site.btaБТА съобщава за експулсирането на Лев Троцки от Съветския съюз преди 94 години

БТА съобщава за експулсирането на Лев Троцки от Съветския съюз преди 94 години. На 1 февруари 1929 г. международните информационни агенции разпространяват новината за окончателното отстраняване на Лев Давидович Троцки и неговите привърженици от политическия живот в СССР.

След продължителна борба за власт с Йосиф Сталин, през ноември 1927 г. Троцки е изключен от Комунистическата партия на СССР и депортиран в Алма Ата (днешен Казахстан), където прекарва една година.

На 31 януари 1929 г. Политбюро на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) решава официално да изгони опозиционера извън пределите на страната. Троцки е качен на парахода „Илич“ и е експулсиран в Турция, където пристига две седмици по-късно.

Паралелно с това, на 1 февруари 1929 г. бившите съюзници на Троцки – Григорий Зиновиев и Лев Каменев – са поставени под домашен арест, а около 1 600 негови привърженици са изпратени в Сибир по нареждане на Сталин.

Тези събития са заключителен етап на дълъг период на вътрешнопартийни борби в КПСС, който завършва с изгнанието на Троцки. Неговото доживотно изгнание приключва с убийството му в Мексико от агента на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) Рамон Меркадер на 21 август 1940 г.

За екстрадицията на Лев Троцки от СССР четем в бюлетините „Преглед на чуждестранния печат“ и „Български бюлетин“ на БТА:

Берлин, 30 януари 1929 г. /БТА/ Според съобщения на вестниците от Москва, съветското правителство възнамерява да екстрадира заточения в Сибир Троцки. За тази цел няколко държави са били вече запитани дали биха допуснали, щото Троцки да се установи в тяхна територия на местожителство.

***

Берлин, 1 февруари 1929 г. /БТА/ Съобщават от Москва: Потвърждава се, че Троцки и семейството му е вече на път за Москва. Правят се приготовления за изпращането им в чужбина, но още не е известно за къде ще замине бившият болшевишки водител. Вероятно е Троцки да се установи в Турция, обаче носят се и упорити слухове, как той щял да замине за Германия.

***

Берлин, 1 февруари 1929 г. /БТА/ Според едно съобщение от Москва Кемал паша е съобщил на съветското правителство, че Турция ще разреши на Троцки да пребивава в страната само под условие, че той ще живее в Ангора в съветското посолство и когато излиза из града ще бъде придружаван от представители на посолството и от полицаи.

***

Берлин, 1 февруари 1929 г. /БТА/ Съобщават от Лондон: Според в. „Дейли Телеграф“ тази седмица са били заточени в Сибир 1600 привърженици на Троцки от Москва.

***

Троцки заминал за Турция

Милано, 1 февруари 1929 г. /Кориере Дела Сера/ Съобщават от Москва: Относно съображенията, които заставиха правителството да прибегне до тая мярка, човек трябва да си спомни ожесточената кампания, която троцкистите водят от няколко месеца против днешните ръководители, вземайки повод от настоящите затруднения. Подземната нелегална дейност на троцкистите се развива не само в Партията, но и сред работническите маси, и напоследък тя бе взела характер на подбуждане към въстание. Резултатите на тая дейност проличаха през време на възобновяването на колективните трудови договори, които работниците не скриха своето недоволство, а също и през време кампанията за преизбирането на Съветите. Против троцкистите правителството взе известните вече мерки, една от които бе арестуването на 150 последователи на бившия народен комисар, съобщено официално преди няколко дни. Против личността на Троцки мерките бяха по-трудни. Въпреки бдителността, дейността на Троцки в гр. Верни бе много оживена. Той разпространяваше писма и прокламации, ръководейки опозиционното движение в цяла Русия. Верни започна да става едно истинско място на поклонение на опозиционерите, които отиваха да се въодушевяват от словото на лидера. От друга страна климатът на Средна Азия бе действително разклатил здравето на Троцки и медицинската комисия бе признала нуждата да бъде преместен в някоя по-здравословна област. Заговори се, всъщност, за Кавказ. На правителството се чинеше, напротив, че смутителната и зловредна дейност на Троцки изисква нови и по-сурови мерки с цел са се изолира още повече, като се постави най-после в условия да не може да вреди. Не се знаят съображенията, които накараха московското правителство да възприеме една съвсем противоположна мярка, и която изглеждаше най-малко вероятната – изгонване в чужбина. Наистина, едно влошаване условията на изолирането на много популярния опозиционен шеф не би закъсняло да предизвика нова вълна на съчувствие. Обаче днешните ръководители не може да не са взели предвид опасността, която може да представлява, особено в областта на III-ия Интернационал, свободната дейност на Троцки в чуждите страни. По тая причина голямо е любопитството, което владее тук относно начина по който ще бъде третиран Троцки от турските власти, и по отношение резултатите на безсъмнените му опити да се премести в някоя страна, където съществуват комунистически фракции, които се инспирират от неговата мисъл, и от където би могъл да продължи борбата против днешните руски управници. Изглежда, че Москва вярва на съпротивлението което буржоазните страни биха противопоставили на този нежелан гост.

***

Новата книга на Троцки

Брюксел, 17 февруари 1929 г. /Пьопъл/ помества уводна статия от Е. Вандервелд под заглавие: „Истинското положение в Русия – от Л. Троцки“, в която автора разглежда излязлата напоследък книга в Дрезден, чийто ръкопис Троцки е трябвало тайно да изпрати в Германия за отпечатване. Като сравнява положението на Троцки някога – наред с Ленин и днес – „победен, заточен, със запушена уста“, автора цитира по- важните места от книгата, която не само изнася много неизвестни до сега сведения, очертавайки резултатите на десетгодишната съветска дейност, но и изнася целите на така наречената лява опозиция. Според книгата на Троцки, пролетариата в Русия се бори, при най-неблагоприятни условия, с три враждебни сили: кулаците, непманите (от НЕП – нова икономическа политика) и бюрократите. В селата, класовото различие се изостря, в градовете се образува една нова буржоазия. Сега неетатизираното производство съставлява повече от една пета от цялото индустриално производство и 40 % от стоките на пазара произхождат от него. Поземления данък тежи повече върху бедните селяни отколкото върху кулаците. Данъците върху консумацията стават взе повече главни източници за фискални приходи. Въобще, частта на работниците в националния доход намалява, докато тази на всички други, особено на кулаците, напротив, расте. Причините за това се крият не само в днешната политика. Ленин казваше: „Дотогава, докато ние продължаваме да бъдем дребноземеделска страна, Русия ще представлява по удобна база за капитализма, отколкото за комунизма. Трябва да го признаем… Ние не разрушихме капитализма в неговите корени; ние не минирахме основите на този вътрешния неприятел.“ За да променим положението продължава Троцки, трябваше да приложим една политика на свръхиндустриализация и да развием в селата кооперативната система. Вместо това, диктатора Сталин има една програма на индустриализация от най-очевидна недостатъчност и той покровителства новия капитализъм, макар че си дава вид, че се бори с него. Затова в последните две-три години, реалните надници са останали същите или са малко спаднали, докато доходността на индустриите расте. Надниците на земеделските работници остават под законния минимум и са 53% от довоенните; работния ден е рядко по-малък от десет часа и в повечето случаи е неограничен. И за жилищния въпрос Троцки привежда една печална статистика – особено за градските работници. Но най-болното място е безработицата. В 1927 година имаше повече от два милиона безработни, при едно работническо население значително по-малко от английското. Трябва да се очаква, че до 1931 година, поради притока на бедни селяни, числото на безработните ще достигне до три милиона. Синдикатите пък все повече изоставят тази дейност, която обуславя техното съществувание: защитата на работническите интереси. Най-после, поради липса на училища, работниците все по-мъчно могат да дават на децата си дори първоначално образование. Трябва да се отбележи, казва Вандервелд, че Троцки смята, като главни причини за „лошото положение на работниците в Русия“: разрушенията от войната; лишенията, произлезли от блокадата на бившите съюзници и злините, резултат на гражданската война. Но от друга страна, казва автора, колко още би могло да се каже както върху несъстоятелността на преврати, за да се извършат революции, които още не са назрели така и върху безполезността на предложените от Троцки мерки: свръхиндустриализацията и кооперативното дело на широка нога, които изискват, между другото, грамадни капитали, които Съветска Русия не може да си набави. Засега, що се касае за Белгия, аз ще се огранича с две възражения: Комунистите стотина пъти са ни упреквали, че представяме невярно положението на работниците в Русия. Ще направят ли те същия упрек и на „левия комунист“, какъвто е Троцки? Още много пъти те са ни обвинявали за социал-предатели, защото сме гласували бюджети, съдържащи непреки данъци и именно налози върху спирта. Ще се съгласят ли те с Троцки, за да отправят същите обвинения и срещу бюджета на Съветите? Или пък ще кажат, че Троцки също е социал-предател и меншевик? Второто предложение е по-вероятно, защото наистина нищо не прилича толкова на критиките на социалистите срещу буржоазните правителства, колкото обвиненията на Троцки срещу Сталиновата диктатура.