За да се присъединят към еврозоната, държавите членки на Европейския съюз (ЕС) трябва да изпълнят т.нар. критерии за конвергенция, пет на брой, които целят да оценят степента на икономическо сближаване. Те включват: инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг, дългосрочни лихвени проценти, стабилност на курса към еврото.
Тези задължителни икономически и правни условия са договорени с Договора от Маастрихт през 1992 г. и са известни още като „критериите от Маастрихт“. Всички държави членки на ЕС, с изключение на Дания, която е договорила клауза за неучастие в еврозоната и поради това не е задължена да въведе еврото, са задължени да приемат еврото и да се присъединят към еврозоната след изпълнението им.
В договора не е предвиден конкретен график за въвеждане на еврото. Вместо това на държавите членки е предоставена възможност сами да разработят стратегии за изпълнение на условията за присъединяване към еврозоната.
Европейската комисия и Европейската централна банка съвместно оценяват дали страните кандидатки са изпълнили изискванията за въвеждане на еврото. След анализ на напредъка по критериите за конвергенция двете институции публикуват заключенията си в доклади, които се одобряват от Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) след консултации с Европейския парламент и държавните и правителствените ръководители. При положителна оценка може да започне процесът по въвеждане на еврото.
Първоначално въвеждане на еврото (1999–2002 г.)
На 1 януари 1999 г. еврото е въведено като електронна валута за финансови транзакции. Първоначално валутата се използва в 11 държави: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания.
Еврото стана официална валута на 291 милиона европейци МВФ включи еврото в своята „кошница“
Брюксел, 1 януари 1999 г. /БТА/ Еврото е от днес 0,00 часа официалната валута на 291 милиона жители от 11 от 15-те страни-членки на Европейския съюз.
Валутите на тези 11 страни - Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Австрия, Португалия, Финландия и Ирландия - вече са само подразделения на еврото.
Засега извън зоната на еврото остават Великобритания, Дания, Гърция и Швеция.
Поради различните часови пояси Финландия, която бе една от последните присъединили към ЕС, влезе първа в света на еврото снощи в 22 ч. по Гринуич. Португалия и Ирландия бяха последни - в 0 часа по Гринвич.
Във връзка с влизането в действие на Икономическия и валутен съюз на ЕС Международният валутен фонд замени германската марка и френския франк в своята „кошница“ резервни валути с новите европейски пари. Досега в „кошницата“ от резервни валути влизаха паричните единици на пет страни с най-голямо финансово участие във фонда и съответно притежаващи най-голямо влияние: американският долар, британската лира, японската йена, френският франк и германската марка. На основата на тази „кошница“ се установява разменният курс на собствена разчетна единица на фонда, наречена "специални права на тираж" /СПТ/. Сега СПТ се приравнява приблизително на 1,37 долара. Тази сума включва приблизително 0,58 долара, 0,11 британски лири и 27 200 японски йени. От днес с нея ще влязат и 0,23 евро в замяна на германската марки и около 0,12 евро вместо френския франк.
На 1 януари 2002 г. евробанкнотите и евромонетите влизат в обращение в 12 държави, като към първоначалните 11 се присъединява и Гърция. Националните валути на тези страни са изведени от употреба и заменени с еврото.
Еврото влезе в обращение във всички страни от еврозоната
Франкфурт, 1 януари 2002 г./БТА/ Монетите и банкнотите евро влязоха тази нощ в обращение във всички 12 страни от еврозоната, което по оценката на агенция Франс прес е най-голямата валутна революция в историята.
Германия, Франция, Испания, Италия, Австрия, Белгия, Холандия и Люксембург последваха Гърция и Финландия, които влязоха в ерата на еврото час по-рано. Последни преминаха към еврото Ирландия и Португалия.
Празненствата във връзка с идването на еврото осветяваха с часове небето над Европа с фойерверки, а пред банкоматите се виеха опашки, понякога дълги по няколкостотин метра, пише АФП.
В Германия посрещането на Новата година мина в сянката на еврото. Огромна група германци и туристи се събраха пред Бранденбургската врата в Берлин при температура пет градуса под нулата с пълни чаши топло вино, грог, пунш и шампанско. Подобна бе атмосферата във Франкфурт, където хиляди хора посрещнаха Новата година и еврото под потоп от фойерверки.
Белгия отпразнува пристигането на еврото с почти едночасов спектакъл, на който присъстваха хиляди хора на температура под нулата.
Франция ограничи празнествата с осветяването на Пон Ньоф в Париж със синия цвят на Европа и с надеждата, че еврото ще бъде солидно като Пон Ньоф, по думите на министъра на икономиката и финансите Лоран Фабиюс.
Британският печат днес приветства появата на еврото, като обаче подчертава несигурността, която съпътства въвеждането на новата европейска валута, в която Великобритания не участва.
„Европа се хлъзва в неизвестното“ /Дейли Телеграф/, „Европа се хвърля във водата“ /Таймс/, „Пристигането на еврото: тяхна валута, наше бъдеще?“/Дейли Телеграф/ - са големите заглавия в британските вестници днес.
Британците отказаха да се присъединят към еврото поради опасения да не изгубят политическата си независимост. Сред 15-те членки на Еврпопейския съюз само британците, заедно с Швеция и Дания, не приеха новата валута.
„Дванайсет страни отхвърлиха доброволно националните си валути, част от своята идентичност, от своя суверенитет, от способността си да контролират собствената си икономическа и политическа съдба“, установява Индипендънт.
Основният въпрос според вестника е „сега, когато еврото съществува и всичките ни политически и търговски партньори го приеха, можем ли да си позволим да останем отвън?“
Великобритания вече е заразена с еврото, предаде АФП. Много магазини съобщиха, че ще приемат европейската валута.
Министърът по европейските вопроси Питър Хейн заяви, че пускането на еврото в обращение е историческо събитие, което ще засегне Великобритания.
***
Трансакциите в евро вчера са били 20 процента от общия брой на трансакциите в еврозоната според данни на Европейската комисия
Брюксел, 3 януари 2002 г. /БТА/ Трансакциите в евро в сряда са били средно 20 процента от всички трансакции в еврозоната, предаде Франс прес, като се позовава на говорител на Европейската комисия /ЕК/.
Трансакциите в евро са варирали между 5 процента в Италия и 50 на сто във Франция и Холандия, според данни на ЕК. Цитираният от АФП говорител на комисията твърди, че вчера не е имало никакви сериозни проблеми, свързани с преминаването към еврото в 12-те страни от еврозоната.
Държавите се присъединяват поетапно – Словения (2007), Кипър (2008), Малта (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014), Литва (2015), Хърватия (2023), България (2026).
От днес Словения става първата от 10-те нови членки на ЕС, която въвежда еврото
София, 1 януари 2007 г. /БТА/ От днес Словения става първата от 10-те нови членки на ЕС, която въвежда еврото. (...)
От днес еврото ще замени словенския толар, който бе национално платежно средство едва 15 години. Словенските евромонети ще бъдат преобладаващо с пасторални мотиви.На монетата от 50 евроцента ще бъде изобразена планина, на 20 евроцента - кон, на 1 евроцент - чапла и на монетата от 5 евроцента - сеяч. Най-символична ще бъде монетата от 2 евро. (...)
***
Кипър и Малта въвеждат еврото от 1 януари с надеждата да привлекат повече инвестиции
Ла Валета/Никозия, 1 януари 2008 г. /БТА/Кипър и Малта въвеждат от 1 яиуари еврото с цел да се възползват от единната европейска валута в усилията си да привлекат повече инвеститори. Освен това и двете страни са в силни позиции заради признанието на добрата им подготовка, дадено от Европейската комисия, предаде Франс прес.
В 22:00 часа по Гринуич снощи Кипър и час по-късно Малта станаха съответно 14-ата и 15-ата членка на еврозоната, след като Словения се присъедини към страните от ЕС, използващи единната европейска валута, на 1 януари 2007 година.
Кипър и Малта са сред малките икономики в еврозоната (с 800 000 жители на Кипър и 400 000 - на Малта), които стават част от блока, в който живеят 317 милиона души.
„Системите са изградени, всички са готови за еврото и популярността на новата валута печели позиции“, заяви премиерът на Малта Лоурънс Гонци.
Кипърското правителство дава подобни сигнали и Брюксел поздрави още в края на ноември двете страни, оценявайки ги като „добре подготвени“ за тази промяна.
В Кипър търговските банки започнаха да набавят необходимите обеми евро - за монетите в края на октомври и през ноември - за банкнотите. В Малта този процес започна в средата на септември.
Заради рисковете от ускоряване на инфлацията малтийското правителство подписа 12 споразумения за стабилизиране на цените, които влязоха в сила от октомври 2007 година и ще бъдат в сила до март 2008 година. Те бяха сключени в вносителите на 6700 стоки и услуги. Повишаването на цените въпреки всичко е основната тревога за малтийците, сочи най-новото проучване на Евробарометър, публикувано в Брюксел.
Малта изцяло зависи от вноса за необходимата й електроенергия и хранителните продукти, а това се отразява на равнището на инфлацията, отбелязва Франс прес.
Кипър, който разчита до голяма степен на туризма, също очаква повишаване на цените на стоките и услугите.
***
Словакия става първата източноевропейска страна, приела еврото
Братислава, 1 януари 2009 г. /БТА/ Словакия става от днес първата източноевропейска страна, приела еврото за своя валута, предаде Франс прес. Така страните от еврозоната стават 16, с население от общо 323 милиона души.
Бившата комунистическа страна се присъедини към Европейския съюз преди по-малко от пет години. Тя става член на еврозоната в деня, когато единната европейска валута отбелязва десетата годишнина от въвеждането си на 1 януари 1999 година.
Гражданите на Словакия ще могат да теглят първите си евробанкноти от банкоматите от днес в 1 часа по Гринуич (3 часа българско време). В продължение на две седмици разплащанията ще стават в евро или в крони, а рестото ще се връща в евро при курс от 1 евро = 30,126 крони.
Словашката крона, въведена след разделянето на Чехословакия на 1 януари 1993 година, ще бъде изтеглена от обращение след 16 януари 2009 година. (...)
***
Естония стана 17-ата страна членка на еврозоната
Талин, 1 януари 2011 г. /БТА/ Естония стана 17-ата страна от ЕС, която прие еврото за своя официална валута, предадоха световните агенции.
Историческият момент настъпи в полунощ местно време (съвпада с българското) и бе отбелязано в столицата Талин с внушителни фойерверки.
Премиерът Андрус Ансип пръв изтегли евробанкноти от банкомат, който бе специално монтиран пред театър, където се състоя тържествен бал за отпразнуване на влизането на Естония в еврозоната и посрещането на новата година. (...)
(...) На официалните церемонии в Талин присъстваха още европейският комисар по валутните въпроси Оли Рен и премиерите на другите две балтийски републики Литва и Латвия.
От днес 1,3 милион естонци се сбогуват с националната си валута кроната, която беше заменила съветската рубла през 1992 г., след като Естония извоюва независимостта си от Съветския съюз през 1991 г.
Естония е първата бивша съветска република, която приема еврото и третата бивша комунистическа страна след Словения през 2007 и Словакия през 2009 г.
***
От днес Латвия въвежда еврото
Рига, 1 януари 2014 г. /БТА/ От днес Латвия става членка на еврозоната и сменя националната си лат с еврото, предадоха световните агенции.
В началото на ноември Сеймът (парламентът) на Латвия отхвърли колективна петиция на граждани срещу влизането на страната от 1 януари 2014 година в еврозоната и за запазване на лата като национална валута.
Тази инициатива бе подкрепена от 41 депутати, против нея бяха 49, а двама се въздържаха от гласуване. (...)
През март 2010 година правителството на Латвия реши, че еврото ще бъде въведено в страната от 1 януари тази година, след като страната покри маастрихтските критерии.
Правителството, парламентът и президентът утвърдиха законопроект за реда при въвеждането на еврото. Съветът на ЕС на равнище икономически и финансови министри на 9 юли 2013 година официално обяви присъединяването на Латвия към еврозоната от началото на тази година.
***
От днес Литва става 19-ата членка на еврозоната
Вилнюс, 1 януари 2015 г. /БТА/ От днес, 1 януари 2015 година, Литва става 19-ата членка на еврозоната. Тя последва Латвия (2014), Естония (2011), Словакия (2009), Кипър и Малта (2008), Словения (2007), Гърция (2001) и Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Франция и Финландия (1999), информираха световните агенции.
През ноември миналата година ентусиазирани литовци решиха да отбележат сбогуването с националната валута с пирамида от един милион дребни монети, издигана три седмици в центъра на столицата Вилнюс. Пирамидата е висока 1,13 метра. Тя бе построена от монети от по един цент, чийто диаметър е 19 милиметра, а общата им стойност е 10 000 лита или 2900 евро. (...)
Балтийската страна с население три милиона души, която се присъедини към ЕС през 2004 година, става на 1 януари 2015 година 19-ата членка на еврозоната.
На новите литовски монети от по едно евро ще бъде изобразен националният герб от 14-ти век: конник, носещ меч и щит.
***
Хърватия от днес е член на еврозоната и Шенгенското пространство
Загреб, 1 януари 2023 г. /БТА, София Ангелова/ Хърватия става днес 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден се присъединява към европейския валутен съюз и пространството за пътувания без граничен контрол в Европа.
Страната, член на ЕС от 2013 година, прие план за въвеждане на еврото през 2017 г. Заедно с България тя влезе в т. нар. чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) през 2020 и прекара там минималните две години.
През юли тази година министрите на финансите на Европейския съюз дадоха окончателно зелена светлина за приемането на Хърватия в еврозоната от първи януари. Тогава бе определен обменният курс, при който куната ще бъде заменена от еврото - 7,53450 хърватски куни за евро. На Загреб му останаха на разположение няколко месеца, за да да подготви практическите аспекти за смяната на валутата.
За да приеме еврото, Хърватия трябваше да изпълни критерии за стабилност на цените и валутния курс, стабилни държавни финанси и умерени дългосрочни лихвени проценти.
През отиващата си година Хърватия успя да преодолее и последното препятствие по пътя си към пълна евроинтеграция – в началото на декември Загреб получи зелена светлина от Съвета по правосъдие и вътрешни работи за членството на страната в Шенгенската зона – европейското пространство без гранични проверки, в което влизат 22 страни от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. На същото заседание на Съвета обаче Австрия се противопостави на приемането на Румъния и България, която не получи подкрепа и от Нидерландия, заради притеснения свързани с организираната престъпност, незаконната миграция и сигурността. Миналия месец Европейската комисия заяви, че и трите страни кандидатки за Шенген вече отговарят на необходимите критерии за присъединяване, като Европейският парламент също даде подкрепата си.
От първия ден на Новата година Хърватия премахва общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, и 12 гранични пункта на морската граница. Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 заради някои технически детайли. Загреб също така ще започне да издава шенгенски визи и ще може да използва пълноценно Шенгенската информационна система.
Държави извън ЕС, които използват еврото, са Монако, Сан Марино и Ватикана, които имат право да секат евромонети, както и Андора. Косово и Черна гора използват еврото едностранно, без формални споразумения с ЕС. По този начин еврото е официална валута в общо шест държави, които не са членки на Европейския съюз.
Страните, които са членки на ЕС, но са извън еврозоната са Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, но те ще влязат в еврозоната, когато изпълнят необходимите условия.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
