site.btaСто и двайсет години от официалното откриване на първата експозиция на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН

На 18 май 1905 г. е открита първата експозиция в Народният музей в София (дн. Национален археологически институт с музей) от директора Вацлав Добруски (1893–1910) в присъствието на княз Фердинанд и на министъра Народното просвещение Иван Шишманов.

От юбилейната брошура „100 години Национален археологически музей“ научаваме, че първите експонати в музейната сбирка постъпват чрез Княжеската канцелария през 1880 г. Те са твърде разнообразни – сталактит, археологически предмети, портрет на Петър Берон. През 1890 г. музейната сбирка нараства и става значителна. Италианецът Д. Е. Такела е назначен като „чиновник по нумизматичната сбирка“, а от 1891 г. като „хранител на старини при музея“. През 1892 г. Музеят при Народната библиотека притежава три отдела – старовековен, нумизматичен и етнографски, с общо 343 предмета и 2357 старинни монети. В началото са пазени на ул. „Александър I“ в една турска къща, а по-късно – в черквата „Св. Николай“, в бившето висше училище на ул. „Московска“. На 23 септември 1892 г. Васил Стоянов, директор на Народната библиотека и музея в София, предава сбирката от старини на Вацлав Добруски, чешки филолог-археолог.

На 1 януари 1983 г. с Указ на княз Фердинанд музеят се отделя от Народната библиотека и се обособява в самостоятелно учреждение – Български народен музей, а на 18 май 1905 г. е официалното откриване на първата експозиция в сградата на Буюк джамия в София. През 1906 г. етнографската сбирка заедно с архива на българското Възраждане е отделена като самостоятелен Народен етнографски музея.

С издаването на Закона за народното просвещение през 1909 г. Българският народен музей е преименуван в Народен археологически музей. Негови директори са Богдан Филов (1910-1920), Андрей Протич (1920-1928), Гаврил Кацаров (1928-1929), Рафаил Попов (1929-1938), Иван Велков (1938-1944), Никола Мавродинов (1944-1949). На тяхната дейност се дължат редица промени, свързани с преустройството на музейната сграда, с трансформации на отделите, с изработването на документацията, със създаването на постоянната експозиция и др. По-съществени промени в сградата на музея се извършват през 1938 г. по времето на Иван Велков. При изграждането на Българската народна банка (БНБ) към централния корпус на джамията се пристрояват две крила в посока югозапад и североизток, така че тя придобива сегашният си вид.

Със Закона за Българската академия на науките, влязъл в сила през февруари 1947 г., се образува нова институция – Археологически институт с музей в състава на Българската академия на науки, след обединението на Археологически музей в София с Българския археологически институт, основан през ноември 1920 г. Обединяването на музея с института налага съдържателно стесняване на музейните колекции, които остават само археологически – с паметници от праисторията до късното средновековие. Създадена в края на 1948 г. Художествена галерия приема паметниците от художествения отдел, като само една малка част от тях се прехвърля в средновековния.

През 1969 г. Археологическият институт с музей е преименуван в национален, като музей, развиващ научноизследователска дейност.

В бюлетин на БТА четем за официалното откриване на първата експозиция по случай именния ден на българския княз:

София, 18 май 1905 г. По случай именния ден на Негово Царско Височество Княза днеска се отслужи молебен в катедралната църква в присъствието на Негово Царско Височество и на Техни Царски Височества Князете Борис и Кирил на всичките министри, на дипломатическото тяло и на всичките политически, военни и граждански първенци.

След свършването на молебена на площада пред църквата в присъствието на голямо множество народ Негово Царско Височество Князът, придружен от Техни Царски Височества Князете Борис и Кирил, направи преглед на войските, които го поздравиха с ентусиазъм и дефилираха пред него в отличен порядък.

Веднага след прегледа на войските, Негово Царско Височество Князът председателства, заедно с Техни Царски Височества Князете Борис и Кирил, освещаването на Народния музей, който е богато снабден и съдържа вече твърде интересни археологически и нумизматически редкости. След прочитането на изложението за сегашното положение на музея от господин Добруски, директор на музея, и след речта на Негово Царско Височество Княза, с която той обяви отварянето на музея, господин Шишманов, министър на Народното просвещение, държа една реч и в знак на принесените от Негово Царско Височество заслуги, чрез съдействие от личните му подаръци за образуването на музея, му представи от страна на Археологическото дружество един диплом, който провъзгласява Господаря покровител на това дружество един диплом, който Негово царско Височество прие с удоволствие. След това Господаря разгледа музея, придружен от своите Августейши Синове и от присъстващите първенци, между които се забелязваха чуждестранните представители със своите госпожи.

В Сп. „Паралели“, бр. 20/18-24 май 1978 г. четем:

ВРЕМЕ И ПАМЕТ

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В СОФИЯ

Надгробната стела от Созопол в центъра на София се издига обградената с градинка четвъртита сграда на някогашната Буюк джамия с девет кубета. В този забележителен архитектурен паметник от XV век днес се помещава първият и най-голям в България археологически музей. Уреден е бил през 1878 година, едва няколко месеца след освобождението на страната от петвековно османско иго. След подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Сто години по-късно българският на­род стои гордо в редиците на социалистическата общност, с високо национално съзнание. За развиване и укрепване на това съзнание в значителна степен е допринесъл Археологическият музей. Той се разви като център на археолого-историческите изследвания и стана инициатор на първите систематически археологически разкопки в България.

Около 1900-та година започнаха разкопките на някогашните римски градове Никополис ад Иструм край Велико Търново, на Ескус край село Гиген (Плевенско) и на първата българска столица Плиска край Шумен. Сътрудниците от музея са взели и активно участие при изработването на нов закон за защита на паметниците (1911) и при основаването на Археологическия институт в София.

След деветосептемврийската победа през 1944 г. в развитието на Археологическия музей настъпи нов етап. Той премина към Археологическия институт на БАН. Научноизследователската му работа бе поставена на планова и централизирана основа. Музеят ръководи разкопките на националните обекти Плиска, Преслав, Мадара и др.

Богатата колекция на Археологическия музей в София документира културното минало на българския народ от старокаменната епоха до XIX век. В отдела за праистория намираме свидетелства от времето на първобитното до началото на класовото общество или – според периодизацията на материалната култура – от каменната (палеолит и неолит), бронзовата и дорийската желязна епоха почти до началото на нашето леточисление. Към най-значителните експонати на този отдел се числи един схематичен макет на селищна могила с характерни находки. Обилни данни за културното развитие на днешните български земи през VI-II хилядолетие преди нашата ера ни дават намерените керамични предмети от селищната могила край с. Караново (Старозагорско).

През първото хилядолетие пр. н. е. из земите на днешна България са живели траките. Находките от тракийско време са твърде изобилни и говорят за високото културно равнище на тракийските племена. Едни от най-красивите екземпляри в му­зея са тези от Вълчитрънското съкровище – 13 златни съда, златен венец (това са едни от първите експонати на музея) и копието на прекрасната укра­са на Казанлъшката гробница. По същото време, когато траките са населявали вътрешност­та на България, край черномор­ския бряг са процъфтявали мно­жество гръцки градове. Благо­дарение на разкопките от тези места можаха да бъдат съхра­нени забележителни свидетел­ства за древната гръцка култу­ра и изкуство. Заедно с наход­ките от времето на римското владичество в България те об­разуват античния отдел на музея – отдела с най-голямата колекция. Сред експонатите за­служава особено внимание гръц­ката надгробна стела, поставена в края на VI в. пр. н. е. в ко­лонията Аполония (днес Созо­пол) за един мъж на име Анаксандър. На плочата е показан умрелият в момент, когато хра­ни кучето си. Внимание привли­чат в този отдел и многобройните изкусно изработени и разкрасени с червено-черни бои дре­вногръцки вази.

Под римско влияние между I и IV век пр. н. е. по българските земи се е развила относител­но самобитна римско-тракийска култура. За високото ѝ равнище говорят между другото релефи­те на Тракийския херой-конник. В Никополис ад Иструм бе намерена мраморна статуя на бога на любовта Ерос, изваяна през римско време по творбата на гръцкия скулптор Праксител. Останки от този град, из­дигнат от римския император Траян в началото на II в. след победата над даките, изобилстват и днес още недалеч от Велико Търново.

Особено значение има и сбир­ката от средновековни находки. Те ни дават възможност да хвърлим поглед върху история­та от времето на Първото и Второто българско царство. Сред многото средновековни произ­ведения на изкуството, архитектурни детайли и предмети от всекидневния живот заслужава особено внимание отливката от релефа на Мадарския конник.

Нумизматичният отдел на Ар­хеологическия музей в София разполага с голяма колекция от монети от всички райони на древните български земи, но само малка част от нея е изложена за посетителите. Най-ценни са екземплярите, представляващи монети на тракийски владетели.

Една особеност, която отли­чава този музей от подобните музеи в Германската демократична република, е лапидариумът – сбирка от каменни па­метници от всички периоди, кои­то могат да се видят в градината на музея.

Тази кратка екскурзия из Ар­хеологическия музей в София далеч не е достатъчна, за да обхване цялата красота и мно­гообразие на експозицията. Уче­ните и сътрудниците на Археологическия институт и на музея на Българската академия на науките са съставили с дълбоко знание и голяма грижа прекра­сен обзор на историята на тях­ната страна. Допълнена с ко­пия и модели на редица важни археологически паметници от всички части на България, екс­позицията на Националния археологически музей в София дава възможност до се хвърли широк поглед върху богатото културно минало на България и оставя трайни впечатления у посетителя.

През 2023 г. Българската телеграфна агенция (БТА) сключи договор за партньорство с Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Документът официално е подписан от директора на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. д-р Христо Попов и генералния директор на БТА Кирил Вълчев в Националния пресклуб на БТА.