site.btaНа 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз и Османската империя, с който се слага край на Балканската война

На 17 май 1913 г. в Лондон, Великобритания, е подписан Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга, с който завършва Балканската война, започнала на 26 септември 1912 г.

От българска страна договорът е подписан от Стоян Данев, председател на Народното събрание, и Михаил Маджаров, пълномощен министър в Лондон. Османската империя отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия – Енос и остров Крит. Албания е провъзгласена за независима държава под протектората на Великите сили.

В бюлетин на БТА от 1913 г. четем:

Лондон, 16 май 1913 г. „Уестминстърската Газета“ одобрява без резерва възприетото от сър Едуард Грей енергично поведение спрямо балканските пълномощници за мира, това поведение, заявява вестникът, е най-добрият способ за излизане от положението, в което се намираме. В същността – прибавя „Уестминстърската Газета“ – балканска конфедерация никога не е съществувала, имаше само една забележителна боева комбинация. За пръв път сега се занимаваме с въпроса дали може в мирно време да се осъществи една конфедерация, т. е. съюз между държави приятелски разположени едни към други. Надяваме се, че ще може, но не трябва отведнъж да ни обземат нетърпение и изненада, ако биха изпъкнали затруднения. Вестникът намира, че поведението на Сърбия и Гърция е понятно, тъй като неочакваните успехи на техните войски им дават правото да искат ревизирането на известни уговорени преди войната постановления; туй което, трябва обаче, да се желае за сега, е щото всички воюващи страни да подпишат предварителните условия за мира и после да пристъпят към редовни преговори върху висящите помежду им въпроси, държейки сметка, че моралното повдигане на техния съюз е най-голямата печалба, която могат да извлекат от тяхната борба.

***

Лондон, 16 май 1913 г. Според „Таймс“, почти напълно положително е, че договора за мира ще бъде подписан утре от всички пълномощници.

***

Лондон, 17 май 1913 г. Според сведенията на агенцията „Ройтер“, сър Едуард Грей отправил тази вечер покана до всички пълномощници за мира да се съберат утре в 12 и половина часът в Сен-Джемската палата, за да подпишат мира; че поканата си, сър Едуард Грей прибавил, че се налага да присъства и той и че възнамерява да произнесе пред тях една малка реч.

***

Париж, 17 май 1913 г. Мирът бил подписан в 12 часа и 40 минути в Лондон от пълномощниците на всички воюващи страни.

***

Лондон, 17 май 1913 г. Всички пълномощници за мира напуснаха палатата в Сейнт Джеймс заедно в 1 ч. 30 м., разговаряйки приятелски и изглеждайки доволни. Делегатите се оставиха да бъдат снети от маса фотографи.

***

Лондон, 17 май 1913 г. Агенцията „Ройтер“ има сведения, че договора за мира бил подписан точно в 12 часа по пладне, 5 минути подир събирането на пълномощниците. Последните били посрещнати от чиновниците; няколко минути по-после влязъл в залата сър Едуард Грей и отправил към пълномощниците няколко думи на френски, като заявил, че е най-добре да подпишат незабавно. На пълномощниците били тутакси раздадени копия от договора и те сложили подписите си върху тях; след туй сър Едуард Грей произнесъл на френски известната вече реч. Г-н Скулудис, доайен на пълномощниците, поблагодарил с кратка реч. След туй говорили Осман Низами паша и д-р Данев, който в началото на речта си заявил, че в момента на подписването договора той констатира, че получил от силите уверение за трасето на турско-българската граница и че що се отнася до Парижката финансова комисия делегатите на воюващите страни в тази комисия да бъдат третирани на равна нога с представителите на силите. Подир речта на д-р Данев, г-н Новакович, шеф на сръбската и г-н Попович, шеф на черногорската делегации, изказали накратко своите благодарности. Господин Попович казал: „Подписахме, но сме дълбоко недоволни от условията, които бидохме принудени да приемем. На Англия се дължи главно лишаването ни от Шкодра; сега смятаме Англия като наша длъжница; очакваме от нея поне да ни издейства една ректификация на албанската граница, с която да ни се дадат работни земи и естествен път между Подгорица и Ипек“. След свършването на речта на г-н Попович, г-н Скулудис прочел едно заявление, гласящо: „Гръцката делегация желае да се впишат в протокола следните заявления, разменени с отоманските пълномощници: уговорено е щото договорите, спогодбите и актовете, които са били в сила между двете правителства по време на обявяване войната и които са били прекратени през време на войната влизат отново в пълна сила, подир подновяването на дипломатическите сношения.“ Осман Низами паша заявил, че макар да не оспорва по принцип подновяването на договорите, той искал от своето правителство наставления, каквито очаква да получи тази заран.

Господин Страйт, гръцки пълномощник, поискал от конференцията да вземе бележка от това и заяви, че гръцките делегати били съобщили навреме, че са готови да подпишат договора по изричното обещание на турската делегация, че тя в днешното заседание ще даде едно изявление, съгласно с уверенията, дадени по-рано от нея на гръцките делегати, т.е., че според международния обичай с договорите, които са били в сила преди войната, могат да бъдат само временно преустановявани и влизат пак в сила подир подновяването на дипломатическите сношения.

***

Рим, 17 май 1913 г. „Трибуна“ пише: Сър Едуард Грей е главният автор на договора за мира, с който се туря край на най-трудния период в европейската история. Заинтересуваните за поддържането на мира държави дължат на сър Едуард Грей безусловна благодарност. Желаем всички спорове да се разрешават автоматично и никоя балканска държава да не забравя своите собствени интереси и онези на Европа, до толкова щото да подпалва отново изгасения с такава мъка пожар. „Кориере д‘Италия“ изказва пожелание щото балканските народи и Европа, в името на цивилизацията и здравия разум, да бъдат пощадени от нов конфликт.

***

Лондон, 18 май 1913 г. Ето речта държана от д-р Данев по случай подписването на мира:

Господин Министър,

Господа,

С цената на непрестанни и неуморими усилия ето че достигнахме до последния етап на нашата тежка мисия. Днешният ден ще бъде за балканските народи историческа дата. С туряне край на военното положение ние ще възстановим условията, позволяващи на нашите страни да подкачат старите си добросъседски отношения. Тежките изпитания на войната ще отстъпят място на цял куп въпроси, интересуващи нашето бъдеще; върху туй поле на мирно съревнование завчерашните бойци ще намерят връзки на солидарност, които ще заличат скоро всички мъчителни спомени. Светът ще съди за нас в последна сметка именно от начина, по който ще изпълним тази задача. Делото на мира намери в Вашето лице, господине Министре, още от първия час убеден и неуморим работник; никой друг не е сторил толкова за изглаждането пътя и обезпечаването крайния успех на мира; благополучният резултат, който отбелязваме днес, се дължи, преди всичко, на постоянството на Ваше Превъзходителство; изпълняваме един повелителен дълг като Ви изказваме тук чувствата на нашата благодарност. Също няма никога да забравим толкова сърдечния прием, що ни бе указан от тази пословично гостоприемна страна. Ползвам се от този тържествен случай да Ви помоля, Господине Министре, да станете пред Негово Величество Вашият Августейши Владетел тълкувател на нашата дълбока признателност, за дето благоволи да ни позволи да свържем името на този исторически дворец с току-що подписания от нас мир.

***

Лондон, 19 май 1913 г. Агенцията „Ройтер“ има сведения, че в днешното си заседание, шефовете на мисиите за мира и четирите балкански държави разисквали върху специалните договори, които има да се сключват с Турция, по разни въпроси, произтичащи от войната и неразрешени с договора за мира. Взетите решения ще бъдат съобщени на турската делегация, за да се постигне общ план за идущото заседание на конференцията в понеделник, когато делегатите ще решат къде да се преговаря по останалите за разрешаване въпроси.

***

Рим, 19 май 1913 г. В камарата, депутатът г-н Гали, говорейки за подписването на мира, изказа похвала към силите, които спомогнаха за сключването му, възхвали високо балканските народи, които освободиха потиснатите от векове покрайнини и каза, че е щастлив за дето триполитанската война направи възможни и улесни усилията на съюзните балкански държави, които могат да разчитат върху живата симпатия на италианския народ. (Оживени одобрения). Председателят г-н Маркора заяви, че цялата италианска камара споделя чувствата на г-н Гали за Лондонския мир, споделя ги и целият цивилизован свят. Нека пожелаем – каза г-н Маркора – че туй историческо събитие ще обезпечи пълен и траен мир за благото на балканските народи и на цялото човечество. (Твърде оживени одобрения). Депутатът г-н Mинутоло направи предложение да се прати поздравителна депеша до сър Едуард Грей, който спомогна толкова за сключването на мира. Туй предложение биде посрещнато с оживени одобрения. Държавният подсекретар на външните работи, принц Скалея, каза, че се присъединява към благородните чувства на ораторите и споделя предложението да се засвидетелства голяма признателност към видния английски държавник, който спомогна толкова много за окончателния успех на миротворното дело, което всички Велики сили искаха и извършиха в съгласие помежду си – и изказа пожелание щото туй дело на мир да бъде начало на плодотворна работа и усмирително действие между балканските държави, по начин щото те да могат да уредят всичките си разногласия и да заякчат с труд и в благоденствие великото дело на цивилизацията. Ораторът вярва, че лондонското събитие трябва да се смята като нова стъпка на народите из тържествения път на цивилизацията и прогреса. (Твърде оживени общи ръкопляскания). Председателят покани министъра на външните работи, маркиз ди Сан Джулиано, да съобщи на английското правителство голямата симпатия, с която италианската камара е посрещнала сключването на мира и делото на видния държавник сър Едуард Грей. Тази покана бе посрещната с твърде оживени ръкопляскания.

***

Солун, 18 май 1913 г. (Закъсняла) Официозът „Либерте“ помества уводна статия, в която казва, че с подписването на мира се отбелязва началото на нова фаза, пълна с затруднения. Остават открити въпросите за епирската граница, островите и подялбата на териториите. Първите два въпроса добиха деликатен характер само поради злата воля на Италия. Като преминава на въпроса за подялбата на островите и териториите, „Либерте“ казва: Строгите мъмрения, които се чуха през последните дни от Европа по адрес на виновниците за раздора, ще ги накарат да се замислят. Разговори се водят в тоя момент в Солун, от които искаме да мислим, че ще излезе нещо добро. Господин Венизелос се разговори вчера с господин Сарафов; той ще се срещне и с генерал Иванов. Господин Венизелос посочи на своите събеседници опасностите от поведението на България за балканското дело и гибелните последствия от нейната мегаломания. Той им говори с езика на здравия разсъдък и твърдостта. Ние се намираме на такъв опасен завой, че достатъчно е една фалшива стъпка, за да се падне в пропастта.

Лондонският мирен договор няма практическо приложение, поради избухването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 г. между България и бившите ѝ съюзници от Балканския съюз – Сърбия, Гърция и Черна гора, към които се присъединяват Румъния и Османската империя, известна още като Втора балканска война.

Войната е предизвикана от рязкото изостряне на противоречията между съюзниците след Първата балканска война (1912-1913). Сърбия и Гърция поставят въпроса за ревизиране на договорите от Балканския съюз и на 19 май 1913 г. сключват таен договор, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Османската империя се стреми към ревизия на Лондонския мирен договор от 1913 г. и има претенции за Източна Тракия, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.