site.btaПреди 70 години Франция преустановява протектората си над Мароко

На 2 март 1956 г. в Париж министърът на външните работи на Франция Кристиан Пино и министър-председателят на Мароко Си Бекай подписват френско-мароканска декларация, с която Франция прекратява протектората си и признава независимостта на мароканските територии под неин контрол. Това включва част от атлантическото крайбрежие на страната в района между градовете Лараш и Сиди Ифни. С документа се отменя действието на Договора от Фес от 30 март 1912 г., с който се слага край на Втората мароканска криза, която избухва през април 1911 г. заради засилващото се влияние на Франция в Мароко, което Германия се опитва да ограничи. По силата на постигнатото споразумение Германия признава Мароко за френски протекторат, а в замяна получава територията Нов Камерун, която е част от Френско Конго.

Към март 1956 г. останалата част от мароканската територия е под испански контрол, с изключение на град Танжер, който има статут на международна зона и се управлява съвместно от няколко държави заради стратегическото си положение в близост до Гибралтарския проход.

Независимостта настъпва в резултат на продължителна вътрешна съпротива. По време на френския протекторат местното население организира постоянни бунтове. Работническите и интелектуалните кръгове формират опозиционно движение, което настоява за държавен суверенитет. В отговор на нарастващото недоволство през 1953 г. френските власти изпращат в изгнание султан Мохамед Пети (1909-1961), който подкрепя борбата за независимост. Въпреки опитите за стабилизация ситуацията в страната не се подобрява и Франция преустановява колониалното си управление, се посочва в „Голяма енциклопедия на страните“.

Съгласно съвместната декларация Мароко получава право да разполага със собствена национална армия, да води самостоятелна външна политика и да сключва международни спогодби.

Подписването на документа е посрещнато със смесени реакции. Левите среди го определят като важна стъпка към нормализиране на отношенията между Франция и колониалните ѝ владения, докато десните политически кръгове смятат, че предприетите действия отслабват международните позиции на страната.

Повече по темата четем бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“:

Франция признава независимостта на Мароко

Париж, 2 март 1956 г. /ТАСС/ Както съобщава агенция Франс прес, днес е публикувана обща френско-мароканска декларация, в която френското правителство тържествено потвърждава признаването на независимостта на Мароко, което, по-специално, предполага създа­ването на национална дипломация и армия.

В протокола, приложен към общата френско-мароканска декла­рация се посочва, че сегашният статут за френската армия в Мароко ще остане без изменение през време на преходния период. Представителят на Франция в Мароко ще се нарича върховен комисар на Франция.

В протокола, приложен към общата френско-мароканска деклара­ция, е предвидено, че законодателната власт в Мароко се осъще­ствява суверенно от султана. Султанът ще разполага с национална армия и Франция ще окаже помощ за нейното създаване.

***

Съвместна френско-мароканска декларация

Париж, 2 март 1956 г. /Франс прес/ Съвместната френско-маро­канска декларация, с която се провъзгласява независимостта на Ма­роко и се установяват връзките на взаимната зависимост между Фран­ция и Мароко, бе подписана днес следобед в 15:50 часа гринуичко време в Ке д’Орсе от министъра на външните работи г-н Кристиан Пино и министър-председателя на Мароко Си Бекай.

Текстът на съвместната френско-мароканска декларация е следният:

Правителството на Френската република и негово величес­тво Мохамед V, султан на Мароко, изразяват волята си да приложат напълно декларацията, направена в Ла Сел-Сен-Клу на 6 ноември 1955 година.

Те отбелязват, че вследствие еволюцията на Мароко по пътя към прогреса, Договорът от Фес от 30 март 1912 година не отговаря вече на изискванията на съвременния живот и френско-марокан­ските отношения не могат да се ръководят повече от него.

Следователно правителството на Френската република пот­върждава тържествено, че признава независимостта на Мароко, кое­то означава, че той ще има право на самостоятелни дипломатически отношения и своя армия, Франция ще зачита и ще накара да бъде за­читана териториалната цялост на Мароко, гарантирана от международните договори.

Правителството на Френската република и негово величес­тво Мохамед V, султан на Мароко, заявяват, че преговорите, които започнаха неотдавна в Париж между Мароко и Франция – суверенни и равноправни държави, имат за цел да бъдат сключени нови спогодби, с които ще се определи взаимната зависимост между двете страни по въпроси от общ интерес за тях. Те ще спомогнат да са организи­ра сътрудничеството между тях в условия на свобода и равенство, а именно по въпросите на отбраната в отношенията с другите стра­ни, в стопанската и културната област. Те ще гарантират правата и свободите на французите, живущи в Мароко и на мароканците във Франция при зачитане суверенитета и на двете държави.

Правителството на Френската република и негово величество Мохамед V, султан на Мароко, се споразумяха до влизането в сила на тези спогодби новите отношения между Франция и Мароко да се изграждат въз основа на клаузите на допълнителния протокол към настоящата декларация.“

***

Разменени писма между Пино и Си Бекай

Париж, 2 март 1956 г. /Франс прес/ Освен съвместната френско-мароканска декларация и допъл­нителният протокол, които бяха подписани днес, между г-н Кристиан Пино и г-н Си Бекай бяха разменени редица писма. От тези писма се вижда, че:

1. През преходния период френското правителство ще продължава да ръководи външнополитическите отношения на Мароко и да защитава мароканските интереси в чужбина;
2. Мароканското правителство не ще извърши никаква промя­на, докато не бъдат установени окончателно отношенията между две­те страни;
3. Френско-мароканската комисия ще се събере на 12 март 1956 год., в Рабат или в Париж, за да приведе в изпълнение член 2 от допълнителния протокол, който предвижда френска помощ при създаването на мароканска национална армия;
4. Друга френско-мароканска комисия ще се събере на 10 март 1956 год. в Рабат, за да разгледа въпроса за прехвърляне на запа­зените досега пълномощия по управлението;

***

Изявление на държавния секретар по информацията при мароканското правителство

Казабланка, 3 март 1956 г. /Франс прес/ Държавният секретар по информацията при мароканското правителство г-н Абсалах Ибрахим, днес в 12:15 часа пристигна със самолет в Казабланка от Париж.

 „От вчера, заяви той, Мароко е суверенна, свободна и независима държава. Това събитие е победа на френско-мароканското приятелство”.

Г-н Ибрахим добави: „Бъдещето е обещаващо. Перспективите, които се откриват пред Франция и Мароко, са от естество да променят много неща в международната политика. Това ще бъде от най-голяма полза за укрепването на мира в света и за тясно сътрудничество между Франция и външния свят, между Франция и Мароко. Надявам се, че този празник, който всички мароканци честват и който е важна дата в историята на Мароко, ще бъде празник и за всички французи, с които мароканците искат да имат отношение на приятелско сътрудни­чество, като се забрави миналото“.

„Ние имаме огромни възможности. Предстои ни за изпълне­ние велика историческа мисия. За тази цел жителите на тази стра­на, французи и мароканци, трябва да си сътрудничат тясно, но при условие, че си оказват взаимно доверие“.  

***

Френската общественост приветства общата френско-мароканска декларация

Париж, 3 март 1956 г. /ТАСС/ Парижкият печат оживено коментира подписаната обща френско-мароканска декларация, според която Франция признава независимостта на Мароко. Френската демократична общественост посрещна с голямо задоволство подписването на този документ.

Според мнението на в. „Юманите“, подписаната декларация представлява „задоволителна основа за сключване на ползотворни споразумения между двете страни на принципите на равенството”.

„Юманите“ смята, че „мароканският пример“ трябва да бъде използван за урежданото на алжирския проблем.

В. „Либерасион“ изразява задоволство от това, че „е напра­вена голяма стъпка към нормализирането на отношенията между Франция и народите на управляваните от нея отвъдморски територии“.

За разлика от демократичните вестници десният печат ко­ментира това събитие сдържано. В. „Фигаро“ е недоволен от обстоятелството, че „мароканската теза възтържествува“.

Рязко недоволство от подписването на декларацията изразява и в. „Орор“.