site.btaКак се отбелязва 24 май в Народна република България

Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се отбелязва като важен български и всеславянски празник в годините след 9 септември 1944 г. до политическите промени, настъпили на 10 ноември 1989 г. В този период се подчертава общославянският характер на просветителското дело на братята Кирил и Методий, а християнския елемент и свързаното с обявяването им за светци от Православната църква честване на 11 май е поставено на заден план.

В годините на Народна република България 24 май придобива общонационален характер. Участие в тържествата взимат учебни заведения, читалища, творчески колективи и самодейци от цялата страна. Провеждат се манифестации в присъствието на висшето държавно ръководство, гости от Съветския съюз и страните от Източния блок.

В първите години след 9 септември 1944 г., когато все още Българската комунистическа партия не управлява еднолично, в храм-паметника „Св. Александър Невски“ се отслужват литургии в памет на светите братя Кирил и Методий, а през 1946 г. Негово Светейшество Всерусийския патриарх Алексий в съслужение с Негово блаженство Екзарх Стефан Първи отслужват молебен за славянските равноапостоли.

През 1957 г. в Пловдив тържествено се отбелязва стогодишнината от първото общонародно честване на Деня на славянските просветители. Събития се организират в цялата страна; провеждат се научни конференции под егидата на Българската академия на науките (БАН); изтъква се напредъка в строежа на учебни заведения и повишаването на грамотността сред населението.

През следващите три десетилетия тържествата и манифестациите се разрастват. Всяка година около 24 май се устройват научни събрания, представят се изложби и новооткрити артефакти, свързани с делото на св. св. Кирил и Методий.

През 1981 г. празничната програма се изпълнява в контекста на всенародните чествания, свързани с 1300-годишнината от основаването на България. 

Архивът на Българската телеграфна агенция (БТА) пази дописки, свързани с честването на 24 май. Поместваме материали от бюлетините „Дневни вести“ и „Вътрешна информация“, отразяващи отбелязването на празника в Народна република България: 

София, 24 май 1946 г. /БТА/ Днес в Столицата бе честван с голяма тържественост празника на всеславянските просветители Кирил и Методий.

По този случай в храма-паметник „Св. Александър Невски“ в 9 ч. сутринта бе отслужен молебен от пребиваващия в страната ни Негово Светейшество Всерусийския патриарх Алексий в съслужение Негово блаженство Екзарх Стефан I, Ленинградския архиепископ Григорий, руския архиепископ Серафим – представител на Всерусийския патриарх в България и българските синодални архиереи Неофит Видински, Паисий Врачански, Кирил Пловдивски, Борис Неврокопски, Климент Старозагорски, Филарет Ловчански, Евлоги Сливенски, Йосиф Варненски и Михаил Русенски.

На молебена присъстваха подпредседателят на Министерския съвет и министър на електрификацията Трайчо Костов, подпредседателят на Министерския съвет и министър на земеделието Александър Оббов, министърът на железниците Стефан Тончев, основателят на Отечествения фронт Георги Димитров, членове на НК на ОФ начело с главния секретар Цола Драгойчева, други официални лица и множество граждани.

След молебена официалните лица начело с Всерусийския патриарх Алексий, основателя на Отечествения Фронт Георги Димитров се отправи към трибуната пред Народното събрание.

Там бяха заели вече своите места регентът Тодор Павлов, министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи Георги Кулишев, министърът на вътрешните работи Антон Югов, министърът на войната генерал-полковник Дамян Велчев, министърът на благоустройството Георги Драгнев, министърът на народното просвещение Стоян Костурков, министърът на информацията Димо Казасов, членове на НК на ОФ, съветският пълномощен министър в София Кирсанов, заместник председателят на Съюзната контролна комисия в България генерал-полковник Черепанов, политическият представител на САЩ в България Барнс, членове на Съюзната контролна комисия, началник-щаба на войската генерал-лейтенант Иван Кинов, председателят на ЦМК при НК на ОФ д-р Петър Вутов, висши чиновници при Министерството на просветата и други официални лица.

Манифестацията започна в 9 ч. преди пладне с първоначалното основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, следвано от всички софийски основни училища и прогимназии. Живописните редици на учениците предизвикаха всеобщ възторг всред десетките хиляди столична граждани, които бяха изпълнили площадите и улиците, през които минаваше манифестацията. Учениците дефилираха начело с музики, знамена и плакати, носейки знаците на славянската писменост и ликовете на Кирил и Методий, пеейки бодри възрожденски песни. (…) Особено хубаво впечатление правеха групите, облечени в красиви народни носии и народните танцови групи. (…)

След тях дефилираха представителни младежки групи от столичните ОФ райони, издигащи лозунги за траен и справедлив мир, за излаз на Бяло Море, за планова просветна реорганизация, и демократизация на образованието и др. (…)

След обед тържествата на учащата се младеж ще продължат с народни хора и подходящи увеселения по площадите на столицата и в училищата.

***

Възвание към българския народ по случай стогодишнината от първото народно празнуване на Кирил и Методиевското дело

София, 18 май 1957 г. /БТА/ (…) На 24 май тази година ще честваме славната стогодишнина от Деня на българската народна просвета и култура. Кирилометодиевите тържества са били винаги израз на горещо родолюбие и възвишени стремежи за повече просвета и култура. Празникът е оказал мощно възпитателно въздействие за сплотяването на народните сили в борбата за духовно и политическо освобождение, за национална независимост, за укрепване връзките на българите с другите славянски народи…

На този ден през черното турско робство народът ни с патриотично въодушевление проявяваше своето национално самосъзнание, подхранваше съкровените си надежди за освобождение от турското иго. На този ден младият вдъхновен поет и революционер Христо Ботев държа първата си бунтовна реч, а заточениците в Диарбекир чрез зловещия звън на оковите поздравяваха поробената си родина. (…)

Делото на Кирил и Методий е дълбоко прогресивно. То има огромно историческо значение за славянските народи. Неговата сила и жизненост са корени в народностния му характер. Славянската писменост и книжнина бяха съставени въз основа на живия народен говор. Двамата братя осъществяваха своята културно-просветна и църковна мисия в упорита борба с католическото духовенство. Тяхното дело даде тласък за националното и културно издигане на чехи, моравци, словенци, сърби, хървати.

Особено голямо влияние оказа славянската писменост за културното развитие на нашия народ. Делото на славянското просвещение намери благодатна почва в средновековна България и се разви, благодарение дейността на Кирилометодиевите ученици. Забележителна и плодотворна е дейността на Климент. Той създаде богата книжнина и просветителска школа, през която са преминали повече от 3500 ученици. През времето, когато в Западна Европа е царял пълен мрак и невежество, когато официален език е бил наложения от папската власт мъртъв латински език, а малкото грамотни хора едва са чертаели буквите на латинската азбука, България е била културен център на славянството. (…)

През годините на народната власт образованието у нас стана всенародно достояние. Всички деца до 15 годишна възраст ходят на училище. Огромни успехи достигна средното – общо и професионално – образование. Почти 85 на сто от завършилите VII клас продължават учението си в средните училища. Нашата страна е първа в света по завършващите средни общообразователни и професионални училища спрямо броя на населението. Големи грижи се полагат за повишаване образованието и културата на турското население… Народната власт създаде много вечерни училища, в които голям брой трудещи се получават по-високо общо и специално образование. Неграмотността на населението до 50-годишна възраст е ликвидирана. Повече от половината деца на предучилищна възраст се възпитават в детските градини. Осигури се широк достъп на децата на трудещите се до висшите учебни заведения. Нарасна броят на научно-изследователските институти, разгърна се научната работа на Българската академия на науките. Успешно се развиват литературата и изкуството. Създадоха се голям брой нови театри, опери и симфонични оркестри. Удвои се броят на читалищата, подобри се библиотечното дело, а книжният фонд нарасна няколко пъти. (…)

***

Пловдивчани празнуваха за стотен път 24 май

Пловдив, 24 май 1957 г. /БТА/ Потънал в зеленина и празнична украса е днес Пловдив – градът, в който преди 100 години за пръв път е отпразнуван Денят на славянските просветители Кирил и Методий.

Пролетният вятър развява като пламъци стотиците знамена, с които е украсен централният площад. Тържественият призив на фанфарите обявява започването на манифестацията. Бавно пристъпя челната колона с развети трицветни, червени и сини знамена, а зад тях следват наградените учители и дейци на културата. Екват песни, пъстреят множество букети цветя, отдалеч се четат призивните думи на голям плакат „Върви, народе възродени“. (…)

Площадът прилича на цветна градина. Учениците от училищата „Йорданка Чанкова“, „Христо Г. Данов“, учителския институт, които в навечерието на светлия празник бяха наградени, издигат букети от цветя и разцъфнали клонки. С музика и песни преминават и ученическите колони на най-старото училище в града „Димитър Благоев“, което 107 години сее просвета и наука. В него за първи път по инициатива на Йоаким Груев е честван 24 май. (…)

***

Върви, народе възродени...

Тържествена манифестация в столицата по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

София, 24 май 1961 г. /БТА/ Празник, голям народен празник е днес по цялата ни родина. Древна като азбуката на двамата първоучители и същевременно млада и жизнена… тя слави отново с песента на чедата си вечно живия, неугасим народен устрем към светлина, знания и напредък.

Върви, народе възродени, към светли бъднини върви... – пеят деца с пионерски връзки, пеят средношколци, студенти, учители, учени – пее цяла София… Факелът на просвещението, вдигнат някога от двамата братя и разпалван в тъмните робски години с огнените стихове на Ботев и Вапцаров, днес огрява открай до край възродената ни родина. И някак неусетно, с бликналите от веднъж спомени и мисли за този мил празник, сърцата се изпълват със законна гордост, че „и ний сме дали нещо на света...“. Писмената на Кирил и Методий – това е чародейното разковниче, с което нашите деди опазиха будна и чиста народната свяст, това е здравото семе, хвърлено от най-светли умове на човечеството в необятната славянска нива.

С кирилицата Ленин написа своите гениални произведения, …а неговият потомък – прославеният син на съветския народ Юрий Алексеевич Гагарин вписа в бордовия дневник на „Восток“ с лаконично перо данните за своето фантастично пътешествие в звездния мир. Ето защо празникът на народната просвета и култура и на славянската писменост е колкото самобитен и наш, толкова и общ – на вси славяни.

Тази негова характерна черта намери особено ярка изява в днешната манифестация на столичните трудещи се, която се превърна във внушителен преглед на цъфтящата ни… култура, в неповторимо, вълнуващо тържество в чест на… Комунистическата партия на Съветския съюз, които отгледаха, възпитаха и пратиха със задача в Космоса своя предан син Юрий Алексеевич Гагарин. Неговият чутовен подвиг в името на мира и прогреса се превърна в символ на могъществото и величието на човешкия дух, а посещението на първия космонавт в нашата родина е най-хубавият венец, сплетен за големия празник. (…) Юрий Гагарин е вдигнал ръка и отговаря на поздравите с поздрав. В непринудена поза, изразяваща красноречиво чувствата, които вълнуват прославения син на съветския народ, тези незабравими мигове на взаимно проявена любов и признателност към делото на двамата братя просветители. Юрий Алексеевич остава до края на манифестацията. Така го запечатаха на стотици метри филмова лента операторите от кино хрониката и телевизията, така ще го запомнят за цял живот пионерите, които се изкачиха на трибуната с букети уханни рози в ръце…

И най-талантливият художник, и най-вдъхновеният поет не биха могли да нарисуват величествената, кипяща от живот и неописуем възторг картина на манифестацията.

Дори Франция и Италия (да не говорим за нашите съседки) биха завидели на факта, че у нас всеки пети човек се учи, че почти няма населено място без училище, че за всеки български гражданин са разтворени широко дверите на 20 висши учебни заведения, на 4491 народни читалища, на 1515 кина. (…)

Минаваше 12 часа, когото любимата и позната от нашето детство песен, заглъхна някъде надолу по бул. „Руски“ и по площада се люшнаха кръшни нашенски хора. Възторжената манифестация по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост завърши, но никой не си тръгваше. Всеки искаше да махне още веднъж ръка на покорителя на Космоса Юрий Гагарин…

***

Нов телевизионен филм за Кирил и Методий

София, 21 май 1971 г. /БТА/ В едно от своите студии днес Българската телевизия показа пред представители на столичния печат, БТА и радиото най-новата си филмова постановка „Случка във Венеция“.

Четиридесет и пет минутната новела, продукция на главната редакция „Литература, изкуство и кино“, отразява моменти от пребиваването на двамата български първоучители – създатели на славянската азбука – във Венеция и пламенната защита на тяхното революционно верую в историческия диспут с триезичниците.

Сценаристи на филма са Делка Димитрова и Слава Семирова. Режисьор постановчик е Иван Рачев, оператор – Здравко Добрев.

В главните роли участват артистите Любомир Димитров (Кирил), Васил Михайлов (Методий), Михаил Михайлов (епископ Игнаций), Антон Карастоянов (Ангеларий) и други.

Новелата ще бъде излъчена по телевизията на 23 май.

***

За първи път по българското радио  

„Химн в чест на Кирил и Методий“ от  П. И. Чайковски

София, 22 май 1971 г. /БТА/ На 24 май т.г. от 9:30 часа по програми „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ – по случай всенародния наш и на цялото славянство празник ще прозвучи за първи път по българското радио „Химн в чест на Кирил и Методий“ от Пьотр Илич Чайковски, написан през 1885 година. Химнът се изпълнява от ансамбъла за песни на българското радио и телевизия, под диригентството на Михаил Милков.

***

Идеята за 24 май

Панагюрище, 23 май 1971 г. /БТА/ Идеята да се чества делото на Кирил и Методий в определен ден е дадена за първи път у нас от панагюреца Велко Королеев – заяви пред кореспондент на БТА директорът на музеите в Панагюрище Лука Меченов. Преди това славянските просветители поотделно са чествани като светци още през 17 век в Русия на различни дати.

В 1853 година Велко Королеев отпечатал със собствени средства в Цариград календар. Сега в музея се съхраняват три броя от календара, като единият екземпляр, намерен в къщата на Иван Джуджев, е напълно запазен. На страница 47 в този оригинален календар дядо Велко е поместил данни за Кирил и Методий. Тук за първи път в България се печати и предлага 24 (11) май да се чества като празник на заслужилите славянски просветители. Велко Королеев е избрал датата 11 май (стар стил), защото е сметнал, че двамата братя в заслугите си са равни – равноапостоли, а месец май като най-хубав месец от годината напълно отговаря на тяхната възродителна мисия.

Високопатриотичното дело по издаването на календара било подкрепено и от Георги Раковски, който внесъл 10 лири за отпечатването му. Съставителят Велко Королеев е пребродил цялата Турска империя, ходил е в Русия, знаел е гръцки, турски и руски език. Работил е при княз Стефан Богориди, а след това при Гаврил Кръстевич. Имал е близки връзки и с Раковски.

***

В прослава на Кирил и Методий

Скален манастир с имената на славянските първо учители

Шумен, 23 май 1976 г. /кор. на БТА Г. Великов/ Интересно е най-новото откритие на студентите от научно-експедиционния клуб „По следите на Аспаруховите българи“ към Шуменския висш педагогически институт. Ръководени от доцент Борис Симеонов те откриха в олтара на големия скален манастир в Осмарския боаз останки от изображения на светци. В част от надписите около запазените два ореола бяха разчетени написаните на старобългарски език имена на Кирил и Методий.

Съществуването на образите на славянските първоучители в олтара довежда до логичния извод, че те са били патрон на скалния манастир, съществувал през 14 век. Този факт, според специалистите подкрепя твърдението за ранния и изключително голям култ към личностите и имената на Кирил и Методий, особено в североизточна България, къде са работили и утвърждавали славянската писменост техните ревностни ученици.

***

Любов, извираща от вековете

Габрово, 23 май 1976 г. /кор. на БТА Хр. Байданов/ Градът на Васил Априлов и на първото българско светско училище е славил празника на двамата славянски просветители още през 1859 г. За това е отбелязал със специална дописка и „Цариградски вестник“. В него четем: „Празника на славянските просветители Кирилла и Методия ся празнува и в Габрово като един голям празник. На литургията ся вспоменуваха имената на благодетелите на училището В. Априлов и на Палаузовите и са рече молитва за всичките, които ся подвизават за образованието на българското юношество. Не беше разумява ся и без слова прилични за този ден“.

Още по-голямо честване на този празник е станали тук и през 1862 и особено през 1866 г. След водосвета всички ученици, учители и много граждани преминават с музика и песни през града. Понеже учениците пели руски песни, три дни след това каймаканинът арестувал и изпратил под конвой чак в Русе учителите организатори на празника – Игнат Иванов и Илия Христович. После за тях габровци създали и специална народна песен, която още се знае и помни.

***

Светите братя – вечна тема в българското изкуство

София, 23 май 1981 г. /БТА/ Изложбата „Образите на Кирил и Методий в изобразителното изкуство“, открита днес в зала „Отечество“, показва 34 оригинала, пет стенописки копия и много фотоси. Това са творби на големи майстори и на неизвестни зографи от всички краища на България, работили всеки в своето време, вдъхновени от вечната тема в българското изкуство – делото на двамата светци първоучители Кирил и Методий.

Сто и тридесет години от 1300-годишната история на българската държава народът празнува деня на просветата и културата като големия ден на народната свяст. През всички епохи делото на двамата братя е било извор на самочувствие за българина, опора във вековете на изпитание. Народностното съзнание за величието и значението на това дело става основа на Просвещението, на Възраждането, на формирането на българската нация. Затова сега, когато се чества 13-вековният юбилей на държавата, посрещаме 24 май в годината на програмата „Константин-Кирил Философ“ и пред деня на творчеството, тази експозиция заслужи вниманието на обществеността.

Някои от творбите са с изключителни художествени качества.

Организаторите са се стремили да покажат произведения на тревненската, самоковската, банската, дебърската школа и на отделни големи майстори като Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Цокев. Има икони от по-неизвестни автори, като Георги Попалексов например, които също носят големи артистични достойнства.

Включено е и единственото досега познато влагане на темата в произведение на народното приложно изкуство – един сахан – притежание на Окръжния исторически музей в Кюстендил. С фотоси са показани изображения на двамата братя извън пределите на България. Най-ранното е от „Сан Клементе“ в Рим. Вероятно образите на двамата първоучители са били рисувани и от български средновековни майстори, но засега за едно от най-старите изображения на Константин се счита портрет от 1614 година в църквата в село Добърско – Благоевградско. (…)

***

Първото училище с името „Кирил и Методий“ у нас

Силистра, 23 май 1981 г. /кор. на БТА Енчо Енчев/ Силистренският Окръжен исторически музей получи дарение от бившата учителка Милка Попшикова, внучка на големия просветител и поборник от село Калипетрово Христо Шиков.

Сред документите и предметите е и печат на училището в селото от 1857 година. Освен годината на печата са изобразени още църквата и училищната сграда, върху която е кацнал петел, символ на пробудата. Околовръстния надпис гласи: „На училището Свети Кирил и Методий – село Калипетрово“.

Това е доказателство, че първото училище в България, което носи името на славянските първоучители е в село Калипетрово, Силистренско. Сътрудници на Окръжния исторически музей предполагат, че може би това име е още от 1850 година, когато именно е открито калипетровското училище.

***

Първото славянско училище

Плиска, 23 май 1981 г. /БТА/ Едно от най-ценните открития на археолозите свързано с началото на славянското просвещение, са откритите бронзови и железни писала в първопрестолна Плиска. Писалата, някои от които са украсени в горния си край, потвърждават досегашните сведения, че първите ученици на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий, приети тържествено от княз Борис, са побързали да създадат свое училище и то в непосредствена близост до църквата, в която се предполага, че е станало покръстването на царския двор и болярите.

Според научните работници тогавашните ученици, наричани „азбукарчета“, са изписвали буквите с писало върху гладка плоча с втвърден на нея пчелен восък. Плисковското славянско училище е просъществувало като първостепенен книжовен център само около 6-7 години – до 893 година, когато столицата на българската държава се премества в Преслав.