site.btaВ България се отбелязва Денят на пчеларя

В България се отбелязва Денят на пчеларя, откриваме в емисията на БТА „Вътрешна информация“.

Отбелязва се с решение на Българския пчеларски съюз на църковния празник на св. свщмчк. Харалампий Чудотворец, покровител на меда и пчеларите. По традиция на този ден в църквата се освещава мед, за който се счита, че е специален, не се ползва за ежедневна употреба и с него се лекуват различни болести.

В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите – главно на чумата. Приема се като покровител на меда и пчеларите, защото в неговото житие се споменава, че когато е бил в тъмницата и жестоко измъчван, той е лекувал раните си с мед, а на сутринта те заздравявали като по чудо.

В емисиите на БТА откриваме, че първоначално пчеларите са си имали специална седмица в края на февруари, а по-късно се определя 10 февруари като ден на пчеларя. Кой е най-възрастният пчелар в страната?

Най-възрастният пчелар в България, деветдесет и деветгодишният Димитър Катризанов, живее в Силистра

Силистра, 22 септември 1999 г. /БТА/ Най-възрастният пчелар в България, деветдесет и деветгодишният Димитър Иванов Катризанов, живее в Силистра и още отглежда пчели, съобщи на БТА председателят на районната организация на Пчеларския съюз в Силистра Иван Петров.

Димитър Катризанов, който е роден в Алфатар, започва да отглежда пчели още десетгодишен. Разказва, че родителите му са имали 80 тръвни – плетени конусовидни кошера. Два от тях той получава като подарък от майка си и започва да се грижи за тях. По-късно никога не е имал по-малко от 22 кошера. Според личната статистика на стария пчелар през живота си той е произвел над 40 тона пчелен мед. Но през 1996 година му открадват 21 кошера. От останалия му един кошер успява да създаде още две пчелни семейства, за които се грижи и сега.

Деветдесет и деветгодишният Димитър Катризанов, роден само година след като е сложено началото на организираното пчеларско движение в България, е и най-старият член на силистренското Ловно-рибарско дружество.  

Производител на най-специфичния български мед става пчелар на годината през 2000 г.:

Манол Тодоров е избран за „Пчелар на годината“, наричат го „царят на мановия мед“

София, 30 ноември 2000 г. /БТА/ „Царят на мановия мед“ – така е известен 44-годишният Манол Тодоров, който тази година взе приза „Пчелар на годината“. Той е от с. Царево, Бургаска област, и произвежда елитен манов мед с качество, което надхвърля най-високите световни показатели, съобщиха на пресконференция след награждаването му експерти в бранша.

Странджанският манов мед, произвеждан от г-н Тодоров, е със стойности над 1200 микросименса (при норма 850), което го прави един от най-добрите и търсени в света. Тези показатели включват 7 до 9 пъти повече минерални вещества, повече естествени антибиотици, белтъчини и редуциращи захари от нектарния мед, съобщиха специалистите. Пчеларят ги контролира със собствена апаратура, закупена от Германия.

Манол Тодоров има над 200 кошера от системата Дадан–Блат, разположени в четири пчелина в странджанските гори край селата Фазаново, Варвара, Изгрев и Синеморец. Намерението му е да започне постепенната им замяна с многокорпусни кошери, в чиято ефективност вече се е убедил.

През изтичащата тежка за подотрасъла година той е произвел 2 тона мед, а през изминалата – 6 тона. Като председател на пчеларското дружество в Царево, състоящо се от 127 членове с 3000 кошера, той е организирал продажбата на повече от 20 тона мед при цена над 3 лв за килограм. „Този успех ме амбицира заедно с колегите си в района да създадем собствено преработвателно сдружение за манов мед, който да предлагат на пазара добре филтриран, опакован и вакуумиран“, обяви пчеларят. (…)

През 2001 г. откриваме и информация за честването на Деня на пчеларя - 10 февруари:

Пчелари от цялата страна се събраха в Пловдив, за да отбележат своя патронен празник

Пловдив, 10 февруари /БТА/ Пчелари от цялата страна се събраха днес в Пловдив, за да отбележат патронния си празник – Денят на Свети Харалампи. С водосвет се откри тържеството в Дома на техниката в града. Лекари запознаха с резултати от лечението си с пчелни продукти.

Хит се оказа медът от магарешки трън. Пчеларите споделяха плановете си къде да настанят своите кошери, за да произведат панацеята за всички видове стомашни и чернодробни заболявания.

***

Във Видинска област се отглеждат 11 000 пчелни семейства и се добива един от най-качествения мед

Видин, 7 февруари 2002 г. /БТА/ Във Видинска област се отглеждат 11 000 пчелни семейства в 142-те населени места и се добива един от най-качествения мед в страната. Това обяви Иван Матеев, председател на видинското пчеларско дружество „Димитър Балев“, при откриването на първия базар–изложение на пчелни продукти.

Във Видин е учредено първото пчеларско дружество в България през 1896 година. Три години по-късно в столицата е основан Българският пчеларски съюз. (…)

Цената на висококачествен мед на дребно е 4 лева за килограм. На едро изкупната цена варира от 1,90 до 2,80 лева за килограм, каза пчеларят Петър Димитров от балканското село Рабиша. Той отглежда 40 кошера и на година добива около 1 тон мед. Във Видинска област има и производители, които се грижат за над 150 кошера. (…)***

Великотърновските пчелари даряват мед за мечките в Югозападна България

Велико Търново, 10 февруари 2002 г. /БТА/ Общинският пчеларски съюз във Велико Търново ще предостави 10 кг пчелен мед на Балканския природозащитен съюз в Кюстендил, за да се подпомогне изхранването на мечките в Югозападна България. Това съобщи на пресконференция Тодор Найденов, председател на пчеларската организация.

По думите му дарението ще бъде направено в отговор на призива за помощ за бедстващите животни, отправен от природозащитниците, и по повод днешния празник на пчеларите – св. Харалампи.

Според данните на областния пчеларски съюз във Велико Търново през 2001 г. в района са произведени около 150 т пчелен мед, което е два пъти по-малко в сравнение с добива преди 10 години, когато от 8000 кошера са произвеждани до 300 т пчелен мед годишно.

Сега усилията на пчеларите са насочени към производството на биологичен мед с деклариран произход от екологично чисти райони, който намира добър прием на европейските пазари. По пилотен проект на пчеларския съюз в Еленския Балкан е създаден първият пчелин, който отговаря на европейските стандарти за производство на мед и медни продукти.

Същевременно собственици на европейски вериги от супермаркети предлагат оферти за доставката на средно по 20 т седмично биологичен мед от България. Проблемът обаче се състои в това, че все още в страната няма лицензирани организации, които да издават сертификати за екологично чиста продукция. Независимо от това във Велико Търново вече е създадена работна група от специалисти, които подготвят програма за развитието на биологичното пчеларство в страната, каза Тодор Найденов.

***

Въпреки изключителните си качества българският мед се изнася като суровина, а не като готов продукт

София, 25 април 2002 г. /Екатерина Борисова от БТА/ Въпреки че според международни експерти българският мед има изключително високи качества, той продължава да се изнася като суровина, а не като готов продукт.

Като продукт, готов за консумация, българският мед много рядко може да се срещне на европейските пазари и то при сравнително ниска цена, обясни за БТА главният секретар на Българския пчеларски съюз Александър Георгиев. От България медът се изнася като суровина, която се преработва допълнително и се пуска в търговската мрежа с различни търговски марки, допълни той.

Това е голям пропуск от страна на българската държава още от 50–60-те години на миналия век, когато започва износът на мед от България. Тогава е възприета политиката да го изнасяме като суровина в големи съдове, а не в буркани, каквото е изискването за краен продукт, заяви Георгиев.

България обикновено изнася меда си като суровина за 1–1,3 долара на килограм, докато средната му цена е 8–10 евро, каза той, позовавайки се на официалната статистика от Европейската борса за мед в Хамбург. Ако искаме да получим адекватна цена за качеството на българския мед, трябва да вървим към изнасяне на продукт с търговска марка, заяви лидерът на браншовата организация на пчеларите. Тя организира в София изложба на български мед и пчелни продукти пред Великденските празници.

В България се срещат над 150 вида мед, но десетина са основни – акациев, липов, слънчогледов, манов, мед от мащерка, от лавандула, от кориандър.

Ценните качества на българския мед идват от това, че в страната има изключително разнообразен климат, територии на различни надморски височини и с богато многообразие от растения. Това мотивира чуждестранните фирми да търсят българския мед като подобрител на различни видове мед от Южна Америка и от Китай, уточниха от Българския пчеларски съюз.

Три хиляди тона мед е годишната квота на България за износ в държавите от Европейския съюз, която през последните години винаги е била задоволявана, информира ръководителят на браншовата организация на пчеларите. Той уточни, че Австрия, Италия и Гърция са основните купувачи на български мед – средно от 800–1000 тона на година. Малки количества се изнасят за Полша, Холандия, за САЩ, както и за Япония – пратка от 20 тона.

Стратегията на Министерството на земеделието и горите за развитието на пчеларството в България в следващите седем години предвижда пчелните кошери да се удвоят и да стигнат 900 хиляди пчелни семейства, за да могат да се произвеждат по 15–18 хиляди тона мед годишно. През 1975 година в големи пчелни стопанства в България е имало 800 хиляди пчелни семейства.

Днес пчеларството е вече дребно, хора имат по 10–15 кошера средно. Голям проблем за пчеларите е пръскането с различни препарати за растителна защита без предварително предупреждение. Така са изтровени пчелите на много места и хората губят дори поминъка си, разказаха пчелари.

***

Край Сливен е създаден първият резерватен пчелин на българската медоносна пчела

Сливен, 18 октомври 2002 г. /БТА/ В местността „Чуката“ край Сливен е създаден първият резерватен пчелин (генбанка) на българската медоносна пчела, научи репортер на БТА от Ганчо Ганев, изпълнителен директор на Националната развъдна асоциация по пчеларство със седалище в Пловдив.

Пчелинът ще бъде открит на 23 октомври. Той е изграден по инициатива на Националната развъдна асоциация за нуждите на научната и развъдната дейност по пчеларство с осигурените от държавния фонд „Земеделие“ средства в размер на 102 000 лева.

Сумата е предоставена на двама дългогодишни пчелари от Сливен – Ганчо Ганев и Ангел Зарев. Научен ръководител на проекта е доц. Пламен Петров от Аграрния университет в Пловдив.

През последните четири месеца те са подбрали и купили 100 пчелни семейства от страната. Построена е сграда с площ 153 кв. метра, с необходимото оборудване за научно-производствената дейност и осигуряваща битови условия за пчеларите.

Местността „Чуката“, която се намира на 18 км от Сливен по пътя за с. Ичера, е избрана за пчелина заради възможността за естествена изолация на елитните семейства от други пчели, липовата гора и богатото разнообразие от цъфтящи горски треви в района.

Целта на проекта е да направи първата стъпка на научни основи да се съхрани и развива отглеждането на медоносната българска пчела, каза Ганчо Ганев. Отгледаните в резервата пчелни майки след оценка на техните качества от специалисти ще се предоставят на опитни пчелари в страната.

В Сливенско в близкото минало според Ганчо Ганев, който е ръководител на местното пчеларско предприятие, годишно са се отглеждали по 60–70 хиляди пчелни майки, които са се предоставяли на пчеларите срещу предаден мед. Сега една пчелна майка струва 12 лева. Отглеждането на майки е „върхът на пчеларския занаят“ и затова той трябва да бъде под контрола на науката, смята дългогодишният пчелар. Ганев съобщи, че ръководството на асоциацията възнамерява през следващата година да създаде още един резерватен пчелин, вероятно в Родопите.

В края на февруари 2003 г. парламентът обсъжда законопроект за пчеларството:

Национален браншови пчеларски съюз ще поддържа база от данни за производителите и търговците на пчели и пчелни продукти в България,  реши парламентът

София, 26 февруари 2003 г. /БТА/ Национален браншови пчеларски съюз ще поддържа база от данни за производителите и търговците на пчели и пчелни продукти в България, реши днес Народното събрание, което прие на първо четене законопроекта за пчеларството. Той беше внесен от депутатите Коста Костов (НДСВ) и Венцислав Върбанов (ОДС).

Действащият Закон за пчеларството, приет през 1983 година, е напълно неприложим при изменените обществени условия, се посочва в мотивите на депутатите. Вносителите определят като неоснователни твърденията на някои специалисти, че въпросите на пчеларството могат да се разрешат, ако са раздел от Закона за животновъдството.

В становището на председателя на парламентарната комисия по земеделието и горите Пламен Моллов, разпространено от пресцентъра на Народното събрание, се посочва, че законопроектът урежда материя, отсъстваща през последното десетилетие в България. Според Моллов това е и причината за пълния хаос в сферата на пчеларството и за сериозния срив в добива на мед.

Законопроектът предвижда в България да се развъжда само местната пчела – като се забранява стопанското отглеждане на други видове пчели, отбелязва в становището си по законопроекта Пламен Моллов. По този начин се отчита катастрофалният ефект от нерегламентирания внос на кавказка пчела през последните години – довел до масови болести и биологичен срив, посочва Моллов.

Забранява се търговията и превозването на пчелни майки, семейства и роеве без сертификат за произход и ветеринарномедицинско свидетелство, предвижда законопроектът. За да се стимулира местното производство на мед, при внос ще трябва да има сертификат за произход и качество – ветеринарномедицински сертификат, издаден от компетентните органи на страната износител при положително становище на Браншовия пчеларски съюз, смята председателят на парламентарната комисия по земеделието и горите.

В Благоевград си създават свой панаир на меда:

Първи панаир на меда в Благоевград

Благоевград, 27 февруари 2003 г. /БТА/ Медът, по думите на доайена на благоевградските пчелари и заместник-председател на областния им съюз Димитър Тренев, е най-хубавият, най-пълноценният, най-здравословният еликсир на природата. Три качества, според него, трябва да притежава самият пчелар – да има сърце и да обича пчеларството, да бъде инат – като магаре на мост, т.е. да е упорит и да не се огъва пред трудностите, и не на последно място – да има много познания.

Пчеларството е тежък труд, хамалогия, но и наука, обобщи пред репортер на БТА бай Димитър. Той е един от участниците в открития днес в Благоевград първи панаир на меда, организиран от Областния и Общинския пчеларски съюз в града.

Медът, който се произвежда в Благоевградско – в района на Рила, Пирин, Родопите, както и в Средна Стара планина и Странджа, е структуроопределящ за българския държавен стандарт. Всички останали видове мед са с по-различни показатели, каза дългогодишният пчелар. Това е за нас гордост и се знае в страната и извън нея.

Медът от Благоевградския район е много качествен, защото е билков, балкански, обясни Димитър Тренев. Сред характерните и редки видове, произвеждани в областта, са кестеновият и тютюневият мед. Общо 16 са видовете мед в България.

Това е първата ни изложба и смятаме да стане традиционна, като се организира всяка година около 10 февруари – църковния празник, посветен на Свети Харалампий, покровителя на пчеларите, каза друг участник в изложбата – Спас Джалев. И тази година местните пчелари са празнували в село Железница, община Симитли. Там се намира единственият храм в областта на името на светеца – техен покровител. Той е построен през 2000 г. Инициатор и строител е роденият в това село Джалев, който живее в областния град, но отглежда пчелите си на родна земя.

Около 300–400 са организираните пчелари в Благоевградска област, останалите са многократно повече, съобщи в интервю за БТА председателят на Областния пчеларски съюз Марин Стоицов. В момента се възстановяват дружествата в областта. Началото е поставено миналата година в Благоевград, Якоруда, Банско, Сандански, Петрич и Симитли. Целта е във всяка от общините да има дружества. Такива са учредени и в Сатовча, Кочан, Елешница, Гоце Делчев, остават Разлог и Белица.

Целта, която си поставяме, е да популяризираме качествата на българския мед, каза Марин Стоицов. Държим реализирането на меда да става на вътрешния пазар, а не на външния.

Миналата година е била много добра за пчеларството и в района е добит над 200–250 тона мед. Марин Стоицов съди за това и по собствените си резултати – той е произвел около един тон при среден добив от пчелно семейство по 30–35 килограма. В момента продава продукцията си в няколко магазина в Благоевград и на пазара. Но такава благоприятна година, по думите му, се случва веднъж на десетилетие.

Лошото е, отбеляза Стоицов, че не може да се пласира медът наведнъж и да се отделят средства за разширяване на пчелното стопанство и обзавеждането му с по-съвременна техника.

За Благоевград са характерни и интересните „медни“ кръстове при отбелязването на Деня на пчеларя:

Около три хиляди бурканчета с мед бяха осветени днес в храма „Въведение Богородично“ в Благоевград

Благоевград, 10 февруари 2011 г. /Емил Михайлов, БТА/ И на днешния 10 февруари, когато православната ни църква почита Свети Харалампий – покровителят на пчеларите, бе спазен ритуалът за освещаване на меда в катедралния храм „Въведение Богородично“ в Благоевград.

Около три хиляди бурканчета с целебния пчелен продукт, донесени от благоевградчани, бяха подредени според традицията под формата на кръст със свещи върху всяко от тях и изписано върху капачките име на стопанина. Свещите бяха запалени за тържественото освещаване след празничната литургия, отслужена от отец Андон Шавулев и свещеници от централната черква на областния град. (...)