site.btaНа 23 януари 1958 г. си отива майсторът на българската карикатура Илия Бешков

На 23 януари 1958 г. си отива майсторът на българската карикатура Илия Бешков
На 23 януари 1958 г. си отива майсторът на българската карикатура Илия Бешков
Портрет на народния художник Илия Бешков. Снимка: БТА, репродукция от 28 април 1980 г. на Зоя Пенкова

На 23 януари 1958 г. умира Илия Бешков – български художник, карикатурист и илюстратор. Поклонението се организира в сградата на Националната художествена академия (тогава Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“), където Бешков е професор и завеждащ катедра „Графика“ до последните си дни. Отдаването на последна почит пред големия български художник се превръща в масово събитие. Хиляди хора се събират, за да се поклонят пред твореца. Те включват както негови колеги художници, студенти, интелектуалци, така и много граждани.

Погребението преминава с официални почести в присъствието на представители на висшето ръководство на страната, въпреки че брат му, Иван Бешков, е екзекутиран от Народния съд през 1945 г. През 1955 г. Илия Бешков е обявен за „народен художник“, което налага официален протокол при изпращането му.

След смъртта му Художествената галерия в Плевен е преименувана на „Илия Бешков“ в негова чест, където се съхранява най-голямата колекция от негови произведения. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за поклонението пред Илия Бешков:

Съобщение на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз

София, 24 януари 1958 г. /БТА/ Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз с дълбоко прискърбие съобщава на сдружените земеделци, че на 23 януари в 22 часа и 20 минути почина народният художник Илия Бешков, професор в Института за изобразителни изкуства „Николай Павлович“.

От най-ранни години Илия Бешков свързва живота си с Българския земеделски народен съюз и със силата на своето изключително дарование се бори срещу монархията и фашизма, за свобода, за народна република, за прогрес и мир на света. Със смъртта на професор Илия Бешков нашето изобразително изкуство загуби един от най-видните свои представители – големия майстор на българската карикатура.

Сдружените земеделци в България се прекланят пред делото и паметта на народния художник проф. Илия Бешков и дълбоко в сърцата си ще запазят спомена за неговото забележително творчество.

***

Поклонение пред ковчега на народния художник Илия Бешков 

София, 24 януари 1958 г. /БТА/ Днес следобед във фоайето на Националната художествена галерия започна поклонението пред ковчега с тялото на големия народен художник Илия Бешков, един от най-видните представители на нашето изобразително изкуство, последователен защитник на реалистичните традиции в художественото образование и възпитание. Любовта към човека Илия Бешков и към неговото голямо изкуство събра днес пред смъртното му ложе стотици почитатели – хора на изкуството, науката и културата, професори, преподаватели, студенти от Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ и от другите висши учебни заведения, обществени деятели, писатели, пионери, работници и други. Те заставаха пред тленните останки на големия покойник с благоговейна скръб, прелистиха сборника с рисунки, в който е събрано най-хубавото от неговото творчество. Бяха поднесени и венци от името на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлови“, Съюза на българските художници, Съюза на българските писатели, Министерството на просветата и културата, ЦК на ДСНМ, Държавния сатиричен театър, редакцията на в. „Стършел“ и други.

Погребението на народния художник Илия Бешков ще се извърши утре. По решение на Министерския съвет то ще стане на държавни разноски.

***

Съобщение на министерството на просветата и културата за смъртта па проф. Илия Бешков

София, 24 януари 1958 г. /БТА/ В продължение на повече от три десетилетия бележитият майстор на карикатурата възпитаваше и вълнуваше нашата общественост със своите неповторими творби. В своя път на художник-гражданин той беше въплъщение на неизчерпаемите възможности и дарования на нашия трудов народ.

Със смъртта на Илия Бешков нашето изобразително изкуство губи един вдъхновен творец, който с остър поглед и будно обществено съзнание разкриваше и бичуваше недъзите на буржоазното общество.

Дълбоко свързан в творчеството си с народа, …той продължи да работи за изграждането на новия живот, за победата на делото на мира...

Животът на големия художник – карикатурист, гражданин и патриот е вдъхновяващ пример за нашите художници, за младото поколение и за всички дейци на българската култура.

Поклон пред незабравимия художник Илия Бешков!

***

Погребението на народния художник Илия Бешков

София, 25 януари 1958 г. /БТА/ Днес преди обед във фоайето на Националната художествена галерия продължи поклонението пред ковчега с тялото на народния художник проф. Илия Бешков – бележит майстор на карикатурата, графичната рисунка и илюстрацията. Дошли бяха да отдадат последна почит и да се простят с големия художник общественици, дейци на науката, изкуството и културата, професори преподаватели и студенти от Висшия институт за изобразителни изкуства „Н. Павлович“, близки другари и приятели на художника, почитатели на неговото изкуство. … На почетна стража се редят художници, писатели, композитори, журналисти, студенти, учащи се.

В 13,39 часа на почетна стража застанаха другарите Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Трайков, Рубен Аврамов, Митко Григоров, Стоян Тончев, Николай Георгиев, Петър Танчев, Тодор Янакиев, Иван Башев, Александър Обретенов.

За живота и творчеството на проф. Илия Бешков говори художникът Дечко Узунов, член на Президиума на Съюза на художниците в България: „Като живописец, график-илюстратор и карикатурист, като педагог и общественик, като борец за социална правда Илия Бешков винаги е изобличавал несправедливостта и лицемерието, неправдата и фалша в буржоазното общество“.

Слово произнесе и председателят на Съюза на журналистите в България Славчо Васев. „Най-творческите години от своя живот – каза той – Илия Бешков отдаде на вестника.

Бешков каза много истини за властта… Той създаде разобличителна летопис на една тъмна тирания и с това допринесе не малко за нейното сваляне. Чрез вестника Бешков говореше с народа. Така той най-добре му служеше. Тази връзка Бешков продължи до последния си дъх“.

На гроба на народния художник говори Николай Георгиев, секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз. Поклонник на идеята за единен фронт между комунисти и земеделци през годините 1923-1925 – изтъкна Н. Георгиев – със своето творчество Илия Бешков даде ценен принос и за сплотяване на народните сили в изградения през 1942 година Отечествен фронт. (…)

От името на министерството па просветата и културата и Висшия институт за изобразителни изкуства „Н. Павлович“ говори ректорът на Института проф. Панайот Панайотов. Той подчерта, че Бешков беше не само голям художник, но и отличен преподавател и педагог, създател на специалността „Илюстрация и композиция“ в ателието „Графика“ при Института, подготвил а много млади кадри.

От родното село на художника Долни Дъбник вълнуващо слово произнесе секретарят на селсъвета Цвятко Недков.

На гроба на художника бяха положени венци от името на Министерството на просветата и културата, Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз, Националния съвет за защита на мира, Съюза на художниците в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските композитори, Висшия институт за изобразителни изкуства „Н. Павлович“, от Отечествения фронт и Българския земеделски народен съюз в село Долни Дъбник, от редакциите на някои столични вестници и други.

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в село Долни Дъбник, Плевенско.

Работи като художник във в. „Пладне“ (1928-1934), сътрудничи във в. „Земеделско знаме“ (1902-1934), в. „Българан“ (1916-1924), в. „Литературен глас“ (1928-1944), сп. „Лик“ (1934-1936), сп. „Съвременник“ (1935-1936) и др. Редактор е на в. „Стършел“ (1940-1941). Илия Бешков е преподавател в Художествената академия в София (дн. Национална художествена академия) в периода от 1945 до 1958. Той е илюстрирал над 45 книги за деца и юноши, детски списания и вестници. На негово име през 1971 г. е учредена Награда за рисунка и карикатура от Съюза на българските художници. Носител на Димитровска награда (1950).

/ДС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 04:18 на 25.01.2026 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация