site.btaНавършат се 50 години от откриването на моста-естакада на „Цариградско шосе“ при Четвърти километър

На 22 март 1976 г. в София официално е открита естакадата на „Цариградско шосе“ (тогава бул. „Ленин“) при Четвърти километър над булевард „Г. М. Димитров“. Стоманобетонната конструкция е с дължина 500 метра и ширина около 30 метра, с по три ленти в двете посоки на движение. Мостът-естакада се издига над кръгово кръстовище, към което са изградени локални платна и пешеходни подлези за поемане на трафика от и към жилищните комплекси „Дианабад“ и „Младост“.

Целта на изграденото съоръжение е осигуряване на непрекъснато движение по направлението София – Пловдив. До този момент кръстовището на „Цариградско шосе“ се регулира със светофарни уредби и е едно от най-натоварените в столицата.

Обектът е изграден за по-малко от три години и е открит предсрочно в навечерието на Единадесетия конгрес на БКП, който започва в края на март 1976 г.

Изграждането на моста-естакада при Четвърти километър се вписва в цялостната модернизация на пътната инфраструктура в София през 70-те години на 20-и век.

За откриването на моста-естакада при Четвърти километър преди половин век четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Напрегнато строително ежедневие на моста-естакада на булевард „Ленин“ 

София, 11 март 1976 г. /БТА/ Само след няколко дни движението по столичния булевард „Ленин“ ще бъде окончателно нормализирано и София ще има в завършен вид главната си входно-изходна магистрала. Строителите изпълниха думата си и значително съкратиха срока за изграждането на моста-естакада на Пети километър на булеварда.

Какво означава съкращаването на сроковете при строителството на тези всъщност два моста показва една справка от нормативните документи на ДСО „Инжстрой“. Там фигурира срок 31 месеца за изграждане на 200-метров мост от такъв вид. А на бул. „Ленин“ за по-малко от 36 месеца са издигнати два 500-метрови моста. Строителството е извършено по принципа на пакетно-повдигащите се плочи със специална инсталация, която е български патент. 22-та елемента, съставящи мостовете, са изливани на земята, извършвано е предварително напрягане, след това те са издигани на нужната височина, съединявани са с арматура и бетон и едва тогава са изливани 24-те бетонни подпорни колони.

Сега естакадата е окончателно готова. Това са два моста, широки по 13,70 метра всеки.  На тях се оформят шест ленти за движение (по три във всяка посока), два тротоара, широки по 1,50 м., разделителна ивица. Покритието е от асфалтобетон. Под моста се оформя асфалтиран кръг, който заедно с допълнителните платна ще създава необходимите условия за безконфликтно движение на това сложно кръстовище.

Няколко цифри, които илюстрират обема и сложността на извършените строителни работи: излети са 25 000 куб. м. бетон, „изплетена“ е 2500 тона обикновена и 900 тона високоякостна арматура. През последните месеци на обекта работеха всеки ден по 300 души.

Преди десет месеца, когато колективът заяви, че ще завърши строителството в чест на Единадесетия конгрес на БКП, вместо до края на годината, скептиците не бяха малко. Сега те са опровергани. Строителите удържаха на думата си.

***

Нови обекти в столицата

София, 22 март 1976 г. /БТА/ Тази сутрин по моста-естакада на булевард „Ленин“ се разминаха първите автобуси. Открито бе движението по най-голямото инженерно съоръжение в столицата. Това е резултатът от напрегнатия 30-месечен труд на колектива на строителното обединение „Инжстрой“.

Мостът-естакада, дълъг почти 500 метра, има две платна по 13 метра и позволява безконфликтно движение на три пътни потока във всяка от посоките. Това съоръжение е уникално, изградено по българско изобретение на инженер Лало Райков – главен проектант на моста и главен инженер на „Инжстрой“ д-р инженер Нешо Топалов – генерален директор на „Инжстрой” и доцент Марчо Минев от Висшия инженерно-строителен институт.

Новото в този метод за изграждане на мостове е, че стоманобетонните конструкции се изливат на място, предварително се напрягат, а след това се поставят върху допълнително излетите колони. По този начин могат да се създават високоефективни и икономични мостови конструкции, без фуги, гарантиращи дълъг експлоатационен период без текущо поддържане и ремонт. Дава се възможност за рязко съкращаване на строителните срокове. След изреждането на основите всички останали работи са извършени за рекордно кратък срок – 12 месеца, което позволи на строителите да рапортуват днес, че обектът е завършен 9 месеца предсрочно в чест на Единадесетия партиен конгрес.

Булевардът възстановява историческото си име „Цариградско шосе“ през 1990 г., след като до този момент носи името „Ленин“.