site.btaНа този ден преди 50 години умира един от най-ярките представители на българската живопис – Златю Бояджиев

На 2 февруари 1976 г. си отива един от най-големите български художници – Златю Бояджиев. Той е погребан в Пловдив, градът, където живее, твори и се помещава неговата постоянна експозиция. Траурната церемония преминава с държавни почести в присъствието на политици, интелектуалци и граждани.

Слово за живота и творческия принос на Златю Бояджиев произнася председателят на Съюза на българските художници Светлин Русев. Всички изтъкват приноса му за развитието на българската българската живопис. След поклонението, ден по-късно, е взето решение Държавната художествена галерия в Пловдив да носи името на Златю Бояджиев.

Следват материали от бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА, в които се отразява поклонението пред Златю Бояджиев.

Златю Бояджиев

София, 2 февруари 1976 г. /БТА/ На 2 февруари 1976 г., след продължително и тежко боледуване, почина големият български художник Златю Бояджиев, герой на социалистическия труд, народен художник, лауреат на „Димитровска награда“.

Роден на 22 октомври 1903 г. в с. Брезово, Пловдивски окръг в бедно селско семейство, Златю Бояджиев отрано проявява своето дарование на художник. През 1931 г. завършва живопис в Художествената академия в София. Първите творчески изяви на младия художник разкриват един ярък творец, който дълбоко и проникновено отразява бита и душевността на народа. Животът на трудовите хора от българското село стана оня чист извор на вдъхновение, който роди шедьоври, като „Брезовски овчари“, „На нивата“, „Пред буря“ и др. Свързал съдбовно своя огромен талант с живота и борбите на народа, Златю Бояджиев никога не се отлъчи от него. (…) В с. Брезово народната победа обогати творческата палитра на Златю Бояджиев с нови теми и сюжети. Въпреки тежката парализа големият български художник и гражданин Златю Бояджиев в продължение на 24 години прояви героични усилия, себеотрицание и несломима енергия и продължи своята вдъхновена творческа дейност.

Народният художник Златю Бояджиев създаде един свят приказен и поетичен, в който се чувства великото присъствие на народа. Образите, сътворени от Златю Бояджиев, излъчват сила и благородство и ще останат в златния фонд на съкровищницата на социалистическата ни култура.

Нашата общественост, Българската комунистическа партия и правителството високо оцениха творческия принос на Златю Бояджиев към българското изобразително изкуство. Той беше удостоен с най-високите звания – „Народен художник“, лауреат на „Димитровска награда“ и „Герой на социалистическия труд“.

Неповторимият живописен свят на Златю Бояджиев е популярен далеч зад пределите на нашата родина. Със смъртта на Златю Бояджиев българското изобразително изкуство, нашата социалистическа култура загубиха един от най-ярките и самобитни таланти.

Той ще остане светъл пример на вдъхновен творец и гражданин, отдал докрай своите творчески сили за разцвета на българската култура.

Поклон пред светлата му памет!

Тодор Живков, Александър Лилов, Живко Живков, Дража Вълчева, Георги Джагаров, Людмила Живкова, Павел Матев, Светлик Русев, Атанас Стойков, Богомил Райнов, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Стоян Венев, Стоян Сотиров

***

Последна почит

Пловдив, 3 февруари 1976 г. /БТА/ Днес пловдивската общественост се прости с големия български художник Златю Бояджиев, Герой на социалистическия труд, народен художник, лауреат на Димитровска награда.

Пред саркофага на покойника в Изложбената зала на пловдивските художници преминаха много трудещи се, представители на обществено-политически организации и културни институти.

На почетна стража застанаха кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП Дража Вълчева – първи секретар на Окръжния комитет на Партията, председателят на ЦК на ОНС Димитър Карамуков, председателят на Съюза на българските художници народния художник Светлин Русев, заместник-председателят на Комитета за изкуство и култура Любен Василев и др.

Тук бе и генералният консул на СССР в Пловдив Борис Архипов.

На Централните градски гробища се състоя траурен митинг. Слово от името на Комитета за изкуство и култура и Съюза на българските художници произнесе Светлин Русев. Той изтъкна, че Златю Бояджиев остави светла диря в българското социалистическо изкуство. Всички, които го познаваха, ще запазят в сърцата си спомен за един творец, отдал вдъхновения си талант в прослава на българската земя и нейните труженици. Яркото творчество, създадено от неспокойното сърце и майсторската четка на Златю Бояджиев, ще остане завинаги един от върховете, бележещи възхода на нашето социалистическо изкуство.

Слово произнесе и председателят на ИК на ГНС Диран Парикян. Той подчерта, че със смъртта на Златю Бояджиев обществеността губи не само един талантлив художник, но и един активен гражданин-общественик, който със своя самобитен талант пресъздаде в ярки платна революционните изменения, настъпили в нашата нова действителност.

Заслужилият художник Димитър Киров – секретар на групата на пловдивските художници, изтъкна, че жизненият и творчески път на Златю Бояджиев ще бъде вдъхновяващ пример и урок за поколенията художници.

Поднесени бяха съболезнования и от представители на родния му град Брезово.

На гроба бяха положени венци от името на Комитета за изкуство и култура, Съюза на българските художници, ОК и ГК на БКП от обществеността на града и окръга, групата на пловдивските художници, от близки на Златю Бояджиев и др.

***

В памет на Златю Бояджиев

Пловдив, 3 февруари 1976 г. /БТА/ За увековечаване паметта на големия български художник Златю Бояджиев Изпълнителният комитет на Пловдивския окръжен народен съвет реши Държавната художествена галерия в Пловдив да носи името на Златю Бояджиев; в старинната част на града да се открие музей-галерия с творби на художника; една улица в Пловдив и една в родния му град Брезово да носят неговото име; в окръжния център да бъде издигнат бюст-паметник на Златю Бояджиев.

Българският художник живописец Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в село Брезово, Пловдивско.

Основна тема в творчеството му са битовите композиции, сюжети от селския живот, портрети и пейзажи.

През 1951 г. живописецът получава инсулт, който парализира дясната му ръка и той започва да рисува с лявата.

Сред най-известните му картини са: „Портрет на бащата на художника“ (1940), „Майката на художника“ (1940), „Семеен портрет“ (1941), „Портрет на младо момиче“ (1941), „Брезовски овчари“ (1941), „На нивата“ (1943)“, „Свинарка“ (1945), „Мини Перник“ (1945), „Бригадири“ (1947), „Към кланицата“ (1960), „Стълпотворение“ (1964), „Апокалипсис“ (1969), „Нестинари“ (1974) и др.

През 1984 г. в къщата на възрожденеца Стоян Чомаков в Пловдив е открита постоянна експозиция „Златю Бояджиев“, където са представени 76 творби на художника.