site.btaПреди 30 години е постигнато споразумение за прекратяването на войната в Босна и Херцеговина

Преди 30 години - на 21 ноември 1995 г. приключват преговорите за мир в Босна. Президентът на САЩ Бил Клинтън обявява на пресконференция в Розовата градина на Белия дом, че преговорите във военновъздушната база "Райт-Петърсън" край Дейтън, щата Охайо, за мирно споразумение в конфликта в Босна и Херцеговина са приключили с успех, откриваме в бюлетина на БТА “Международна информация”.

Преговорите започват двайсет и един дни по-рано - на 1 ноември и се водят между държавните глави на Босна и Херецогавина Алия Изетбегович, на Хърватия - Франьо Туджман и на Сърбия - Слободан Милошевич.

Постигната договореност е известна като Дейтънско споразумение, с което официално се слага край на войната в Босна и Херцеговина продължила 43 месеца (1992-1995). Съгласно споразумението Босна и Херцеговина е единна държава, състояща се от мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. В множеството подписани документи, които са част от споразумението се предвижда изработване на конституция, неделимост на Сараево, централно босненско правителство, свободно избирани президент и парламент, връщане на бежанците и забрана обвинените в извършване на военни престъпления да заемат обществени длъжности. 

Как се развиват събитията в дните от началото на ноември до 21-ви, когато президентът Клинтън обявява за постигнатите резултати на преговорите, а лидерите на трите преговарящи страни подписват документа във военновъздушната база в щата Охайо, може да бъде прочетено в бюлетините на БТА “Международна информация - събития и факти” и “Международна информация - анализи и прогнози”.

Мястото на преговорите - военновъздушната база в Дейтън:

Дейтън, 31 октомври 1995 г. /БТА/ Президентите на Босна и Херцеговина, на Хърватската република и на Сърбия от днес се събират за преговори в хотел "Хоуп" - на английски "надежда”. Те ще се водят в хотелска стая, носеща името на бомбардировача Б-29 "Сюпър Фортрес" - или свръхкрепост, съобщи Ройтер от Дейтън, щата Охайо.

Служители от американската военновъздушна база "Райт-Патерсън" показаха сградите, където утре започват преговорите между Алия Изетбегович, Франьо Туджман и Слободан Милошевич, с посредничеството на американски и европейски дипломати. След официалното откриване, над преговорите ще се спусне плътна завеса на секретност. Името на хотела "Хоуп" с 266 стаи във военната база може да вдъхнови преговарящите страни, но всъщност той е наречен на прочутия комик Боб Хоуп, а стаите в хотела носят имената на различни бойни самолети.

Участниците в преговорите ще седят около кръгла маса, а думите им ще се превеждат на английски, руски, френски и съответните балкански езици. Във времето за отдих членовете на делегациите ще могат да се разхождат в базата с площ 3600 хектара и да спортуват. 

***

Президентите на Сърбия, Босна и Хърватско пристигнаха в САЩ

Ню Йорк, 1 ноември 1995 г. /БТА/Президентите на Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватско пристигнаха тази нощ във военновъздушната база "Райт-Петерсън" край Дейтън, щата Охайо, където днес към 21:30 часа българско време започват преговорите за мир в бивша Югославия.

Президентът на Сърбия Слободан Милошевич пристигна първи снощи с Боинг 707 на югославската авиокомпания JAT. (…)

По-късно един след друг пристигнаха президентите на Хърватско и Босна Франьо Туджман и Алия Изетбеговнч.

При слизането си от самолета Милошевич отмина очакващата го кола и пренебрегвайки поканата на Холбрук, се обърна към присъстващите журналисти. "Вярвам в успеха на преговорите. Придавам голямо значение на мирната инициатива на Съединените щати и дойдохме тук, за да присъединим усилията си за постигане на мир в бивша Югославия", каза Милошевич, преди да замине за базата "Райт-Петерсън".

От своя страна президентите на Босна и на Хърватско заявиха, че са пристигнали в САЩ, тъй като има надежди за мир. "Ако не вярвах в това, нямаше да съм тук", каза Туджман. Босненският президент беше най-сдържан - той заяви, че е умерен оптимист, и изрази мнение, че "преговорите няма да продължат много дълго". (…)

Началото на преговорите е публично, а по-късно над базата е спусната “медийна завеса”:

Вашингтон, 1 ноември 1995 г. /БТА/ За първи път от началото на войната в бивша Югославия президентите на Сърбия Слободан Милошевич, на Хърватско Франьо Туджман и на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович седнаха на една маса за официалното откриване на преговорите за мир в Босна и Херцеговина в американската военна база "Райт-Петерсън" в Охайо. Срещата бе открита от държавния секретар на САЩ Уорън Кристофър, който каза, че тези преговори предлагат най-добрия шанс за мир от избухването на войната. "Ако претърпим неуспех, войната ще започне отново", предупреди Кристофър, който каза също: "Ние сме се събрали тук, за да може Босна да се превърне от поле на смъртта в държава на мира и да попречим на избухването на една по-широка война в Европа."

Срещата в Охайо, организирана по американска инициатива, е под съвместното председателство на помощник-държавния секретар на САЩ Ричард Холбрук, на посредника на ЕС в бивша Югославия Карл Билд и на руския заместник външен министър Игор Иванов. На нея присъстват и представители на останалите страни - членки на контактната група за Босна - Германия, Франция и Великобритания. 

***

В Дейтън бе подписан първият документ

Дейтън, Охайо, 3 ноември 1995 г. /БТА/ На преговорите за уреждане на босненската криза в американската военновъздушна база "Райт-Петерсън /Дейтън, Охайо/ снощи бе сключено първото споразумение, съобщават осведомителните агенции. Президентите на Хърватско Франьо Туджма и на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович и на хървагско-мюсюлманската федерация - Крешимир Зубак сложиха подписите си под споразумение за завръщане на изселници по домовете им. (…)

Споразумението бе сключено след тричасови преговори при посредничеството на САЩ и Германия. Както се изтъква в декларация след преговорите, подписаният документ е "само първа стъпка и жест на добра воля". Макар и наглед незначитителен, той има изключително важно значение за няколко хиляди души, мечтаещи да видят родните си огнища. (...)

Няма потвърждение на сведенията на някои агенции за състояли се вчера преговори между Милошевич и Изетбегович. По този повод се подчертава информационната мъгла, която цари около срещите зад високите огради на базата. Запътилите се натам журналисти се натъкват на бетонни заградителни съоръжения на километри от базата, от която се вижда само развяващото се в далечината американско знаме. 

В броя на бюлетина на БТА за анализи и прогнози на 7 ноември излиза статия, публикувана в списание “Нюзуик” и подписана от президента на САЩ Бил Клинтън, в която той обяснява, защо за Съединените щати е важен мира в Босна:

Защо Босна има значение за Америка

Бил Клинтьн, президент на САЩ, сп. "Нюзуик", 3 ноември 1995 г. През последните четири години пред очите на света преминаваха образи, които не сме мислили, че някога могат от ново да се появят в Европа: на военнопленници с хлътнали очи; на беззащитни хора, разстрелвани и хвърляни в масови гробове. Босна и Херцеговина, някога символ на многонационална толерантност се превърна в най-кървавото бойно поле на Европа след Втората световна война. (…)

Америка стана инициатор на създаването на най-добрата възможност за мир от началото на войната. Американските летци и техните колеги от НАТО водиха бомбена кампания, която спря нападенията на босненските сърби срещу зоните за сигурност. Твърдата дипломация на Америка накара участниците във войната да седнат около масата за преговори. И заедно с тях и с европейските и руските си партньори в Дейтън работи и американската делегация.

Мирът в Босна има значение за Америка - за нашите морални ценности и нашите интереси. Ние сме твърда заинтересовани да сложим край иа масовите убийства, да не допуснем разпространението на военните действия и да изградим мирна Европа. (…)

Освен това мирът би попречил на paзпространението на войната. (...) Ако в Босна войната бъде разпалена отново, пожарът би се разпространил много по-широко. През 1914 г. изстрел от пушка в Сараево подпали първата от двете световни войни. Не трябва да допускаме този век да завърши с артилерийски огън в Сараево.

Сключването на мир в Босна ще помогне за изграждането на мирна, единна Европа. Единна Европа би била най-добрият партньор на Америка в процеса на опазване на сигурността и за развитието на търговията. Но Европа не може да се обедини, след като в сърцето ѝ бушува жесток конфликт. Тя няма да се обедини, ако победят силите на нетърпимостта. (…)

Само съюзът НАТО - издържал на проверката на времето, силен и ефикасен - може да осигури на босненския народ времето да си поеме дъх, което му е необходимо, за да започне процесът на помирение и възстановяване. Ако САЩ не изпълнят ролята си в евентуална мисия на НАТО, нашите партньори могат също да обърнат гръб на Босна. И трудно спечеленият мир би се провалил. Така, ние бихме предизвикали отслабване на позициите на НАТО - основа на общата сигурност на Америка и Европа и бихме подкопали ръководната роля на САЩ в Европа. (...)

***

Дейтън, 10 ноември 1995 г. /БТА/ Президентът на хърватско-мюсюлманската федерация в Босна Крешимир Зубак и босненския държавен глава Алия Изетбегович подписаха днес в Дейтън споразумение за укрепване на хърватско-мюсюлманската федерация, предаде агенция Франс прес. На церемонията присъства американският държавен секретар Уорън Кристофър. Споразумението цели да деблокира осъществяването на договореностите за създаване на общи политически и икономически структури на хървати и мюсюлмани, които бяха подписани през март 1994 година. (…)

И докато в Дейтън преговорите продължават от Хърватия идват добри новини:

Загреб, 12 ноември 1995 г. /БТА/ Сърбите от Източна Славония подписаха днес в град Ердут споразумение за мирно реинтегриране на областта към Хърватско, съобщиха информационните агенции. (…)

Според съобщение на хърватските медии, цитирано от Ройтер, споразумението е подготвено на мирните преговори в Дейтън /САЩ/ от хърватския президент Франьо Туджман и сръбския Слободан Милошевич. (…)

Засилват се надеждите за скорошни успехи и на американска земя:

Хърватско-мюсюлманското споразумение от Охайо добива контури на място

Сараево, 13 ноември 1995 г. /БТА/ Босненските хървати и мюсюлмани постигнаха споразумение да възстановят от 1 декември свободата на движение в разделения на две помежду им град Мостар, съобщи днес европейският администратор на този град-сърцевина на Херцеговина Ханс Кошник. Кметовете на мюсюлманската и хърватската части на Мостар са подписали документ в този дух в рамките на общото споразумение от Охайо за укрепване на хърватско-мюсюлманската федерация в Босна. В договореностите било залегнало Мостар да бъде столица на федерацията наред със Сараево.

Агенциите припомнят, че Мостар бе арена на ожесточени сражения между хървати и мюсюлмани в един период от босненската война, като двете общности запазиха разделението на града и враждата помежду си след подписването на Вашингтонското споразумение за учредяване на хърватско-мюсюлманската федерация. Мостар бе обявен от хърватите за столица на самопровъзгласената им република Херцег-Босна.

Междувременно хърватски бежанци от друг исторически град в Босна - Травник, започнаха да се завръщат по домовете си като първо осезаемо следствие от хърватско-мюсюлманското споразумение, сключено от президентите Крешимир Зубак и Алия Изетбегоклч в Охайо. (…) 

В тези 21 дни дори се достига до моменти на застой. Все по-често се чуват мнения за прекъсване на обсъжданията: 

Преговорите в Дейтън може да бъдат прекъснати в края на седмицата

Вашингтон, 16 ноември 1995 г. /БТА/ Задънената улица, в която се намират преговорите за бивша Югославия в Дейтън, може да доведе до прекъсването им в края на седмицата, съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на източник, близък до една от преговарящите страни. Според този източник лидерите на Сърбия, Хърватско и Босна и Херцеговина обсъждали да се върнат в родината си в предстоящите събота и неделя. Преговорите нямало да бъдат прекратени, а само преустановени, като след известно време те можело да бъдат подновени в Париж или Лондон, твърди анонимният източник. (…)

Във военновъздушната база в САЩ ситуацията е напрегната:

Вашингтон, 19 ноември 1995 г. /БТА/ Съединените щати прекратиха за днес преговорите за мир в Босна в Дейтън и дадоха на страните в конфликта срок до 10 часа местно време /17 часа българско/ "да изберат между войната и мира", съобщи говорителят на Държавния департамент Никълъс Бърнс. "Няма причини да продължаваме преговорите днес. Дойде моментът за избор между мира и войната", каза той. (…)

***

Интензивни консултации в Дейтън

Вашингтон, 20 ноември 1995 г. /БТА/ Интензивни консултации се водиха тази нощ в Дейтън, Охайо, между враждуващите в Босна страни и международните посредници, няколко часа преди да изтече срокът, даден от американците на преговарящите страни. (…) Към сръбския президент Слободан Милошевич и босненския държавен глава Алия Изетбегович тази нощ се присъедини и хърватският президент Франьо Туджман, който бе през седмицата в Загреб за откриването на новия парламент.

Според американски източници, пожелали да останат анонимни, цитирани от ИТАР- ТАСС, държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър и международните посредници са успели да сближат позициите на враждуващите страни за подписване на рамково споразумение за мир, което да предвижда пълно и окончателно прекратяване на военните действия, раздалечаване на въоръжените сили, установяване на демилитаризирани зони, разполагане на миротворчески подразделения на НАТО на босненска територия, признаване на международните граници на Босна и Херцеговина и сътрудничество с Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия. (…)

Известни споразумения били постигнати и по териториалните въпроси. Договорено било Сребреница и Жепа да останат под сръбски контрол, а Горажде - под мюсюлмански. Все още не могат да бъдат сближени позициите относно статута на Сараево и Посавинския коридор. (…)

Според агенция Франс прес, САЩ се опитват да убедят босненското правителство да направи териториални отстъпки и на този въпрос са били посветени двете срещи вчера на Кристофър с президента Алия Изетбегович и с премиера Харис Силайджич. Тази нощ обаче босненският президент предупреди, че въпросът за Посавинския коридор може да провали преговорите, и подчерта, че неговата страна няма да направи никакви отстъпки. Коридорът е от изключителна стратегическа важност - той свързва сърбите от Североизточна и Източна Босна със Сърбия. (…)

Последният ден на преговорите - 21 ноември, започва минорно:

Сараево, 21 ноември 1995 г. /БТА/ Мирните преговори за Босна в Дейтън са завършили, без да бъде постигнато цялостно споразумение според представител на босненското правителство, цитиран от Франс прес. При условие да остане анонимен източникът посочил пред агенцията, че е разговарял по телефона с представители на босненската делегация на преговорите в Дейтън и те му казали, че се връщат в Сараево и че участниците в тях решили да ги продължат в подходящ момент в Париж.

От военновъздушната база "Райт-Петерсън" в САЩ агенция Франс прес съобщи, че е започнала подготовката на самолетите за отпътуване на сръбската, хърватската и босненската делегация. 

***

Сараево, 21 ноември 1995 г. /БТА/ Среща на последния шанс, с която да бъде направен опит да се спасят мирните преговори за Босна, е била свикана в Дейтън по настояване на страната-домакин, потвърди в Сараево правителствен източник. Само няколко часа преди това същият източник обяви, че преговорите са завършили без споразумение и участниците в тях се подготвят да се прибират вкъщи, предаде АФП. 

И когато всички са готови за провал на разговорите от Розовата градина на Белия дом идва новината:

Глобално мирно споразумение за Босна бе постигнато в Дейтън

Вашингтон, 21 ноември 1995 г. /БТА/ Почти цяло денонощие след поставения от САЩ пред преговарящите в Дейтън, Охайо, краен срок страните се споразумяха за глобален мирен договор, обявен от президента Бил Клинтън. "Народът на Босна най-сетне има шанса да премине от ужаса на войната към обещанията на мира", изтъкна Клинтън в Розовата градина на Белия дом. Той поздрави президентите на Босна, Хърватско и Сърбия Алия Изетбегович, Фрдньо Туджман и Слободан Милошевич за направения от тях исторически избор.

Мирният план, който се очаква да бъде оповестен около 23 часа българско време, предвиждал неделимост на Сараево, централно босненско правителство, свободно избиран президент и парламент, връщане на бежанците по домовете им и забрана за обвинените в извършване на военни престъпления да заемат обществени длъжности.

Документът запазвал Босна като една държава, разделена на две републики - мюсюлманско-хърватска федерация и отделна сръбска общност, заемащи почти равни територии.

В речта си Клинтън призова американския народ и членовете на Конгреса да подкрепят разполагането на близо 20 000 американски войници в района, за да бъде приложено мирното споразумение. 

Докато в Дейтън президентите на Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина, седнали на една маса пред журналистите подписват документите, административните машини на ООН и НАТО се задействат:

Брюксел, 21 ноември 1995 г. /БТА/ НАТО приветства днес обявяването на базисен мирен план за Босна и заяви, че е готова в рамките на дни да започне да прилага военните аспекти на споразумението, след съответна резолюция на Съвета за сигурност, предават осведомителните агенции. Войските на НАТО могат да бъдат разположени изцяло в района 96 часа след подписването на окончателно мирно споразумение в Париж, съобщи източник от централата на Алианса в Брюксел. 

***

Съветът за сигурност ще отмени санкциите срещу бивша Югославия

Обединени нации, Ню Йорк, 22 ноември 1995 г. /БТА/ Съветът за сигурност на ООН се събра на закрито заседание веднага след като бе обявено постигането на мирно споразумение за Босна. На него се обсъжда пълното прекратяване на международните санкции срещу СРЮ и босненските сърби, както и отмяната на ембаргото върху военните доставки за бивша Югославия. (…) 

Има и остри реакции:

Kpauшнuk против мирното споразумение за Босна

Пале, Босна, 22 ноември 1995 г. /БТА/ Момчило Краишник - председател на самообявилия се парламент на босненските сърби, който участваше в сръбската делегация на преговорите за мир в Босна в Дейтън, Охайо, заяви в интервю по телефона за босненската сръбска телевизия, че изобщо не приема току-що подписаното споразумение.

"Онова, което бе направено, е изключително голяма грешка", каза Краишниг. Той заяви също така, че сръбският президент Слободан Милошевич и членовете на делегацията на СРЮ са водили преговорите, без да се консултират с него и с другите босненски сърби. "Предупредихме както президента Милошевич, така и другите двама от делегацията, че никой няма право да подписва този план, нито да приема картите, защото в действителност ние даваме много повече, отколкото получаваме", каза той.

"Казвам ви, че нашата делегация не прие този план, не го е подписвала я няма да подпише нито него, нито картите", казва по-нататък той в интервюто и пояснява, че го дава в момент, когато се извършва церемонията по подписването на споразумението. Краишник специално изтъква, че на нея не присъства нито един от босненските сърби.

Коментарът на Момчило Краишник поставя въпроса дали ще се приложи мирното споразумение, отбелязва в коментар Ройтер. 

***

Загреб, 22 ноември 1995 г. /БТА/ Хърватски политически, военни и религиозни дейци от района на Посавина в Североизточна Босна поискаха днес от хърватския президент Франьо Туджмач "разяснения" за съдбата, предвидена за района в мирното споразумение от Дейтън. "Искаме да видим пълния документ от Дейтън и да бъдем приети от президента Туджман", пишат тези представители (...) в писмо, изпратено до печата. "Ще продължим да се бием до момента за спасяването на Посавина", заплашиха те. Според мирното споразумение от Дейтън сърбите запазват стратегическия Посавски коридор и съответно контрола върху общините, превзети от хърватите в района през 1992 г. (...)

***

Съветът за сигурност отмени търговските санкции срещу СР Юаославия

Обединени нации, Ню Йорк, 23 ноември 1995 г. /БТА/ Съветът за сигурност на ООН гласува късно снощи за отменяне на търговските санкции срещу СР Югославия и за постепенно вдигане на оръжейното ембарго срещу бившите югославски републики, съобщиха информационните агенции. За вдигането на санкциите 15-те страни-членки на Съвета за сигурност гласуваха единодушно, но за оръжейното ембарго Русия се въздържа с аргумента, че това няма да помогне за мира в района.

С решението си за незабавна отмяна на търговското ембарго срещу СР Югославия, Съветът за сигурност удовлетвори главното искане на сръбския президент Слободан Mилошевич, благодарение на когото босненските сърби бяха доведени на масата на преговорите, коментира Асошиейтед прес. Съгласно резолюцията санкциите да бъдат наложени отново, без повторно гласуване, ако СР Югославия или боснеските сърби нарушат сериозно споразумението или Белград не подпише официално мирното споразумение следващия месец в Париж. (…)

В средата на декември - на  14-ти, във френската столица  Париж, Алия Изетбегович, Франьо Туджман и Слободан Милошевич подписват и Договора за мир в Босна и Херцеговина, с който се прекратява войната в Босна и Херцеговина.