site.btaКосмическата сонда “Марс рикънисънс орбитър” успешно застава на орбита около Марс преди 20 години

Космическата сонда “Марс рикънисънс орбитър” успешно застава на орбита около Марс преди 20 години - в нощта на 10 срещу 11 март 2006 г. Това откриваме в емисията “Международна информация” на БТА.

“Марс рикънисънс орбитър” (МРО) е американски спътник, който орбитира около Марс и изучава неговата геология и климат. Изстрелян на 12 август 2005 г. и носи инструменти за изучаване на атмосферата на Марс и за търсене на признаци за наличие на вода на планетата, според енциклопедия “Британика”. 

В БТА четем за изстрелването на сондата и за влизането ѝ в орбита около Червената планета: 

НАСА изстреля космическата сондата “Марс рикънисънс орбитър”

Кейп Канаверал, 12 август 2005 г. /БТА/ След двудневно отлагане НАСА изстреля космическата сонда “Марс рикънисънс орбитър” /МРО/, чиято задача е да събере повече  данни за Червената планета от всички досегашни мисии и да изследва възможностите за кацане на хора и роботи на повърхността ѝ, предаде Асошиейтед прес.

“Марс рикънисънс орбитър” бе изстрелян на борда на ракета-носител “Атлас 5”. Очаква се сондата да достигне до Марс през март 2006 г. и да се заеме с основната си научна работа през ноември същата година, обикаляйки на около 300 километра над повърхността на планетата. МРО ще орбитира около планетата най-малко четири години и ще предава информация за времето, климата и геологията на Марс. Тези данни в бъдеще могат да подпомогнат изпращането на изследователски мисии на Марс с участието на хора

Мисията на “Марс рикънисънс орбитър” струва 720 милиона долара и ще протече на два етапа.

През първите две години с помощта на сондата НАСА ще се опита да научи повече за ледената история на Марс. Планетата е студена и суха, с огромни шапки от замръзнала вода на полюсите. Учените обаче подозират, че преди планетата е била по-влажна и по-топла - условия, подходящи за съществуването на живот. Специалистите освен това ще се опитат да определят дали условията са подходящи за изпращането на хора.

Оборудвана с най-голямата камера, изпращана досега към друга планета, сондата “Марс рикънисънс орбитър” ще събира данни, които ще помогнат на НАСА да определи местата за  кацането на още два марсохода през следващото десетилетие. “Феникс Марс скаут” ще бъде изстрелян през 2007 г., за да търси органични химикали на Червената планета, а две години след него ще бъде изпратена и “Научна лаборатория Марс”.

По време на втората фаза от мисията си, “Марс рикънисънс орбитър” ще служи като предавател на съобщенията между марсоходите на Червената планета и Земята. Сондата е оборудвана с мощна антена, чрез която може да предава 10 пъти повече данни в минути от трите сателита, позиционирани около Марс - “Марс глоубъл сървейър” и “Марс Одисей” на НАСА, и “Марс Експрес” на Европейската космическа агенция.

Марсоходите на НАСА “Спирит” и “Опортюнити”, изстреляни през 2003 г., продължават да изследват Червената планета.

Космическият апарат “Марс рикънисънс орбитър” е оборудван с две камери, които ще заснемат изображения с висока резолюция и ще правят карти на марсианския климат, със спектрометър за идентифициране на свързани с вода минерали, и с радиометър за отчитане на праха в атмосферата.

Италианската космическа агенция е осигурила специален радар за изследване под повърхността на пластове от скали и лед. 

***

“Марс рикънисънс орбитър” се готви да застане на орбита около Червената планета

Вашингтон, 9 март 2006 г. /БТА/ Американският космически апарат “Марс рикънисънс орбитър” започна рискованото приближаване към Червената планета, за да застане на орбита около нея през нощта в петък срещу събота, предадоха Франс прес и “Ню сайънтист”.

Ако трудната маневра бъде успешна, апаратът ще остане около Марс може би и 10 години, за да изследва подробно неговата геология и климат. Целта на мисията е преди всичко да открие дали на планетата е имало вода и живот, да определи местата за кацане на още два марсохода, да помогне за реализирането на пилотирани полети до Марс.

След 7-месечно пътуване, в петък, в 21,24 ч. по Гринуич, двигателите на 2,18-тонният “Марс рикънисънс орбитър” (МРО), който е голям колкото двуетажна сграда, ще се включат автоматично за 27 минути. Така скоростта ще бъде забавена с 20 процента до 14 000 км. Това ще позволи космическият апарат да бъде прихванат от гравитационните сили на Марс. След 20 мин. МРО ще се скрие зад планетата и ще се появи чак след 30 мин, към 22,16 ч. по Гринуич. Чак тогава ще може да възстанови връзката си със Земята и специалистите на НАСА ще разберат дали трудната операция е успешна.

Ръководителят на проекта МРО Джим Граф признава, че всички от екипа му са много притеснени дали сондата ще успее да застане на орбита. Точно на този етап НАСА е загубила два от четирите космически апарата, изпратени към Марс за 15 години.

МРО първоначално ще застане на 400 км над Марс на силно елиптична орбита с апогей 44 000 км. Към края на март специалистите на НАСА ще започнат операциите за  атмосферно забавяне и спираловидно доближаване към планетата. На този етап МРО ще се слезе от 35-часовата си орбита до 2-часова орбита само на 300 км над Марс. Спускането ще продължи седем месеца. След това сондата ще започне 2-годишната си изследователска мисия, която има възможности да събере повече данни, отколкото всички досегашни мисии, взети заедно.

“Марс рикънисънс орбитър” има шест мощни инструмента. Спектрометърът ще търси  минерали, свързани с наличие на вода. Радарът може да прониква в почвата, за да търси следи от вода. Радиометърът ще анализира атмосферния прах, водните изпарения и температурите. Едната от трите камери е с най-големия телескопски обектив, изпращан до чужда планета. Той може да покаже с голяма яснота скали и слоеве на терена с големина под два м. Втората камера позволява да бъде увеличено 10 пъти сегашното покритие на образите, а третата ще състави метеорологична карта на Марс.

Всички данни ще бъдат предавани до Земята с най-голямата антена, изпращана до Червената планета, както и от предавател, захранван от слънчеви панели. Те ще осигурят фазата, която ще последва научните изследвания - предаване на данните, събрани не само от МРО, но и от марсоходите, които тепърва ще бъдат изпратени там. (…)

Сондата застава на орбита около Марс в нощта на 10 срещу 11 март. Информационните агенции обявяват малко сред полунощ на 11 март за успеха:

“Марс рикънисънс орбитър” успешно застана на орбита около Червената планета

Вашингтон, 11 март 2006 г. /БТА/ Американският космически апарат “Марс рикънисънс орбитър” успешно застана на орбита около Червената планета тази нощ, съобщиха световните агенции. (…)

След 7-месечно пътуване, в петък, в 21,24 ч. по Гринуич, двигателите на 2,18-тонният “Марс рикънисънс орбитър” (МРО), който е голям колкото двуетажна сграда, се включиха автоматично за 27 минути. Така скоростта беше забавена с 20 процента до 14 000 км, което позволи космическият апарат да бъде прихванат от гравитационните сили на Марс. (…)

Кам края на март се получават и първите фотографии от апарата:

“Марс рикънисънс орбитър” изпрати първите снимки от Марс

Лос Анджелис, 26 март 2006 г. /БТА/ Американският космически апарат “Марс рикънисънс орбитър” /МРО/ изпрати на Земята първите снимки от Червената планета, съобщиха световните информационни агенции.

На черно-белите фотографии ясно се виждат дълбоки канали на повърхността на Марс. Учените предполагат, че те може да са се образували под въздействието на водни потоци.

В НАСА отчитат като главно постижение и самия факт, че   космическата сонда Марс рикънисънс орбитър предава снимки. Това означава, че нейните суперкамери са понесли нормално 7-месечното пътуване до Червената планета и тепърва ще радват учените с нови уникални данни. (…)

Учените възлагат големи надежди на сондата “Марс рикънисънс орбитър”, която ще търси признаци на вода. По време на 2-годишната си изследователска мисия апаратът има възможности да събере повече данни, отколкото всички досегашни мисии, взети заедно. (…) 

След като на 10 март 2006 г. влиза в орбита около Червената планета, за да намали потреблението на гориво, постепенно “Марс рикънисънс орбитър” достига оперативната си орбита през следващите шест месеца, като използва атмосферното съпротивление за аеродинамично спиране. Той достигна окончателната си оперативна орбита на 12 септември 2006 г., отбелязва “Британика”.