site.btaНа 14 февруари се отбелязва Денят на археолога

На 14 февруари се отбелязваме Денят на българския археолог. Решението е взето през 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките (БАН), който в наши дни носи името Национален археологически институт с музей при БАН. В тази връзка всяка година на този ден в Института се открива Национална археологическа изложба „Българска археология“, съдържаща експонати и снимки на най-важните открития от предходната година.

В архивите на Българска телеграфна агенция (БТА) се съхраняват материали, посветени на значими археологически открития по българските земи.

Следва информация за някои от тях, направени в годините след обявяването на 14 февруари за Ден на археолога, поместени в бюлетин „Вътрешна информация“:

Резултатна дейност на шуменските археолози

Шумен, 14 февруари 1974 г. /БТА/ С хубави резултати посреща Международния ден на археолога колективът от научни работници, който работи в националните исторически резервати в Шуменски окръг.

В резултат на активната дейност на археолозите през миналата година фондът на Окръжния исторически музей се обогати с 3900 различни експонати. Тяхното изследване разкрива многоликия живот в миналото на старопрестолна Плиска, на Симеоновата столица Велики Преслав, на Шуменската крепост и на други паметници.

Усилията на археолозите бяха насочени към проучването на крепости, жилища, работилници, църкви, водоеми, некрополи, оръдия – на труда и оръжия, монети и други находки, които разкриват важни моменти от живота върху древните земи на шуменския край.

***

Медальони с името на хан Омуртаг

Важен документ за историята на България от девети век

София, 24 февруари 1977 г. /БТА/ „На хан ювиги Омуртаг“ гласи надписът на златен медальон. Стана известно, че има едностранни златни монети-медальони с името на българския хан Омуртаг. Владетелят е изобразен със знаците на властта. Находката е важен документ за историята на България от девети век.

Това съобщи президиумът на Българската академия на науките въз основа на научното известие на сътрудника към шуменския филиал на Археологическия институт и музей при БАН Иван Йорданов.

Репортерът на БТА Мария Велковска се срещна с Иван Йорданов, който разказа подробности около откритието. За пръв път нашата историческа наука разполага със сведения за медальони, на които е изобразен Омуртаг и има надпис с неговото име. Новото е в „прочита“ на монетите, които са намерени отдавна. За едната се знае от сборника „Абоба-Плиска“ от 1905 година.

В него Карел Шкорпил илюстрира един медальон, намерен в гроб до село Тюрк Арнаутлар (Белоградец – Варненско). От публикацията ясно личи владетел в бюстов образ, с трапецовидно лице, облечен богато, с корона, жезъл... но Шкорпил не е направил и опит да датира находката. Втората монета е намерена преди години при разкопки на Царевец. След сравняване на двата медальона и други находки, Иван Йорданов открива, че надписът е за владетеля Омуртаг. Омуртаг, синът на Крум, е живял през девето столетие. Неговото царуване е известно с продължителния и необичаен за това време мир. Мир, който му дава възможност за голямо строителство в Плиска, Преслав и други градове. За разцвета на културата свидетелстват и много надписи, останали от тогава. Един от тях е пренесъл и до нас философията на българския хан: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият последен, като гледа това си спомни за този, който го е направил“.

***

Постижения на археолозите 

Шумен, 14 февруари 1979 г. /БТА/ От няколко години на този ден се прави равносметка на постиженията на археологическата наука у нас. В шуменски окръг сега се извършват най-мащабните проучвания, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Всяка година в разкопките в този древен край на родината участват по 2000 бригадири и работници, ръководени от научни сътрудници и специалисти-археолози. За реставрационни и консервационни работи само в старите столици се изразходват по 200 000 лева годишно.

В отчета на колективите от филиала на археологическия институт на БАН и от Окръжния исторически музей са отбелязани открития с общонационално значение. Миналата година в окръга бяха открити златни съкровища с близо 150 изящни предмета. Намерени бяха две монетни съкровища от по-късни епохи. Осо­бено ценно бе разкриването на доказателства за пред сто личния период на Велики Преслав, когато той е бил укрепен аул на пра­българските ханове. Окончателно бе проучен вътрешния град на средновековната шуменска крепост. Интересни находки откриха археолозите в късноантичния град край село Войвода, в тракий­ската погребална могила в околностите на село Кълново и на други места.

***

Пазители на национални богатства

София, 14 февруари 1980 г. /БТА/ През последните 15 години музеите и музейните сбирки в страната са били посетени от близо 170 милиона души. Този факт, говорещ за безспорен разцвет в музейното дело, нарежда България на пето място в света по брой на посетители на един музей.

Сега в нашата страна паметници на националната ни култура и история се пазят, изучават и популяризират в над 200 държавни музея и 450 музейни сбирки. В тях се съхраняват над 3 милиона експоната, които са безценен извор на познания за многовековната, героична история на народа ни, за българския дух и творчески гений изключителни грижи се полагат и за издирването на недвижими исторически и културни паметника. Досега са декларирани над 30 500 паметници, като 24 850 от тях са изучени и регистрирани. Към това огромно национално богатство особено внимание проявява Националният институт за паметниците на културата. В последните години сътрудници на Института са проектирали, реставрирали и консервирали повече от 6000 недвижими исторически и културни паметника. Завършени са и над 800 особено ценни архитектурни и художествени паметници, като работата в тази насока продължава усилено в древните столици. Плиска и Преслав, Велико Търново, в резерватите Созопол, Несебър, Копривщица, Мелник, Жеравна и много други места.

По мнение на редица специалисти може дори определено да се говори за българска школа в областта на реставрацията, която е призната и търсена в други страни.

За да бъдат действително катализатори на чувството за национална принадлежност и за да отговорят на съвременните естетически изисквания, през последните 10 години експозициите в около 85 на сто от музеите бяха преустроени. От голямо значение за усъвършенстването на музейното дело е все по-засилващото се сътрудничество на специалисти в тази област с научни институти на Българската академия на науките.