site.btaНа 27 май 2001 г. в София е учреден Балкански политически клуб

На 27 май 2001 г. в хотел "Шератон" в София е учреден Балканският политически клуб. Инициативата за създаването му е на Желю Желев – президент на България от 1990 г. до 1997 г. В учредителната конференция на 26 и 27 май 2001 г. участват настоящи и бивши държавни ръководители и политически лидери от балканските страни, показва справка на отдел "Справочна" на БТА. Сред тях са президентът на Румъния Йон Илиеску, бившите президенти на Турция, Румъния и Република Македония – Сюлейман Демирел, Емил Константинеску и Киро Глигоров, бившият министър-председател на Албания Фатос Нано и др. За президент на Балканския политически клуб е избран Желю Желев. Философията на Балканския политически клуб, неговите идеи и пътища за осъществяването им са записани в приетия на учредителната конференция Манифест.

Балкански политически клуб се учредява в София

София, 26 май 2001 г. /БТА/ Учредителната конференция на Балканския политически клуб, която ще премине под мотото "Да европеизираме Балканите", започна в събота в София по идея на бившия президент на България д-р Желю Желев. В конференцията участват президентът на Румъния Йон Илиенску, бившите президенти: на Турция - Сюлейман Демирел, на Румъния - Емил Константинеску, на Македония - Киро Глигоров, бившият премиер на Албания - Фатос Нано, както и други политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Турция и Югославия. Освен д-р Желев сред учредителите на клуба от българска страна са лидерите на защитаващото интересите на българските турци Движение за права и свободи - Ахмед Доган, на Националното движение "Симеон Втори" - цар Симеон Втори, както и президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси- кандидат-депутат от царската коалиция.

Идеята на създателите на клуба е да обединят волята за въздействие на изтъкнати политици, общественици и представители на деловите среди от страните в района за лобиране пред международните институции за осъществяване на големите балкански проекти. Учредителите ще работят за нова политическа култура в контактите между балканските държави. Те създават политическия клуб като надпартийна и наднационална институция, в която да се обединят политици отляво, отдясно и от центъра, за да работят за общата балканска кауза. Форумът ще обсъди и приеме Манифест, структурата на клуба, включваща Устава и основните му принципи, както и декларация за положението на Балканите.

Очаквам конференцията да постави началото на една друга стратегия за Балканите, за да започнем да премахваме причините, които пораждат конфликтите, а не да се занимаваме с трагичните последици от тях, заяви пред журналисти преди откриването на учредителната конференция д-р Желю Желев. По неговите думи за осъществяването на идеята му за създаването на Балканския политически клуб той разчита на познанството си с всички влиятелни балкански политици.

Според лидера на ДПС Ахмед Доган инициативата е навременна и изключително актуална, защото за първи път балкански политици се събират, за да обсъдят въпроси, които са в дневния ред на Балканите и най-вече необходимостта от нов подход за разрешаването на кризисни ситуации на района, за новия модел на Балканите, за необходимия етнически модел на Балканите, който гарантира стабилност в региона. Впечатляващо според него е участието във форума на хора, които са били цели десетилетия архитекти на политиката на региона.

На журналистически въпроси Симеон Сакскобургготски каза, че конференцията е "чудесно усилие" и "много ползотворна", като обърна внимание на представителността на делегациите. Според него форумът е в интерес на всички нас, защото е в нашия регион. "Много пъти неправителствените, неофициалните организации могат също да свършат чудесна работа и се надяваме, че така ще бъде", добави той.

Пред журналисти участници във форума коментираха ситуацията в Македония. Рано или късно трябва да бъде сложен край на кризата в Македония, защото никой няма интерес от това на Балканите да има конфликти и решаването на проблемите да става по насилствен път, каза Сюлейман Демирел. Според него Европа е много по-заинтересована от мира на Балканите. Международното обществено мнение няма да подкрепи никакво насилие в никоя част на света, добави той. Македония е способна и има сили сама да реши проблема си, е убеден бившият президент на Македония Киро Глигоров. Според него решението е албанските терористи да оставят оръжието и на най-широка основа да се разговаря за мирното им амнистиране или просто да напуснат Македония. Международната общност трябва да каже не на всякакъв международен тероризъм и да не бъдат нарушавани териториалните граници, каза председателят на Камарата на представителите на югославския парламента проф. Драголюб Мичунович. Диалогът е възможен, но не с тези, които стрелят срещу своите сънародници, а с онези лидери, които да влияят на своите сънародници да не прибягват до оръжието, а да разрешават по друг начин своите проблеми, допълни той. По думите му на Македония трябва да се помогне да се отбранява, която според него е въпрос на международната общност. Според проф. Мичунович Балканският политически клуб е важна институция, ако не е само формална и ако в нея участват авторитетни хора, които в своите страни, на Балканите и в Европа могат да влияят, за да се задвижи инициативата за диалог и решаване на проблемите. Това е една институция, която ще е много полезна за успокояване на страстите, добави той. Бившият румънски президент Емил Константинеску каза, че му е трудно да говори за ситуацията в Македония в момента, защото сега тя е най-сложна.

Конференцията продължава своята работа на закрити сесии. Ще бъдат избрани президент и Управителен съвет на политическия клуб, който довечера ще заседава за първи път. Очаква се в неделя българският държавен глава Петър Стоянов да приветства участниците във форума

*****

Д-р Желю Желев е президент на Балканския политически клуб, учреден в София

София, 26 май 2001 г. /БТА/ Д-р Желю Желев- бившия президент на България/ 1990-1996/ бе избран за президент на Балканския политически клуб, учреден в събота в София по негова инициатива. Сред учредителите на клуба са настоящи и бивши държавни ръководители и политически лидери от балканските страни- президентът на Румъния Йон Илиенску, бившите президенти: на Турция - Сюлейман Демирел, на Румъния - Емил Константинеску, на Македония - Киро Глигоров, бившият премиер на Албания - Фатос Нано, както и други политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Турция и Югославия.

Д-р Желев ще заема този президентския пост на Балканския политически клуб три години. След него президентът и Управителния съвет на политическия клуб ще бъдат избирани на ротационен принцип за същия срок. Участниците в учредителната конференция избраха и Управителен съвет от девет души- Участниците в учредителната конференция избраха и Управителен съвет в състав от девет души: Мурат Караялчън от Турция - бивш кмет на Анкара, Жарко Папич от Босна и Херцеговина - шеф на независимо бюро за хуманитарни проблеми, Любиша Георгиевски от Македония - посланик в София, Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб в България, проф. Драголюб Мичунович от Югославия - председател на Камарата на представителите/Съвет на гражданите на югославския парламент, Михалис Папаконстантину от Гърция - бивш министър на външните работи, проф. Яхия Тезел - професор по икономика в Университета в Анкара, Ветон Сурои от Косово - главен редактор на вестник "Коха Диторе" и Емил Константинеску от Румъния- бивш президент на страната си.

******

Балканският политически клуб ще работи за смяна на стратегията при решаването на сложните проблеми на района

София, 27 май 2001 г. /БТА/ В София завърши учредителната на Балканския политически клуб (БПК), създаден по инициатива на бившия български държавен глава Желю Желев от настоящи и бивши държавни ръководители и политически лидери от балканските страни. Присъствието на толкова много видни политици, общественици и интелектуалци в редиците на Балканския политически клуб е сигурна гаранция, че клубът ще намери своето място и ще предлага свои рецепти, свои визии за едно демократично развитие на тази част на Европа. Това каза в поздравлението си към участниците президентът Петър Стоянов. Той поздрави новоизбрания президент на клуба - д-р Желю Желев, и цялото ръководство, като им пожела успехи в тяхната мисия.

Нещастието на балканските страни в много голяма степен се дължи на разделението на Европа, която вместо да им помогне в тяхното ново развитие и да ги направи нови членове на една цивилизационна общност, помага на една или друга балканска страна в раждащите се нови балкански конфликти, припомни Стоянов думите на ръководителя на Карнегиевата комисия барон Дьо Констан. Българският държавен глава изрази убедеността си, че големите общи инфраструктурани проекти и кооперираните балкански усилия за тяхното създаване ще имат много по-голямо значение от всеки политически диалог, защото в крайна сметка те означават общ интерес. Според Стоянов при реализацията на тези проекти всяка от заинтересуваните страни ще намери своята печалба и своя интерес - както балканските страни, така и държавите-донори. Да живеем с надеждите и увереността, че тук на Балканите на фона на обезпокоителните събития на Запад от нас се ражда нещо ново, което може да концентрира политическата и интелектуалната енергия на страни, обитаващи тази част на Европа, призова президентът. Според него клубът може да помогне най-сетне Балканите да се превърнат в неразделна част от бъдеща обединена Европа, която ще бъде истинската и окончателна гаранция за просперитета на нашия регион.

В качеството си на президент на Балканския политически клуб д-р Желю Желев обясни в словото си, че клубът ще работи за смяна на стратегията при решаването на сложните проблеми в региона. Като дългосрочна стратегия на клуба той посочи не премахването на трагичните последствия от балканските конфликти, а изкореняването на причините, които пораждат конфликтите. Ние няма и не можем да премахнем националните, етническите и религиозните различия и противоречия на Балканите, но можем да премахнем насилието и особено въоръженото насилие като средство за разрешаване на различията и противоречията, заяви той. Според него ключът за разрешаването на болезнените проблеми е ускореното изграждане на комуникационната и енергийната инфраструктура, която в повечето балкански страни е остаряла и негодна. Д-р Желев огласи идеите си за създаването на общобалканско GSM-пространство, интернет пазар, обща авио- и железопътна компания и др.

След първото открито заседание на Балканския политически клуб президентът Петър Стоянов покани на кафе настоящия президент на Румъния Йон Илиеску и бившия Емил Костантинеску, бившия премиер на Албания Фатос Нано, председателя на Съвета на гражданите на югославския парламент проф. Драголюб Мичунович, бившите държавни ръководители - на Турция Сюлейман Демирел,и на Македония - Киро Глигоров. С тях той е разговарял за обстановката в Македония според прессекретариата на президента. Учредителите на БПК чуха изпълнение на сборната музикална формация "Балкански коне". Според организаторите на форума с обединението си музикантите от всички балкански страни са изпреварили политиците.

******

Учредители на Балканския политически клуб представиха идеите на новата формация

София, 27 май 2001 г. /БТА/ Философията на Балканския политически клуб, неговите идеи и пътища за осъществяването им бяха записани в приетия на учредителната конференция Манифест. Клубът трябва бъде форма, в която отговорни политически умове на страните в региона да споделят мнението си за бъдещето.

Без да пренебрегваме ролята на Западна Европа и САЩ, решения трябва да бъдат търсени и намерени от нашите страни и да бъдат последователно изпълнявани с добра воля, каза пред участниците румънският президент Йон Илиеску- един от учредителите на клуба. Според него Балканите могат да станат зона на свободен обмен, в която стоките, работната ръка,а също и идеите и културните ценности да движат свободно, без никакви изкуствени пречки.

За бившия турски президент Сюлемайн Демирел сътрудничеството между хората има ключово значение, защото ще стимулира между правителствено сътрудничество и без съмнение ще допринесе за превръщането на региона в остров на стабилността. Според него продължава да липсва гражданската инициатива и Балканският политически клуб ще запълни тази празнота. Клубът може да играе важна роля за стимулиране на мира между народите и да осуетява изблиците на враждебност и съживяване на стари предразсъдъци.

Ние трябва да посветим енергията и времето си за да превърнем този клуб в модел на успеха. Демокрацията е направила своите първи крачки именно на Балканите, припомни председателят на Съвета на гражданите на югославския парламент проф. Драголюб Мичуновоч. Според него клубът ще направи всичко възможност, за да се премахнат предразсъдъците, останали от миналото, може да стане единствено със съвместни проекти и съвместна работа. Той не се беше отказал от идеята си да се създаде Балкански университет, в който студентите да усетят, че принадлежат към обединена Европа.

Да се създаде Балканска парламентарна асамблея подобна на европейската, която да решава проблемите на страните от райони, предложи бившият премиер на Албания Фатос Нано. Компромисът е единственото решение в територия с много етнически групи смята министър-председателят на Република Сръбска в Босна и Херцеговина проф. Младен Иванич. Според него правилата трябва да важат за всички страни по един и същ начин. Подходът международната общност да взема частични, единични решения, да фаворизира отделни страни е много лош опит за Балканите, който не води до трайни решения и винаги създава възможност сблъсъците да се повторят.

Идеята за създаването на Балканския политически клуб е първата значима инициатива,излязла от балканските държави и насочена към страните от района, за разлика от други инициативи, които се отнасят за всички страни. Това заяви бившият македонски президент Киро Глигоров.

Според бившия румънски президент Емил Константитенску интеграционните процеси са единствен отговор за императивите на сигурността. За нейното осигуряване обаче антгажименти трябва да бъдат поети и от Русия, която трябва да разбере, че не само сигурността на великите сили в съвременния свят оказва влияние върху положението в света, каза той. Ние сме единствените, които сме в състояние да изградим мостовете на доверие, което ще промени положението в района, посочи Константинеску.