между двете държави ще продължи и в бъдеще.

Основните области на взаимодействие между двете държави са безопасността на храните и добрите производствени практики /преработка на плодове и зеленчуци, месопреработване, обучение на ветеринарни експерти/, здравето на животните, растителните биотехнологии, животинският генетичен материал, както и програмите за обмен на университетски преподаватели и млади научни работници.

От изключително значение за нашата страна е създаването на Геномен център, който да отговаря на дългосрочните стратегически интереси на България, е подчертал министър Цветанов по време на срещата. В момента тече процесът на създаване на такъв център у нас. Българската страна е заинтересована от развитие  на сътрудничеството с изследователски центрове от САЩ, които са водеща страна в областта на генното инженерство. Основата за развитие на научното сътрудничеството в тази област бе поставена от Агробиоинститута - София, като това сътрудничество продължава да се развива успешно. 

***

Геномен център за селекция и генетика в растениевъдството и животновъдството ще се създаде до април, каза министър Цветанов

София, 10 февруари 2009 г. /БТА/ Геномен център за селекция и генетика в растениевъдството и животновъдството ще се създаде в структурата на Селскостопанската академия и на Софийския университет, каза пред журналисти в СУ министърът на земеделието и храните Валери Цветанов. Той присъства заедно с министъра на образованието и науката Даниел Вълчев в СУ на представяне на възможностите за свободен достъп до електронни научни бази данни.

Ректорът на СУ проф. Иван Илчев каза, че преди  представянето днес Софийският университет, МОН и МЗХ са подписали договор за сътрудничество в областта на биоикономиката за следващите 20 години.

Геномният център ще се създаде с три милиона лева и се очаква да бъде открит в началото на април, каза министър Цветанов. По думите му този център трябва да компенсира изоставането през последните 20 години у нас в областта на селекцията и генетиката в растениевъдството и животновъдството. Чрез центъра ще се обезпечи едно перспективно развитие на българската аграрна наука в близките 20-30 години и това ще бъде най-модерният подобен център в централна и Източна Европа, посочи Валери Цветанов. (…)

***

Министър Валери Цветанов ще открие геномен център на 29 юни

София, 26 юни 22009 г. /БТА/ Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов ще открие на 29 юни геномен център, съобщи пресцентърът на Министерството на земеделието и храните.

Откриването е от 11:00 ч. в Аулата на Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

Центърът ще разработва нови продукти и ще съдейства за повишаване на конкурентоспособността на българската биоикономика. С него ще се осигури на българските учени и на малките и средните предприятия достъп до модерна апаратура и високо квалифицирани специалисти за разработване на устойчиви и конкурентни биопродукти за земеделието, хранително-вкусовата промишленост, козметиката, фармацевтиката, енергийната и горската промишленост и здравеопазването.     

***

Официално е открит първият съвместен Геномен център на Балканския полуостров у нас

София, 29 юни 2009 г. /БТА/ Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов откри днес официално първия съвместен Геномен център на Балканския  полуостров у нас. Той се намира в Биологическия факултет на СУ  “Свети Климент Охридски”.

Центърът е изграден на базата на публично-частно  партньорство между МЗХ, Селскостопанската академия и СУ “Свети Климент Охридски”.

За откриването му са отпуснати 4 100 000 лева от бюджета за миналата година на Министерството на земеделието и храните, каза министър Цветанов. В момента центърът се финансира от съвместната дейност на Биологическия факултет и Селскостопанска академия, която е под “шапката” на МЗХ, обясни той. По думите му това е най-стратегическата инвестиция, направена от МЗХ до момента и за срока от една година, откакто той е министър. Създаването му отговаря на стратегическото развитие на българското земеделие през следващите 20 - 25 години. Центърът е на световно ниво, каза още Цветанов.

Реално лабораториите на Центъра, които се помещават на четвъртия етаж във факултета по биология на бул. “Драган Цанков” 4, започват работа в края на есента, но в тях вече се правят конкретни анализи и проучвания.

Геномният център има задача да обезпечи стратегическото развитие на българското земеделие в условията на членството ни в Европейския съюз, каза министър Цветанов. Той ще компенсира изоставането на българската аграрна наука, което ще се отрази конкретно и върху напредъка и конкурентоспособността на българското земеделие, коментира още министърът.

Подобни геномни центрове съществуват по света от близо 12 години и на практика те скъсяват процеса на селекцията и въвеждането на нови сортове и видове с години, обясни Цветанов. Разходите са в пъти по-малки и с тяхна помощ се подпомага работата на българските селекционери, ще се обогати българската генна банка в областта на растениевъдството с модерни и съвременни технологии.

В отговор на въпрос няма ли твърде рестриктивния български закон в тази област да бъде пречка в дейността на центъра, Цветанов коментира: “Действително нашия закон е по-рестриктивен от почти всички държави членки на ЕС, но съм убеден, че следващият парламент и следващата европейска комисия ще гледат много по-свободно и достъпно на този проблем.” Според него много важно е, че точно сега се отваря геномният център, защото това ще даде време да се промени и законодателството.

“Ако той, законът, се отвори и ние нямаме нищо, тогава вече ще бъде лошо”, коментира министърът на земеделието и храните. Той изрази убеденост, че законодателството ще бъде променено в най-скоро време и центърът ще може да започне работата си без проблеми. 

***

С новооткрития Геномен център у нас ще помогнем за защитата на интелектуалното право на българските продукти, смята акад. Атанас Атанасов

София, 29 юни 2009 г. /БТА/ С открития днес у нас Геномен център, който е първи на Балканите, ще можем да изследваме и докажем кои съставки правят храните ни уникални и да имаме претенции за интелектуално право на българския продукт. Това каза пред журналисти акад. Атанас Атанасов при обиколката, на която бе представен центърът. (…)

Специалната апаратура, с която геномният център е оборудван, ще може да разчита на принципа на флуорисценцията при определени условия на околната среда - кои гени от даден растителен вид се проявяват, и кои не. На тази основа ще може да се изследва състава на този ген, дали той е единичен или са няколко. Просто казано тук ще клонираме полезните гени, обясни акад. Атанасов.

Така на практика ще можем да произвеждаме важните продукти, които консумираме - плодове и зеленчуци, билки и т. н. с биологично активни съединения, които правят здравето на човека, посочи още той.

За пример акад. Атанасов даде “Асеновградския мавруд”. Когато става дума за него ние трябва да намерим кое в условията - почва, микроклимат и други фактори правят неговите качества уникални. Същото важи и за виното, произведено в Стамболово, пояснява ученият. Това е връзката, която се търси и чрез нея ще можем да кажем кои точно в няколко хилядите съставки на даден продукт са уникални и ги няма нито във Франция, нито в Испания, или където и да е другаде по света. Всичко това ще ни помогне да защитим уникалните български марки, коментира ученият.

Същото се отнася и за киселото мляко и останалите наши продукти, с които имаме претенция за уникалност. Подобен анализ отнема не повече от половин година. Много важно обаче е да се отговори на това дали променящата се околна среда дава отражение върху качествата на тези продукти. Дали например при промяна на климата маврудът ще запази качествата си или по-скоро почвените показатели са с по-силно въздействие от температурните. Досегашните изследвания обаче показват, че тези два фактора са тясно обвързани.