site.bta38 години от „Божията ръка" на Диего Марадона

38 години от „Божията ръка" на Диего Марадона
38 години от „Божията ръка" на Диего Марадона
Диего Марадона (22 юни 1986) след втория си гол срещу Англия на четвъртфинала на Световното първенство в Мексико Сити, Мексико. Тери Бъчър от Англия седнал на земята.Снимка: АП

На 22 юни 1986 г. на 13-то Световно първенство по футбол в Мексико, в четвъртфинала от Мондиал'86, Аржентина печели с 2:1 срещу Англия. Голмайстор става Диего Марадона с емблематичните попадения в мрежата на противника. Първото попадение във вратата на Питър Шилтън остава в митологията на играта като „Божията ръка“, след като българският съдия Богдан Дочев не вижда играта на Марадона с ръка. Само четири минути след гола си с ръка, Диего Марадона бележи т.нар. „Гол на века”. Аржентинецът вкарва второто си попадение в срещата, след като преминава през половината отбор на англичаните и класира Аржентина на полуфинал.

На полуфинала Аржентина печели срещу Белгия с 2:0, а на финала се справя с Федерална република Германия (ФРГ) с 3:2. 

Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960 г. в Ланус, близо до Буенос Айрес, като пето от осемте деца в семейството на Диего Марадона и Далма Салвадоре Франко. Показва футболния си талант отрано и на осемгодишна възраст се присъединява към „Лукчетата“ - отбор момчета, които печелят 136 последователни мача и националния шампионат. Футболната му кариера започва на 10-годишна възраст в детския отбор на Архентинос Хуниорс -  Los Cebollitas. Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Архентинос Хуниорс на 20 октомври 1976 г. срещу Талерес де Кордоба. 

Само четири месеца по-късно прави дебюта си с Националния отбор, като става най-младият дебютант в историята на аржентинския национален отбор срещу Унгария. 

През 1982 г. Марадона е закупен от испанския футболен отбор Барселона за 5 млн. паунда, тогава рекордна трансферна сума.

На 5 май 1984 г. преминава в Наполи. С Наполи Марадона е два пъти шампион на Италия – през 1986-87 г. и 1989-90 г., като това са първите две шампионски титли в историята на клуба преди третата им титла от 2022-23 г. Печели и Купата на УЕФА през сезона 1988 – 89 г. след 2:1 и 3:3 срещу Щутгарт (Германия).

През 21-годишната си кариера като футболист играе в шест отбора, сред които Бока Хуниорс (Аржентина) – два пъти, Барселона (Испания) и Наполи (Италия). 

Награден е с множество отличия, като някои от тях са:  1978-Голмайстор на шампионата Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола; 1986 година - Световен шампион с националния отбор на Архентина в Мексико и носител на Златната топка на ФИФА за най-добър футболист; 1987 година - Носител на Купа на Италия с Наполи; 1988 година - Носител на Купата на УЕФА с Наполи; и др. 

Участва на четири световни първенства от 1982 г. до 1994 г., като през 1986 г. става шампион, а през 1990 г. – вицешампион. От 1986 г. е капитан на националния отбор на Аржентина.

От 2008 до 2010 г. е старши треньор на аржентинския национален отбор по футбол.

В бюлетините на БТА „Физкултура и спорт" и „Служебен спортен бюлетин" четем за легендарните два гола на Марадона, които оставят отпечатък във футбола и до днес:

Аржентина се класира на полуфинал 

Мексико, 22 юни 1986 г. /БТА/ Стадион „Ацтека“ отново бе изпълнен. Над 100 000 зрителя дойдоха да наблюдават четвъртфиналния двубой за Световно първенство по футбол между съставите на Аржентина и Англия. Интересът бе голям. Това бяха два състава, предварително сочени като фаворити от специалистите. Началните минути на мача обаче едва ли бяха добър атестат за такива прогнози. Наистина имаше голямо напрежение, много движение по терена, но твърде малко от така очаквания футбол. Двата състава се бяха вкопчили, сякаш всеки се стремеше да попречи на другия да се изяви. Двубоят се водеше главно на центъра на терена, като атаките към двете врати стигаха до наказателните полета, а ударите бяха твърде редки.

Все пак – аржентинците бяха тези, които играха по-настървено, стремяха се да намерят пролука към вратата на Шилтън. Над всички се открояваше Марадона. Щастие за състава на аржентинците бе неговото присъствие. Той бе навсякъде, организираше атаки, обединяваше усилията на своите съотборници, атакуваше остро. 

Истинската стойност на този футболист се видя веднага след почивката. В 51-та минута той съобразително излезе зад английската отбрана и с глава изпрати топката в мрежата. Само 4 минути по-късно Марадона демонстрира своето голямо майсторство. С прекрасен слалом той преодоля цялата защита на англичаните и постигна втори гол. Развръзката бе дошла. Едва сега видяхме англичаните да се хвърлят устремно напред, но техните съперници бдяха зорко. Наистина отбора на Англия успя да изнесе играта.

Създадоха се и удобни  положения за реализиране, но тук пролича неувереността на неговите състезатели, които не успяха да ги реализират. В 81-та минута дойде ред и на английският голмайстор Линекер да покаже своите качества, който намали разликата. Духовете се раздвижиха. Последва изстрел на Тапиа в гредата, бързи слизания към вратата на Пумпиду, но до промяна не се стигна. Отборът на Аржентина се наложи с 2:1 и се класира за полуфинал. 

Двата отбора играха в следните състави: Англия – Шилтън, Стивънс, Сенсъм, Фенуик, Бутчър, Стивън /Бърнс/, Ходъл, Рийд /Уодъл/, Ходж, Бърдсли, Линекер.

Аржентина – Пумпиду, Кучифо, Браун, Руджиери, Олартикоечея, Джусти, Батиста, Енрике, Буругача /Тапиа/, Марадона, Валдано.

Срещата се ръководи от съдията Али Бенасьор. 

***

Мексико, 23 юни 1986 г. Диего Марадона е несравним артист с топката в краката. Всички знаят това. Но малкият аржентински капитан показа и друга черта на своя талант, отбелязвайки своя първи гол срещу Англия с десния си юмрук.

Запитан след мача за това спортно положение, Диего заяви, че голът е „редовен“, уточнявайки малко по-късно, „Ако имаше някаква ръка, това бе Божията“. 

***

Сбогом на Англия и Испания

Мексико, 23 юни 1986 г. /кор. на БТА Георги Белчев/ Завършиха и четвъртфиналите на световното по футбол (…)  Ето коментарите в мексиканския печат.

 В. „Афисион“: „Сензационен слалом направи Марадона – измина около 50 метра, преодоля четирима бранители и вратарят Шитлън и отбеляза гол, какъвто едва ли ще е виждан на световно шампионат. По този начин звездата на аржентинския отбор и на „Наполи“ не само затвърди победата на своя отбор, а и заглади впечатлението от първия си гол, който отбеляза по крайно съмнителен начин. На какво се дължи този втори гол – на виртуозността и бързината на Марадона или на грешка на английската защита, която може би очакваше той да подаде пас, а не да слаломира до самата врата? Навярно причината е двойна. Така Аржентина остава единствен представител на американския контингент в полуфиналите. И все пак това едва ли е най-красивият футбол – да се ступат 7-8 души да бранят вратата и в нападение да се разчита само на гениалността на Марадона (…) 

Но нека погледнем и друга страна на мача – съдийството. Туниският съдия Бенасьор допусна фатална грешка, като призна първия гол на Марадона (…)

„Аржентина-Англия“ – В този мач разликата се наричаше Марадона“, под това заглавие в. „Овасионес“ пише“ „ Още от първия момент на срещата аржентинците възприеха политика на настъпление и риск. В изпълнението ѝ те разчитаха главно на Марадона, но все пак в техния отбор личеше повече опит и равновесие, отколкото в английския. Англичаните не изпускаха играта от контрол, прилагаха зонова защита, но им липсваше устрем в атаките. Те станаха по-настоятелни едва след втория гол на Марадона – намалиха разликата с чудесния гол на Линекер и в последната минута бяха на милиметър от изравняването, но Олартикоечеа извади с глава топката от самата гол линия (…)

Коментарът на в. „Хорнада“ е озаглавен „Марадона-Англия 2:1“. В него се казва: „Марадона беше олицетворение на жизнерадостен футбол, изобретателност, борбеност, бързина и техника (…)“

***

Ехо, от „Мондиал-86“ 

24 юни 1986 г. Мексико – Англия нямаше шансове да победи отбора на Аржентина, който играеше с … 12 души. Това е мнението на бившата голяма звезда на британския футбол Боби Чарлтън. И тъй като всеки би си помислил, че става дума за съдийството, Чарлтън добави лоялно: „Марадона струва колкото двама играчи“. 

***

Буенос Айрес, 24 юни 1986 г. /Ройтер/ Хиляди аржентинци излязоха в силния дъжд по улиците на Буенос Айрес пеейки, развявайки флагове и разпръсвайки конфети, ознаменувайки победата на Аржентина над Англия с 2:1. 

Президентът на страната Раул Алфонсин, който гледа мача в родния си дом в Каскомус, на 125 км от Буенос Айрес, изпрати поздравителна телеграма до аржентинския отбор. 

„Присъединявам се към цял Аржентина и ви поздравявам за спортната победа, която е плод на вашите усилия, ентусиазъм и високо съзнание“ – пишеше в телеграмата. 

Един дипломатически източник, в телефонен разговор до Ройтер съобщи, че министърът на външните работи на страната Данте Капуто е предрекъл резултата от мача.  

По време на мача улиците на Буенос Айрес бяха абсолютно пусти – нямаше нито пешеходци, нито автомобили. Тишината бе разкъсвана само на два пъти при головете на Марадона от пронизващи викове (…) 

***

Мексико, 27 юни 1986 г. Английският отбор по футбол бе поздравен от официален представител на ФИФА след мача му с Аржентина. Гидо Тоньони, представител на ФИФА заяви: „Английският отбор след гола на Марадона се държа изключително добре. Това бе от голямо значение за нас. Голът бе постигнат с ръка, това се видя после и на телевизионните записи, но англичаните продължиха да играят. С това те дадоха чудесен пример за „Фейър Плей“. 

***

Буенос Айрес, 30 юни 1986 г. По улиците на всички аржентински градове милиони и милиони, развяващи флагове, надувайки тръби, тържествуваха след победата на аржентинските футболисти(…) 

***

Последното танго бе най-хубаво 

Мексико, 15 юли 1986 г. /ДПА/ Последното танго бе най-хубаво. Аржентина – новият световен шампион по футбол – пристигна първи в Мексико и завърши 13-то Световно първенство като първи. „Един достоен световен шампион“, бе поздравлението на западногерманския капитан Франц Бекенбауер в катакомбите на стадиона „Ацтека“, докато в същото време на гигантската 115 000-на арена аржентинските запалянковци запалиха феерия от празнични фойерверки (…)

Дори небето бе в бели и сини „аржентински“ цветове, когато Марадона и Ко бяха понесени на рамене в триумфална обиколка със златната световна купа (…)

Самият Диего Марадона, суперзвездата на мексиканското световно първенство, се подчини на възгледите на Карлос Билярдо. Пазен чисто от Матхаус и Фьорстер, 25-годишният капитан от Неапол имаше най-малки възможности за изява. „Финалът доказа, че Аржентина разполага с един съвършен отбор, който не се състои само от един играч. Чувствам се като световен първенец в качеството ми на част от отбора“, заяви Марадона след своята „най-голяма победа“.

През 1991 г. е отстранен от игра за 15 месеца, след като е уличен в употреба на допинг. През 1994 г. по време на Световното първенство в САЩ, преди мача с България, дава отново положителна допинг проба, което е краят на кариерата му за националния отбор. 

Марадона умира от сърдечен удар на 25 ноември 2020 г. на 60-годишна възраст, седмици след като се подлага на мозъчна операция заради кръвоизлив. Звездата на Бока Хуниорс, Барселона, Наполи и Севилия се бори със зависимости към кокаина и алкохола през годините като страда от чернодробни, бъбречни и сърдечни проблеми, когато си отива от този свят. 

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:08 на 16.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация