site.btaНа 3 февруари 1954 г. в Копривщица е открита къщата музей на писателя Любен Каравелов

На 3 февруари 1954 г. в Копривщица е открита къщата музей на писателя Любен Каравелов по повод 75-годишнината от смъртта му. На тържественото събитие присъстват представители на държавната власт, културни институции и копривщенската общественост. Празничната програма включва произнасяне на речи от председателя на Комитета по честването Георги Щерев и литературоведа професор Пантелей Зарев, както и представяне на първата музейна сбирка, посветена на живота и делото на писателя.

Къщата музей представлява комплекс от три сгради, изградени в периода между 1810 г. и 1835 г. Той се състои от зимна къща с всекидневна стая, кухня и килер, стопанска сграда, използвана като склад, и лятна къща, четем на сайта на Дирекция на музеите – Копривщица. Сред най-интересните експонати е печатницата, с която Каравелов е издавал вестниците „Свобода“ и „Независимост“. По-късно към музейната колекция са добавени и материали за дейността на брата на Любен Каравелов – държавника Петко Каравелов.

Следват материали от бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА, в които се отразява откриването на къщата музей:

Копривщенци тачат паметта на своя велик съгражданин Любен Каравелов

Копривщица, 2 февруари 1954 г. /БТА/ С чувство на дълбока признателност трудещите се от града днес честваха 75-годишнината от смъртта на своя скъп съгражданин, големия български революционер и демократ, писател-реалист и публицист Любен Каравелов.

На тържественото паметно събрание в читалище „Яко Доросиев“ тази вечер се стекоха много граждани, горски работници, кооператори от своя ТКЗС, учащи се, за да почетат паметта на своя велик съгражданин. На събранието присъстваха също подпредседателят на КНИК Емил Манов, секретарят на Софийския окръжен комитет на БКП Владимир Костов, близки на Любен Каравелов и др.

Тържественото събрание бе открито с реч от председателя на Комитета по честването на Любен Каравелов – Георги Щерев.

Доклад за Любен Каравелов като революционер и велик писател-реалист изнесе проф. Пантелей Зарев. Докладчикът подчерта, че Любен Каравелов е израснал като голям революционер под благотворното влияние на руските революционни демократи и на руската демократична и хуманистична литература. „Любен Каравелов – заяви докладчикът – е родоначалник на българската белетристика. Реалистичната линия в нашата литература и по-специално в нашата белетристика укрепна благодарение на голямото художествено наследство, оставено от Каравелов, и на неговото положително въздействие върху Вазов, Алеко Константинов, Т. Г. Влайков, Михалаки Георгиев, Елин Пелин, Йордан Йовков. Великият народен писател Каравелов ни учи на беззаветна преданост към народа, на любов към нашата земя хубава, на неуморна дейност за напредъка и развитието на нашата Родина.“

След доклада учащи се от Средното смесено училище „Любен Каравелов“ изпълниха литературно-музикална програма.

***

Тържествено откриване на къщата музей „Любен Каравелов“ в Копривщица

Копривщица, 3 февруари 1954 г. /БТА/ За увековечавана светлата памет на големия български революционер-демократ, писател и публицист Любен Каравелов, по случай 75 години от неговата смърт, днес в Копривщица стана тържествено откриване на къщата музей „Любен Каравелов“. На тържеството присъстваха подпредседателят на КНИК Емил Манов, проф. Пантелей Зарев, представители на окръжния и околийския комитети на Партията, на окръжния и околийския народни съвети и много трудещи се от града.

Къщата музей бе открита с кратка реч от секретаря на Окръжния комитет на БКП Владимир Костов. „Лозунгът на Каравелов – каза той – „Да се уловим юнашки за оръжието и да не го сложим дотогава, докато не придобием това що трябва за един жив и свободен народ, дорде не бъдем свободни в истинския смисъл на тая дума!“ – е вдъхновявал нашия народ в борбата му срещу фашизма и империалистическата робия. Нека този дом-светиня, където е роден, раснал и живял Любен Каравелов, да служи на поколенията като извор за вдъхновение към патриотични дела за Родината!“

Присъстващите с голям интерес разгледаха къщата музей. В нея е възстановена битовата обстановка, в която е роден и живял Каравелов.

Изложени са портрети, факсимилета на ръкописи, оригинали от вестниците „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“, лична кореспонденция с Левски и други документи, в които са отразени живота и творчеството на Каравелов. В много от изложените съчинения като „Българи от старо време“, „Войвода“, „Дончо“, „Записки за България и българите“ и други е отразен животът в Копривщица по онова време.

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица и получава образованието си в България и Русия. В Москва започва активна литературна и публицистична дейност и участва в българското студентско дружество „Братски труд“. От 1867 г. се включва активно в българската революционна емиграция в Белград и Букурещ. През 1869 г. създава Българския революционен централен комитет и издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“. Като председател на БРЦК работи в тясна връзка с Вътрешната революционна организация на Васил Левски. След гибелта на Левски постепенно се оттегля от революционната дейност, но участва в подготовката на Априлското въстание и подкрепя Руско-турската война. След Освобождението се завръща в България и продължава книжовната си дейност. Автор е на значими публицистични, художествени и фолклорни произведения. 

Той умира на 21 януари 1879 г. в Русе.