site.btaНавършват се 65 години от смъртта на Ърнест Хемингуей

Навършват се 65 години от смъртта на Ърнест Хемингуей. Писателят умира от прострелна рана на 2 юли 1961 г. Първоначално се смята, че смъртта му е причинена от инцидент при почистване на ловното му оръжие. Това откриваме в бюлетина „Международна информация“ на БТА. Години по-късно последната му съпруга Мери Хемингуей разкрива, че писателят е сложил край на живота си.

Общо седем членове на семейство Хемингуей от четири поколения, включително бащата на писателя, слагат край на живота си.

Кой е Ърнест Хемингуей

Американският писател и журналист е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс. Син е на лекаря Кларънс Едмъндс Хемингуей и на Грейс Хол Хемингуей, отбелязва енциклопедия „Британика“. След като завършва гимназия през 1917 г., той не постъпва в колеж, а заминава за Канзас Сити, където е нает като репортер във вестник „Стар“.

Хемингуей многократно е отхвърлян за военна служба поради проблем с едното око, но успява да се включи в Първата световна война като шофьор на линейка към Американския Червен кръст. На 8 юли 1918 г., все още ненавършил 19 години, той е ранен на австро-италианския фронт. Награден е за героизъм и е хоспитализиран в Милано.

След като се възстановява у дома, Хемингуей се премества във Франция като кореспондент на в. „Торонто Стар“. В Париж пътят му се кръстосва с Ф. Скот Фицджералд, Гертруд Стайн и Езра Паунд. Следващите години писателят прекарва в Европа – във Франция и Испания. През 1933–1934 г. се отправя на сафари в района на Танганайка в Африка, а по-късно любовта му към риболова го насочва към избора на дом в Кий Уест, Флорида. По време на Испанската гражданска война той е военен кореспондент, а също така участва в събирането на средства за републиканците в борбата им срещу националистите начело с генерал Франсиско Франко. След последното си пътуване до Испания по време на войната той закупува къща в Куба, която ще се превърне в негов дом за 20 години.

По-късно той се включва като кореспондент и в отразяването на Втората световна война.

През юли 1960 г. Хемингуей напуска Куба, където живее от 1939 г., и се заселва в Кетчъм, Айдахо. В последните месеци от живота си Хемингуей е обзет от тревога и депресия, а два пъти е хоспитализиран в клиниката „Майо“ в Рочестър, Минесота, където му прилагат електрошокова терапия. Два дни след второто си завръщане в дома си в Кетчъм той слага край на живота си.

Хемингуей е женен четири пъти и има трима синове.

Той се отличава както с изразената мъжественост в творчеството си, така и с приключенския си живот, широко отразяван в медиите, отбелязва енциклопедия „Британика“. Неговият лаконичен и ясен прозаичен стил оказва силно влияние върху американската и британската белетристика през 20 век.

Автор е на романите „И слънцето изгрява“ (1926), „Мъже без жени“ (1927), „Сбогом на оръжията“ (1929), „Зелените хълмове на Африка“ (1935), „Да имаш и да нямаш“ (1937), „За кого бие камбаната“ (1940), „През реката към дърветата“ (1950), на новелата „Старецът и морето“ (1952) и др. Носител е на американската награда „Пулицър“ и на Нобеловата награда за литература за 1954 г.

Информация за кончината на писателя откриваме в бюлетин „Международна информация“ на БТА:

Ърнест Хемингуей починал

Ню Йорк, 3 юли 1961 г. (БТА). Вчера в Кечъм (щата Айдахо) е починал на 62 години големият американски писател Ърнест Хемингуей. Писателят се е самонаранил смъртоносно в главата, докато е почиствал ловното си оръжие.

Ърнест Хемингуей е един от най-видните и най-четените съвременни писатели. Под неговото перо са излезли световноизвестните романи „За кого бие камбаната“, „Сбогом на оръжията“, „Да имаш и да нямаш“ и др. През 1953 година той получава наградата „Пулицър“ за една от най-известните си повести – „Старецът и морето“. През 1954 г. става носител на Нобеловата награда за литература.

По време на Испанската гражданска война Ърнест Хемингуей поставя всичките си лични средства на разположение на борбата срещу Франко. Самият той взема участие във войната като шофьор на санитарни линейки и военен кореспондент.

Интересни факти, свързани с живота на нобеловия лауреат може да намерим в емисиите „Забава и знание“ и „Международна информация“ на БТА:

Хемингуей бил изключително раним, твърди негов приятел

Мадрид, 7 юли 1998 г. /БТА/ Той въплъщава идеала на много мъже: ловец, войник, военен кореспондент, който обичал жените и виното и пиел с пълни шепи от живота. Но какъв е бил истинският Хемингуей? В някаква степен отговор на този въпрос дава откритата в Мадрид изложба една година преди вековния юбилей на писателя (1899–1961), съобщи ДПА. (…)

В интервюта и изявления по повод изложбата Хосе Луис Кастильо Пуче, близък приятел на писателя, обрисува носителя на Нобелова награда за литература като самотен и несигурен човек, който търсел опасните приключения, опитвайки се отчаяно да победи ужаса си от смъртта.

Хемингуей се пристрастява към коридата още при първото си посещение в Испания в началото на 20-те години. За него бикоборецът постигаше, макар и за мигове, безсмъртие, когато на арената заставаше предизвикателно пред разгневеното животно, споделя Кастильо Пуче, който е написал няколко книги за автора на „Безкраен празник“ и „Старецът и морето“. Но привличането, което Хемингуей изпитваше към опасността и смъртта, е „само маска, прикриваща слабостта, самотната и трогателна несигурност“ на един мъж, който дори не смееше да спи без запалени лампи, разкрива испанският приятел на Папа и търси обяснение в детството на писателя. Майката на малкия Ърнест го обличала в дрехите на сестра му. На 9–годишна възраст той е бил свидетел на кървавото самоубийство на индианец, неспособен да преживее мъките на своята раждаща жена: това станало, когато бащата на Хемингуей, който бил гинеколог, извършил цезарово сечение без упойка, разказва Кастильо Пуче.

Когато след години д-р Хемингуей се самоубил, синът заживял с мисълта, че баща му е страхливец, и търсел в себе си прилики с дядо си, който бил военен.

Хемингуей се опитва да победи страха си от смъртта, като я търси непрекъснато: той е на италианския фронт през 1918 г. като доброволец–шофьор на линейка, става кореспондент в Гръцко–турската война, бие се в Гражданската война в Испания, ходи на лов за лъвове и слонове в Африка, излиза на боксовия ринг и лови риба в океана.

Животът, който водел и който впечатлявал мнозина, според Кастильо Пуче представлява опит да се „надбяга със страха“. Изследователят допуска, че като търсел опасностите, Хемингуей може би е очаквал с надежда нещо фатално, преждевременна смърт, която би го спасила от самоубийство.

Малко преди смъртта си митичният писател се превръща в белобрад алкохолик, „често пиян по-скоро от самота, отколкото от алкохол“, казва Кастильо Пуче.

Творчеството на Хемингуей вдъхва сила на много герои, но писателят изневери на идеала, който създаде: той се самоуби на 62–годишна възраст във фермата си в Айдахо.

***

Хемингуей бил и разузнавач

Ню Йорк, 10 януари 1999 г. /БТА/ По време на Втората световна война писателят Ърнест Хемингуей активно сътрудничил на ФБР, военното министерство и посолството на САЩ в Куба. Това става ясно от документи, разсекретени по случай 100–годишнината от рождението на писателя. През 1942 г. Хемингуей живеел в Куба и бил в приятелски отношения с много сътрудници в посолството на САЩ в Хавана. Неговите знания и участието му в Гражданската война в Испания, както и близкото му познанство с избягали в Куба испански републиканци, му помогнали да създаде широка мрежа от агенти и да извърши значителна разузнавателна работа в полза на САЩ. Хемингуей събирал информация за корупцията в кубинското правителство и дейността на шпионите на фашистка Германия и франкистка Испания. (…)

***

„Кристис“ продаде на търг последното писмо на Ърнест Хемингуей за 25 000 долара

Ню Йорк, 12 декември 1999 г. /БТА/ – Последното писмо на Ърнест Хемингуей бе продадено в Ню Йорк на търг от аукционната къща „Кристис“ за 25 300 долара, съобщиха световните агенции.

Писмото е написано приблизително две седмици преди смъртта на писателя, когато той е бил на лечение в клиниката „Майо“ в щата Минесота. На листа се вижда датата 15 юни 1961 г. Най-интересното е, че писмото не е изпълнено с песимизъм, а напротив – с оптимизъм. То е адресирано до 9–годишно болно момченце, на което писателят искал да вдъхне повече оптимизъм. Детето е син на приятел на Хемингуей. В писмото става въпрос за лятото и за американския Среден Запад. Подписано е с шеговития псевдоним „Папа“, с който писателят е бил известен сред приятелите си. (…)

***

Статуя на Хемингуей бе издигната в любимото му заведение в Хавана

Хавана, 26 октомври 2003 г. /БТА/ Бронзова статуя на писателя Ърнест Хемингуей бе издигната в любимото му заведение „Флоридита“ в кубинската столица Хавана, където приживе той е обичал да прекарва много време, съобщиха световните агенции. Статуята изобразява писателя седнал, като до него са поставени книга и очилата му. Скулптурата е поставена в същия ъгъл в бара, където Хемингуей е имал навика да сяда. До нея ежедневно ще бъде оставяна чаша с дайкири – любимия коктейл на писателя. В същия бар работят служители, които навремето са се срещали с Хемингуей. Те разказват, че писателят обичал да сяда на стол в ъгъла, където обикновено четял книга или си водел записки, като същевременно отпивал от любимата си напитка, приготвена с ром. (…)

Грижата за наследниците на любимата котка на Хемингуей продължава и десетки години след смъртта му в дома му във Флорида:

Къщата на Хемингуей в Кий Уест запазва всичките си котки

Кий Уест, 9 юли 2007 г. /БТА/ Властите в Кий Уест защитиха котките с шест пръста в къщата–музей на Хемингуей, като изключиха обекта от обсега на закона, ограничаващ броя на писаните в една къща до четири, предаде Асошиейтед прес.

За целта градската комисия издаде наредба, с която определя, че котките в дома на Хемингуей са „животни с историческа, социална и туристическа значимост“, както и че те са „неразделна част от историята и атмосферата на къщата на Хемингуей“.

Градските власти огласиха позицията си заради конфликт с министерството на селското стопанство, което обвини музея, че прави изложба на котки, за което му е необходимо специално разрешение. Музеят обаче отрича котките да са част от експозицията – те просто си живеят там.

В дома на Хемингуей има около 50 котки. Всички те са наследници на шестопръст домашен любимец, подарен на писателя през 1935 г. (…)

***

Куба отбеляза 47-годишнината от смъртта на Хемингуей

Сан Франсиско де Паула, 3 юли 2008 г. /БТА/ С камбанен звън и музика от операта „Аида“ в Куба бе отбелязана 47–годишнината от смъртта на писателя Ърнест Хемингуей, предаде Ройтерс.

Букет цветя бе положен до бюста на носителя на Нобелова награда на предната тераса на засенчената от дървета вила „Финка Вихия“ край Хавана, където Хемингуей е живял 21 години и е написал някои от най-известните си творби. (…)

Всичко във вилата изглежда така, както е оставено от писателя в деня, когато той напуска Куба. Това се случва на 25 юли 1960 г. – повече от година след началото на кубинската революция и по-малко от година преди Хемингуей да сложи край на живота си в Кечъм, Айдахо.

Писателят се настанява във „Финка Вихия“ през 1939 г. (…). Тук той пише „Старецът и морето“, „Острови на течението“ и „Безкраен празник“. Ърнест Хемингуей живее на същото място и през 1954 г., когато печели Нобелова награда за литература.

***

Непубликувани писма на Хемунгуей разкриват нежната му страна

Ню Йорк, 29 март 2012 г. /БТА/ Непубликувани писма на писателя Ърнест Хемингуей, изложени в президентската библиотека „Кенеди“ в Бостън, показват негова нежна страна, която няма нищо общо с всеизвестния му мачизъм, предаде Асошиейтед прес.

В едно от писмата до приятеля си Джанфранко Иванчич от февруари 1953 г. Хемингуей пише, че е евтаназирал котарака си Чичо Уили, защото го блъснала кола.

„Наистина ми липсваш. Липсва ми и Чичо Уили. Стрелял съм по хора, но никога по никого, когото съм познавал и обичал в продължение на 11 години – пише той. – Нито пък по някой, който мърка с два счупени крака.“

Писмата са от 1953 г. до 1960 г. – годината преди писателят да се самоубие. Някои са написани на машина, други – на ръка. Някои са изпратени от вилата му в Куба, други – от Европа, от сафари в Африка, от дома му в Айдахо.

Хемингуей и Иванчич се запознават в хотелски бар във Венеция през 1949 г. и се сближават, въпреки че ги делят 20 години, защото и двамата имат рани в краката от войната. Според специалистите писмата показват необичайна страна на Хемингуей, различна от тази, която разкрива в творбите си, когато пише за войни, кориди, риболов и лов. В тях той се държи бащински и покровителствено към по-младия си приятел. (…)

Внучка на Хемингуей разказва за борбата си със семейното „проклятие“, отнело живота на дядо ѝ:

Документален филм за проклятието над Мариел Хемингуей беше представен на кинофестивала „Сънданс“

Лийдс, 23 януари 2013 г. /БТА/ Кинофестивалът „Сънданс“ се превърна в място за представяне на някои от най-добрите документални филми в света. Проклятието над семейството ѝ и над самата нея е темата на премиерно показаната на феста документална лента „Бягство от лудостта“ за актрисата Мариел Хемингуей, съобщиха Асошиейтед прес и Контактмюзик.

Номинираната за „Оскар“ Мариел Хемингуей, която нееднократно се е борила с пристъпи на дълбока депресия, вярва, че психическите проблеми са проклятието на нейното семейство. Прочутият ѝ дядо, писателят Ърнест Хемингуей, който също е изпадал в депресивни състояния, слага край на живота си две седмици преди раждането ѝ. Сестра ѝ, моделът Марго Хемингуей, умира от свръхдоза през 1996 г., а по-малката, Джоан, години наред е имала престои в психиатрични клиники.

„На някои хора заглавието на филма „Бягство от лудостта“ може и да звучи прекалено силно. За мен не е така. В моя случай съм благодарна на Бог, че лудостта си отиде. Животът ми сега е забавен и изпълнен с радост“, споделя пред „Глоуб енд мейл“ Мариел Хемингуей, която е успяла да се пребори с депресията.

Документалната лента е режисирана от Барбара Копъл, а изпълнителен продуцент е Опра Уинфри. Копъл споделя, че е мечтала да работи с внучката на Хемингуей. „Мариел е мечтата на документалиста. Човек просто сяда на разговор с нея и тя се разкрива пред него такава, каквато е, в желанието си да внесе яснота по проблеми като самоубийството и психичните заболявания“, казва режисьорката.

Последният дом на Хемингуей става културна ценност:

Къща на Хемингуей в Айдахо е включена в Националния регистър на историческите места в САЩ

Бойзи, Айдахо, 13 август 2015 г. /БТА/ Къщата в град Кечъм, щата Айдахо, в която Ърнест Хемингуей пише последните си творби и слага край на живота си, е включена в Националния регистър на историческите места в САЩ, предаде Асошиейтед прес.

Самоубийството на Хемингуей е изиграло роля за включването на къщата в регистъра, но не е решаващият фактор, обясняват от Тръста за опазване на природата (Nature Conservancy), който е собственик на имота, дарен от съпругата на писателя, Мери Хемингуей. Домът попада в регистъра по-скоро защото може да даде възможност на хората да научат повече за личността на Ърнест Хемингуей.

Писателят е бил собственик на къщата от април 1959 г. до смъртта си през 1961 г., когато на 61–годишна възраст слага край на живота си. В нея Хемингуей пише и последните си произведения „Безкраен празник“ и „Опасно лято“.

„Този дом е свързан с период от кариерата му, в който той губи способността си да пише както преди, и е своеобразно отражение на неговата личност“, казва историкът Пол Лизинян. (…)

Домът в Айдахо е петият, в който писателят е живял или прекарвал значително време, намерил място в Националния регистър на историческите места в САЩ.

Котките от дома на Хемингуей преодоляват и ураганна опасност:

54 котки в дома-музей на Хемингуей на архипелага Флорида Кийс оцеляха след урагана Ирма

Маями, 12 септември 2017 г. /БТА/ Ураганът Ирма опустоши архипелага Флорида Кийс, южно от Флорида, като ветровете достигнаха скорост над 200 км/ч, но котките в намиращия се там дом–музей на Хемингуей, за които е известно, че са с шест пръста на краката си, оцеляха, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Не повлияха нито нарежданията за евакуация, нито тревожните прогнози, нито призивите на внучката на известния писател – пазачите в дома–музей на Хемингуей в Кий Уест предпочетоха да останат затворени заедно с 54-те наследници на котката с шест пръста на краката си при преминаването на урагана, тъй като бяха убедени, че историческата сграда няма да се срути.

„Взехме ги с нас в крепостта – заяви кураторът на изложбите в дома–музей Дейв Гонсалес пред телевизия Ен Би Си, имайки предвид сградата в колониален стил, изградена от големи тухли през 1851 г. – Служители останаха в сградата. Котките са свикнали с гласовете ни и с грижите ни за тях. Ние се чувстваме добре с тях, те се чувстват добре с нас. Любовта ни е взаимна. Всички останаха заедно миналата нощ.“

С наближаването на урагана безпокойството бе нараснало, защото въпреки нареждането на властите за евакуация ръководителите на дома–музей бяха решили да останат на място. „Спасете котките – качете ги в автомобил и напуснете района“, призова Мариел Хемингуей, внучката на писателя, във видео, качено на сайта за знаменитости TMZ.com.

Тъй като се чувствала отговорна за защитата на сградата и котките и не разполагала с автомобил, директорката на дома–музей решила да остане. Служителите укрепили прозорците в дома, в който през 1931 г. се настанил Ърнест Хемингуей, и зачакали урагана. „Котките почувстваха, че ураганът наближава по-рано и се придвижиха към вътрешността на сградата, знаейки, че е време да потърсят убежище. Понякога си мисля, че те са по-умни от хората“, поясни Гонсалес.

В Кий Уест Флорида се провежда ежегоден конкурс за двойници на писателя, а преди две години част от тях посещават Куба:

Двойници на Хемингуей посетиха някои от любимите места на писателя в Куба

Хавана, 9 декември 2024 г. (Васил Богданов, БТА) Близо 20 белобради мъже, приличащи на покойния американски писател Ърнест Хемингуей, пристигнаха в Куба, за да посетят някои от любимите му места от времето, когато е живял на острова преди десетилетия, съобщава Асошиейтед прес.

Членовете на Обществото на двойниците на Хемингуей посетиха в събота любимия бар на автора в Хавана – „Флоридита“, за радост на туристите и местните жители, които с охота се снимаха с брадатите мъже.

Двойниците на писателя посетиха и имението „Финка Вихия“, където е живял Хемингуей. Край къщата, превърната в музей, брадатите мъже играха бейзбол с местни деца.

„Това е причината за нашето посещение: децата и техните семейства“, каза Джо Макси от Тенеси, който е един от двойниците, почитащи автора на „Старецът и морето“. (…)

САЩ по принцип забраняват на американците да пътуват до Куба с цел туризъм, въпреки че дават някои разрешения. (…)