На този ден преди 105 години е подписан Трианонският мирен договор. Той е сключен между страните победителки в Първата световна война и Унгария, която подписва договора с протест в двореца Гранд Трианон във Версай, Франция. Документът регулира статута на новата унгарска държава, която се появява вследствие на разпада на Австро-Унгария и определя нейните граници. Страната губи две трети от територията си, а над една трета от населението остава да живее зад новите граници. Договорът ограничава унгарската армия на 35 000 души, а австро-унгарският флот престава да съществува.
След поражението на Централните сили в Първата световна война коалицията на победителите (т. нар. Антанта) изработват Версайската система от договори по време на Парижката мирна конференция, която заседава от януари 1919 до август 1920 г. Всеки отделен мирен договор, наложен на страните загубили войната, е подписан в отделно предградие на Париж: Версай, Сен-Жермен-ан-Ле, Ньой сюр Сен, Трианон и Севр. При преговорите не са допуснати представители на победените страни, поради което те подписват само по принуда и впоследствие се стремят да ги ревизират или отхвърлят.
Договорът от Трианон, касаещ Унгария, е изготвен почти изцяло от френските и британските представители. Общата рамка за преговорите по мирните договори, известна като „Четиринадесет точки“ на американския президент Удроу Уилсън, не е взета под внимание. Така в спорните територии и градове със смесено население принципът на самоопределение не е приложен и искането за провеждане на плебисцити е отказано.
За събитията около подписването на мирния договор с Унгария четем в „Български бюлетин“ на БТА:
Париж, 22 май 1920 г. /Радиотелеграма/ Конференцията на посланиците се събра в събота под председателството на Жул Камбон. Тя определи за 4 юни датата на церемонията за подписването на договор за мир с Унгария, която ще стане в големия Трианон във Версай. Унгария е била поканена да изпрати един член от правителството като представител и то поради отсъствието на граф Анони, председател на делегацията, който е подал оставка.
Ратификацията в британския парламент на мирните договори, със страните загубили войната, пораждат дискусии в Камарата на лордовете. В бюлетина на БТА четем за част от тях:
Разисквания по австрийския договор за мир при второто му четене в Камарата на лордовете
Лондон, 27 май 1920 г. /БТА/ Виконт Брайс: …Унгарският въпрос е също много важен. Говори се, че територията на Унгария ще бъде намалена наполовина дори на 1/3 от предишната и, че около 3 милиона унгарци ще бъдат оставени под чуждо владичество. Даже Трансилвания, където населението се състои от интелигентни и образовани маджари, се дава на Румъния… Старата столица на Унгария, Пресбург (дн. Братислава), се дава на Чехословакия, макар населението да се състои главно от маджари. Ако всичко това се осъществи, големи ще бъдат нещастията, които ще ни сполетят и мирът не ще бъде траен. Някои от населението са настоявали и аз пак ще наблегна, че правият път, който трябва да се следва в такива случаи, е да се назначат безпристрастни комисии, които да посетят тези места и дадат рапорти за състава на населението, да определят границите с оглед на езика и расата, и в случай, че има съмнение за волята на населението, да се извърши плебисцит, както се направи за границите на Щирия и Словакия. Ако бе следван този път, ние щяхме да имаме един справедлив мир, който щеше да премахне недоволствата и да стабилизира всичко… Никога не ни е обяснявано защо плебисцитът не се приложи в Трансилвания, Унгария и другаде. (…)
Фактът, че веднага след сключването на тези договори се появи желание за тяхната ревизия, показва какви договори са сключени. Още не бе изсъхнало мастилото и се правеха изявления за ревизия. Договорите са извънредно жестоки и ние не можем да ги поддържаме.
Условията на договора с Унгария са толкова тежки, че унгарските политици, упълномощени да го подпишат, отказват да го направят:
Будапеща, 31 май 1920 г. /Кор. бюро/ Министерският съвет се е занимавал отново с въпроса за подписването на договора за мир, тъй като военният министър генерал Шоос който беше натоварен да подпише този договор, се е отказал от това. Съветът реши да повери тази мисия на Август Бедара, министър на социалните работи и Алфред Драш Лазар, извънреден пратеник и пълномощен министър, които ще заминат довечера за Париж. Правителството е срещнало най-големи спънки, за да намери един член от своята среда, който да се съгласи с изпълването на тази неблагодарна и непопулярна задача, считана като такава от всички маджари.
В деня на подписването на договора в унгарския парламент се провежда дискусия. Депутатите изразяват отношението си към документа с минутно мълчание, а обществените услуги в столицата спират в знак на протест:
Будапеща, 4 юни 1920 г. /Кор. бюро/ В Народното събрание председателят Раковски заяви: „Днес подписаният договор не носи обещания вечен мир, а води само разногласия между народите и причини за нови бъдещи смутове. Подчинявайки се на принудата, Унгария подписа тоя така наречен мирен договор. Никой, обаче не може да бъде принуден да изпълни невъзможното“. Ние се надяваме, казал той, на Божието Провидение, на жилавостта на нашия народ и на собствените си сили, които ще осъществят чрез трайна работа нашия лозунг: Не закачай маджарина! А на откъснатите от отечеството територии ние извикваме след 1000-годишен задружен живот: „Ние се разделяме, но не завинаги! (Възклицания „Никога не ще се разделим“). Всичките ни мисли, всяко туптене на сърцата ни ще са насочени към това да се обединим с тях в старото ни величие и слава.“ След тия думи заседанието се дигна в знак на тъга. (…)
По случай подписването на мира днес бяха затворени всички магазини. В 10 часа сутринта започнаха да бият всичките камбани. Трамваите, железниците и всички средства за съобщения спряха в продължение на минути, така също биде прекъсната работата и във всички държавни и обществени учреждения. Вечерта бяха затворени всички театри и увеселителни заведения.
***
Будапеща, 6 юни 1920 г. /Радиотелеграма/ В Народното събрание един депутат прочете една телеграма на всички народни сдружения и корпорации, в която се казва, че само официална Унгария одобрявала подписването на договора за мир. Населението обаче го счита за не станало и невалидно. Председателят заяви, че Народното събрание одобрява тази манифестация. Депутатът… говори за слуховете, според които Народното събрание щяло да бъде разтурено, членовете на правителството арестувани и военната диктатура провъзгласена. Според същият депутат, Народното събрание трябвало да протестира срещу такива инсинуации. Министър-председателят Шандор Симони-Семадам заяви, че който оскърбява Народното събрание, оскърбява в същото време и народа.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
