site.btaПреди 55 години са реставрирани стенописи от 17 век в Бачковския манастир

На 8 април 1971 г. приключват дейностите по реставрация и консервация на трапезарията в Бачковския манастир. По този повод в родопската обител се състои официална церемония, на която присъстват представители на Комитета за изкуство и култура и Националния институт за паметниците на културата (НИПК), които обявяват, че художествената галерия от стенописи, датирани в 17 век, е възстановена. В рамките на събитието Пловдивският митрополит Варлаам произнася слово.

В периода 1965–1971 г. екип от реставратори от Националния институт за паметниците на културата работи по разкриването и консервацията на стенописите в трапезарията, както и по възстановяването на архитектурния първообраз на поредица средновековни помещения – магерницата, готварницата и трапезната зала.

В резултат на тези усилия Бачковският манастир получава своеобразна галерия за средновековна живопис и оригинална експозиция на манастирския битов интериор от началото на 17-и век.

Колективът, който възстановява трапезарията в Бачковския манастир, е ръководен от художник-реставратора от Чехословакия – Раймонд Ондрачек, художника Борис Коларски, архитект Никола Мушанов и инженер Веселин Венков, според данни на двуезичното българо-френско издание на НИПК и Окръжния съвет за изкуство и култура – гр. Пловдив, посветени на резултатите от реставрационните дейности в Бачковския манастир.

Според различни исторически изследвания трапезарията е изградена в периода 1601-1623 г. и е покрита със стенописи през 1643 г. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за възстановителните дейности в Бачковския манастир:

Бисери на средновековното изкуство

Пловдив, 5 март 1967 г. /БТА/ В красивото дефиле на Чая, на десетина километра от прочутата Асенова крепост, е многовековната културна крепост на българщината, Бачковския манастир. Тук са се запазили два бисера на средновековното ни изкуство. Костницата на манастира е един от най-значителните паметници на балканския стенопис и архитектура от 11-то столетие. Тя е изписана от Йоан Иверопулец, грузински зограф от прочутата Охридска школа. Рисунките напомнят по-скоро за живописното майсторство на ренесансовите творби в Италия през 14 век. Монументалният стил на художника е свързал в едно старото християнско изкуство с традициите на античния реализъм. При частично изографисване на костницата през 14-то столетие е бил изписан и единственият засега запазен образ на цар Иван Александър. От известно време Институтът по паметниците на културата започна възстановителни работи, които целят да бъдат реставрирани и укрепени стенописите, да бъде изолирана вътрешността на сградата от всякакви външни влияния. (…)

Друг извънредно интересен обект е трапезарията на манастира, строена през 1601 година от майстор Никола и изписана през 1643 година от последовател на Солунската школа. Художници-реставратори… с помощта на съвременни средства и научни методи разкриват, възстановяват и укрепват стария стенопис, останал под по-късните замазки. Оригиналната декорация на трапезарията се оказа една чудна картинна галерия, която би удивила с красотата си всеки посетител. Изящните линии, специфичният колорит, индивидуализирането и предаването на земни образи са направили от всяка рисунка образец на голяма творба.

Интересен е фактът, че сред традиционния библейски персонаж художникът е счел за необходимо да постави дванадесет видни древногръцки философи-материалисти. И накрая, като се добавят стенописите на Захари Зограф върху допълнително издигнатата укрепителна колонада през миналия век, тази сграда наистина ще се превърне занапред в своеобразна галерия на стар черковен стенопис.

Тя ще бъде поднесена на посетителите в една обстановка, много близка до първоначалната.

Уникален паметник на българската живопис 

Пловдив, 8 април 1971 г. /БТА/ По случай цялостното приключване на реставраторските и консерваторски работи на Трапезарията на Бачковския манастир, която със стенописите си представлява уникален паметник на българската живопис, днес тук се състоя голямо тържество.

Заместник-председателят на Комитета за изкуство и култура Атанас Божков благодари на специалистите, които в продължение на шест месеца, ръководени от чехословашкия проф. Раймонд Ондрачек, проявиха много умение и майсторство в отговорната работа  по откриването и възстановяването на ценните стенописи от 17-18 век дело на няколко поколения майстори, реалистично пресъздали библейски образи.

Слово произнесоха и директорът на Националния институт за паметниците на културата Пею Бербенлиев и пловдивския митрополит Варлаам.

Другарят Атанас Божков преряза трицветната лента и обяви тази своеобразна художествена галерия от стенописи за открита.

***

Възстановената стенописна галерия в Бачковския манастир е разгледана и от Кентърберийския архиепископ Майкъл Рамзей – примас на Англиканската църква, по време на посещението му в България през 1972 г.:

Гостуването на Кентърберийският архиепископ

София, 10 юни 1972 г. /БТА/ Кентърберийският архиепископ Майкъл Рамзей – примас на църквата в Англия, днес пристигна в град Пловдив. Тук той бе посрещнат и поздравен от Пловдивския митрополит Варлаам.

М. Рамзей посети и прочутия Бачковски манастир, където се поклони пред гроба на патриарх Кирил.

Бачковският манастир е един уникален музей на българското изобразително изкуство. Построен е през XI век (1083 г.) от грузинските князе Григорий и Абазий Бакуриани. Още в първоначалния си вид този чуден архитектурен паметник, извисил се в красивия родопски кът, е обхващал църква, трапезария, костница и килии за 50 монаси.

Манастирът бил изписан от неизвестен български зограф, който по всичко личи е бил образован и талантлив човек. Стенописите в трапезарията са рисувани с известно отклонение от византийските църковни канони. Затова образите на светците са претворени по-свободно.

Неотдавна в Бачковския манастир бе открита за свободен достъп на туристи и граждани реставрираната стенописна галерия.

Реставрирането се ръководеше от известния чешки специалист проф. Раймонд Ондрачек.

Сега продължават сложните възстановителни работи в костницата на манастира, чиито стенописи, както изтъкват специалистите, изпреварват с около два века Европейския ренесанс. Някои фрески в нея датират от ХI-ХII век, а други от XIV век. Сред образите, чиято пълна реставрация е предстояща, са основателите на манастира, представени като ктитори-дарители, българският цар Иван Александър и др. В близко време ще започне реставрирането и на църквата „Света Богородица“, съградена в 1640 г. – забележителен паметник на строителството и изкуството в годините преди българското Възраждане.

***

По случай 900 години от изграждането на Бачковския манастир през 1983 г. се провежда конференция, на която се отчитат резултатите от възстановителните дейности в обителта през последните няколко десетилетия.

900 години Бачковски манастир 

Бачковски манастир, 1 април 1983 г. /БТА/ Във връзка с предстоящата 900-годишнина от основаването на манастира фасадата на средновековната църква „Свети Архангел Михаил“ се реставрира. Усилено се възстановява южното крило на манастира, изгоряло през 1947 година.

Завърши консервацията и монтажът на иконостаса в централната манастирска църква, който се състои от 164 икони.

Тази работа бе извършена под ръководството на професор Раймонд Ондрачек от Академията за приложни изкуства в Прага. С помощта на чешкия учен преди години беше реставрирана и старата манастирска магерница (трапезария). В нея покрай библейските сюжети бяха открити образи на Сократ, Диоген, Аристофан, Аристотел, а също така и образът на древния римски лекар и учен Гален.

Това показва какъв интерес са имали монасите към древния свят, към философията, към медицината.

В бюлетина „Чуждата пропаганда против България“ на БТА е поместен „Коментар на деня“ от Румяна Узунова, излъчен по радио „Свободна Европа“, в който се отправят критики към действията на властите по укрепването и възстановителните работи в Бачковския манастир:

Коментар на деня

Радио „Свободна Европа“, 5 ноември 1983 г. (06:55 ч.) Драги слушатели, за коментара на деня пред микрофона е Румяна Узунова.

Тридневната научна конференция „Бачковският манастир в историята на българската култура“, проведена в София по случай 900 години от основаването му, едва ли е без значение за съдбата на тази света обител. „Аз, често споменаваният Григорий, севаст и велик доместик, според традициите на грузинския народ построих църковния имот и към него дом на божията слава.“

С тази грамота през 1083 г., севаст Григорий Бакуриани основава най-старият манастир из българските земи, в който се формира Бачковската просветна школа. Тук към края на XIV век развиват голяма нравствено-религиозна, просветна и книжовна дейност патриарх Евтимий (вероятно през последните години от живота му) и неговите ученици, между които Матей, Андроник и Константин Костенечки. Характерно за Бачковската просветна школа е, че тя поддържа стремежа на българския народ към национална светска просвета. Изключително големи са заслугите й за езиковото строителство, за правописа, просветното дело и историографията.

Девет века не са кратък период. Времето вече е нанесло своите поражения върху манастира, ценен не само в архитектурно отношение, но и заради иконописното и стенописно богатство, скътано между стените му. Но според вестник „Отечествен фронт“ от 1972-ра времето не само нанасяло поражения, но и давало своя принос, във всеки етап оставяло следи, за да стане манастирът това, което е днес. Какви следи оставя върху подобни културно-исторически паметници социалистическото време на България? Оставя следите на пълната немара и враждебното отношение към религията на първото десетилетие след 9 септември 1944 г., благодарение на които монасите бяха изтласкани от тяхното естествено място – манастирите, голяма част от книжния фонд, от иконите и другите култови предмети попаднаха в ръцете на търгаши и незаинтересовани от запазването им лица, стихийните бедствия и ръждата на годините унищожиха много от онова, което турските нашественици бяха пожалили.

Гореспоменатият вестник твърди още, че 1965 г. е преломен момент, че вече се полагат планомерни грижи за Бачковския манастир и че е набелязан план за цялостната му консервация и реставрация с 80 на сто научна доказаност. 20 % недоказаност ведно със съвременния социалистически строителен стил казаха обаче своята решителна дума.

От 9 години съм тука, споделя със „Земеделско знаме“ игуменът Иларион, и манастирът непрекъснато е в ремонт. И отвън, и отвътре целият е в скели, сами виждате. Преди около 6 години бе решено да се препокрие централната църква, старите турски керемиди да се сменят със специално изработени по модел от XIV век, но те излязоха неудачни, не са изработени добре, ронят се, не са наредени както трябва и сега цялата църква при дъжд се облива от всички страни, а реставраторите в нея работят. Не съм специалист да съдя колко качествена може да им бъде работата при това положение. Но и неспециалистът би могъл да прецени, че работата по реставрацията на стенописите е един завършващ етап, пък още няма предадени проекти за електрическа инсталация, отопление и гръмоотвод. Със същата цел – да се препокрие – бе разкрита и малката църква „Свети Архангели“, но и тя стои така и чака. За това, колко време чака, говори прогнилото скеле около нея.

В София по случай 900-та годишнина от основаването па Бачковската света обител се събраха само специалисти и те навярно ще определят с научна точност колко централно е мястото на Бачковския манастир като абстрактна ценност в културната история па България. Но какво ще кажат те като учени за погубената автентичност на много от неговите исторически свидетелства и паметници?