site.btaПристанище "Варна" е открито преди 118 г. от княз Фердинанд

Пристанище "Варна" е открито преди 118 г. от княз Фердинанд
Пристанище "Варна" е открито преди 118 г. от княз Фердинанд
Варна (9 юли 1953) Пристанището на град Сталин (сега град Варна). На снимката: Съветския кораб "Орел" се разтоварва на пристанището. БТА, снимка: Симеон Ненов/Архив

Пристанище “Варна” е открито преди 118 г. от княз Фердинанд. Това става на 18 май 1906 г., когато се отбелязва именният ден на монарха. Церемонията е в присъствието на министри и представители на чуждите легации. 

На 21 януари 1889 г. правителството взема решение за построяване на пристанища във Варна и Бургас. През 1903 г. - отново на именния ден на княз Фердинанд - 18 май, е открито пристанището в Бургас.

Двете пристанища са изградени по проект на френския инженер Адолф Герар. Проектът за пристана във Варна е одобрен в края на 1894 г., а на 4 февруари 1895 г., след търг е избрана българската фирма "Михайловски-Хайрабедян", която да извърши строителството. С малки прекъсвания строежът продължава до 1906 г. При откриването си пристанището има един приморски вълнолом, един южен вълнолом, кейови стени и басейн. 

За откриването му БТА съобщава в своя “Български бюлетин” от май 1906 г.: 

Варна, 18 май 1906 г. Тази заран, при много хубаво време, крайцерът “Надежда”, носещ Негово Царско Височество Князът, облечен в униформата на адмирал от българската Флота и окръжен от Техни Царски Височества Князете и Княгините, от своята военна свита и от министрите, замина от двореца "Евксиноград" за варненското пристанище при лек западен вятър. В десет часа “Надежда” пристигна при края на вълнолома. Тук Негово Царско Височество слезе на сушата, последван от своята военна свита и от щаба на крайцера, и бе посрещнат от г-н Петков, министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на общите сгради, както и от директора на работите по постройката на пристанището. Г-н Петков произнесе реч, в която съобщи на Негово Царско Височество Княза, че пристанището вече е привършено и го поздрави с успеха на предприятието, което има за страната толкова важно значение. След като благодари с една ответна реч, Негово Царско Височество Князът откри бронзовия бюст, който представлява Него и образува горелеф (висок релеф, при който изображението изпъква над фоновата плоскост с повече от половината от обема на изобразените части, а някои елементи могат да бъдат напълно отделени от равнината - бел. ред.) на края на вълнолома. Под бюста е издълбан един въспоменателен за събитието надпис. Всички присъстващи след това се качиха на “Надежда”.

При входа на пристанището, препречен от една лента, носеща надпис “С нами Бог”, негово Царско Височество Князът излезе на предницата на крайцера, пресече лентата в името на Света Троица, на Отечеството и на Короната и обяви варненското пристанище за открито. Този акт веднага бе поздравен от 21 топовни залпа, дадени от всеки един от чуждестранните военни параходи, които следваха подир “Надежда” към кея.

Чуждестранните военни параходи, които взеха участие при откриването на пристанището, са следните: от страна на Русия - броненосеца “Три Святители” и крайцера “Гриден”; от страна на Румъния - крайцера “Елисавета” и торпильорите “Змеул” и “Налука”; след това цариградските стационери: австрийският “Таурус”, френският “Вотур”, италианският “Архимед”, германският “Лорелай” и английският “Имоген”. След това вървяха търговските параходи “Стамбул” от “Леват Лини”, “Фрейсине” от компанията “Фрейсине”, “Азов” от руската компания, италианския параход “Лепанто”, гръцкия “Микали”, “Локморе” от Джонсън Къмпани, “Тирол” от австрийския “Лойд”, “Надор” от унгарската компания, “Александрия” от Курджи, “Романия” от румънската параходна компания, “Борис” и “Кирил” от българското параходно дружество.

Малко след това крайцерът “Надежда” стигна до кея и Негово Царско Височество Князът слезе пръв на сушата, последван от всички, които се намираха на крайцера. Негово Царско Височество Князът бе поздравен на кея от министри (...), от дипломатическите агенти в София и от чуждестранните военни аташета, от председателството на Народното събрание, от представителите на варненското консулско тяло, от висшите граждански и военни чиновници, дошли от София, и от местните власти. След като направи преглед на ротата, която отдаде военни почести със знаме и музика начело, Негово Царско Височество Князът, последван от всички поканени, отиде в павилиона, специално въздигнат на кея близо до една естрада, на която се намираха няколкостотин дами, и присъства на молебена, който се отслужи от Н. Високопреосвещенство варненския митрополит Симеон.

След молебена, който свърши в 11 часа и половина и след като прие дефилирането на една част от гарнизона, Негово Царско Височество Князът, последван от военната си свита и от офицерите на чуждестранните военни и търговски параходи, се върна на “Надежда”, където награди г-н Петков, министъра на вътрешните работи и управляващ Министерството на общите сгради, с големия кордон на ордена за Гражданска заслуга с брилянти.

Пристанището представляваше великолепна гледка. На брега моряците и сухопътните войски образуваха шпалир, зад който се трупаха около 20 хиляди души зрители, спирани от една безкрайна редица стълбове, свързани помежду си и окичени със знамена, а откъм морето се виждаха стационерите и другите параходи, окичени великолепно.

По пладне, когато гостите тръгваха вече за банкета, който щеше да се даде под една палатка, в която бяха приготвени 175 куверта, случи се едно прискърбно нещастие, което стана причина да се измени установената програма. Една от лампите ”Ауер”, запалени под палатката за по-добро осветление, се пръснала и запалила гирляндите от елхови клони, които се намирали наблизо. Вътре в няколко минути пламъкът унищожи палатката. Тогава, благодарение на учтивото предложение на коменданта на парахода “Стамбул” от “Левант Лини”, негово Царско Височество покани министрите, софийските дипломатически агенти и чуждестранните военни аташета, както и други някои първенци, да обядват с него на “Стамбул” в два часа след пладне.

***

Варна, 19 май 1906 г. Вчера на обяда, който се даде в “Стамбул” подир едно встъпление на немски език, в което благодари на "Дойче Левант Лини" за гостоприемството, Негово Царско Височество Князът държа на български следния тост:
Тръгнали още от първите дни на духовното и политическото си възраждане по пътя на прогреса, ние, най-младите културни работници на Изток, честваме днес един важен за нас и за човечеството успех. Щом блеснаха оживителните лъчи на свободата, българинът се загрижи за мирния си икономически напредък и, след като огласи девствения Хемус с кънтежа на паровоза, издигна две модерни пристанища на Черно море, две великолепни станции за международна размяна. Днес българските брегове отново гостоприемно се откриват за всяко широко икономическо движение. България, ползвайки се от приобретенията на науката, с радост услужва на трудящото се човечество, доволна, че и тя внася нещо в общочовешките културни ценности. Младият български народ има право затова с гордост да съзерцава скъпите плодове на своята предприемчивост, енергия и широка инициатива. Благодарение на тия редки качества, победеното море става днес негов полезен сътрудник. (…)
След това Негово Царско Височество прибави на френски:
Господа, три години се минаха от деня, в който ние открихме за международната търговия достъп и гостоприемство в Бургаското пристанище. Сега сме дошли пак на българския бряг на Черно море, за да отпразнуваме тоя път привършването на нужното и плодоносно дело, което нашата страна беше записала на първо място в програмата на своето развитие. Щастлив съм да видя събрани около мен господа членовете на дипломатическото тяло, които със своето присъствие бяха добри да усилят миролюбивото значение на днешното празненство. Дълбоко съм трогнат тоже от залогът на висока симпатия, която ни дадоха чуждестранните правителства и особено нашата Освободителка, като изпратиха благосклонно военни параходи да участват при това тържество. Като им благодаря тук, аз поздравявам командирите на хубавите параходи, тъй многобройни в това пристанище, чието присъствие в българските води придава на това тържество такава силна светлина. Изказвам най-сетне своята дълбока признателност на деятелните и талантливи хора, чиито опит се присъедини към предаността на нашите инженери, за да се победят природните препятствия и които туриха в услуга на нашето дело съдействието на френската наука. (…)

***

Интересно събитие, свързано с църковните дела, се случва на пристанището във Варна по-малко от месец след откриването му:

София, 3 юни 1906 г. На Н. Преосвещенство Неофитос, новоназначен гръцки митрополит във Варна, по заповед на правителството му е било попречено днес да слезе от парахода, с който е пристигнал във варненското пристанище. Причина на това запрещение е обстоятелството, че Цариградската патриаршия е пренебрегнала да съобщи за това назначение на българското правителство и да иска съгласието му.

***

София, 12 юни 1906 г. На Н. Преосвещенство Неофитос, новоназначения варненски митрополит, българското правителство е позволило да заеме поста си. Знае се, че властите напоследък попречиха на г-н Неофитоса да слезе във Варна, защото Цариградската патриаршия беше пренебрегнала да иска предварително съгласието на българското правителство за назначаването на новия владика. Понеже в последната минута Патриаршията се е принудила да иска съгласието на правителството и понеже е снабдила владиката с едно житеописание, което доказва почтеното му минало и от което се заключава, че той не е компрометиран, между македонските българи, правителството му позволило да слезе във Варна.

/ДС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:59 на 23.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация