site.btaОбгазяването на Русе е повод за провеждането на първата в България eкологична протестна демонстрация по време на комунистическия режим през 1987 г.

На 28 септември 1987 в Русе е организирана първата в България екологична протестна демонстрация по време на комунистическия режим - протестът срещу почти десетилетното обгазяване на Русе от химическия комбинат в град Гюргево, Румъния. По този повод през 1990 г.  "Екогласност" обявява 28 септември като ден за екологичен протест.

На пл. "Свобода" през 1987 г. в Русе протестират над 300 души. Поводът е обгазяването на града на тържественото връчване на пионерски връзки на ученици няколко дни по-рано - на 23 септември 1987 г. пред Пантеона на възрожденците в града. Протестът предшества голямата демонстрация на жителите на Русе на 10 февруари 1988 г., на която е посветен документалният филм "Дишай" (1988).

През август 1981 г. в Гюргево е пуснат в експлоатация Завод за производство на хлор, хлороорганични производни, натриева основа и др. Информации за случващото се хлорно обгазяване на Русе в местния и национален печат рядко се публикуват. Текстовете и на кореспондента на БТА в града от 1987 г. до края на 1993 година Пламен Атанасов обикновено са включвани в секретни приложения. 

В приложение С-1, което е само за служебно ползване, на 25 септември 1987 г., няколко дни преди първия протест, е публикуван сигнал от русенския кореспондент на БТА Пламен Атанасов: 

Сигнал!
Расте тревогата в Русе

Русе, 25 септември 1987 г. /Кор. на БТА Пл. Атанасов/ Вече трети ден (сряда, четвъртък и петък) от ранно утро докъм 10:00-10:30 ч. най-големият ни крайдунавски град се обгазява силно с хлор от съседните химически заводи в Гюргево. По данни на ХЕИ само през септември (до днешна дата) обгазяванията са 11, повечето от които са по-големи и по-тежки. С това общият им брой от началото на годината надхвърля цифрата 30. При сравняване на данните се вижда, че Русе не е обгазяван силно само през юни, когато се извършваше профилактика на заводите. През останалите месеци регистрираните обгазявания варират между пет и осем на месец. Така че септември е рекордьор…

За жалост картината не може да бъде допълнена с данни за концентрацията на хлора, тъй като те са секретни и след всяко замерване от страна на ХЕИ, те се изпращат до Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, до Министерство на народното здраве, Гражданска  отбрана и други инстанции. Личното ми мнение е, че тези дни концентрацията на хлор не е по-малка от 10 пъти над допустимата граница. 

Наистина на човек му става тъжно, като гледа гъстата синкава завеса над Русе, гражданите, които с носни кърпички на уста прекосяват Площада на свободата.

Тревожни и остри са обажданията на гражданите, които позвъниха тази сутрин в кореспондентския пункт на БТА в Русе. Мнозина са се обаждали и на колегите от другите средства за масова информация. Най-обезпокоени са възрастните хора, които заявиха, че никога положението не е било така тревожно, че Русе е нещастен град, обречен да загине рано или късно. Не са редки сравненията с годините през войните, когато са употребявани бойни отровни газове. Дори един гражданин - по всяка вероятност ветеран от войната - нарече сегашното положение военно. Разбира се, всичко хората свързват с ръководителите на общинско и по-високо равнище, които не мислели въобще за града и неговите обитатели. Едва ли е необходимо да цитирам епитетите, които се употребяват. 

Обгазяването вече е приключило (сега е 12:00 часа), но хлорът продължава да е наслоен по стоите в жилища, на работни места, в училища, детски градини. Изобщо човек не може да е сигурен кога да отвори прозорците си за проветряване. А е все още топло есенно време. И още един факт. На 23 септември, когато се връзваха алените червени връзки на новите пионери, над града също имаше хлорна завеса. Въпреки това (въпреки и изричната заповед на заместник-директорката на ХЕИ), децата излязоха по площадите. А това още повече вся недоволство сред родителите.

Каквото и да се пише повече, то не би изразило нажежената атмосфера, която цари тези дни в Русе сред населението. Хората просто са уплашени за своето (и най-вече на децата си) бъдеще. А това естествено рефлектира върху всичко - икономика, учение, политическо мислене. В заключение - непрекъснати са атаките на гражданите защо вестниците и списанията все още мълчат. 

В началото на октомври 1987 г. на посещение в страната е първата двойка на Румъния - Николае и Елена Чаушеску. В информация за визитата, публикувана в бюлетина “Вътрешна информация” на 9 октомври 1987 г. се споменава и за проблема:

Из Нови измерения на дружбата и сътрудничеството между българския и румънския народ

София, 9 октомври 1987 г. /Спец. кор. на БТА Ненчо Хранов, Любомир Димитров и Георги Котаров/
…"Отделено е внимание на разширяване на сътрудничеството в областта на екологията. Предвижда се председателите на смесената комисия (Смесена правителствена българо-румънска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество - бел. а.) да вземат мерки за отстраняване на причините за замърсяване и за осигуряване на чистотата на въздуха в района на Русе - Гюргево. За тази цел ще бъдат създадени контролни пунктове, в които ще се извършват ежедневни измервания по единна методология. Местните държавни органи в Русе и Гюргево ще провеждат периодични срещи, за да се информират за състоянието на чистотата на въздуха в района и да предприемат необходимите мерки."

В специалното приложение С-1 на 16 октомври 1987 г. е публикуван коментар за югославската агенция ТАНЮГ за посещението на румънския президент Николае Чаушеско у нас, в която се коментира и проблема с обгазяването на Русе:

За посещението на Н. Чаушеску в България

Букурещ, 16 октомври 1987 г. /ТАНЮГ/...В разговорите на ръководителите на Румъния и на България отново стана въпрос за общата водно-електрическа централа на Дунав “Турно Мъгуреле - Никопол”, подготовката за строежа на която продължава вече няколко  години. От добре осведомени източници в Букурещ стана известно, че първата копка няма да бъде направена скоро. В официалните съобщения не бе споменато за някои въпроси за защитата на околната среда, по които, както твърдят източниците, е разговаряно в София на всички равнища. Става дума, както научаваме, за проблема за замърсяването на българския пограничен град Русе с газове от химическа фабрика на румънския бряг. На практика това е единственият въпрос, по който, както се предполага, на софийските разговори не е постигнато съвпадение на възгледите. 

В края на октомври “хлорната” тема е повдигната в коментар на Владимир Костов в радио “Свободна Европа”. Той е включен в секретното приложение С-3: 

За състоянието на въздуха в град Русе

Радио “Свободна Европа”, 28 октомври 1987 г. (19:10 ч.) Из политическата програма “Факти, събития и коментари”.

Радио “Свободна Европа” ще завърши програмата си “Факти, събития и коментари” с коментара на деня от Владимир Костов: “Слушатели от Русе се обадиха по телефона и с голяма тревога съобщиха, че на 23 и 25 т.м. отровната хлорна мъгла над града и околността е била отново много силна. Те изразиха възмущението си, че въпреки, че въпросът за отравянето на въздуха над този район на страната да е бил обсъждан и на последната среща между Тодор Живков и Николае Чаушеску, не се вижда никаква промяна на положението, което е принудено да търпи населението. Да го търпи с цената на дълбоки поражения на здравето на сегашните поколения, с цената на неизчислими рискове за живота на идните. 

Първото и най-малкото, което можем да направим в отговор на тревожния апел на нашите слушатели, то е да го съобщим на всички вас. Вие знаете, че отравянето на атмосферата в Русенско е особено тежко, знаете, че по този въпрос от години се преговаря между партийните и държавни лидери и сърдечни приятели Живков и Чаушеску - когато ходят заедно на лов, и по други поводи.
Но, както ни съобщават русенци, за тях, които живеят сред този отровен от хлора въздух, нищо досега не се е променило. Слушателите, които ни се обадиха по телефона, казаха, че те настояват да бъде извършено цялостно медицинско освидетелстване на цялото население от района, тъй като то е подложено систематично  и от години насам на действието на хлорните отрови, за да може на основата на това освидетелстване да се вземат съответни мерки за защитата му.

Докато Чаушеску бе на посещение в България, също не се намери начин нито в речи, нито в комюнике да се каже нещо открито и откровено по въпроса. В края на краищата, ако тези партийни и държавни лидери се чувстват толкова близки до народа, колкото го претендират, защо не отидоха да проведат тази своя среща и разговори именно в Русе? Може би, ако се бяха срещнали с хората и прекарали ден-два там из града, щяха да стигнат до някои по-ефикасни решения.

А сега общото споразумение, което подписаха, както се вижда, поне за момента не е произвело никакъв ефект върху живота в Русе. И никой не смее да излезе и да каже откровено на населението ще има ли някакъв ефект от разговорите и кога. И да се съобщи това и в печата, т.е. на цялата страна.

Гласността и преустройството, в чието име партийното ръководство се бие в гърдите от Юлския пленум насам, се измерват по тези конкретни показатели - какво става и в някои друг край на страната. 

Съботният 14 ноември е един от дните в края на 1987 г. с поредното обгазяване. Този път обаче информация за случващото се в крайдунавския град е включена не само в секретното приложение С-1, но и в открития бюлетин “Вътрешна информация”. Текстът в специалното приложение е публикуван в 17:50 ч.: 

Отново хлорно обгазяване 

Русе, 14 ноември 1987 г. (Кор. на БТА Пл. Атанасов) Днешният съботен ноемврийски ден бе слънчев и топъл за сезона. Мнозина русенци бяха излезли на покупки и разходка с децата си.  Но всичко бе помрачено около 10:30 ч., когато в центъра на града гъста хлорна завеса се спусна и затрудни дишането. Точно тогава излязох от дома и бях - за кой ли път! - свидетел на нервното напрежение, обхванало хората. Почти нямаше човек, който да не си бе сложил носна кърпичка на устата, майки с деца, подтичвайки бързаха да излязат от Площада на свободата и да се отправят към домовете си. Едва ли е нужно да казвам какво отново ме питаха срещнатите познати - докога ще мълчим, докога ще траем и т.н.
В кореспондентския пункт ме посрещна телефонният звън. Няколко граждани ми зададоха същите въпроси. Оплакаха се, че и никой не се обажда в ХЕИ. Същото констатирах и аз. На телефоните, на които обикновено се обаждам при обгазяванията, не отговори никой…Явно днес няма дежурен и вероятно не е имало и съответните измервания. Дано греша! Според мен хлорното обгазяване днес - 14 ноември, бе най-малко с пет пъти над допустимите норми!
Преди това научих, че гъстите хлорни облаци най-напред са били над източната промишлена зона на града, за което свидетелстват работници от тамошните заводи. След като покри и центъра на Русе, хлорната завеса се придвижи към западните райони на града.

Без да анкетирам някого специално, днес също бях отрупан с мнения на гражданите: “Оставени сме на румънския произвол”, “Никой не взема мерки за нашия хал”, “Съмняваме се, че румънците имат намерение да оправят нещата” и т.н. Както бях писал публикуваната във в. “Дунавска правда” информация , че заводът в Гюргево е спрян за ремонт, наелектризира духовете и сега хората обобщават: “Сега, когато заводът е в ремонт, има хлор, а представете си, когато заработи!”

Не знам дали е само слух, дали има организация, но от вчера се разпространява версията, че се готви пътуване с влак до София, където русенци да организират митинг пред посолството на Румъния, пред Министерския съвет, дори и пред ЦК на БКП…
В заключение, мисля, че написаното от неизвестна ръка преди няколко дни на сградата на в. “Дунавска правда” “Долу БКП” има връзка с мълчанието на средствата за масово осведомяване като цяло. 

Кратка информация влиза и в явния бюлетин “Вътрешна информация”:

Хлорен облак над Русе

Русе, 14 ноември 1987 г. /Кор. на БТА Пламен Атанасов/ В днешната слънчева сутрин, когато много хора бяха излезли на разходка с децата си, от север над града се спусна гъста завеса. Остра миризма на хлор задави дишането, насълзи очите и хората с кърпички на носовете се изпокриха в домовете си. Но хлорното обгазяване проникваше навсякъде и бе значително по-голямо от допустимите норми.

Това екологично бедствие се повтаря твърде често и предизвиква сериозно недоволство на русенските граждани. 

След съботната публикация по проблема в явния бюлетин “Вътрешна информация”, световните агенции разпространяват съобщения за случващото се в града. Откриваме ги отново в секретното приложение С-1:

За хлорното обгазяване в Русе

Виена 16 ноември 1987 г. /АП/ Гъст облак от хлорен газ се спусна вчера над северния български град Русе за втори пореден ден, принуждавайки хората с кърпи на уста да търсят убежище, съобщи БТА. Агенцията сочи, че облакът дошъл от север и се спуснал над източната част  на града между 11 и 12:30 часа.
Дипломатически източници, пожелали да останат анонимни, заявиха, че през септември в Русе също имало сигнали за замърсяване.
В съобщение от Русе БТА предаде в събота, че острата миризма на хлорния газ затруднила дишането и хората със сълзящи очи и с носни кърпи върху устата бързали да се скрият.

“Облакът дошъл от север”, отбелязва агенцията, като добавя, че “тази екологична катастрофа+ е често явление и “предизвиква възмущението на гражданите”.
Румъния има химически завод в Гюргево, който се намира точно срещу Русе от другата страна на Дунава.
По време на срещата миналия месец между румънския партиен ръководител и президент Николае Чаушеску и българския му колега Тодор Живков бе постигнато съгласие да се вземат мерки “за премахване на източниците на замърсяването и да се запази чист въздухът в района на Русе и Гюргево”. 

***

Виена, 16 ноември /Ройтер/ Едни граждани напуснали граничния град Русе, а други потърсили убежище по домовете си, когато задушаващ хлорен газ от съседна Румъния покрил района, съобщиха източноевропейските осведомителни агенции.
ПАП предаде, че хората напускали бързо града заедно с целите си семейства в събота, когато от румънски химически завод в Гюргево бил изпуснат хлорен газ”.
В съобщението на БТА за случая не се говори за граждани, напуснали Русе, но се казва: “Острата миризма на хлорния газ затрудни дишането и хората със сълзящи очи и с носни кърпи върху устата бързаха да се скрият. Хлорният газ проникваше навсякъде, като концентрацията на хлор надвишаваше допустимите норми.” В съобщението не се споменава името на Румъния, но се посочва, че облакът дошъл от север, което според западни дипломати е сигурен признак, че обгазяването идва от комунистическата съседка Румъния.
Дипломати изтъкнаха, че от известно време този проблем съществува. “Обгазяването и замърсяването на въздуха от заводите в Гюргево е голям екологически проблем”, отбеляза пред Ройтер по телефона западен дипломат от София.
Миналия месец по време на посещението на румънския ръководител Николае Чаушеску в София двете страни заявиха, че ще бъде създадена комисия за разследване на случая.

***

София, 16 ноември 1987 г. /БТА/ В репортаж на кореспондента си в София агенция АФП предава за станалото в събота и неделя обгазяване на Русе, като цитира БТА, “Работническо дело” и “Стършел”, както и интервюта с Веселин Петров, заместник-председател на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, и Любен Гоцев, заместник-министър на външните работи. 

На 10 февруари 1988 г. е най-голямата до този момент мирна демонстрация в Русе, която се случва при посещението в града на Гриша Филипов, член на Държавния съвет и на Политбюро на ЦК на БКП. Ден преди нея русенският кореспондент подава поредната информация за обгазяване, която е в едно от специалните приложения  С-2. В същото приложение, но ден след събитието е и информацията за самия протест:   

За хлорното обгазяване на Русе

Русе, 9 февруари 1988 г. /Кор. на БТА Пл. Атанасов/ Вчера пети ден продължи обгазяването на Русе с хлор и хлорни продукти. В кореспондентския пункт на БТА отново се обаждаха много граждани, които разтревожени сигнализираха за хлорните облаци, спуснали се над техните райони - източната промишлена зона и югоизточната жилищна зона на града. Отново имаше случаи, в които хората не са работили на открито. ХЕИ и РИОПС са направили измервания, които показват, че замърсяването на въздуха с хлор и хлорни продукти е над пределно допустимите концентрации.

Петте дни откакто започна последното хлорно обгазяване на Русе, и вчерашната поредна мирна демонстрация на група граждани отново пораждат тревожни размисли. В големи промишлени и строителни предприятия са изгубени десетки работни часове, главно от работниците на открито, в училищата не е имало часове по физическо възпитание. В най-гъстата хлорна мъгла - в четвъртък, поради лошата видимост са станали над 10 пътнотранспортни произшествия, има доста случаи на припадъци на майки, на астматици и на деца. Тази обстановка изнервя гражданите, което личи от многото телефонни обаждания в кореспондентските пунктове на централните средства за масова информация, местния телевизионен и радиоцентър, в. “Дунавска правда”. 

*** 

Нова демонстрация в Русе

Русе, 10 февруари 1988 г. /Кор. на БТА Пл. Атанасов/ Точно в 15:00 ч. на Площада на свободата в центъра на Русе днес се събраха близо 1500 души, към които по-късно се присъединиха още толкова. Най-отпред вървяха майки с детски колички. Участниците в мирната демонстрация носеха близо 20 лозунга - “Докога?!!”, “Не” на хлора!”, “Край на екологичната драма!”, “Стига празни обещания от съседите”, “Грози ни химическа катастрофа”, “Колко струва дадената дума?”, “Искаме достъп до измервателните уреди на ХЕИ”, “Стоп (изрисуван пътен знак) хлор!”, “Нима животът и вярата на русенци не струват пукната пара”, “Искаме по-обширно и често информиране за влиянието на хлора и отровите и последствията от тях”, “Русе или заводът е предпочетен. Защо?”, “Чисто небе и бъдеще за поколенията”, “Запознат ли е др. Горбачов с нашия проблем?”. За разлика от предните три мирни демонстрации сега скандиранията на гражданите не стихваха. Те издигнаха възгласи “Искаме въздух”, “Стига обещания”, “Стига хлор”, “Не думи, а дела”, “Дайте отговор”, “Пресконференция в Русе”, “Телеграма до Горбачов”, “Милост за Русе”, “Ще чакаме упорито”, “Спасете децата” и други.

Пред множеството излезе другарят Гриша Филипов, който днес е в Русе на работно посещение, както и първият секретар на Областния комитет на БКП Петър Петров, партийни и държавни ръководители на община Русе. Те бяха посрещнати с възгласи “Въздух” и “Искаме здрави деца”. Когато другарят Филипов пожела да говори, присъстващите настояха да се постави микрофон. Тъй като в момента нямаше, а бяха пратили да донесат, участниците в демонстрацията скандираха споменатите по-горе възгласи, както и: “На съд в Хага”, “Не щем да бъдем обречени”, “Днес 1000 - утре 200 000”, “Всеки ден умираме бавно”, “Седем години чакаме решение”, “Стига равнодушие”, “Няма да се примирим”, “Престъпно е за децата”, “Ще има ли поколение след нас?” и т.н.

Когато донесоха мегафон (микрофонът дойде по-късно), към хората се обърна Петър Петров. Той говори за мерките, които са предприети и се предприемат от правителството за решаване на въпроса със замърсяването на Русе, като информира, че след срещата на другарите Георги Атанасов и Константин Даскалеску заводът е бил спрян за ремонт, ръководството било сменено. Съобщено бе, че след голямото ново обгазяване на Русе е разговаряно с румънския посланик и че до края на февруари ще има нова среща на министър-председателите на двете страни. Събралите се настояха те да бъдат в Русе. Изложението на Петър Петров бе прекъсвано със силни скандирания: “Кога”, “Демонтаж”, “Нота”, “Гласност”, “Актуална антена в Русе”, “Защо сърбите успяха” и др.

На няколко пъти събраното множество настояваше да говори и др. Г. Филипов. Той също взе думата и изтъкна, че тревогата на всички е тревога на цялата страна. Въпросът за замърсяването на Русе се превърна в общонационален въпрос и неслучайно в плана за 1988 г. е записано като задължение на правителството да предприеме мерки за решаване на въпроса. (Тук хората ръкопляскаха.) Др. Филипов говори и за мерките, които предприемат партията и държавата по русенския въпрос. Той призова гражданството да прояви нужното търпение и вяра в партията и правителството и подчерта, че въпросът ще бъде решен. Той каза, че съветското правителство също е запознато и участва в неговото решаване. Др. Филипов заяви, че нашата страна е предложила на румънската да ѝ предостави валутни средства за преместването на Гюргевския завод другаде (на което бе ръкопляскано). Но това няма да бъде лесно - нужно е време и разбиране от страна на русенци.  Накрая др. Филипов каза, че населението на Русе няма да бъде оставено на произвола, както се изразяват някои хора, а неотклонно ще се действа за решаването на въпроса. Неговото изложение също бе прекъсвано с чести скандирания и възгласи: “Децата не могат да чакат”, “Демонтаж”, “Докога”.

Точно в 16:10 ч. демонстрацията завърши. След като ръководителите си заминаха, една жена прочете текст за телеграма до Световната здравна организация - чрез посолството на Швейцария в НРБ, и до другаря Михаил Горбачов - чрез Националния комитет за защита на мира. Текстът бе приблизително такъв: “Днес хиляди граждани се събраха на протестен общоградски митинг срещу хлора и минералните киселини, системно тровещи въздуха на града. Искаме химическият завод в Гюргево да бъде демонтиран. Не искаме ремонт. Искаме живот за децата ни и за нас.” 

Кадри от този протест са включени във филма “Дишай”, който е представен на 8 март 1988 г. в столицата. На събитието се създава и комитет за екологична защита на Русе. Информация има в специалното приложение С-2 на следващия ден 9 март 1988 г.:

Създаден е “Обществен комитет за екологична защита на Русе”

Екологичните проблеми на Русе бяха предмет на снощната среща в Дома на киното, свикана със съдействието на Кабинета на младите филмови дейци. В нея участваха научни работници от БАН, професори и преподаватели от висши учебни заведения, кинотворци, студенти. Прожектира се документален филм на Студията за телевизионни  филми “Екран” на тази тема, състоя се разговор с жители на Русе, изказани бяха мнения в подкрепа на исканията за неотложно решаване на проблемите. 

В съответствие с предварително взето решение инициативна група от научни работници и културни дейци направи предложение да се създаде Обществен комитет за екологическа защита на Русе със седалище в София. Според авторите това ще бъде доброволна организация, в чиято работа могат да се включат всички, които желаят да допринесат за бързото преодоляване на критичната екологична ситуация. Могат да участват и институти и предприятия, като колективни членове.

Събранието избра Управителен съвет, в който влизат 33-ма учени, културни дейци, общественици. Председател е писателят Георги Мишев, а заместник-председатели - философът и изкуствоведът чл.-кор. Кръстьо Горанов и екологът проф. Христо Маринов. Сред членовете му са Светлин Русев, Нешка Робева, Соня Бакиш, проф. Цветан Бончев (ядрен физик), Петър Слабаков, Юлия Папазова, Иван Добчев, Невена Тошева, Димитър Езекиев, проф. Надежда Илиева (еколог).

Бе приет Устав на Комитета. В него са изложени основните му цели - при пълно спазване на нормите на социалистическата законност да привлече вниманието на големи международни организации и на Съвета за икономическа взаимопомощ да използва авторитета на своите членове за решаването на въпроса. Повечето от присъстващите - над 350 души, станаха членове, учредители на Комитета, който след регистриране по установения ред ще бъде самостоятелно юридическо лице.

В изказванията си участниците в срещата настояваха за по-активна намеса на средствата за масова информация, за премахване на замърсителите на Русе на българска земя, за демонтиране на химическите заводи край Гюргево или поне за сигурни гаранции срещу евентуална авария с катастрофални последици. Изразено бе становище, че Румъния заедно с нашата страна е станала инициатор за превръщането на Балканите в зона, свободна от химическо оръжие, но това не ѝ пречело да замърсява с химикали един 200-хиляден град на територията на съседна и приятелска държава.

Приет бе призив от името на Комитета за екологическа защита на Русе. Той е адресиран до ЦК на БКП, до отговорни държавни инстанции, до средства за масово осведомяване. 

През 1990 г. 28 септември е отбелязан като национален ден за екопротест. В своя бюлетин “Вътрешна информация”, БТА съобщава за събитието:

Национален ден за екопротест

Русе, 28 септември 1990 г. /БТА/ Този ден започна от Русе. На същата дата преди три години русенските жени направиха първата протестна демонстрация в България, за да спасят своите деца от непрекъснатите хлорни обгазявания на града. Те поставиха началото на екологичното движение, но и тласнаха борбата за демокрация. Последваха ги много българи.

Първият национален  ден за екологичен протест, обявен от “Екогласност”, събра тази вечер на централния площад много хора. По този повод бе отслужен водосвет. Под девиза “Да запазим природата, да спасим децата” с мълчаливото си присъствие, русенци за пореден път изразиха своята непримиримост в борбата за оцеляване от продължаващите трансгранични замърсявания на родния град. В обръщението си към множеството “Екогласност”-Русе заяви, че ще отстоява и ще разширява програмата си и няма да спре своите акции до решаването на екологичния проблем и докато русенци не заживеят спокойно, без страх за живота на децата си.

Първи национален ден за екологичен протест

София, 28 септември 1990 г./БТА/ Днес в цялата страна бе отбелязан първият национален ден за екологичен протест. Датата 28 септември 1987 г. ще остане в историята ни с протестната акция на русенските майки срещу обгазяването на техния град. С нея всъщност започна пробуждането на екологичното съзнание на нашата общественост. Тя показа и силата на общественото мнение в осигуряването на правото на всеки гражданин да живее в здрава околна среда.

С лентичка, на която със зелени букви е обозначен днешният ден, бяха закичени депутатите във Великото народно събрание. 

Участниците в организираната от “Екогласност” и “Медика” гражданска трибуна обсъдиха сериозни проблеми - съчетаването на гражданската позиция и професионалната квалификация на лекари, химици, физици, биолози - специалисти, които най-добре знаят какво е влиянието на химичните и физичните вредности в околната и работната среда върху здравето. В декларацията, която те приеха, се настоява за приоритетно разглеждане и приемане на закон за екологията с решаващо участие на специалисти и определящо значение на здравните критерии пред икономическите и политическите; правителството да осигури необходимите средства за оптимизиране на технологиите, за контрол на вредностите и на здравето в най-засегнатите райони на страната. 
И тъй като документът е изпратен до председателя на Великото народно събрание, в него се настоява парламентаристите от всички политически сили, без всякакво бавене, да пристъпят към решаване на екологичните проблеми.