site.btaПървите чествания на 24 май в следосвобожденска България

На 24 май отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. За първи път празникът се чества на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на българския просветен деец Найден Геров. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианският календар, денят започва официално да се отбелязва на 24 май.  

Най-старата запазена дописка в архива на Българската телеграфна агенция (БТА), е публикувана във втория бюлетин на Агенцията, и датира от 12 май 1898 г. В нея се споменава, че Негово Блаженство Йосиф Първи, български екзарх, отслужва тържествен молебен в българския православен храм в цариградския квартал Фенер. След богослужението присъстващите отпътуват с параход до о. Халки (дн. Хейбелиада) в Мраморно море.

В края на 19-и и началото на 20-и век архивът дава сведения за отбелязването на празника сред българските общности в чужбина, най-вече Цариград (дн. Истанбул) и Солун. Основни участници в празника са духовенството, дипломатическите представители, учениците и учителите, а тържествата включват литургии, молебени и празнични събрания.

През 20-те и 30-те години на 20-и век честванията се провеждат сред българските студентски общности в европейските градове – Прага, Париж, Страсбург, Рим, Букурещ. По време на празненствата се организират концерти, благотворителни инициативи и академични вечери.

През 40-те години празникът придобива все по-официален и институционализиран характер. В честванията участват царското семейство, армията, представители на държавната власт. В рамките на тържествата се отслужва молебен в храм-паметника „Св. Александър Невски“, провеждат се ученически шествия и се произнасят речи, посветени на историческото значение на делото на светите братя Кирил и Методий.

В бюлетин на БТА, „Български бюлетин“ и „Преглед на чуждия печат“ четем за отбелязването на празника в следосвобожденска България:

Цариград, 12 май 1898 г. /БТА/ Днес по случай празника на славянските просветители св. св. Кирил и Методий в българската църква при Фенер, Негово Блаженство българският екзарх отслужи тържествен молебен. След молебена направи се екскурзия с параход до о. Халки, където се даде банкет. Присъстваха българският дипломатически агент Марков и хиляди българи. Голям ентусиазъм.

***

Цариград, 12 май 1899 г. /БТА/ По случай празника на св. св. Кирил и Методий в българската черква на Фенер тая сутрин се отслужи тържествена литургия, в присъствието на екзарха, на управляващия българското политическо агентство Димитров, с персонала на агентството, и на голямо множество народ. След литургията имаше молебен за княз Кирил. Подир пладне българската колония направи една екскурзия в „сладките води“.

***

Солун, 12 май 1909 г. /БТА/ Отпразнуването на Кирил и Методий тука стана необикновено тържествено. След черковната служба, извършена от струмишкия митрополит Герасим в салона на мъжката гимназия, стана водосвет в присъствието на представители на цивилните агенти, руския консул Комански, вицеконсула Агакиев, френския  офицер Ланув, представители на австрийския консул, агента Попов и всички солунски българи, включително студентите от тукашното правно училище. Директорът Стоилов държа прочувствена подходяща за случая реч. След обяд има бляскаво народно увеселение в градината Бешчинар, устроено от певческото благотворително дружество. Програмата бе твърде разнообразна. Освен българите присъстваха и граждани от другите народности. Особено впечатление направиха хубавите игри на българското юнашко дружество. Увеселението продължи до късно през нощта.

***

Струмица, 12 май 1914 г. /БТА/ По случай празника на св. равноапостоли Кирил и Методий в градската църква се отслужи литургия, след която духовенството в едно с всички граждани се отправиха за мястото на изгорената от гърците черква и тук се отслужи панихида за падналите в Освободителната война герои, а след това и молебствие. От тук цялото шествие се отправи за мъжката гимназия, където директорът Дечев държа подходяща за случая реч. Ученическият хор под управлението на учителя Борис Янишлиев изпя химна на равноапостолите и някои национални песни.

Тържеството завърши с приема, който бе устроен в гимназията.

След пладне в местността „Софирар“ бяха устроени народни игри и борби.

Ентусиазмът у населението е неописуем. То живо участва в това празненство. Най-живо участие вземаха бежанците от Кукушко, които с игрите си и с непресторената си радости внасяха душа в празненството. Последните и днес продължават да празнуват в домовете си, тъй като тук този празник се чества цели три дни.

От този ден Струмица, огнището на гръкоманията, подчерта своята българска физиономия, която без стеснение манифестираше.

Плахите още тук-там проблясъци на гъркоманството постепенно се изгубват и отстъпват на чисто българския елемент. Тази мирна победа се дължи на множеството бежанци, предимно кукушани, калени в борбите за националното обединение.

***

Цариград, 25 май 1916 г. /БТА/ По случай празника св. Кирил и Методий вчера в българската черква във Фенер биде отслужена тържествена литургия. Присъстваха: българският пълномощен министър Колушев, чиновниците при легацията и генералното консулство, българската колония и директорите на българските учреждения. На обяд, в българската семинария в Шишли биде дадено дежене от 120 куверта. Залата бе украсена с портретите на Царя на Българите и на султана. Бидоха произнесени тостове за двамата владетели и за съюза между двете държави. Забавленията на колонията, особено народните хора продължиха чак до вечерта. Турското правителство бе дало на разположение една военна музика. Рядко тук празникът на народните български апостоли се е чествал с подобна тържественост, при всеобщата радост на тукашните българи.

***

Българските празненства

Париж, 25 май 1929 г. /Журнал де Женев/ Българската колония и приятелите на България се събраха в петък вечерта в кулата на университета, за да честват хилядогодишнината на цар Симеон, петдесетгодишнината от Освобождението на България и празника на св. св. Кирил и Методий, покровители на българската академическа младеж и на дружеството „Братство“. Шарл Вернер, ректор на университета, който председателстваше събранието, се изказа най-ласкаво за сегашните и бившите български студенти в Женева, изтъкна симпатиите на нашия университет към България и изказа най-топли пожелания за бъдещото преуспяване на тази страна. Г.М.Р. Сигрист, български генерален консул в Женева, държа сказка за „Златният век на българската история“. Вестникът дава в резюме сказката на Сигрист, в която се излага историята на българското царство през царуването на Борис, Симеон и Самуил, основаването на българската църква и делото на св. св. Кирил и Методий.

***

Празникът на св. св. Кирил и Методий и на Христо Ботев в Прага

Прага, 27 май 1931 г. /Народни политика/ Денят на славянските равноапостоли и на поета революционер Ботев е бил отпразнуван в Прага от българските студенти и от цялата българска колония много тържествено. Присъствали много българи и чехи, между които представители на Министерството на външните работи, на Централната пражка община и на много славянски сдружения. Кметът на Винохрадския квартал и ректорът на Руския народен университет в Прага поздравили празнуващите с много сърдечни писма. Проф. д-р Йозеф Пата произнесъл на тържеството сърдечна поздравителна реч от името на Славянския институт. Поетът Кирил Христов прочувствено прочел своето стихотворение „Кирил и Методий“. Пълномощният министър Б. Вазов и Хр. Борина говорили за заслугите на Кирил и Методий и на Хр. Ботев за българския народ и за значението на техните дела и подвизи за запазване българската култура и извоюване българската свобода. Студентът Ив. Гърков отлично декламира едно Ботево стихотворение. Г-жа М. Дубска-Шмидова и певчески хор „Винохрадски хлахол“ със своето добро пеене допринесли много за тържествеността на празника.

***

Между румънци и българи

Букурещ, 30 май 1933 г. /Диминяца/ Н. Бацария като говори за празненството, състояло се в букурещкото българско училище по случай празника на св. св. Кирил и Методий, казва: Тези двама братя са създатели на славянската азбука, наречена „кирилица“; те преведоха за пръв път на славянски език черковните книги и главно четирите евангелия. Този език, който българите наричат „старобългарски“, е бил черковният език на всички славянски православни народи и няколко века подред е употребяван за черковна служба в бившите румънски княжества. Св. св. Кирил и Методий и учениците им са разпространили християнското учение и по-далеко, а главно в Чехия и Моравия. Родени в Солун, етническият произходи на двамата братя, учени и познаващи отлично елинския език, не можа да бъде установен. Тоя факт обаче не лишава българите от правото да ги смятат за свои и да виждат в лицето им великите си просветители. (…)

***

Прага, 25 май 1936 г. /Чехословашка Т. А./ Вчера, неделя, във Велеград, Моравия, бе тържествено осветена възпоменателната плоча в памет на светите братя Кирил и Методий. Плочата е изработена от българския скулптор Павлов. На тържеството присъстваха българските студентски дружества в Прага и Бърно, ректорите на университетите, видни официални и духовни лица, както и многобройни поклонници на двамата равноапостоли, дошли от цялата област.

Пръв произнесе реч българският пълномощен министър в Прага Иван Попов.

***

София, 23 май 1938 г. /БТА/ Всенародният празник на славянските просветители св. равноапостоли Кирил и Методий ще бъде празнуван утре. В 11 ч. сутринта в храма Александър Невски ще се отслужи панихида, след което учащата се младеж ще мине в шествие, в което ще мине министърът на просвещението проф. Манев. На тържеството ще присъстват министрите, официални лица, професорското и учителското тяло от столицата и студенти и ученици от всички видове училища.

***

София, 24 май 1943 г. /БТА/ Днес в цялата страна бе отпразнуван по тържествен начин Денят на солунските равноапостоли и просветители св. св. Кирил и Методий.

В столицата тази сутрин в 10 ч. бе отслужен молебен в нарочно построения олтар на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, на който присъстваха министър-председателят проф. Филов, председателят на Народното събрание Калфов, министрите Габровски, проф. Йоцов, инж. Петров и инж. Вадилов, пълномощният министър Груев, генерал Жечев и майор Стойков, от свитата на Негово Величество Царя, чуждите военни аташета, кметът инж. Иванов, главният секретар на министерствата, началникът на гарнизона генерал Наков, професорското тяло, директорът на печата, пълномощният министър Серафимов, директорът на Националната пропаганда Коцев, началникът на протокола Каранджулов, народни представители, бивши министри, председателят на Съюза на българските писатели Чилингиров, управителните тела на просветни организации и др. граждани.

На тържеството присъстваха още държавният подсекретар на румънското министерство на пропагандата Марку заедно с румънския пълномощен министър Кристу и румънските журналисти, гостуващи у нас.

Преди започването на молебена, министърът на народното просвещение проф. Йоцов направи преглед и поздрави строилите се на площада пред храма ученици от столичните гимназии, възпитаниците на Военното на Негово Величество училище, студентите от Университета, родолюбиви организации и др.

След молебена Христо Гандев, доцент в Университета, произнесе слово за делото на светите братя, след което сборният ученически хор и музика изпълниха Шуми Марица, Химна на Негово Величество Царя, кантатата на св. св. Кирил и Методий и един боен марш.

Тържеството завърши с церемониален марш на учениците пред официалните лица.