site.btaПрез 1963 г. се отбелязват 1100 години от създаването на славянската писменост, кулминацията на тържествата е на 24 май

В България през 1963 г. се отбелязват 1100 години от създаването на славянската азбука и писменост. По този повод през цялата година се провеждат различни празнични и академични мероприятия. Кулминацията на тържествата е на 24 май, когато в присъствието на политици, дипломати и учени от много славянски държави, се провежда шествие в центъра на София.

За организацията на събитията през пролетта на 1963 г. се създава Централен акционен съвет, който има за цел да координира подготовката и провеждането на мероприятията, свързани с годишнината. Обявен е конкурс за построяване на паметник на светите братя Кирил и Методий пред Нродната библиотека (днес Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“).

Българската академия на науките (БАН) и Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организират научна сесия, в която участват учени-слависти от чужбина и е издаден сборник с научни материали за живота и делото на Кирил и Методий.

Периодът от 24 април до 24 май 1963 г. е обявен за месец на народната просвета и култура и на славянската писменост. Организирани са концерти, изложби, издават се албуми, изнессени са концерти, беседи и доклади за творчеството на светите братя. В мероприятията участие взимат културно-просветните учреждения, организации и всички училища в България.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за отбелязването на 1100 години от създаването на славянската азбука и писменост:

1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост

София, 26 март 1963 г. /БТА/ През настоящата 1963 година се навършват 1100 (хиляда и сто) години от създаването на славянската азбука и писменост от братята Кирил и Методий. За организиране честването на тази славна годишнина беше образуван Централен акционен комитет в състав: Енчо Стайков – председател и членове – Митко Григоров, Начо Папазов, Тодор Павлов, Ганчо Ганев, Рубен Аврамов, Стефан Василев, Цола Драгойчева, Димитър Попов, Георги Петков, Любомир Кръстанов, Иван Абаджиев, Георги Караславов, Камен Калчев, Роза Коритарова, Димитър Косев, Петър Панайотов, Филип Кутев, Владимир Георгиев, Даки Йорданов, Петър Димитров. Стоян Сотиров и Райко Дамянов. На заседанието си от 25 т. м. Централният акционен комитет провери подготовката за честването и набеляза редица нови мероприятия. Предвижда се през 1963 година да се открие паметник на Кирил и Методий, който да бъде построен пред Народната библиотека „Васил Коларов“.

Българската академия на науките подготвя издаването на специален сборник с научни материали за делото на Кирил и Методий и за развитието на българската просвета и култура. Българската академия на науките и Софийският държавен университет подготвят научна сесия, посветена на делото на Кирил и Методий.

Периодът от 24 април до 24 май 1963 година се определя за месец на народната просвета и култура и на славянската писменост. През това време в учебните заведения, научните институти, културните организации, военните и трудови поделения и други ще се изнасят беседи, доклади, концерти и други, посветени на делото на Кирил и Методий и народната просвета и култура. В помощ на докладчиците за беседите ще бъде издадена в масов тираж популярна брошура за делото на Кирил и Методий и техните ученици.

Министерството на просветата и културата и Съюзът на българските художници подготвят издаването на албум. Съюзът на българските писатели предвижда организирането на литературни четения, посветени на делото на Кирил и Методий и народната просвета и култура.

Радиото, телевизията, киното и печатът ще вземат широко участие с подходящи материали в подготовката и провеждането на месеца на славянската писменост на народната просвета и култура.

На 22 май в София ще се състои тържествено събрание, а на самия ден – 24 май ще се проведе голяма манифестация на учащата се младеж и на културно-просветните учреждения и организации. (…)

***

Пред 1100-годишнината от създаването на славянската писменост и култура

София, 24 април 1963 г. /БТА/ Какво бихте ни казали във връзка с откриването на месеца на славянската писменост и българска култура?

С такъв въпрос представител на Българска телеграфна агенция се обърна към проф. Петър Динеков, зам. ректор на Софийския държавен университет.

- Тази година, каза проф. Динеков, празникът на българската просвета съвпада с едно голямо събитие – 1100-годишнината от създаването на славянската писменост. Израснали в средата на българските славяни през 863 година, Кирил и Методий създават новата славянска писменост на едно от българските наречия. Тяхната дейност бива оценена високо още от техните съвременници. Демократичните им традиции залягат в развитието на цялата българска литература. През епохата на Възраждането честването паметта на двамата братя се превръща в светъл общонароден празник на българската просвета. Тази година нашата общественост ще отбележи с дълбока признателност 1100-годишнината на тяхното велико дело. (…)

На въпроса, с какви нови научни трудове нашите специалисти ще посрещнат това голямо развитие, проф. Динеков отговори:

- На 1100-годишнината на славянската писменост са посветени редица научни мероприятия. Специалистите подготвиха голям сборник от научни изследвания и статии, посветени на делото и епохата на Кирил и Методий, който е вече под печат. Българската академия на науките и Софийският университет уреждат специална научна сесия, на която са поканени като гости видни учени от чужбина. Годишнината съвпада с друго голямо събитие – Петия международен славистичен конгрес, който ще се състои през месец септември в София. На конгреса ще бъдат прочетени редица доклади върху делото на Кирил и Методий. Също целият конгрес ще се занимава с въпроси, които имат отношение към развитие на славянската писменост и култура. В славистиката Кирило-Методиевото дело е представлявало винаги централен въпрос. Във връзка с това заслужава да се отбележи, че българските слависти подготвиха за конгреса цяла редица издания, които вече са излезли или са под печат – 5 тома „Славянска филология“ с доклади, статии и отговори на научни въпроси, четири сборника със статии, които издават Институтът за български език и Институтът за българска литература при БАН, Филологическият факултет и Народната библиотека „Васил Коларов“. Към тях трябва да се прибави и сборникът в чест на Кирил и Методий. С конгреса съвпада и излизането на том първи от „История на българската литература“, която подготви Академията на науките. Във връзка с конгреса ще излязат и някои други издания. Всичко това означава не само принос към Петия славистичен конгрес, но и достойно отбелязване на 1100-годишнината на славянската писменост и култура.

***

Пред 1100-годишнината на славянската писменост

Хиляди българи в чужбина ще честват славната годишнина

София, 8 май 1963 г. /БТА/ Централно място в дейността на Славянския комитет в България сега заема подготовката за тържественото честване в чужбина 1100-годишнината на славянската писменост. В редица страни като Канада, САЩ, Австрия, Австралия, Аржентина, Уругвай и други хиляди наши сънародници и приятели на славянството и България ще отпразнуват годишнината от великото дело на Кирил и Методий.

През тези дни – разказва главният секретар на Славянския комитет в България Трифон Трифонов – ние сме в постоянна връзка със съответните организации и институти на българите, живеещи в чужбина. Неотдавна разпратихме множество печатни материали, които ще бъдат използвани при уреждането на събрания и тържествени вечери, посветени на голямото събитие в живота на славянството. Те ще намерят място и в страниците на вестниците, излизащи на български език, и някои прогресивни издания, които се готвят да отразят годишнината.

В дните пред всеславянския празник в страните, в които живеят българи и представители на други славянски народи, ще бъдат уредени фотоизложби за успехите на образованието и културата у нас и ще се прожектират български игрални и културни филми. В тържествата се предвижда да участват с лекции и беседи някои изтъкнати слависти – професори и преподаватели в университетите на тези страни. В скоро време нашите сънародници и приятели на България ще получат и екземпляри от специалния юбилеен вестник, който сега подготвя да издаде Съюзът на българските журналисти, а така също и броеве от списание „Славяни“ с материали за годишнината.

За дните на българската просвета и култура и на славянската писменост у нас се очакват да пристигнат от чужбина голям брои българи, които ще присъстват на всенародните тържества по случай 24 май.

***

Ръкописна бележка от стара църковна книга в село Челопеч свидетелства, че Денят на славянската писменост е честван още през 1853 г. в Софийско:

110 години от честване на Кирил и Методий в Софийско

С. Челопеч, Софийски окръг, 20 май 1963 г. /БТА/ Преди 110 г. в с. Челопеч бе честван за първи път Денят на славянската писменост. „Паметта на свети Кирил и Методия започна да се слави от 1853 г.“ – свидетелства ръкописна бележка, намерена в една стара черковна книга в селото. Думите са написани от поп Харитон Иванов – дългогодишен свещеник в Челопеч – в долното бяло поле на първа страница, от където започва „Служба за… Методи и Кирил учители славянски“, която, както е отбелязано там, трябва да се чете през май в единадесетия ден.

В свободните полета на вече пожълтелите и скъсани листа след края на главите в същата книга свещеникът прави някои изчисления: на каква възраст е, кога е ръкоположен, а от годината 1907, 1914, 1921 и 1922 г. изважда винаги 1853 г., за да пресметне колко пъти в селото се слави делото на Кирил и Методий.

Всичко това ни дава основание да приемем, че в будното средногорско село Челопеч делото на Кирил и Методий традиционно се чества от 1853 г. – заяви пред кореспондент на БТА специалистът по история д-р Иван Шапкарев.

В подкрепа на това становище по косвен път говорят и други факти: сегашната църква в Челопеч е строена през 1835 г., а един дамаскин, писан в 1793 г., свидетелства, че в селото е имало черква на името на свети Никола още през 18 век; живи столетници казват, че до сегашното училище, строено през 1870 г, е имало друго. В документи се говори за отказ на населението от Челопеч да плаща такси, налагани от гръцкия владика.

***

Пред 1100-годишнината на славянската писменост

Научна сесия на Българската академия на науките и Софийския университет „Климент Охридски“

София, 20 май 1963 г. /БТА/ Днес в големия салон на БАН започна научната сесия, посветена на 1100-годишнината от създаването на славянката азбука и писменост, организирана от Българската академия на науките и Софийския университет „Климент Охридски“. Между присъстващите академици, професори; преподаватели, учители и студенти бяха почетният председател на БАН академик Тодор Павлов, председателят на БАН академик Любомир Кръстанов – министър и дошлите специално за сесията професор д-р Тадеуш Лер Сплавински – академик и член кореспондент на БАН, представител на Полската академия на науките, професор Юлиус Долански – член-кореспондент на Чехословашката академия на науките, професор Йозеф Хам от Виенския университет, член на югославянската академия на науките в Загреб, и професор Борис Казаку – член-кореспондент на Румънската академия на науките и декан на Филологическия факултет в Букурещкия университет.

Сесията бе открита от заместник-председателя на БАН академик Владимир Георгиев с кратко встъпително слово, в което подчерта огромното значение на създаването на славянската писменост и славянската култура на делото на Кирил и Методий.

Доклад за делото на Кирил и Методий и развитието на българската култура изнесе професор Емил Георгиев. Тяхното дело полага основите на нашата култура и поради това то има особен смисъл и значение за по нататъшното ѝ развитие – каза той. Изключителното място на делото на Кирил и Методий както в нашия живот в миналото, така и в ново време се определя още от ролята му във възникването на едно огнище на славянската култура в страната ни, което озарява почти целия славянски свят. Проф. Е. Георгиев изтъкна, че българският народ е творил своето историческо битие в тежки и сурови борби и затова характерът на неговата култура е борчески. Кирило-Методиевото дело изпълнява борческа мисия както в периода, когато възниква, така и през вековете. Писмото и книгата, които създават Кирил и Методий, се появяват, за да изпълнят най-важни задачи в историческия живот на славянството. (…)

Доклад за дейността на Кирил и Методий преди мисията им във Великоморавия изнесе академик Тадеуш Лер Сплавински. В него той подчерта, че работата по създаването на славянската азбука те са започнали сред българските славяни, преди да заминат за Моравия.

Професор Юлиус Долански изнесе доклад за значението на славянската азбука и писменост за развитие на чехословашката култура. Той говори за резултатите от направените разкопки в южната част на Великоморавия, които свидетелстват за… културния живот през 9-и век по тези места.

От името на Румънската академия на науките и Филологическия факултет на Букурещкия университет приветствие поднесе професор Борис Казаку.

Днешното заседание завърши с доклада на член-кореспондента на БАН професор Кирил Мирчев на тема „Кирил и Методий създатели на старобългарския литературен език“…

***

Научната сесия на Българската академия на науките и Софийския университет „Климент Охридски“ завърши

София, 21 май 1963 г./БТА/ (…) „Делото на Кирил и Методий в славистиката“ – това беше темата на доклада, изнесен от проф. Иван Леков, член-кореспондент на БАН. Централният проблем в славистиката – каза той – е делото на Кирил и Методий. Този проблем е езиковедски, литературоведски и исторически. Развивайки темата, проф. Леков изтъкна съществуването на огромна литература, която показва величието на делото на двамата солунски братя. По-нататък той се спря на главните спорни въпроси във връзка с: достоверността на изворите за дейността на Кирил и Методий; съществуването на славянско писмо преди създадената от тях азбука; народностният произход на езика на Кирил и Методий; старшинството на глаголицата. Докладчикът говори и за международното значение на старобългарския език като литературен език, за разпространение на Кирило-Методиевите традиции в славянските и другите страни в света. (…)

Професор Йозеф Хам от Виенския университет и член на югославянската академия на науките в Загреб, изнесе доклад на тема „Залез на глаголическата писменост“.

Доклад за средищата на старобългарската култура изнесе акад. Кръстю Миятев. Старобългарската култура, каза той, има своите исторически корени още в родината на славянските и старобългарските племена в южна Русия, но нейното пълно оформяване и широк разцвет са станали на Балканския полуостров през последните три века от първото хилядолетие на н.е. Огнищата на старобългарската култура били многобройни. Те се намирали навред – заяви докладчикът – в нашите манастири и църкви, но преди всичко те били тясно свързани с политическите центрове на държавата. По-нататък акад. Кр. Миятев говори подробно за Плиска и Преслав като средища на културата. В Преслав през Х век като във фокус се събират всички прояви на тогавашния политически и културен живот: литература и наука, архитектура и изкуство, художествени занаяти и всякаква друга стопанска дейност. След падането на Преслав през 972 година като политически и културни центрове са били издигнати главно Преспа и Охрид.

Доклад на тема „Кирил и Методий в историята на българската литература“ изнесе проф. Петър Динеков, член-кореспондент на БАН. Той подчерта, че съществува дълбока връзка на тяхното дело с историческото развитие на българската литература. Най-важното обстоятелство – заяви проф. П. Динеков – което определя мястото на Кирило-Методиевото дело в развитието на българската литература, произтича от съдбата на това дело. Фактически делото на Кирил и Методий се осъществява в историята благодарение на неговото пренасяне в България. Докладчикът изтъкна, че Кирил и Методий са не само изключително даровити практически дейци, проповедници, учители и организатори, но и забележителни писатели на Средновековието. Създаването на славянската азбука и преводът на богослужебните книги поставят началото на славянската книжнина. С диспута си във Венеция в защита на славянската писменост Кирил поставя началото на полемичната литература, а творбите му, посветени на Климент Римски, преведени от неговия брат и учениците им, разширяват жанровото разнообразие на старобългарската литература – появяват се историческият разказ, похвалното слово и стихотворният химн.

Акад. Николай Калинович Гудзий – професор в Московския университет, изнесе доклад за приноса на руските учени в изследването на Кирило-Методиевото дело.

След това научни съобщения направиха академик Иван Снегаров, проф Димитър Ангелов, доц. Петър Петров, проф. Найден Чакъров, акад. Цветан Кристанов и проф. Константин Попов. (…)

Хиляда и сто години българска и славянска писменост

Тържествена манифестация в столицата по случай 24 май - Деня на славянската просвета и култура

София, 24 май 1963 г. /БТА/ Изминаха единадесет века от създаването на славянската азбука и писменост. Единадесет века от делото на двамата солунски братя Кирил и Методий, процъфтяло в България и открило възможност на нашия народ да даде „на вси славяни книги да четат“. И затова тази година трудещите се у нас честват при особена тържественост 24 май – Деня на великите славянски първоучители и просветители на славянската култура и печата.

С чувство на безкрайна благодарност към безсмъртното дело на Кирил и Методий, към техния величав подвиг, днес столичани отбелязаха светлия празник. Отрано изпълнили потъналите в зеленина и окъпани от топлите лъчи на майското слънце улици, те се отправиха към площад „9 септември“, за да приветстват тържествената манифестация на средношколците, студентите, на техните неуморни възпитатели и учители и на многобройната армия на дейците на науката, културата и изкуството.

На трибуните и площадките пред мавзолея на Георги Димитров са заели места членове на ЦК на БКП, на Министерския съвет, на Националния съвет на Отечествения фронт, на ЦС на профсъюзите, на ЦК на Комсомола, видни общественици, народни учители и заслужили дейци на науката и изкуството, генерали от Народната армия. Тук бяха също така шефове и членове ва дипломатически мисии, акредитирани в София, български и чуждестранни журналисти. Между тях бяха и гостуващите у нас членове на делегацията на Върховния съвет на Съветския съюз, на чехословашката военна делегация и на делегацията на френската комунистическа партия начело със секретаря на ЦК на ФКП Гастон Плисоние.

Точно в 10 часа под бурните аплодисменти на хилядното множество на трибуната на мавзолея застават другарите Борис Велчев, Димитър Ганев, Митко Григоров, Живко Живков, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров, Димитър Димов, Тано Цолов, Начо Папазов, Лъчезар Аврамов, подпредседателят на Президиума на Народното събрание Николай Георгиев, министърът на просветата и културата Ганчо Ганев, секретарят на ПП на БЗНС – министър Стоян Тончев, почетният председател на БАН акад. Тодор Павлов, председателят на БАН академик Любомир Кръстанов, министър, министърът на Народната отбрана генерал-полковник Добри Джуров, председателката на Общонародния комитет за българо-съветска дружба Цола Драгойчева, председателят на ЦС на профсъюзите Стоян Гюров, първият секретар на ЦК на ДКМС Иван Абаджиев, академик Сава Гановски, директор на педагогическия институт при БАН, първият секретар на ГК на БКП Владимир Виденов, председателят на Изпълкома на СГНС Георги Петков, председателят на ЦК на профсъюза на дейците на изкуствата народният артист Петър Димитров, председателят на ЦК на профсъюза на работниците от науката, полиграфията и културните институти Петър Панайотов. Тук бяха и ръководителите на съветската парламентарна делегация П. Н. Демичев, член на Президиума на Върховния съвет на СССР и секретар на ЦК на КПСС, и на чехословашката военна делегация армейският генерал Бохумир Ломски – министър на Народната отбрана на ЧССР, както и гостуващите у нас по случай празника на славянската писменост и култура учени слависти акад. Николай Гудзий (Съветски съюз), акад. Тадеуш Лер-Славински (Полша), проф. Юлиус Долански (Чехословакия) и проф. Борис Казаку (Румъния).

Тържествено прозвучават фанфари, отново еква любимата песен „Върви народе възродени…“ и площадът се изпълва от стройните колони на хиляди учащи се, учители, студенти, професори и академици, артисти, читалищни дейци и работници в областта на просветното дело.

Внушителна група от чавдарчета, най-малките ученици, изтичва към трибуната и поднася свежи майски цветя на официалните лица и гостите.(…)