site.btaНа 10 юни 1990 г. са произведени избори за Седмо Велико народно събрание

На 10 юни 1990 г. са произведени избори за VII Велико народно събрание на основата на Закона за избиране на Велико народно събрание (ВНС), приет на 3 април 1990 г. Насрочени са с Указ 1 на президента от 3 април 1990 г. (обн. в „Държавен вестник“, бр. 28, 6 април 1990). Избират се 400 депутати – 200 по едномандатната и 200 по мажоритарната система, със задачата да създадат и приемат нова Конституция на България. За изборите са регистрирани 40 партии, коалиции и движения. След двата тура на изборите Българска социалистическа партия има 211 депутати (52,75 процента), Съюзът на демократичните сили – 144 депутати (36,00 процента), Движението за права и свободи – 23 депутати (5,75 процента), Българският земеделски народен съюз – 16 депутати (4,00 процента), Отечественият съюз – 2 депутати (0,50 процента), Социалдемократическа партия – немарксисти – 1 депутат (0,25 процента), Отечествена партия на труда – 1 депутат (0,25 процента).

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем:

Изборите започнаха

София, 10 юни 1990 г. /БТА/ Днес точно в 7:00 започнаха изборите за Велико народно събрание. Според говорителя на Централната избирателна комисия Димитър Попов, обстановката в страната е спокойна. Застъпниците и голям брой лица със статут на гости са се представили пред избирателните комисии.

Централната избирателна комисия напомня, че съгласно нейно решение не се допуска партии, фирми и сдружения да провеждат анкети с избирателите в течение на целия ден. Прогнози и предварителни резултати могат да се огласяват от партии, фирми и сдружения едва след като Централната избирателна комисия обяви приключването на изборния ден в цялата страна.

***

В спокойна и ведра атмосфера

София, 10 юни 1990 г. /БТА/ Централната избирателна комисия предостави на БТА следното съобщение: изборите започнаха във всички избирателни секции в спокойна и ведра атмосфера. Гражданите се явяват да гласуват леко възбудени, радостни. Пред изборните бюра има опашка вече от 3 часа. Не са отбелязани инциденти, няма произшествия, изборният процес протича нормално и спокойно.

На някои места не бяха осигурени бюлетини за всички партии и движения, което своевременно бе поправено.

В някои избирателни секции бюлетините на Движението за права и свободи при отпечатването са отрязани така, че липсват цветните ивици. Тъй като наименованието на движението и имената на кандидатите са изписани изцяло върху тези бюлетини, Централната избирателна комисия даде указание тези бюлетини да се считат за действителни и изборният процес да продължи. В някои избирателни секции в изборните бюра са се явили кандидати за народни представители и са се опитали да спрат изборния процес, за да дават указания, как той да протича. ЦИК определя това поведение като недопустимо и даде указание тези кандидати внимателно да бъдат отстранени от изборните бюра, като им се обясни, че дейността им е в противоречие със закона.

По повод на запитвания ще бъдат ли обявявани прогнози и ще бъдат ли извършвани социологически проучвания ЦИК, като взе предвид решението на държавния глава – президента (председателя) на републиката г-н Петър Младенов, известява, че са допустими прогнози и обявявания на резултатите от тях само след като ЦИК обяви, че изборният ден е приключил, т.е. резултатите от такива прогнози, изчисления и пр. не могат да бъдат обявявани преди приключване на изборния процес.

Постъпиха запитвания и от граждани, и от здравни заведения възможно ли е лица, които са в състояние, не позволяващо им да се движат, да гласуват чрез други лица, на които да издадат пълномощни. ЦИК обявява, че законът не допуска гласуване по пълномощие и такива лица, които не могат да се явят пред избирателните комисии, за съжаление няма да могат да гласуват.

***

Гласуват политически лидери

София, 10 юни 1990 г. /БТА/ Кореспондентите и репортерите на БТА съобщават за гласуването на политически лидери:

Александър Лилов

Белоградчик – в 10:45 часа кандидатът за народен представител в 70-и едномандатен избирателен район, председателят на Висшия съвет на българската социалистическа партия Александър Лилов гласува в 4-та избирателна секция.

Той пристигна сутринта със съпругата си да гласува в родния край. Лидерът на БСП не направи никакви изявления, само пожела успех в работата на избирателната комисия.

Андрей Луканов

София – „Да запомним този ден като спокоен, с цивилизованост и толерантност на българите един към друг, с толерантност между политическите сили и обединяване в името на България“ – с тези думи председателят на Министерския съвет Андрей Луканов пристъпи към урната в 33-та секция на Столичната община „Червена звезда“.

Пред чуждестранни и български журналисти ръководителят на правителството оцени днешната дата като велика за всички българи. „Ние трябва да бъдем достойни за този ден“, заяви той.

Виктор Вълков

Варна – в 13-а секция на 25-и варненски избирателен район председателят на Българския земеделски народен съюз Виктор Вълков упражни избирателното си право, както каза самият той, „С радостни мисли, възторжени очаквания и големи надежди“.

Отговаряйки на въпроси на журналистите, той каза: – Мисля, че гласувам за един нов период в историята на българския народ. Смятам, че процесът на демокрация и плурализъм – път, по който сме поели, път към светлото бъдеще на нашите деца и внуци – е действително необратим. Дано добре да го използваме след 17 юни, защото тогава ще е най-трудно.

Желю Желев

София – много български и чуждестранни журналисти, телевизионни и филмови екипи, фоторепортери и любители регистрираха тази сутрин как в 8-а избирателна секция на община „Оборище“ гласува председателят на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили д-р Желю Желев.

„Ще победи демокрацията“ – каза той. Избиратели от района и симпатизанти на опозицията поздравяваха него и съпругата му, многократно скандираха „СДС“.

В няколко импровизирани интервюта по улица „Цар Иван-Асен Втори“ д-р Желев съобщи своята прогноза за резултатите от изборите и мнението си по въпроса за коалиционното управление на страната.

***

М Ъ Л Н И Я

София, 14 юни 1990 г. /БТА/ Централната избирателна комисия обяви окончателните официални резултати от първия кръг на изборите за Велико народно събрание състоял се на 10 юни.

Резултатите от гласуването в 200-те многомандатни района по пропорционалната система: Българска социалистическа партия – 97 депутати, Съюз на демократичните сили – 75 депутати, Български земеделски народен съюз – 16 депутати, Движение за права и свободи – 12 депутати, други партии и независими кандидати.

В 200-те едномандатни района по мажоритарната система са избрани: Българска социалистическа партия – 75 депутати, Съюз на демократичните сили – 32 депутати, Движение за права и свободи – 9 депутати, Отечествен съюз – 1 депутат, Социалдемократическа партия – немарксисти – 1 депутат, независим – 1 депутат.

Във Великото народно събрание местата ще бъдат разпределени, както следва:

БСП – 172

СДС – 107

ДПС – 21

БЗНС – 16

независим кандидат – 1

Отечествен съюз – 1

Социалдемократическа партия – немарксисти – 1

На 17 юни предстои да бъдат избрани още 81 депутати в едномандатни райони.

Поместваме и реакции от света за изборите в България:

Мнения на чуждестранни гости за изборите

София, 11 юни 1990 г. /БТА/ Изборите в България бяха свободни и демократични, проведени в нормална обстановка, с ентусиазъм от страна на гласоподавателите и с отговорност на представителите на отделните партии. Такава е оценката на официалната парламентарна делегация на Съвета на Европа.

На днешната пресконференция в Народния дворец на културата нейният ръководител Мигел Анхел Мартинес окачестви изборите като израз на искрената воля на народа на България да се приближава повече към света и към европейските институции. Той изтъкна предоставените нормални условия за спокойна работа на делегацията, сътрудничеството ѝ с политическите партии и помощта на целия български народ. Делегацията на Съвета на Европа е посетила 12 избирателни района, в това число и Кърджали. Навсякъде е отбелязано нормално протичане на изборния процес, в бюрата са преобладавали представители на опозицията.

Отчетени са били няколко малки, незначителни инцидента.

***

Япония приветства изборите в България

Токио, 12 юни 1990 г. /кор. на БТА Георги Апостолов/ Говорителят на японското Министерство на външните работи Тайдзо Ватанабе приветства днес свободните избори в България и в Чехословакия в първия официален коментар по този повод.

Ние приветстваме факта, че в двете страни по демократичен и мирен начин се произведоха първите за последните 40 или повече години свободни избори, заяви Ватанабе на редовна пресконференция с чуждестранните кореспонденти. Надяваме се, че на основата на избора на народа ще бъдат установени стабилни правителства, така че в тези страни да могат и по-нататък да се задълбочават реформите.

***

Коментари за изборите в България

Париж, 11 юни 1990 г. /кор. на БТА Светослав Терзиев/ В коментарите за изборите в България френският печат, радиото и телевизията отделят най-голямо внимание на политическата зрелост, проявена от българските избиратели. Изпратените специално за случая френски кореспонденти подчертават преди всичко масовото участие на гласоподавателите, които за разлика от друг път не са се чувствали задължени от никого да се явят пред урните. Отбелязва се, че и тяхното спокойствие е допринесло за почти безупречното протичане на изборите.

В заглавието на кореспонденцията си от София вестник „Либерасион“ посочва: „Българите гласуваха във ведра обстановка“. А в текста добавя: „Всичко премина при пълно спокойствие. Отбелязани бяха само някои незначителни нередности.“ Вестникът припомня, че при стария режим избирателите бяха принуждавани да гласуват рано сутрин в условията на страх и на изкуствена празнична обстановка. А според друг френски всекидневник – „Котидиен дьо пари“ – сега духът е бил празничен от чувството за свобода. „В столицата, както и в провинцията, се усещаше атмосферата на народен празник... българите почувстваха като празник своите първи свободни избори през последните 44 години.“

Макар и въз основа на предварителни данни вестници правят някои анализи. Преднината на Българската социалистическа партия „Котидиен дьо пари“ обяснява с думите на една избирателка: „Искам промяна, но тя да се извърши спокойно.“ „Фигаро“ отправя поглед напред и отбелязва, че при очерталото се съотношение на силите най-подходящото решение ще бъде да се състави коалиционно правителство. Във връзка с това той посочва, че „Малките партии – като Земеделската и Движението за права и свободи – ще се окажат в центъра на парламентарната игра“.

А вестник „Юманите“ добавя: „Ако опитите за съставяне на правителство на националното съгласие се окажат неуспешни, за първи път в българския парламент ще има силна опозиция, което в крайна сметка пак ще е в духа на демократичния социализъм, чието изграждане е цел на БСП.“

***

Белград, 11 юни 1990 г. /кор. на БТА Николай Коев/ Югославските средства за масово осведомяване запознават широко с осъществените първи многопартийни парламентарни избори в нашата страна. Акцентира се върху масовото участие на гласоподавателите и се цитират характерни моменти от платформите на двете основни политически сили в България.

В днешния си брой вестник „Борба“ помества обширна информация от своя специален пратеник в София Томислав Малинович под заглавие „Мирно разделяне на властта“, в която авторът изтъква спокойната, празнична и демократична обстановка по време на изборите. Според журналиста не са регистрирани случаи на големи конфликти или физически стълкновения.

***

Прага, 11 юни 1990 г. /кор. на БТА Любчо Христов/ Под заглавие „Спокойно протичане на изборите в България“ днес почти всички вестници пишат, че атмосферата в деня на изборите у нас не се различава много от тази в Чехословакия.

В обширен коментар от София специалният пратеник на вестник „Млада фронта“ Владимир Шоделбауер подчертава, че противно на първоначалната му представа, че в България го очакват полиция, демонстрации и страх, „за щастие реалността е много по-различна“. Имах възможността да разговарям с десетки хора от различни политически партии и в различни райони, не само в София, но и в провинцията, пише авторът. Всички изразиха съгласието си, че изборите са наистина тайни и свободни. Никой не се опасяваше от инциденти по време на изборите и след тях. (…)

***

Лондон, 11 юни 1990 г. /кор. на БТА Волен Крумов/ Радиото, телевизията и всички централни вестници съобщават днес в обширни информации за вчерашния първи кръг за изборите за Велико народно събрание. Единодушно мнение на вестниците „Таймс“, „Файнаншъл таймс“, „Гардиън“, „Скотсмън“, радиото и телевизията на Би Би Си, чиито кореспонденти предадоха репортажи от изборите, е, че те са били „честни и свободни“, като в. „Файнаншъл таймс“ подчертава специално добрата им организация.

„Таймс“ и „Гардиън“ се позовават на чуждестранни гости, включително членове на Европейския парламент, които изразили задоволство от липсата на сериозни инциденти по време на гласуването. „В първоначалните съобщения на международните гости и българските наблюдатели изборите единодушно се окачествяват като свободни и честни, подчертава в. „Гардиън“. Само за девет от 323-те избирателни пункта, в които имаше членове на британския и на европейския парламент, имаше забележки във връзка с нередности, като само пет от тези случаи бяха от значение.“ Вестниците разказват също за мерките, предприемани за предотвратяване на фалшификации по време на изборите, за прогнозите на западногерманската фирма „Инфас“ и на български центрове за проучване на общественото мнение. (…)

На 11 юни 1990 г. студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обявяват окупационна стачка, която прераства в общонационална. Прекратена е на 7 юли 1990 г. Исканията на студентите са: председателят (президентът) на България да се ангажира незабавно с изявление относно изострянето на политическата обстановка в страната; Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува официален бюлетин за всички констатирани нарушения по време на изборите за Велико народно събрание, произведени на 10 и 17 юни 1990 г.; независимите обществени организации за наблюдение и контрол на изборите да подпомогнат ЦИК, като изразят становище за честността на изборите; да получат отговор от постоянната комисия към Народното събрание, наблюдаваща дейността на Българската телевизия и Българското радио, защо е преустановено излъчването на информация за изборните резултати след ранното утро на 11 юни 1990 г. и кои са причините за последвалото информационно затъмнение върху реалната обстановка в страната и др.

На 17 юни 1990 г. е произведен втори тур на изборите за VII Велико народно събрание. Гражданите гласуват по мажоритарната система.

Истинският победител е демокрацията

София, 19 юни 1990 г. /БТА/ Окончателните резултати от изборите за Велико народно събрание, произведени на 10 и 17 юни 1990 година, бяха връчени днес на президента на републиката Петър Младенов.

На тържествената церемония в овалната зала на президентството председателят на Централната избирателна комисия професор Живко Сталев предаде документите с имената на избраните народни представители заедно с решенията на комисията.(…)

Президентът Петър Младенов поздрави членовете на Централната избирателна комисия и им благодари за огромната и всеотдайна работа през изминалите два месеца. В словото си той изтъкна, че тяхната колосална дейност заслужено получи признателността на българската общественост.

***

Опозицията категорично отказва коалиция с БСП

София, 19 юни 1990 г. /БТА/ Съюзът на демократичните сили отказва категорично да влезе в коалиционно правителство с БСП – заяви днес говорителят на СДС Георги Спасов пред репортер на БТА. На пресконференцията след първия тур на изборите д-р Желев изказа мнение за правителство от експерти, продължи говорителят. Но това беше валидно, ако нито една от главните политически сили не събере необходимите гласове за самостоятелно правителство.

Изказаните вече на няколко пъти предложения на социалистите за широко коалиционно правителство са само техен ход да лишат България от действителна опозиция, смята Спасов. Това правителство ще изпълнява определена програма и това ще е програмата на БСП, а тя несъвместима с нашата – подчерта говорителят на СДС. (…)

(…) Като още един довод опозицията да не влиза в коалиция с БСП, той изтъкна и нежеланието ѝ да се обявява срещу своите избиратели – на изборите срещу комунизма гласуваха повече от три милиона българи. БСП стана партия на мнозинството в парламента, но е партия на малцинството в обществото – каза Спасов. (…)

На 10 юли е проведено първото заседание на VII Велико народно събрание. Основната му задача e да приеме нова Конституция на България.

След гласуване на Конституцията VII Велико народно събрание приема функциите на Обикновено Народно събрание – до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.