Французите се преборват за намалена работна седмица преди 26 години

site.btaФренският парламент одобрява въвеждането на 35-часова работна седмица на 19 май 1998 г.

Френският парламент одобрява въвеждането на 35-часова работна седмица на 19 май 1998 г.
Френският парламент одобрява въвеждането на 35-часова работна седмица на 19 май 1998 г.
Лидерът на социалистите Лионел Жоспен изказва мнение по време на среща в парижки хотел в петък, 2 май 1997 г., на която представя платформата на партията си за предстоящите парламентарни избори този месец. Жоспен обещава да създаде 700 000 работни места за младежи и да намали работната седмица, за да разпредели работните места, да се бори със съкращенията и да замрази приватизацията. (AP Photo/Michel Lipchitz)

Във Франция парламентът одобрява на 19 май 1998 г. проекта за 35-часова работна седмица, представен от правителството на социалистическия премиер Лионел Жоспен.

Работната седмица се намалява от 39 на 35 часа. Според приетия закон всички частни фирми с персонал над 20 души са длъжни да преминат към 35-часова работна седмица до 2000 г. За по-малките фирми срокът е 2002 година, а ако новият закон се приложи от работодателите преди уточнените срокове, държавата ще отпуска специални субсидии.

БТА съобщава за промяната, приемането ѝ от бизнеса и от политическите коментатори, в своите емисии “Международна информация” и “Икономика експрес”:
 
Азиатската криза още дълго ще влияе на пазарите
 
Ерик Лезер (в. "Монд", Франция), 9 февруари 1998 г. Според анкета, осъществена от Arthur Andersen и BVA през декември, финансовите кръгове в по-голямата си част предвиждат, че турбуленциите ще продължат. Но са оптимисти по отношение на развитието на европейските икономики и на Парижката борса.
Азиатската криза далеч не е приключила, но финансовите кръгове в Париж гледат оптимистично на европейската конюнктура и на развитието на борсата. Този извод произтича от изследването, осъществено от консултантската фирма Arthur Andersen и изследователския институт BVA, кръстен "обсерватория на Парижката борса". Анкетирани са 61 лица между 10 и 24 декември.
Като редовно анкетират стопански ръководители, отговорници на различни пазари, шефове на финансови организации, икономисти и аналитици, Arthur Andersen и BVA искат едновременно да следят пулса на конюнктурата и да си създадат точна представа за поведението на тези, които вземат финансови решения при съответните икономически и политически развития, както и за бъдещето на Парижката борса. (...)
По въпроса за 35-часовата седмица, 54% от операторите смятат, че последиците ще бъдат отрицателни за рентабилността на предприятията, а 31% са на мнение, че тя изобщо няма да повлияе. Логично, 72% са на мнение, че малка част от предприятията до две години ще минат на 35-часова седмица.
 
***

Парламентът на Франция одобри преминаването към 35-часова работна седмица

Париж, 10 февруари 1998 г. /БТА/ Националното събрание на Франция одобри днес на първо четене предложеното от правителството преминаване на 35-часова работна седмица. С намаляването на работното време, което в момента е 39 часа в седмицата, се цели да се противодейства на растящата безработица - в момента обхващаща 12,2 на сто от трудоспособното население. За намалената работна седмица гласуваха 316 депутати, против бяха 254. Предложението трябва да бъде одобрено и от Сената.
Представители на опозицията и на деловия свят изразиха скептицизъм, че съкратеното работно време ще запази работните места. Според тях то само ще доведе до повече принудителни отпуски и ще отслаби конкурентоспособността на френската индустрия. 

***

Французите се пребориха за 35-часова работна седмица

Париж, 19 май 1998 г. /БТА/ Днес френският парламент ратифицира спорния законопроект за съкращение на работната седмица до 35 часа вместо досегашните 39, предаде Ройтерс. Според новия закон, който има за цел да стимулира трудовата заетост, всички частни фирми с персонал над 20 души, са длъжни да преминат към 35-часова работна седмица до 2000 г. За по-малките фирми срокът е 2002 година, а ако новият закон се приложи от работодателите преди уточнените срокове държавата ще отпуска специални субсидии.
Тъй като новият закон не урежда всички подробности, предвижда се до края на идната година да се утвърди още един допълнителен закон - с практическите детайли.

***

Френските социалисти жънат успехи

Париж, 28 юли 1998 г. /Брайън Лав от Ройтерс/ Франция може да е управлявана от социалисти и комунисти, но управляващата коалиция като че ли спечели симпатиите на избирателите и бизнеса. Икономиката се възстановява, безработицата намалява, големите приватизационни сделки се извършват една по една без сътресения, а плановете за бюджета за следващата година бяха посрещнати добре от пазара.
Според циниците, премиерът-социалист Лионел Жоспен бил поел властта от десницата точно когато икономиката започнала да набира скорост. Те също така уверяват, че рекордната популярност на Жоспен се дължала на еуфорията от спечелването на Световната купа.
Независимо от това Жоспен, който често е заклеймяван като представител на стария социализъм за разлика от символа на новата левица Тони Блеър, сега получава овации оттам, откъдето никога не е очаквал. По начало критичният "Уолстрийт Джърнъл" стигна дотам да намекне, че плановете за бюджет за 1999 г., които правителството обяви миналата седмица, са повишили "репутацията на Жоспен на прагматик", а също и неговите шансове да стане президент.
Въпреки фундаменталната съпротива на неговите комунистически съюзници срещу приватизацията и враждебната реторика в неговата собствена партия по време на миналогодишната предизборна кампания, Жоспен успя да прокара няколко големи приватизационни сделки със сигурна ръка. (…) В страна, където на синдикатите е необходимо съвсем малко, за да се разбунтуват, финансовият министър Доминик Строс Кан обича да разказва как е продал държавна банка с одобрението на нейните служители една година, след като неговият предшественик трябваше да се откаже от плана именно заради протестите на работниците.
В същото време обаче правителството налива пари в проект за разкриването на 350 000 работни места, повиши минималната заплата и планира да съкрати работната седмица, за да намали още повече безработица, която в момента е 11,9 процента.
Социалистите не отстъпват от своите предизборни обещания за 35-часова работна седмица въпреки протестите от страна на най-голямото бизнеслоби - Националния съвет на френските работодатели. Очевидната лекота, с която правителството на социалистите съчетава плана за регулирано създаване на работни места с приватизационната си програма, всява смут сред неговите политически врагове, които са свикнали да обвиняват левицата, че със социалните си помощи вкарва нацията в дефицит, а с увеличаването на данъците задушава компаниите. (...)
Каквито и критики да отправя десницата срещу социалистите обаче, Жоспен има пълно право да твърди, че с политиката си на "активно управление" предлага френска алтернатива на Блеъровия модел на социализъм на свободния пазар. (...)

***

Има ли такова нещо като единна Европейска левица

Лондон, 5 август 1998 г. /Пол Тейлър от Ройтерс/ …При посещението си във Великобритания Жоспен обяви: "Ние искаме една модерна Франция. Модернизирането й обаче трябва да бъде контролирано, като се търси баланс между икономическата ефективност и социалната справедливост". Министърът на финансите на Франция Доминик Строс-Кан, когото мнозина смятат за най-големия мозък в Европейската левица, води строга фискална политика и тласна левицата от обещанието й да спре приватизацития към поощряване на раздържавяването с цел по-голяма конкурентоспособност на френската индустрия.  
Дори планът на Жоспен за 35-часова работна седмица, кощунство за Блеър, бе придружен от мерки за по-голяма гъвкавост в други аспекти на работното време.
Под натиска на комунистите левоцентристкото правителство в Италия също обеща да приеме закон за 35-часова работна седмица. Премиерът Романо Проди обаче има резерви към един такъв план като средство за намаляване на бедработицата. (…)

***

Превес на лявоцентристките партии в ЕС

Сп. "Икономист", /3 октомври 1998 г., със съкращения/ (…) Но все още има твърде много различия. Европейските правителства, общо взето, се противопоставят на пазарните сили, поради което политиката им е съвсем различна от тази на Блеър, по-специално по въпроса за заетостта и за защитата на работните места.  
Докато Жоспен усилено въвежда 35-часова работна седмица и старомодни планове за създаване на работни места, Блеър е принуден да се примири с 48-часова работна седмица. Въпреки изразяваните през цялата предизборна кампания идеи в стила на Блеър, Шрьодер е неизвестна величина, докато съдружникът му Оскар Лафонтен, добър приятел на Жоспен, е категорично с леви позиции: "От старите лейбъристи е", шепнат мрачно хората на Блеър. (…)

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:39 на 25.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация