site.btaНа 22 август 1969 г. е открит ТЕЦ „Варна“

На 22 август 1969 г. е открит ТЕЦ „Варна“. Обектът е разположен на северния бряг на свързаното с Черно море Варненско езеро, на 12 километра от град Варна. Изборът на мястото е свързан с осигуряването на основното гориво – антрацитни въглища, които се доставят от Донецкия басейн в Съветския съюз.

На тържественото откриване присъстват представители на висшето държавно ръководство, както и съветска делегация, водена от министъра на каменовъглената промишленост на Съветския съюз Борис Братченко.

Изграждането на ТЕЦ „Варна“ започва на 21 ноември 1964 г. Централата е проектирана от съветски и български инженери, а основното оборудване е доставено от Съветския съюз. Изграждането ѝ е определено като значително техническо постижение за периода. Президиумът на Народното събрание издава указ, с който награждава с ордени и медали работниците, строителите и монтажниците, които са взели активно участие в строителството и монтажа на съоръжението.

На 1 април 1968 г. влиза в пробна експлоатация първият енергоблок на ТЕЦ „Варна“. До 1969 г. са въведени в експлоатация първите три енергоблока, всеки с мощност 210 мегавата. В следващите десет години са изградени още три енергоблока, като общата електрическа мощност на централата достига 1260 мегавата.

В бюлетин „Вътрешна информация“ четем за откриването на ТЕЦ „Варна“:

Пулсира новото енергийно сърце на родината – ТЕЦ „Варна“

Варна, 20 август 1969 г. /спец. кор. на БТА М. Атанасова/ От няколко дни и трите енергийни блока на ТЕЦ „Варна“ са в пробна експлоатация. Мощността на всеки един от тях е 200 мегавата. Силата на общата електрическа енергия, която те изпращат по електропроводите, е равна на силата на 816 000 коня. Пулсира новото енергийно сърце на родината и неговите създатели – съветските и българските инженери, специалисти и монтажници, са горди, че само след два дни близо 4 и половина месеца преди срока те ще предадат тържествено на експлоататорите една от най-големите модерни и съвременни топлоелектрически централи – рожба на българо-съветската дружба.

Тя бе построена за по-малко от три години. Първият енергиен блок на централата бе монтиран за 11 месеца, вторият за 9 месеца, а третият – за 7 месеца, и то само с 600 монтажници – почти двойно по-малко, отколкото са необходими.

Отличните технико-икономически показатели на енергийните съоръжения, доставени от Съветския съюз, високата степен на механизация и автоматизация на производствените процеси, дават възможност ТЕЦ „Варна“ да се обслужва с два и половина пъти по-малък персонал, отколкото са персоналите на сродните на нея електрически централи. Горивото за това огромно енергийно сърце на родината – каменните въглища, се доставя от съветската страна, от Донецкия басейн. Те пристигат на специализираното пристанище край централата в огромни плавателни съдове. Разтовар­ването и отправянето на въглищата към горелките на котлите е напълно механизирано. Всяка година централата ще произвежда милиарди киловатчаса електроенергия. Тя е най-скъп дар, който съветските и българските инженери и монтажници поднасят на българския народ…

***

Влиза в строя най-мощната топлоелектроцентрала

Другарят Тодор Живков присъства на тържественото откриване на ТЕЦ „Варна“

Варна, 22 август 1969 г. /спец. кор. на БТА Мария Атанасова/ Днешният ден е знаменателен не само за варненци, но и за целия български народ. В навечерието на 25-годишнината на свободата между първите крупни обекти, влизащи в строя в чест на юбилея, се нарежда най-голямата, най-модерната, най-мощната електроцентрала в страната, ТЕЦ „Варна“ с мощност 630 мегавата е 5 пъти по-мощна от всички електроцентрали, които народната власт завари в страната ни през 1944 г., а годишното ѝ производство е 12 пъти по-голямо!

На тържеството по случай откриването на централата дойдоха много трудещи се от Варна, от много селища в окръга и страната. Скъпи гости на празника са Тодор Живков, Станко Тодоров, Ангел Цанев. Специално за откриването е дошла и съветска делегация начело с министъра на каменовъглената промишленост на Съветския съюз Борис Братченко. Тук е извънредният и пълномощен посланик на Съветския съюз в България Александър Пузанов. На трибуната заедно с официалните лица застават и новите герои на социалистическия труд Злати Томов Генчев, инж. Георги Белички, Димитър Първов и инж. Константин Балтов. На гърдите им блестят златните звезди – най-високото правителствено отличие, дадено им за високите трудови успехи в изграждането на ТЕЦ „Варна“.

Тържествено прозвучават химните на Народна република България и на Съветския съюз. Първият секретар на Окръжния комитет на БКП Тодор Стойчев приветства сърдечно строителите на централата и гостите на тържеството. (…)

Топлоелектрическата централа, която откриваме днес, е напълно съвременно, модерно и крупно съоръжение на световно равнище. Тя е най-мощната наша електрическа централа, в която са инсталирани 630 хиляди киловата електропроизводствени мощности. Годишно тя ще произвежда над 3 и половина милиарда киловатчаса електроенергия. В сравнение с всички други наши централи – изтъкна Константин Попов – в ТЕЦ „Варна“ е постигната максимална концентрация на електропроизводствените мощности.

Централата, която бе проектирана от съветски и наши проектанти, и е съоръжена със съветски машини, се характеризира с висока степен на механизация и автоматизация. Всички основни технологически процеси са напълно автоматизирани. За регулирането им е внедрена електронна и полупроводникова автоматика. Производителността на един работник в ТЕЦ „Варна“ ще бъде около два пъти по-голяма от средната производителност на работник от останалите централи в енергосистемата.

Поради всичко това топлоелектрическата централа „Варна“ е не само един нов пореден успех на нашите строители и енергетици, но и еталон на нашата енергетика, образец и модел, който ще ни служи при изграждането на нашите бъдещи централи и при реконструкцията и модернизирането на съществуващите – подчерта Константин Попов.

Както по своята мощност, така и по равнището на механизацията, автоматизацията и управлението на производството, ТЕЦ „Варна“ е един от върховете на нашата енергетика. (…)

През 1944 г. България делеше с Албания последното място по производството на електроенергия. Страната ни разполагаше със 131 хиляди киловата електропроизводствени мощности – почти толкова, колкото е мощността днес на ВЕЦ „Пещера“. Годишното производство възлизаше на 311 милиона кВтч – толкова, колкото произвеждаме сега само за 6 дни. Електрифицирани бяха само 13 на сто от населените места или всичко 784 селища…

Като резултат на правилната партийна политика, на взаимното сътрудничество и помощта на социалистическите страни и на всеотдайния труд на нашите строители и енергетици в края на настоящата юбилейна година страната ни ще разполага с 4 милиона киловата електропроизводствени мощности. Годишното производство на електроенергия ще възлезе на около 18 млрд. кВтч, или кръгло по 2100 кВтч на жител – близо 60 пъти повече от 1944 г. и повече, отколкото в някои развити европейски страни, като Италия, например. На всеки 4-5 години както производствените мощности, така и производството на електрическа енергия у нас се удвояват. По този показател нашата страна заема едно от първите места в Европа и ние имаме всички основания да се гордеем с това постижение на нашата икономика.

По-нататък в своята реч министърът на енергетиката и горивата подчерта, че ТЕЦ „Варна“ и всички подобекти към нея бяха изградени за по-малко от 5 години. За по-малко от 3 години бе извършена огромна монтажна работа.

Благодарение на добрата организация на труда и усилията на монтажниците блок номер 2 бе завършен предсрочно с 3 дни, а в чест на 25-годишния юбилей на свободата блок номер 3 влезе в експлоатация 100 дни предсрочно. Като резултат ще бъде произведена свръхплана над 600 млн. кВтч електроенергия. (…)

Официалните лица и гостите се отправиха към входа на централата, където Тодор Живков преряза лентата и обяви обекта за открит. Всички влязоха в залите на централата.