site.btaЗа новогодишното настроение през 1985 г. в Берлин, Москва и Ню Йорк разказват кореспондентите на БТА

В навечерието на коледно-новогодишните празници, преди 40 години, кореспондентите на Българската телеграфна агенция (БТА) в Берлин, Москва и Ню Йорк правят репортажи за настроенията и очакванията сред хората в тези градове. В бюлетин „Местен печат“ на БТА от 19 декември 1985 г. са поместени материали от Яна Кожухарова, Хубен Хубенов и Любомир Михайлов, в които се разказва за историята на традициите и обичаите по време на зимните празници в Германия, Съветския съюз и Съединените щати. Журналистите описват настроенията сред хората, взимат интервюта от случайни минувачи, а кореспондентът на БТА в Ню Йорк набляга на големите социални контрасти в американския мегаполис.

В дописките е отразен празничният дух в градовете, вълнението около закупуването на подаръци и очакванията за предстоящата нова година.

Следват част от репортажите от Берлин, Москва и Ню Йорк, поместени в бюлетин „Местен печат“ на БТА от 19 декември 1985 г.:

На новогодишен панаир край Александерплац

Берлин, 19 декември 1985 г. /Яна Кожухарова, кор. на БТА в Берлин/ Предновогодишен Берлин излъчва тържественост, оживление от радостното очакване, изписано върху детските лица, празнична възбуда, обхванала иначе спокойните му жители. По традиция зимните празници тук се тачат много, за тях хората се подготвят старателно и отрано. Затова и елхите, украсени с разноцветни лампички, блестят по балкони, витрини и площади още от края на ноември.

През целия последен месец на годината градът диша в особено настроение, което компенсира неизменно прихлупеното зимно небе и оскъдната дневна светлина.

Едно опасано с борчета място в центъра на столицата, недалеч от известния всекиму „Александерплац“, шест седмици преди Нова година се превръща в конгломерат от светлини, звуци и аромати. Големият новогодишен пазар пленява не само най-малките си посетители. Сред гъмжилото от хора и най-разнообразни изкушения често се случва таткото с по-голямо настървение от синчето да се цели с топка в пирамидите от празни консервни кутии, да се ядосва, че лотарията не му е донесла голямата печалба или да настоява за още едно возене на въртележката. Тук е и големият пионерски център, където всеки ден две хиляди деца, съветвани от студенти по педагогика, сами изработват подаръците за своите родители и приятели. И въпреки, че почти всеки берлински район организира свои мини панаири, посетителите предпочитат големия, в чиито център със своите 31,5 метра се издига най-високата празнична елха в града.

Украсените иглолистни дървета имат дълга история в Берлин. Макар историците да твърдят, че родното място на този обичай е Елзас, берлинчани държат на своя принос към съвременния облик на елхата. Запазени са документи от 17 век, които описват празничното дърво в кралския двор, а през 1755 година то вече е навлязло и в домовете на хората. Наистина, тогава все още не го кичели с играчки, а с картофи, увити в разноцветни обвивки.

Преди 170 години именитото семейство Хумболт първо в Берлин украсило елхата си със свещички. Тази година панаирът в столицата е юбилеен – 40-тият в мирно време. Сега стотиците будки и сергии с най-разнообразни лакомства, отрупаните с играчки павилиони и магазинчета, където берлинчани избират подаръци за своите близки, с нищо не напомнят за онази първа мирна зима на 1945 година, когато в началото на разрушената улица „Унтер ден Линден“ отворил врати скромен новогодишен базар. Тогава традиционните вурсти – нещо средно между наденичка и кренвирш – се продавали само срещу купони за месо, единствената въртележка се задвижвала с педали, а не с електрически ток, музиката осигурявали двама старци, чиито улични латерни по чудо били оцелели след бомбардировките, а сред редките ценности, които търговците предлагали на безсрамно високи цени, първенството държали тигани, тенджери, супени черпаци и бележници. „Помня, в онези дни се веселяхме през сълзи“, ми разказа фрау Хардел. През онази зима тя, вдовица от две години, завела на панаира малката си дъщеря. „Дядо Мраз й подари пакетче стари бонбони и тя бе най-щастливото дете на Земята.“

След този спомен вече знаех какво ще ми отговори жената, когато я запитам с какви очаквания ще посрещне 1986 г. – важното е да имаме мир“, каза тя. (…)

Сигурност в утрешния ден и оптимизъм излъчват отговорите на младежите, които спрях с въпроса какво очакват от Новата година. Осемнадесетгодишната Силвия се надява успехът й да бъде достатъчен за желаното място зад студентската банка в медицинската академия, а приятелят й Хайнц смята да осъществи мечтата си за собствен мотоциклет – разбира се, с пари спестени от първите заплати. Под кулата с двадесет и пет камбанки от прочутия майсенски порцелан почти всеки ден спира Мариане. Камбаните са свързани с механизъм от чукчета и клавиатура, на която надвечер органист с бяла перука изпълнява свои композиции. Засега свиря само на пиано, призна ми Мариане, но един ден искам да свиря на орган и дори на този странен „камбанен“ инструмент, за всички, деца и възрастни, които след десетина години ще идват на новогодишния пазар.

***

За мир и щастие на Земята

Москва, 19 декември 1985 г. /Хубен Хубенов, кор. на БТА в Москва/ Декември покри московските улици с бял, пухкав сняг. Малките снежинки се роят из въздуха. А по проспектите и площадите е пълно с хора – забързани, улисани в предновогодишните си вълнения да изпратят картички на роднините и приятелите, да изберат подаръци за близките, да купят всичко необходимо за празничната трапеза...

Витрините на магазините са украсени с елхови клонки с ефектни гирлянди и с блещукащи украшения. Учтивостта на продавачите е съставна част от общото радостно, предновогодишно настроение. Това се чувства особено на многобройните базари, открити на десетки места специално за празника. Тук домакините могат да купят всичко за празничната вечеря – месо и месни полуфабрикати, различни туршии й студени закуски, сладкиши и красиви торти. Тук празничният дух се усета във всичко: във ведрите, усмихнати лица, в погледите, в жестовете.

Нова година ще дойде в съветската столица заедно с около две хиляди големи елхи, поставени на всички забележителни места в града. Но освен тях в новогодишната нощ в московските домове ще засияят с цялото си великолепие и още над половин милион зелени елхички от Подмосковските гори. Те се продават на над сто елхови пазари.

Редом с елхите по традиция се продават и букети цветя - червени карамфили, бели рози, изящни хризантеми, нежни калии. Само непосредствено пред празника ще се разпродадат около два милиона букета.

Но може би най-интересните места тези дни в Москва са търговските улици в старата част на града, превърнати в пешеходни зони. На една от тях – на старинния „Столешников переулок“ – край голяма украсена елха са наредени пъстри сергии. Руски хубавици, облечени в червени национални вълнени сукмани и с традиционните кокошници на главата, предлагат на минувачите различни лакомства от цялата страна – батумски мандарини, тулски пряник, топли московски кравайчета, червени молдавски ябълки, чай от меден самовар. Привечер цялата улица се залива с гирлянди от светлини, зазвучава музика.

С какви чувства съветските хора изпращат отиващата си година? Какво очакват от Новата 1986 година? Една вечер спрях на „Столешников переулок с тези два въпроса един млад московчанин, работникът от московския автомобилен завод „Ленински комсомол“ Владимир Козлов. „През септември получих ново тристайно държавно жилище, в което ще вдигнем със семейството ми новогодишната наздравица. Току що купих на жена ми подарък за Нова година – един сервиз за храна, който тя отдавна харесва. Сега постепенно се обзавеждаме. Неотдавна купихме комплект кухненска мебел и холна гарнитура. Търсим нова спалня и подходяща секция за детската стая. (…)

Малко по-късно пред входа на ЦУМ зададох същите два въпроса на друг мъж. Този път на средна възраст. „Казвам се Александър Коклев – представи се той. В чисто личен план аз може би ще запомня 1985 година с двете чудесни пътешествия, които направихме през лятото със семейството ми по време на отпуската. Първото бе с нашето ново „Жигули“ на юг до Украйна. Минахме през Киев и стигнахме до Лвов. Един неповторим старинен град с удивителна атмосфера. А само три дни след като се върнахме в Москва се качихме на влака за... София. Впечатленията от двете седмици, които прекарахме в България по покана на наши български приятели, ще останат завинаги в сърцата ни. Посрещнаха ни безкрайно топло, като свои. Видяхме София, Пловдив, Копривщица, Бургас, Созопол и Приморско. За четиридесетте години социалистическо развитие вашата страна е направила огромен скок напред. Като историк-международник през новата година ще очаквам с нетърпение продължаването на съветско-американския диалог, започнат в Женева. Знам, че трудностите и пречките по пътя към конкретните договорености ще бъдат много и от различен характер. Но вярвам, че американската страна все повече ще се вслушва в конструктивния миролюбив глас на Москва и че в крайна сметка ще се стигне до споразумение за ограничаване на надпреварата във въоръжаването. (…)

***

Предновогодишен калейдоскоп на контрастите

Ню Йорк, 19 декември 1985 г. /Любомир Михайлов, кор. на БТА в Ню Йорк/ Навечерието на Нова година в САЩ, както и навсякъде по света, е време, в което физиономията на нацията се откроява с особена осезателност. Настроенията на американците…, надеждите и опасенията от известното и неизвестното, добро и лошо, което ще донесе Новата 1986 година, се проявяват с цялата си сложност и многообразие. Но в пъстрия предновогодишен калейдоскоп отново на повърхността изплуват с голямата си острота типичните за американското общество социални, политически и други контрасти.

Празнично украсените търговски центрове на големите и малки американски градове мамят окото с безброй стоки и съблазни за тези, които могат да направят „най-голямото си пазаруване“ за годината. Сега е „най-силното преживяване“ за консуматорите, естествено е „най-доходното време“ за търговците. Само за един месец около новогодишните празници търговските компании правят една трета от целия си годишен оборот и прибират около половината от всичките си приходи за годината.

Всеки гледа да използва максимално празничната психоза, включително... пластичната хирургия. Хирурзите в тази област предлагат „изгодни празнични цени“ на желаещите да станат по-красиви именно на тази Коледа и Нова година. За „корекция“ на носа, каквато бе направена на нашумелия певец Майкъл Джексън преди време, трябва да се заплатят само... 3 500 долара, а за бюст като на „сексбомбата“ Бо Дерек малко повече – 5 000 долара.

Така поне гласи рекламата в авторитетния вестник „Ню Йорк таймс“. Между другото, вестниците и списанията тези дни са пълни със съвети към богатите американци как да си опазят здравето от предстоящото преяждане, препиване и другите удоволствия по празниците. (…)

„Армията на спасението“ и други благотворителни дружества устройват коледни елхи и безплатни празнични вечери. Какво пък, в порив на благотворителност богата Америка може да си позволи красиви жестове. Освен това Коледа не е всеки ден.

В столицата Вашингтон бездомниците вече са около 6 000, в Ню Йорк – над 25 000, а общо за страната – около три милиона. Тези дни „Доу Кемикъл“ обяви, че съкращава 2 500 от своите работници, „Дженеръл мотърс“ – 1 723, „Блек енд Декър“ – 1 300 и т.н. (…) От Втората световна война досега контрастът между бедните и богатите в САЩ никога не е бил толкова голям. Осъждайки пренасочването на средства от социалната във военната област, което е в основата на политиката на сегашното американско правителство, организацията посочва, че опасността за националната сигурност на САЩ не идва отвън, както твърдят във Вашингтон. Тя е в острите социални и  икономически проблеми, в бедността, в която изпадат не малка част от американците.

(…) Повод за сдържан оптимизъм в навечерието на Нова година е неотдавнашната съветско-американско среша на високо равнище в Женева, която мнозинството американци посрещнаха с удовлетворение и надежда. Пред Новата 1986 година милиони американци отправят към Вашингтон призива правителството на САЩ да съдейства с дела за реализиране на духа на Женева, за използване на големите възможности, които новият съветско-американски диалог открива за подобряване на отношенията между СССР и САЩ и за постигане на споразумения за контрол на ядрените и космическите въоръжения, за разоръжаване в интерес на двете страни, за мира и сигурността в света. Както заяви видният американски политик Едуард Кенеди в новогодишно пожелание: „През следващата година надеждата от Женева да се превърне в действителност и по-точно в споразумение за контрол на въоръженията.“ Това пожелание напълно се споделя и от мнозинството от американския народ.