site.btaОткрита е първата Азиатско-африканска конференция в Бандунг

Открита е първата Азиатско-африканска конференция в Бандунг
Открита е първата Азиатско-африканска конференция в Бандунг
Бандунг, Индонезия (24 април 1955) Филипинският делегат Карлос Ромуло изнася заключителната реч на Азиатско-африканската конференция в Бандунг. Снимка АП

На 18 април 1955 г. в Бандунг, Индонезия, е открита Бандунгската конференция, с участието на 29 страни от Азия и Африка. Домакини на събитието са Бирма, Цейлон, Индия, Индонезия и Пакистан, а участници в нея са: Афганистан, Камбоджа, Китайската народна република, Египет, Етиопия, Златният бряг, Иран, Ирак, Япония, Йордания, Лаос, Ливан, Либерия, Либия, Непал, Филипините, Саудитска Арабия, Судан, Сирия, Тайланд, Турция, Демократичната република Виетнам, държавата Виетнам и Йемен.

Конференцията има за цел да изгради трайно сътрудничество между Азия и Африка. Насочена е към икономическо и културно сътрудничество между страните, разоръжаване и забрана на производство, тестване и използване на ядрено и термоядрено оръжие, урегулиране на всички спорове по мирен път. 

В бюлетин „Международна информация” на БТА, четем за началото на конференцията и отзвука, който предизвиква по света:

Конференцията в Бандунг открита

София, 18 април 1955 г. /БТА/ Агенция Франс прес съобщава, че днес в Бандунг е била открита от министър-председателя на Индонезийската република Састроамиджойо Африкано-азиатската конференция, на която участват делегации от 29 страни от Азия и Африка.

Предварителното съвещание на водачите на отделните делегации единодушно решило конференцията да се занимае със следните въпроси:

1. Стопанско сътрудничество;

2. Културно сътрудничество;

3. Въпросът за зависимите народи;

4. Човешките права и правото на народите да разполагат сами със себе си;

5. Термоядрената енергия;

6. Оръжията за масово унищожение;

7. Борбата за мир и мирно сътрудничество в света.

След като открил конференцията, Састроамиджойо, който е избран за нейн постоянен председател, дал думата на председателя на Индонезийската република д-р Сукарно.

В своята реч председателят Сукарно, след като изразил желанието на народите от Азия и Африка да мобилизират моралната си енергия в полза на мира, решително осъдил колониализма във всички негови форми. „Трябва да бъдат премахнати – заявил Сукарно – и последните остатъци от колониализма. Някои страни пъшкат, още под камшика. Колониализмът не е напълно премахнат и макар да е изчезнал под старата си форма, той се проявява във вид на стопански и политически контрол“.

След това председателят на Индонезийската република остро разкритикувал политиката на военни блокове. Той се обявил против използването на термоядрени оръжия и против дипломацията на „юмручното право”.

Сукарно отправил до делегатите на конференцията горещ призив да се борят за мир, свобода и единство. Той заявил: „Азиатските и африканските народи издигнаха своя глас и светът чу този глас. Африкано-азиатският свят ще възтържествува в своята мирна дейсност”.

***

Египет и Азиатско-африканската конференция

Истанбул, 18 април 1955 г. /БТА/ Според съобщения от Кайро египетският печат отдава изключително голямо значение на конференцията на азиатските и африканските страни, която се открива днес в Бандунг. С големи заглавия египетските вестници съобщават за сърдечната среща на египетския министър-председател и водач на египетската делегация Гамал Насер с министър-председателя и водач на делегацията на Китайската народна република Чжоу Ен-лай. (…)

От друга страна египетските вестници съобщават, че следващата азиатско-африканска конференция ще се състои в Кайро. По този въпрос вестник „Ал Гумхурия” пише: „Министър-председателят Гамал Насер е поискал азиатско-африканска конференция да се свиква всяка година, като заседава последователно в Азия и Африка. Египетският министър-председател е предложил следващата конференция да се свика през 1956 година в Кайро”.

***

Френският печат за конференцията в Бандунг

Париж, 18 април /ТАСС/ Днешните парижки вестници поместиха многобройни статии и съобщения за открилата се в Бандунг конференция на азиатските и африканските страни. Във всички вестници се подчертава голямото международно значение на тази конференция. Интересът на френската общественост към конференцията се потвърждава от това, че почти всички парижки вестници са изпратили в Бандунг свои специални кореспонденти. „Фигаро“ и други десни вестници изразяват безпокойство от това, че на конференцията може да бъде подложена на сурова критика политиката на колониалните държави.

Същевременно печатът подчертава голямата авторитетност на предстоящата конференция. Вестник „Комба“ посочва, че на конференцията е представено половината от населението на земното кълбо.

Вестник „Иманите“ публикува статия от Пиер Куртад, който заявява, че конференцията в Бандунг е „истински повратен пункт в историята на човечеството”, защото тук са се събрали официални представители на народа, повечето от които доскоро пъшкаха под ярема на империализма, а сега са „решили да вземат своите работи в собствените си ръце”.

***

Конференцията на азиатските и африканските страни

Бандунг, 18 април 1955 г. /ТАСС/ На 18 април сутринта в индонезийския град Бандунг беше открита конференцията на страните от Азия и Африка, на която присъстват около 340 делегати на правителствата на 29 азиатски и африкански страни. Водачите на повечето делегации са министър-председатели или министри на външните работи.

При откриването на конференцията присъстваха президентът и вицепрезидентът на република Индонезия, членове на индонезийското правителство, председателят на индонезийския парламент, шефовете на дипломатическите представителства в Джакарта, представители на печата. (…)

Президентът на Индонезия отбеляза, че страните, които участват в конференцията, имат много общи неща помежду си, имат обща решителност да запазят и засилят мира в целия свят. (…)

Говорейки за заплахата от война, Сукарно подчерта, че войната ще бъде огромна трагедия за цялото човечество и ще постави под заплаха независимостта на много азиатски и африкански страни, извоювани с цената на толкова големи жертви.

Президентът на Индонезия призова участниците в конференцията „да мобилизират всички духовни, морални и политически сили в Азия и Африка, които се борят за мир“, и да покажат, че „ние сме за мир, а не за война и че всичко с което разполагаме, що се използва винаги за укрепването на мира”. (…)

Говорейки за задачите на конференцията, Састроамиджойо подчерта необходимостта да бъде разширено сътрудничеството между страните от Азия и Африка, да бъдат установени приятелски добросъседски отношения помежду им. „Това, според мен, означава, че ние трябва да се опитаме с общи усилия да намерим пътища и средства за премахване на източниците за конфликт, които пораждат напрежение в международните отношения. Освен това пред нас стои задачата да се опитаме да уредим проблема за допускането в Организацията на обединените нации на онези страни от Азия и Африка, които поради една или друга причина не са допуснати в тази организация”. (…)

След като отбеляза трудностите, които страните на Азия и Африка срещат при „постигането на икономическа независимост“, Састроамиджойо апелира, към тясно сътрудничество между, тези страни в икономическата област с цел, „учейки се един от друг, да си помагаме един на друг, да намираме пътища и средства за разширяване на търговията в този район и постепенно да ставаме независими в икономическо отношение”. (…)

По време на срещата делегатите от 29-те държави заявяват подкрепата си към принципа за самоопределяне на народите и нациите, определени от Организацията на обединените нации (ООН). В този смисъл, те обявяват като неотменна част от развитието си членството в ООН.

Азиатско-африканската конференция в Бандунг приключва на 24 април 1955 г с приемането на „Декларация за съдействие на всеобщия мир и сътрудничество”.

Отново в бюлетин „Международна информация” е поместено заключителното комюнике на конференцията. Публикуваме части от него:

На конференцията на азиатските и африканските страни

Пекин, 25 април 1955 г. /ТАСС/ Кореспондентът на агенция Синхуа предаде текста на заключителното комюнике на конференцията на 29 азиатски и африкански страни, публикувано в Бандунг на 24 април. В комюникето се казва:

„Конференцията на азиатските и африканските страни, свикана по покана на министър-председателите на Бирма, Цейлон, Индия, Индонезия и Пакистан, се състоя в Бандунг от 18 до 24 април 1955 г. (…)

Конференцията на азиатските и африканските страни разгледа, общи проблеми на азиатските и африканските страни и обсъди пътищата и начините, по които народите на тези страни ще могат да осигурят най-пълно икономическо, културно и политическо сътрудничество и икономическо сътрудничество (…)

Свободата и мирът са свързани помежду си. Правото на самоопределяне трябва да имат всички народи, свобода и независимост трябва да бъдат дадени колкото се може по-скоро на онези народи, които все още за зависими.

Разбира се, всички страни трябва да имат правото свободно да избират своите собствени политически и икономически системи, своя собствен начин на живот, съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации.

Освободени от недоверие и страх и проникнати от доверие и добра воля една към друга, страните трябва да проявяват търпимост и да живеят в мир помежду си като добро съседи и да развиват приятелско сътрудничество (…)

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:18 на 24.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация