site.btaПреди 25 години, край Белица, е открит първият на Балканите и в Източна Европа център за танцуващи мечки

На 17 ноември 2005 г., в местността Адрианов чарк край Белица, е открит част от Парка за танцуващи мечки. Това е първият парк на Балканския полуостров и в Източна Европа, в който в естествена среда живеят всички „танцуващи“ мечки в България. Паркът се намира в Южна Рила на 12 км от Белица. Първоначално селището на мечките заема 11 декара площ и се разширява до 120 декара до м. Горно Дедово на около 1300 м надморска височина сред смесена гора. Около 3000 метра телена ограда опасва селището, електропастир, за който са използвани 30 кв.м проводник, за да държи на дистанция обитателите на парка от хората. За посетителите са оформени алеи с десетина маршрута за разходки и запознаване с района.

Първите негови обитатели са мечките Марияна, Стефан и Калинка. Паркът е изграден със средства на фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“, община Белица и с помощта на експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Мечките в парка живеят в естествени условия, близки до нормалните за техния вид. Фондация „Четири лапи“ успява да спаси в парка всичките 25 регистрирани танцуващи мечки в България.

В емисия "Вътрешна информация" на БТА четем:

Край Белица беше открит първият на Балканите и в Източна Европа център за танцуващи мечки

Белица, Благоевградска област, 17 ноември 2000 г. /БТА/ В м. Адрианов чарк в Рила планина край Белица днес бе открит първият на Балканите и в Източна Европа център за танцуващи мечки.

Заместник-министърът на околната среда и водите Марияна Лукова каза на тържеството по този повод, че министерството ще реши в скоро време проблема с тези животни в България, разчитайки на съвместната дейност с български и международни неправителствени природозащитни организации.

Идеята на природозащитниците е в подобни резервати да се приютят и върнат към естествената им среда и начин на живот всички танцуващи мечки в България, които в момента са над 15.

Паркът край Белица е разположен върху 11 декара площ и от края на септември там живеят три танцуващи мечки – Малина, Калинка и Стефан. Те са купени от бившите им стопани – роми от Шуменско. Местността е известна сред тукашните хора и като Мечкарника, тъй като е естествено местообитание на диви мечки.

Теренът за мечешкото имение е предоставен безвъзмездно от община Белица. Всяка от мечките разполага със собствена бърлога и воден басейн. Изграден е също информационен център, където посетителите – туристи от страната и чужбина, посещаващи района, могат да научат интересни неща за видовите обитатели на природата. Тук ще се правят и научни наблюдения и изследвания.

Центърът е построен за три месеца от австрийската организация за защита на животните „Четири лапи“, чийто президент Хелмут Дунглар бе сред гостите на откриването. Фондацията „Бриджит Бардо“ – другият инициатор и основен спонсор на този проект, в който са вложени около половин милион германски марки, бе представена от генералния си директор г-жа Калмел Бок. На откриването присъстваха и представители на международни организации за защита на животните от Германия, Швейцария, Великобритания, Холандия, САЩ.

Проф. Йотко Каменов от българското представителство на фондация „Четири лапи“ каза пред репортер на БТА, че адаптацията на мечките Малина, Калинка и Стефан в новия им дом край Белица върви нормално. От седмица те се движат свободно из парка, а от два дни са махнати и халките за веригите, с които са били водени от бившите им собственици.

Малко по-притеснена при новата обстановка се чувствала Малина. Тя е и най-малката от трите мечки – тежи „само“ 120 кг. Другата мецана е 140-килограмова, а мечокът е 201 кг. Реакциите им при приспособяването са очаквани и нормални, каза проф. Каменов. При предишния си начин на живот те са загубили и рефлекса си за зимен сън. Предполага се, че ще го възвърнат за следващата зима.

Останалата част от парка е открита на 30 май 2004 г. За мечките са обособени сектори с бърлоги, водни басейни за къпане и други удобства:

Уникално мечо селище се открива край гр. Белица на 5 юни

Белица, 30 май 2004 г. /БТА/ Уникално мечо селище се открива край гр. Белица на 5 юни. Единствен мечокът Добри от тринайсетте сегашни обитатели на най-големия парк за танцуващи мечки все още не се е събудил от зимен сън и може да пропусне официалното откриване.

За събитието тогава се очакват да пристигнат около 300 VIP-гости. Сред поканените са българският премиер, министри, депутати, дипломати.

Осем от настанените тук мецани спаха през зимата, което означава, че животните, дресирани и използвани за улични представления от предишните си собственици, успешно се връщат към естествения си начин на живот, каза пред репортер на БТА Яхя Джамбазки – един от десетте гледачи на мечките.

Персоналът на парка сега, наред с ежедневните си грижи за животните, извършва последните приготовления за официалното откриване на новоизградения модерен парков информационен център и площадките край него.

Ежедневно тук е и д-р Амир Халил, президент на фондацията за защита на животните „Четири лапи“, която заедно с природозащитната организация на френската кинозвезда Бриджит Бардо, вдъхна живот на идеята и успя за четири години да осъществи проекта за този уникален парк с подкрепата на община Белица и българските власти.

Първоначално селището на мечките заемаше 11 декара площ в м. Адрианов чарк в Южна Рила, а сега се разпростира на 120 декара до м. Горно Дедово на около 1300 м надморска височина сред смесена гора, откъдето се откриват великолепни гледки към Родопите и Пирин. Около 3000 метра телена ограда опасва селището, електропастир, за който са използвани 30 кв.м проводник, държи на дистанция обитателите на парка от хората. За посетителите са оформени алеи с десетина маршрута за разходки и запознаване с района.

За мечките са обособени седем сектора с бърлоги, водни басейни за къпане и други удобства. Боби, Стефан, Добри и Гошо са имената на четиримата представители на силния пол, женските са девет и повечето също носят традиционни имена – Калинка, Малинка, Надка, Стефка, Виолета, Лета, Цвета, Изаура и Дана. Най-млада е 7-годишната Дана, най-възрастната е Изаура, която е на 25 години.

Зверовъдът Васил Мадолев, който отговаря и за медицинския център на парка, поясни, че пределната възраст на кафявите мечки е около 30–40 години, като горната граница може да достигнат добре гледани екземпляри. Сериозни здравословни проблеми животните в парка не са имали. Най-често ги мъчел зъбобол, защото като танцуващи мечки често са им давали да хапват захар, бонбони и други сладки неща. При нужда се намесвал д-р Амир Халил, който почиствал зъбите на пациентите, разбира се, след упойка.

В момента женските мечки са в любовен период и мъжкарите са много ухажвани. 350-килограмовият Гошо, който е тарторът в мечото селище, живее единствено с Малинка и за влюбената двойка е осигурен отделен сектор. Предпочитанията на Боби са към Калинка, а Стефан минава за Дон Жуан, разкриха с усмивка хората, които се грижат за животните. Мечета не могат да се очакват, допълниха те, защото мъжките са кастрирани.

Дажбата на всяка от мечките е по седем килограма плодове и зеленчуци на ден и по един хляб. Най-много си падат по гроздето, обичат много и дините, но цитрусови плодове не им даваме, както съобщават някои медии, каза Яхя Джамбазки.

Определен час за хранене няма, свободен е и дневният режим на мецаните, които се разхождат из парка, играят си, къпят се, почиват си, като никога не пропускат следобедния сън.

Широко е и удобства има за всяка, тъй като селището е пригодено да приеме 50 обитатели, допълни Васил Мадолев. Към сегашните 13 в скоро време се очаква в парка да бъдат настанени и 11-те останали танцуващи мечки в България.

Танцуващите мечки са били популярна атракция из градските улици в Източна Европа през 20-и век, посочват на сайта си от „Четири лапи“. Това най-често били хванати от дивата природа млади мечета и отглеждани в плен, често оковани с вериги и принуждавани да изпълняват различни трикове и номера за забава на публиката. Тази жестока „дресировка" е забранена със закон в България през 1998 г.

В Парка за мечки в Белица живеят общо 15 мечки.