site.btaОтбелязваме Международния ден на музеите, датата 18 май е избрана по предложение на българската делегация по време на Генералната асамблея на ИКОМ през 1977 г.

На 18 май отбелязваме Международния ден на музеите. Решението е взето през 1977 г. на провелата се в Москва, Русия, Генерална асамблея на Международния съвет на музеите (ИКОМ). Датата е избрана по предложение на българската делегация: „Всяка делегация си беше намислила своя дата, свързана с национален или международен празник, и страстно я защитаваше – спомня си инж. Александър Вълчев, директор на Националния политехнически музей, член на ИКОМ и негов председател в периода 2005-2011 г.

„Ние бяхме решили да предложим 24 май. Но после ни хрумна, че за да се спогодим с другите делегации, по-добре да заложим на неутрална дата. И понеже срещата беше на 18 май, предложихме тя да стане световен ден на музеите“, спомня си инж. Вълчев пред в. „24 часа“ през 1999 г.

Международният ден на музеите има за цел да предаде посланието, че „Музеите са важно средство за културен обмен, обогатяване на културите и развитие на взаимно разбирателство, сътрудничество и мир между народите“.

Ден и седмица на музеите

София, 16 май 1978 г. /БТА/ По решение на Генералната асамблея на Международния съвет на музеите (ИКОМ), състояла се през миналата година, 18 май е обявен за Международен ден на музеите. В нашата страна от 12 години празникът се честваше през ноември. Тази година ще се състои и първата седмица на музеите, която започва на Международния ден. Музеите и художествените галерии в столицата и страната ще организират много прояви, ще направят равносметка на своята работа.

Днес у нас съществуват 207 музея и художествени галерии и над 450 музейни сбирки към читалища, заводи, училища. Държавата отделя големи средства за консервация и реставрация, за поддържане, опазване и изучаване на паметниците на културата.

Регистрирани са над 25 хиляди паметници на културата, 8500 от които от нашето Възраждане. Годишно се обработват между 650 и 750 обекта, правят се редовни и спасителни разкопки на около 200 обекта.

***

Международен ден на музеите

София, 17 май 1978 г. /БТА/ Днес в столицата се състоя тържествено събрание, посветено на Международния ден на музеите – 18 май и на Седмицата на музеите и паметниците на културата.

Слово произнесе заместник-председателят на Комитета за култура Пейо Бербенлиев. Той поздрави музейните работници от името на председателството на Комитета за култура и говори за огромното значение на запазването на историческото културно наследство. Културно историческо наследство е твърде широко понятие, но до голяма степен то се отъждествява с музеите – негови носители и пазители. Вашето дело служи на мира и прогреса, спомага за опознаване на народите, за тяхното общуване. Пример са пътуващите по света наши изложби като съкровищата на траките, на българските икони, на старите български книги. Тези изложби карат изкуствоведите от цял свят да нанесат корекции в своите преценки за нас, трябва – каза Пейо Бербенлиев, в духа на националната партийна конференция девизът „Качество и ефективност“ да стане наш девиз.

***

Международен ден на музеите

София, 18 май 1978 г. /БТА/ Сега в България има 207 музея и художествени галерии (до 1944 г. те са били 13) и около 500 музейни сбирки, създадени към читалища, училища, заводи, ТКЗС. Музейните експонати са над три милиона. Счита се, че музейната мрежа е вече почти напълно изградена. Държавата отделя ежегодно над 16 милиона лева за издръжка на музеите и приблизително 10 милиона – за консервация и реставрация на паметници на културата.

Тези данни бяха изнесени на състоялата се тук пресконференция, организирана от Комитета за култура по повод Международния ден на музеите – 18 май. На този ден по традиция се открива и Седмица на музеите и паметниците на културата в България.

На журналистите бе съобщено също, че всяка година археолозите от музеите и от БАН извършват разкопки на повече от 200 обекта. През миналата година усилията са били съсредоточени върху обекти от Средновековието, свързани с честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава (1981).

На въпроса кои са най-интересните открития на археолозите през миналата и тази година на първо място бе посочено Преславското златно съкровище, което бе определено като уникално. Находката в старата българска столица включва златни плочки от диадеми, две позлатени сребърни лъжици, повече от 50 златни апликации, масивна златна халка, над десет монети от времето на императорите Константин Седми Багренородни и Роман Втори. Намерените предмети се причисляват към края на десети век.

Допълнено бе, че през последните две години са били открити праисторически обекти във Варна, Кабиле, Стрелча, Нова Загора.

Специално внимание бе отделено на международната дейност, свързана с музейното дело. България е член на Международния съвет на музеите (ИКОМ) към ЮНЕСКО, а председателят на Националния комитет на ИКОМ проф. Велизар Велков е избран в Изпълнителния комитет на съвета. Осем българи са в ръководствата на различните комитети на ИКОМ. През следващата година страната ще бъде домакин на заседанието на Международния комитет на историческите и археологическите музеи.

От българските музеи бяха сформирани няколко тематични изложби, които предизвикаха изключителен успех в чужбина: „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, показана в СССР, Куба, САЩ, Австрия, Англия, ГДР, Полша, Югославия, Мексико; „Хиляда години българска икона“ (Австрия, Белгия, ГДР); „Българска ръкописна книга X-XVIII век“ (СССР); етнографска изложба (Куба, Сирия) и др.

Пред журналистите бе изразена и една тревога относно зачестилите през последните години кражби на български икони. Заявено бе, че ежегодно българските митнически власти залавят на границата между 400 и 500 икони, откраднати от чуждестранни туристи. Бяха назовани поименно и страни, в които незаконно се продават пренесени контрабандно български икони.

Според информация от сайта на Българският национален комитет (БНК) на Международния съвет на музеите (ИКОМ) той е учреден през 1967 г. Пръв негов председател от 1968 до 1972 година е проф. Христо Гандев, директор на Етнографския институт с музей към Българската академия на науките (БАН). От 1972 до 1987 година председател е проф. Велизар Велков, заместник директор на Археологическия институт с музей към БАН. Секретар е инж. Александър Вълчев, директор на Националния политехнически музей.

В края на 80-те години на 20-и век дейността на организацията се преустановява. През 1995 г. по инициатива на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства към Министерството на културата се правят постъпки за възстановяване на членството на България в ИКОМ.

През 2025 г. Международният ден на музеите се провежда под мотото „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“.