site.btaПрез 1985 година се отбелязват 100 години от Сръбско-българската война, която утвърждава независимостта на Княжество България и създава международни предпоставки за признаване на Съединението

През 1985 г. се отбелязват 100 години от Сръбско-българската война, която утвърждава независимостта на Княжество България и създава международни предпоставки за признаване на Съединението.

Сръбско-българската война от 1885 г. е предизвикана от обявеното Съединение на Княжество България с Източна Румелия.

Под предлог, че Съединението нарушава балканското равновесие, сръбският крал Милан Обренович (1854–1901) и неговото правителство започват подготовка за война. Българското военно командване, което до този момент няма план за бойни действия срещу Сърбия, обявява мобилизация на 6 септември 1885 г. Българската армия е съсредоточена основно в Северна България с оглед на отбрана срещу евентуални действия на Османската империя.

В началото на октомври сръбските войски започват съсредоточаване по западната граница. Българското командване изработва план за отбранителна война, като предвижда забавяне на сръбското настъпление до съсредоточаването на главните сили на Сливнишката позиция, където да се даде решително сражение. Особено внимание се отделя на укрепяването на Видинската крепост.

В защита на Съединението и независимостта на България се включват хиляди доброволци. Сръбският план предвижда настъпление по направлението Пирот–София. На 1 ноември 1885 г. сръбското командване съсредоточава Нишавската армия (около 60 000 души) в района на Пирот, а Тимошката армия – при Зайчар и Неготин.

Българското командване противопоставя Западния корпус от 66 000 души, включително 14 000 опълченци и 4000 доброволци, а впоследствие и част от Източния корпус. На 2 ноември сръбските войски нахлуват в България. В първите дни малобройните български прикриващи части водят успешни отбранителни боеве и се оттеглят към Сливница.

Между 5 и 7 ноември в Сливнишкото сражение българската армия, под командването на капитан Атанас Бендерев и майор Аврам Гуджев, нанася решително поражение на Нишавската сръбска армия. Източният корпус извършва героичен марш от турската до сръбската граница за едва няколко дни.

На 10 ноември българските войски под командването на подполковник Данаил Николаев разбиват сръбските дивизии при Драгоман, а на 11–12 ноември превземат Цариброд. На 13 ноември сръбските сили отстъпват към Пирот. На 14–15 ноември българските войски настъпват и овладяват града.

Същевременно, при Видинската крепост, българските сили под командването на капитан Атанас Узунов отблъскват многократните опити на сръбските войски да я превземат.

След поражението при Пирот Австро-Унгария заплашва с намеса, ако бойните действия не бъдат прекратени. По нейно настояване княз Александър Първи издава заповед за спиране на настъплението. На 7 декември е подписано примирие, а на 19 февруари 1886 г. – Букурещкият мирен договор, с който се възстановяват предвоенните граници между двете държави.

Победата при Сливница се превръща в един от най-славните моменти в новата българска военна история.

В списание „По света“ на БТА от 8 ноември 1985 г./бр.45, по повод 100-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Ружена Хавранкова, доктор на историческите науки от Чехословашката академия на науките, разказва как е посрещнато то в Чехословакия:

България защити Съединението си

Прага /Виолета Мицева/ С интерес, симпатия и подкрепа чехословашката общественост е следяла събитията на Балканите през миналия век. Читателите на „По света” бяха информирани навремето за отношението на чехи и словаци към освобождението на България от османско иго.

Тъй като са открити нови факти, обърнах се към доктора на историческите науки Ружена Хавранкова от Чехословашко-съветския институт към Чехословашката академия на науките да разкаже на читателите как с посрещнато в Чехословакия такова голямо събитие като Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Симпатия и подкрепа

— В края на миналия век — започна тя своя разказ - чехите са твърде издигнат в културно и икономическо отношение народ, но нямат самостоятелна държава. Те са твърде сковани в рамките на Австро-Унгария, чувстват се изтласкани в периферията и съзнават, че не се реализират като нация. Освен това през 17-и и 18-и век в резултат на своеобразния ренесанс на католицизма в чешките области и  вследствие на много други обстоятелства немският език преобладава както в учрежденията, така и в сферата на културата. Чехите водят непрестанна борба да се възобнови свободното ползване на родния език, да се възвърне славата на чешката литература.

Следователно много са проблемите и стремежите, които са еднакви с проблемите и стремежите на българския народ. Всъщност чехите са в непрекъсната опозиция спрямо управляващата Виена.

С други думи, всички събития, които са били в полза на чешката кауза, са добре дошли и са били широко подкрепяни. Не бива да се забравя, че основа на националното възраждане в началото на 19-и век както при чехите, така и при останалите славянски народи е идеята за славянска съпринадлежност и взаимност.

От 40-те години на миналия век много българи учат в чешки учебни заведения. Те информират чешките си приятели и колеги по най-живо- трептящите български проблеми. Още преди освобождението на България, но главно след него много чехи заминават на работа в братската страна. Към такава стъпка ги води както трудното намиране на работа в чешките области, така и възможността да реализират на практика идеите за славянската взаимност. Те просто заемат мястото на липсващата до този момент българска интелигенция. Да си спомним например голямата роля на такъв учен като Константин Иречек, който написва първата научнообоснована българска история.

Самото съединение на Княжество България и Източна Румелия има широк отзвук в Европа и осезателно раздвижва европейската дипломация. Отношението на чешкия народ към този исторически акт е отношение на симпатия и подкрепа от страна на всички слоеве от населението - от професионалните политици и интелигенцията до обикновените хора. Причината е в това, че Съединението е събитие номер едно на годината, а от друга страна — дълбокият интерес към България се мотивира от много обстоятелства. Съвсем пресни са в онзи период следите в общественото съзнание от проявения интерес и оказаната подкрепа по време на Априлското въстание и освобождението на България от османско иго. Много аналогични черти има в развитието на националното възраждане на двата народа. Не на последно място много са и личните контакти, които свързват известни български и чешки дейци.

Що се отнася до отзвука от самото съединение през 1885 г., мога да посоча един много съществен и важен документ, който открих в Държавния централен архив в Прага.

Това изключително ценно свидетелство е служебно писмо, което австро-унгарският министър на вътрешните работи е изпратил на своя подчинен — държавния наместник в Прага. Централното ведомство във Виена упреква много остро чехите за тяхното „нелоялно поведение" към Австро-Унгария с оглед на събитията в България през есента на 1885 г. Категорична е заповедта в писмото нищо подобно да не се повтаря в бъдеще.

Очевидно имат се предвид многобройните благосклонни информации в чешкия печат за Съединението. Ясно е, че подобно нареждане не може да окаже очакваното влияние върху чешкото обществено мнение, защото Съединението на България представлява голямо събитие за народа, пък и е в хармония със стремежа на чешкия народ към национално освобождение.

Проучванията показват, че Съединението намира отражение в много статии и коментари във всички политически вестници и списания, а също така и в културните издания за елита. Многобройни са и публикациите за обикновените хора в издания, като например изданията на Крайцер или пък т. нар. календари.

Естествено, публикуваните материали са били преди всичко информации, почерпени от световните информационни агенции, но коментарите към тях се отличават с чешко, благосклонно отношение към голямото събитие в България. Не са редки и авторските информации, защото — както вече споменах — в онзи период много чехи работят в България и присъстват на историческия акт.

Наред с материалите в печата организират се и акции. Не бива да се забравя, че отзвукът от Съединението в Чехия в рамките на общоевропейския концерт на великите сили няма особено голямо дипломатическо значение. Все пак чехите все още нямат своя държава. Но те действат в зависимост от възможностите си На голямо тържествено събрание на Академичното дружество на читателите, което е с явна патриотична насоченост, се събират средства в помощ на българите, които искат да заминат за родината си. А и много от българите, които по това време учат в Прага, разбирайки, че родината е в опасност, започват да се подготвят за път към нея, макар и да не разполагат с достатъчно средства.

Исторически акт

Заслужава да се отбележи и отношението, което чешкото социалдемократическо движение проявява към Съединението. Самите социалдемократи изживяват труден период. Първата половина на 80-те години на миналия век се отличава с драстични преследвания — много от ръководителите на работническото движение са хвърлени в затвора, работническите издания са спрени. Но тъкмо през 1885 г. по-малко от месец преди Съединението на България в Бърно започва да излиза като предвестник на новото раздвижване на работническата класа социалдемократическият вестник „Ровност“ („Равенство“). През вече стогодишното си съществуване въпреки някои опортюнистични отклонения - той остава верен на социалдемократическото революционно крило и през 1919 г. става орган на комунистическата партия в Бърно.

„Ровност” — макар в началото на съществуването си да има немалко трудности — публикува още в четвъртия си брой много интересни информации за положението в България. Дори и днес те удивляват със своята обективност и никак не се отличават от научно-историческото тълкуване на събитията, съдържащо се в сегашните учебници по история.

Така например още в началото на октомври 1885 г. се съобщава, че твърде малко са се изменили съществуващите и преди освобождението на България феодални порядки въпреки решенията на Берлинския конгрес. Затова се изразява радост, че по волята на народа е осъществено съединение на двете части на България. Изразява се надежда. че експлоатацията ще бъде ограничена и турските безчинства и натиск ще изчезнат. Съединението се характеризира като нова, необходима историческа стъпка, която цели по-нататъшно освобождение на българския народ в обществено и социално отношение, а и разкриване на нови хоризонти за стопанското развитие на страната.

В петия брой на „Ровност“ се констатира със задоволство, че Съединението на България е вече исторически факт и че никоя европейска държава — независимо какви желания има — няма да се осмели да се опълчи срещу него! Но се изказват опасения дали сръбският крал Милан няма да поиска да укрепи позициите си с една военна авантюра. „Ровност" се пита дали разните дребни интриги няма да прераснат във война, и то дори европейска. Идва седмият брой на вестника (първоначално той излиза като двуседмичник) на 18 ноември 1885 г., който потвърждава с огорчение, че все пак е избухнала война, и изказва надежда, че България ще съумее да защити Съединението си.

От тези няколко примера става ясно, че редакторите на социалдемократическото издание „Ровност“ с голям интерес и разбиране следят събитията в света и на Балканите и се стремят да ги разясняват вярно на работническите маси от позицията на своята марксистка убеденост. Ясно личи, че те черпят информации от виенските социалдемократически издания, но заемат класова позиция към тях и се стремят да виждат събитията през погледа на чешката общественост, сред коятоо живеят.

„Съединена България“

Не са малко и онези чехи, които са непосредствени свидетели на Съединението. Повечето от тях са интелигенти, които в началото на 80- те години отиват да работят в Източна Румелия. Повечето от тях са радикали и демократи, като например д-р Рудолф фон Таксис, Фратишек Хитил, Иноценц Мрачек, Антонии Бернкопф, Карел Свобода и др. Неколцина са преподаватели, които работят в пловдивската гимназия. Между тях са например математикът Антонин Шоурек, историкът-геолог Карел Шкорпил, неговият брат Херменгилд (Xерман) Шкорпил, придобилият широка известност по-късно художник Иван Мърквичка и др.

Разполагаме с косвени доказателства, че работещите в онзи период в България чехи са били благосклонно настроени и към подготовката и към протичането на историческия акт - Съединението.

Сравнително бързо в различни печатни издания намират място и материали, изпращани от работещите в България чехи. Те са помествани в такива авторитетни списания, като например „Златна Прага" и „Светозор“. В тях са от печатани и няколко картини на Иван Мърквичка, а също и творби на почти забравения, но твърде плодовит илюстратор Ото Xорейши. Картините са изобразявали както моменти от ежедневието на българския народ, така и теми от националноосвободителната борба и по-специално моменти от Освобождението и Съединението.

Много бързо реагира на Съединението и известният чешки писател Адолфф Хейдук — приятел на българските учащи се и техен преподавател в Писек, който написва стихотворението „Съединена България“.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за провеждането на научна сесия по повод годишнината от Съединението:

Научна сесия за Съединението

Сливница, 19 ноември 1985 г. /БТА/ На едно от най-величавите събития в нашата история - Съединението на България, което Иван Вазов нарече втори връх след Шипка, бе посветена състоялата се днес в града юбилейна научна сесия.

в паметните дни преди 100 години целият български народ, въодушевен от справедливата обща идея, показа най-добрите си качества в името на свободата, на независимостта и целостта на отечеството - подчерта в своя доклад научният ръководител на сесията зам.-председателят на БАН, член кореспондент проф. д-р Илчо Димитров. На революционната същност на Съединението, на историческата му мисия, на някои нови изследвания за създаването и дейността на народните комитети и единство, на значението на победата при Сливница от 1885 година бяха посветени и останалите доклади и научни съобщения на изтъкнати наши научни работници в областта на историята, литературата и военното дело.

Научната сесия бе организирана от Софийския окръжен комитет на БКП, Военната академия „Г. С. Раковски“ и Института за военна история към Генаралния щаб на БНА.