site.btaПървото в историята скачване между два космически кораба е осъществено на 16 януари 1969 година

На 16 януари 1969 г. е осъществено първото успешно скачване на два пилотирани кораба в Космоса. Това са съветските апарати „Союз 4“ и „Союз 5“. Съединени, те образуват първата космическа станция в орбита.

„Союз 4“ излита на 14 януари от космодрума Байконур в Казахстан с Владимир Шаталов на борда, а на следващия ден в орбита е изведен „Союз 5“ с командир Борис Волинов. Сближаването на корабите е извършено в автоматичен режим, а на разстояние сто метра между тях космонавтите осъществяват операцията по скачването ръчно.

След изпълнение на комплекс от експерименти и научни изследвания, които включват и излизане в открития Космос, на 17 януари 1969 г. „Союз 4“ се завръща успешно на Земята, а „Союз 5“ на следващия ден.

За първото скачване четем в бюлетин „Международна информация“ на БТА: 

В орбита първата космическа станция в света

Москва, 16 януари 1969 г. /ТАСС/ Успешно е осъществено ръчно скачване на съветските космически кораби „Союз-4“ и „Союз-5“ в орбита около Земята. Това стана в 11 часа и 20 минути московско време на територията на СССР, когато корабът „Союз-4“ извършваше 34-ата, а „Союз-5“ 18-ата обиколка около Земята. В 10 часа и 37 минути започна автоматичното приближаване на корабите, в резултат на което разстоянието между тях намаля до 100 метра.

След това Владимир Шаталов премина към ръчно управление и, маневрирайки със своя кораб „Союз-4“, го долепи до „Союз-5“.

След това бе извършено взаимно механично закрепване на корабите, здравото им притягане и съединяване на електрическите системи. По такъв начин в орбита на изкуствен спътник на Земята беше сглобена и започна да функционира първата в света експериментална космическа станция с четири секции за екипажа.

На етапите на приближаване, долепване и скачване всички системи на корабите функционираха нормално. Процесите на приближаване и скачване се предаваха на Земята с помощта на външните телевизионни камери. В космическата станция е установена телефонна връзка между нейните секции.

За по-нататъшно изпълнение на програмата орбиталната космическа станция беше ориентирана от командира на кораба „Союз-5“ Борис Волинов.

Летецът-космонавт Владимир Шаталов доложи, че всички системи на станцията работят нормално. Параметрите на микроклимата в секциите се намират в предвидените граници. Самочувствието на космонавтите е добро.

Станцията с четири секции за екипажа осигурява изпълнението на голям комплекс експерименти и изследвания, а също комфортни условия за работа и почивка.

Екипажът изпълнява по-нататъшната програма. С космонавтите се поддържа устойчива радиовръзка. Полетът на експерименталната станция продължава.

***

Забележителен експеримент

Москва, 16 януари 1969 г. /кор. на БТА/ Новият научен подвиг на Съветския съюз е в центъра на вниманието на информационните агенции, печата, радиото, телевизията и обществеността въз всички страни.

Две са основните теми: полетът на „Союз-4“ и „Союз-5“ и скачването на двата космически кораба днес.

Франс прес имаше нужда само от три минути, за да преведе на френски и да разпространи по всички свои канали „мълнията“… за скачването на двата кораба и за създаването на първата експериментална космическа станция в света.

Непосредствено след агенцията френското радио прекъсна емисиите си и съобщи сензационната новина.

Агенция АНСА подчерта в „мълния“ ръчното скачване на „Союз-4“ и „Союз-5“. По-късно тя предаде подробна информация за излизането на Хрунов и Елисеев от „Союз-5“ и прехвърлянето им в „Союз-4“ и изтъкна историческото значение на този експеримент.

Научният коментатор на италианската телевизия изтъкна колосалното значение на създаването на първата космическа станция в света. Подобни станции, каза той, ще дадат възможност да се правят продължителни редовни научни изследвания, които е невъзможно да се осъществяват от Земята или с помощта на обикновени спътници. (…)

Проф. Бернард Ловъл, директор на обсерваторията „Джодръл Бенк“, заяви, че скачването на „Союз-4“ и „Союз-5“ „означава значителна крачка напред към създаване на космическа платформа в орбита около Земята“. Той прибави: създаването на космическа платформа дава на русите много и различни възможности за научни наблюдения върху Земята и Вселената. В близки дни ние може би ще узнаем дали те ще установят постоянна космическа станция между Земята, респективно СССР, и съветските космически кораби, които ще бъдат изстрелвани занапред.

Американските информационни агенции прекъснаха потока от съобщения и предадоха с „мълния“ информация от Москва за ръчното скачване на съветските космически кораби. Агенция ЮПИ подчерта: „първата експериментална космическа станция в света с четири секции за екипажа започна да функционира на орбита на изкуствен спътник на Земята.“

„Първата в историята смяна на екипажите на космически кораби“, „един час в открития Космос“ – такива са първите отзвуци на американските информационни агенция във връзка с прехвърлянето на Хрунов и Елисеев в „Союз-4“.

Московският кореспондент на АП се спира специално на скафандрите, с които космонавтите бяха облечени при излизането си в Космоса.

„Двамата космонавти напуснаха своя кораб, разходиха се в Космоса и след това се прехвърлиха в „Союз-4“, което беше безпримерен извънземен подвиг“ – предава ЮПИ.

С мигновена бързина се разпространи в Западна Германия вестта за скачването на „Союз-4“ и „Союз-5“. Успешното скачване показва, че СССР е в състояние да прави големи орбитални космически станции и, опирайки се на тях, да осъществява нови експерименти за овладяване на космическото пространство, заяви проф. Дитер Ослендер, ръководител на станцията за наблюдаване на изкуствените спътници. (…)

Съветските космически кораби „Союз-4“ и „Союз-5“ се скачиха – тези думи постоянно звучат днес по радиото и телевизията в Япония. За успешното скачване на двата кораба вече знаят всички. Японците приветстват новите постижения на съветската наука и техника…

Само за най-важните събития се съобщава така, че на първа страница на вестника се губи самото му име. Именно така изглежда днес първата страница на вестник „Пещи Хирлап“ в Будапеща. Тя цялата е заета от съобщенията за полета на двата съветски космически кораба.

„Космически роман с продължение, в което с всеки изминат ден се появяват нови вълнуващи страници и изненади“ – така образно пише за новия експеримент в. „Непсабадшаг“. (…)

Парижкият „Юманите“ възкликва: „Четиримата съветски космонавти са в отлична форма! Всички системи в космическите кораби функционират великолепно!“

Московският кореспондент на „Фигаро“ изтъква, че тримата съветски космонавти стояха в корабите без скафандри и заявява, че според него това свидетелства, че космическите полети стават „обикновени пътешествия за съветските космонавти“.

Лондонският „Дейли мирър“, който коментира съобщенията за полета и за техническите данни на съветските космически кораби, обръща внимание на обстоятелството, че те „имат значително по-голямо работно пространство от американския „Аполо-8“. Английският печат окачествява полетите на „Союз-4“ и „Союз-5“ като ново важно постижение на съветската наука и техника. (…)

На голямото събитие се откликнаха широко печатът, радиото, осведомителните агенции и в Полша, ГДР, Монголия, Холандия, Финландия, Индия, ОАР, Мали и редица други страни в Европа, Азия, Африка.

*** 

„Дейли нюз“: Класическа среща в Космоса

Ню Йорк, 16 януари 1969 г. /кор. на БТА/ Американският вестник с най-голям тираж в страната „Дейли нюз“ днес нарича скачването на съветските космически кораби „Союз-4“ и „Союз-5“ и създаването на първата космическа орбитална станция в света „класическа среща“ в Космоса. Като помества голяма снимка на четиримата съветски космонавти на Червения площад в Москва, вестникът дава подробни биографични данни за тях и за космическите кораби.

Наблюдателят по научните въпроси Марк Блум подчертава точността на извършените маневри и обръща внимание на подготовката на Евгений Хрунов като дубльор на Алексей Леонов, първия човек, излязъл в космическото пространство.

Рано сутринта всички американски радио и телевизионни станции още в първите си емисии съобщиха за новия изключителен успех на съветската космонавтика. Единодушно всички говорители забелязаха поразителния синхрон при скачването на космическите кораби и стабилната радио и телевизионна връзка със Земята.

Коментаторът на телевизионната компания „Колумбия броудкастинг систем“ характеризира създаването на първата космическа станция като нов крупен успех на световната космонавтика и важен принос в изучаването на космическото пространство.

По всички канали на телевизионните екрани бяха показани кадри от борда на космическите кораби.

В. „Ню Йорк таймс“ помества последни снимки от полета, предадени от Московската телевизия и препредадени чрез спътник.

В. „Уолстрийт джърнъл“ посочва, че Съединените щати проектират подобен опит едва през пролетта, а в. „Крисчън сайънс монитор“, който в заглавието на специалната си кореспонденция от Москва изтъква бързото „съветско космическо темпо“, цитира мнението на западните експерти, че „съветските хора никога не правят космически полети напразно. Щом веднаж постигнат успех, те се придвижват към следващото стъпало“.

Американските осведомителни агенции и кореспонденти от Москва предават непрекъснато подробности за хода на полета, изказват признание за високото научно-техническо равнище при създаването на първата космическа орбитална станция, оценяват майсторството на съветските космонавти, извършили първи в света скачване на два космически кораба и преминаване на хора от един в друг космически кораб.

***

Първата среща след приземяването на екипажа на „Союз-4“

Москва, 17 януари 1969 г. /ТАСС/ С три туби сок от черен касис са „полели“ срещата в Космоса командирът на „Союз-4“ Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Евгени Хрунов, които преминаха на този кораб от „Союз-5“. Това те съобщиха на пресконференция.

Корабът „Союз-4“ се приземи днес в определения район – недалеч от Караганда (Казахстан). След като си починаха малко, космонавтите Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Евгений Хрунов по установена традиция се срещнаха с журналисти.

Първия въпрос кореспондентът на ТАСС зададе на Владимир Шаталов: „Какво чувство изпитахте, когато „вратата се отвори“ и изведнъж видяхте вашите приятели, които при старта ви изпращаха в Байконур?“

„Първо, това не беше изведнъж. Аз ги чаках цяло денонощие, чух техните гласове при излизането на „Союз-5“ в орбита. И все пак изпитах огромна радост, когато чух „почукването на вратата“. Преди самата среща аз дори написах набързо плакат „добре дошли!“

Владимир Шаталов каза, че приятелите му донесли вестници, писма от близките и от генерал Николай Каманин – наставникът на космонавтите. Общо взето, в задачата за полета не беше предвидено четене на цяла купчина писма. И аз трябваше да работя свръхплана.

Алексей Елисеев каза, че като излязъл от кораба в открития Космос веднага видял абсолютно черното небе и кафявата Земя, наполовина закрита от облаци. „На този фон космическите кораби са необикновено ефектни. Те са много по-красиви, отколкото на Земята... Белотата на космическата станция е просто ослепителна. тя не може да се намали дори от силните светофилтри на хермошлема. Много внушително зрелище представлява нашата станция дори на фона на огромната Земя и на безкрайния Космос“.

Владимир Шаталов каза, че когато Хрунов и Елисеев се върнали от открития Космос, той им помагал да се съблекат. „Орбиталната секция е доста просторна и не им беше лесно да се справят с дрехите, които се разлитаха в различни страни“.

Корабът „Союз-4“, съобщи Евгений Хрунов, има последна връзка с кораба „Союз-5“ след като прекратиха своята работа спирачните двигатели. „Ние пожелахме на Борис Волинов щастлив полет, а той ни каза в отговор: „Желая Ви меко кацане, до среща на Земята“.

Относно скачването на „Союз-4“ и „Союз-5“ Владимир Шаталов каза: „Настроението беше отлично. Особено удоволствие ми достави усещането за пълна власт над машината. Никога в живота си не съм пилотирал по-послушен апарат. Орбиталната станция също така точно се подчиняваше на моите команди, както и единичният кораб.“ „Кой момент от полета Ви направи най-силно впечатление?“

Алексей Елисеев: „Когато видях в илюминатора кораба „Союз-4“.

Владимир Шаталов: „Аз също се зарадвах, когато видях в илюминатора „Союз-5“. Но по-голямо впечатление ми направи моментът, когато уредите показаха: корабите са здраво скачени“.

Евгени Хрунов: „Радостта, която ме обхвана на космодрума, когато влязох в космическия кораб „Союз-5“ преди старта.“

„Какво бихте могли да кажете за безтегловното състояние?“

Шаталов: „Това е удивителна състояние. Струва ми се, че го усещам и сега. Иска ми се да хвана здраво микрофона, за да не отплава той от масата нанякъде.“

Елисеев: „Бих казал, че това е доста весело чувство. Влизаш например в орбиталната секция – няма никого. Изведнъж виждаш на тавана седи Женя в някаква най-невероятна поза и работи.“

Хрунов: „Поразява голямата лекота в тялото.“ Евгений Хрунов каза, че в Космоса те не са имали свободно време: „Струва ми се, че ние дори откъснахме няколко часа от съня.“

Ние изпробвахме за сравнение, добави Шаталов, различни варианти на настаняване. В секциите има диван, има и спални чували. В тях е топло и уютно. И най-важното от тях няма да се изгубиш“.

На въпроса „как преценявате своя успех в светлината на бъдещите полети в Космоса?“ Владимир Шаталов отговори:

„Струва ми се, че нашият полет открива пътя към по-съвършени и разнообразни експерименти, защото бъдещето не е на краткотрайните полети. Ние например през цялото време имахме усещането, че не ни стига времето за изследвания. Много неща искахме да узнаем, да видим, да донесем на Земята. Ние бързахме“.

„Разбира се, бъдещето е на орбиталните станции, построени от няколко кораба. Няма смисъл всеки път да се изпраща такава станция с хора от Земята. Може периодично да се сменят екипажите в орбита. Спомням си за книгата на един американски писател-фантаст „В плен на орбитата“. Подобни ситуации, когато ще трябва да се окаже на помощ на претърпял бедствие кораб, също могат да се разрешат с помощта на идеите, залегнали в сегашната програма“.

Шаталов каза, че при завръщането на кораба към Земята той с болка си е помислил: „Колко дълго се готвихме на Земята, изпълнихме всички задачи по програмата и изведнъж – прощавай първа станция в орбита“.

Хрунов: „Аз не изпитвах по-силно чувство от чувството на задоволство от резултатите на полета“.

Елисеев: „Когато започна плавното спускане с парашути, се породи някакво чувство на извънредно бърза развръзка на работата, към която се готвихме, струва ми се, цял живот. Това особено осъзнах, когато Хрунов извика: „Долу се вижда Караганда!“

Ние видяхме пушека на фабричните комини, релсите на жп линията и разбрахме, че летим право към определената „точка“. (…)