site.btaНа 25 май 1994 г. нобеловият лауреат за литература Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно изгнание

На 25 май 1994 г. руският писател и съветски дисидент Александър Солженицин отпътува за Русия след 20-годишно изгнание в чужбина. Той се завръща в родината си заедно със своето семейство на 27 май 1994 г., като пристига със самолет в Магадан. След това с влак от Владивосток преминава през цялата страна, завършвайки пътя си в Москва. На гарата го посрещат няколко хиляди граждани.

В Русия Солженицин живее до смъртта си на 3 август 2008 г.

Александър Солженицин е удостоен с Нобелова награда за литература за 1970 г., но съветските власти не позволяват издаването на произведенията му, които се разпространяват в СССР чрез самиздат и се печатат в чужбина. През ноември 1969 г. Солженицин е изключен от Съюза на писателите, където е подложен на критика заради произведенията си, определяни като „антисъветски“ – най-известното от които е „Един ден на Иван Денисович“. След излизането на книгата „Архипелага ГУЛАГ“ във Франция, на 12 февруари 1974 г., Александър Солженицин е арестуван. Неговите книги са иззети от всички библиотеки в СССР.

На 13 февруари 1974 г., с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР, Солженицин е лишен от гражданство и е експулсиран от родината си. Най-напред отива във Федерална република Германия (ФРГ), а след това в Цюрих, Швейцария, където живее до 1976 г., когато напуска и заедно със семейството си се установява в една ферма в малкия град Кавендиш, щата Върмонт, САЩ. По време на американското си изгнаничество той пише цикъл от исторически романи „Червеното колело“ – епос от 5000 страници в три тома. Цикълът започва с „Август Четиринадесета“, продължава с „Октомври Шестнадесета“ (излязъл през 1986 г. във ФРГ) и завършва с „Март Седемнадесета“.

Реабилитацията на Солженицин в СССР става постепенно – през юли 1989 г. той отново е приет за член на Съюза на съветските писатели. На 16 август 1990 г. с декрет на президента Михаил Горбачов се възстановяват гражданските му права, а през септември 1991 г. генералният прокурор Николай Трубинин поднася извиненията си на Александър Солженицин за „неправомерните действия на бивши служители на прокуратурата на СССР“ и оповестява отмяната на предявеното през 1974 г. срещу него обвинение в предателство на отечеството.  

За връщането на Солженицин в родината му четем в бюлетините на БТА „Международна информация – Събития и факти“ и „Анализи и прогнози“: 

Русия - Солженицин

Ню Йорк, 20 май 1994 г. /БТА/ Руският писател и лауреат на Нобеловата награда за литература Солженицин ще се завърне със семейството си в Русия на 27 май, след 20-годишно изгнание. Това съобщи днес в Ню Йорк неговата съпруга Наталия, цитирана от агенция Ройтер. Александър и Наталия Солженицин и синовете им щели да пристигнат във Владивосток от Анкъридж, Аляска, и да се отправят на обиколка из Русия, за да се запознаят със сегашната обстановка в родината си. Завръщането им в родината ще бъде окончателно. Семейството ще се установи край Москва, където си е построило къща.

***

САЩ – Солженицин

Ню Йорк, 25 май 1994 г. /БТА/ Руският писател и бивш дисидент Александър Солженицин потегли днес към Русия от градчето Кевъндиш, щата Вермонт, където живя през последните 18 години. Седемдесет и петгодишният писател се придружава от съпругата си Наталия и двамата му големи синове Игнат и Степан. В края на февруари на среща с жителите на Кевъндиш Солженицин се сбогува официално със страната, станала негов дом, след като преди двайсет години той бе прокуден от родината си. Семейството ще пристигне във Владивосток на 27 май.

Във връзка с посещението на Солженицин в Магадан в бюлетините на БТА е поместен репортаж на Франс прес за столицата на ГУЛАГ – първият руски град, който бившият съветски дисидент посещава след 20-годишното си изгнание: 

Магадан, незабравената столица на ГУЛАГ

Магадан (Русия), 25 май 1994 г. /Мариел Йод от АФП/ Магадан, столицата на ГУЛАГ, Вратата към Колима, „прокълнатата планета“ в сибирския Далечен изток, откъдето никой не се завръща, ще бъде първият руски град, който Александър Солженицин ще посети след повече от 20 години изгнание.

Близо 40 години след официалното закриване на ГУЛАГ (Главное управление лагерей), разпуснато по заповед на Никита Хрушчов през 1956 г. и повече от две години след разпадането на СССР и разпускането на КПСС, Магадан продължава да търси пътя си на развитие, поглеждайки отвъд Охотско море към Аляска и Япония.

Конверсията върви трудно. Пристанището бе ядрен бастион и база на съветските подводници, но военната промишленост вече не е това, което бе. Експлоатацията на златните мини на Колима, осигурявана преди от безплатната работна ръка на „зековете“ (затворниците), сега освен от държавните предприятия се осигурява и от малък кръг трафиканти и мафиоти. Риболовът в море, което през по-голямата част на година е замръзнало, не носи приходи.

Магадан все още носи белезите от годините на ГУЛАГ. Откъснат от останалата част на Русия, която тук наричат „континента“, и разположен в един ледовит и враждебен край, чийто климат и отдалеченост от Москва бяха най-сигурните телени заграждения, бившият център на управлението на лагерите в Колима живее все така изолирано от света. Единствените, които благоденстват тук, на близо 7000 км от руската столица, са неколцината нови авантюристи, „търгуващи“ с Азия. И въпреки това икономическият полъх от Азия и Америка е твърде слаб. (…)

Градът така и не позна очаквания по Хручшово време подем. До 1956 г. областта бе под управлението на ГУЛАГ – хората, производството, строежите, цялата икономика на Колима зависеше от НКВД от съветската политическа полиция.

Най-известните дисиденти – Варлам Шаламов, Евгения Гинсбург, Андрей Алмарик, преминаха през този „последен кръг на ада“ и Колима за руснаците си остана синоним на ГУЛАГ.

Построеният преди три години музей в Магадан припомня отминалите черни времена – снимки на „зекове“ и техните пазачи, инструменти използвани в мините, битови предмети (плъстени ботуши, канчета, лъжици), собственост на някои от 15-те милиона „Иван Денисович“ затворени в лагерите в годините на най-яростните сталински репресии.

Въпреки разпадането на СССР миналото не е заличено и улиците в Магадан още носят съветските си имена. Един от тях е булевардът на името на Феликс Дзержински, основателят на ЧК, от който по-късно произлязоха НКВД и КГБ.

***

Александър Солженицин произнеса първата си реч пред жители на Владивосток

Владивосток, 27 май 1994 г. /БТА/ Руският писател нобелист Александър Солженицин пристигна днес във Владивосток след 20-годишно изгнание.

Най-известният съветски дисидент, 75-годишннят Солженицин, който отпътува снощи от Анкоридж, САЩ, ще остане няколко дни във Владивосток, след което ще направи неколкоседмична обиколка из Русия.

Веднага след пристигането си във Владивосток Солженицин се отправи на централния площад на града, където от четири часа го очакваше няколкохилядно множество.

„През всички години на моето изгнание напрегнато следях живота в нашата страна, казал писателят, обръщайки се към насъбралите се хора. И с още по-голяма мъка изживях последните две години на Русия, така болезнени за народния дух. Знам, че сега животът ви е необикновено тежък, объркан от множество проблеми и от липсата на ясно бъдеще за вас и за децата ви.“ „Тежко и болно е, продължил писателят, да се върнеш в изтерзана, променена до неузнаваемост Русия, напрегнато търсеща собствената си истинска същност.“ „Искрено желая, казал Солженицин в края на 10-минутната си реч, нашият многострадален народ да види накрая поне малко светлина. Съдбата ни е в наши ръце, започвайки от всяка стъпка в живота, от всеки избор.“

***

Русия - Солженицин

Москва, 30 май 1994 г. /БТА/ Според най-яростния съперник на президента Елцин – бившия вицепрезидент Александър Руцкой, завърналият се в Русия писател Александър Солженицин скоро ще се сближи с „духовната и патриотична опозиция“, за чийто представител се представя Руцкой. „Александър Исаевич сам ще определи с кого да бъде близък (...) Но не се съмнявам, че това ще бъде опозицията, която защитава конкретните принципи на величието на Русия, свободата и човешките права“, каза Руцкой в предаване на руската телевизия.

Лидерът на парламентарната фракция „Избор на Русия“ Егор Гайдар се изказа непредпазливо. „Отнасям се с огромно възхищение към творчеството на Александър Солженицин и към неговата гражданска позиция, но не бих искал да гадая каква позиция ще заеме той в Русия и доколко ще бъде готов да се включи в политическия процес“.

Днес Солженицин се срещна с директора на Тихоокеанския океаноложки институт и с други руски учени на остров Попов, на около 20 километра от далекоизточния град Владивосток. Учените разказаха на Солженицин за катастрофалния недостиг на средства за развитие на руската наука. След като се запозна с работата на водолазите на научноизследователските станции на острова, Солженицин подчерта, че сега е важно да се запазят чистотата на морето и природните му ресурси. След това Солженицин разговаря с жителите на рибарското селище на острова.

***

Москва, 1 юни 1994 г. /БТА/ Александър Солженицин замина днес от Владивосток на неколкоседмична обиколка из Русия на път за Москва. Той пътува заедно със семейството си и журналистически екип от Би Би Си в два специални вагона, прикачени към редовна влакова композиция.

На последната си среща днес със студенти от Далекоизточния държавен университет писателят изрази съжаление за нахлуването на англицизми в руския език, които „не обогатяват езика, а напротив“. Солженицин нарече „свободата на словото“, получена от руснаците, „свобода на непристойността“, заляла книжарници и лавки. „Книгоиздателството е унищожено и умното произведение не може да си пробие път“, каза с огорчение писателят.

***

Москва, 2 юни 1994 г. /БТА/ Руският писател и някога дисидент Александър Солженицин се срещна днес с бивши затворници от Гулага в Хабаровск и се поклони пред гробовете на хилядите негови жертви. Пред мемориалния паметник, издигнат с дарения, писателят положи венци и каза: „Днес Русия е раздирана от толкова противоречия, че хората, завладени от тревоги, грижи, страхове и унижения, неволно се отдалечават от спомена за миналото. Вече ни се струва, че днешните грижи са по-важни. И ние смятаме, че можем да живеем днес, като забравяме за масовото унищожаване на хора.“

***

Александър Солженицин: „Смятам, че се завърнах в Русия навреме“

Москва, 4 юни 1994 г. /БТА/ „Слава богу, върнах се навреме. За да успея може би да предотвратя ужасяващата грешка със земята, която все още не е допусната. Навреме, защото едва сега се пристъпва към кардиналните, същностните неща, а не към показните.“

Това заяви днес Александър Солженицин, който е на обиколка из Приамурския край. Вчера той посети района на опустошителното наводнение в Лазо, а днес се срещна с административния ръководител на Хабаровския край Виктор Ишаев.

Солженицин подчерта, че е преждевременно да се искат от него конкретни политически рецепти и че не си прави никакви илюзии за преобразованията в Русия. „Перестройката бе обявена през 1985 г., но никой не разбра в какво се състои тя. Започна безумно разрушаване на съществуващата система. В никакъв случай не хваля и никога не съм хвалил тази система, но еволюцията и реформата изискват плавен и бавен преход към новото“, подчерта носителят на Нобелова награда.

Що се отнася до преобразованията през последните години, Солженицин отново посочи, че „никаква реформа като система от обмислени, конструктивни, взаимносвързани действия и актове не е съществувала и не съществува“. Според него е безумие да се либерализират цените, когато производството на стоки е монополизирано. Писателят разкритикува остро „извършващата се без всякакъв контрол“ приватизация, определяйки я като грабеж и несправедливо разпределяне на държавното имущество. „С тази разрушителна приватизация, каквато светът не е виждал и с която Чубайс така се гордее, трябва да се занимае прокуратурата“, заяви бившият лагерник и изгнаник.