site.btaПосещението на цар Борис Трети в Лондон през 1937 година предизвиква интерес в британската преса – монархът управлява експреса "Коронейшън Скот"

През ноември 1937 година цар Борис Трети е на посещение в столицата на Обединеното кралство – Лондон. По време на двуседмичната визита, която продължава от 31 октомври до 12 ноември, българският монарх е придружен от съпругата си царица Йоанна Савойска.

Престоят на цар Борис в Лондон е с неофициален характер и има за цел срещи и разговори с висши английски държавници по проблемите на международната политика в навечерието на Втората световна война.

На гарата царското семейство е посрещнато от пълномощния министър Симеон Радев, част от българската колония в града, както и от кралските представители на Джордж Шести – сър Едуард и лейди Бойл.

В рамките на посещението цар Борис Трети участва в заседание на Камарата на общините, среща се с министър-председателя на Обединеното кралство Невил Чембърлейн и разговаря с министъра на вътрешните работи сър Самуел Хор.

На 7 ноември българският владетел е приет в Бъкингамския дворец от Джордж Шести, където е дадена официална вечеря, в която участва и гръцкият крал Георгиос.

В същия ден всички водещи медии на Острова излизат с материали по повод уменията на цар Борис Трети като машинист. Той управлява експреса "Коронейшън Скот" между няколко големи гари в околностите на Лондон, облечен в работно облекло и разговаря с инженерите и собственика на компанията, която построява най-бързия за времето си влак в Британската империя.

Престоят на царя включва още посещение на Куинсхол, където присъства на опера от Тосканини, среща със собственика на вестник "Таймс" и разговор с представители на „Бритиш Броудкастинг Корпорейшън“ в централата на медията.

Посещението на Борис Трети в Лондон е част от по-голяма европейска обиколка, която включва визити във Франция, Италия и Германия. 

Следват материали от западната преса, посветени на посещението на цар Борис Трети, които откриваме в бюлетините на БТА "Преглед на чуждия печат" и "Български бюлетин":

Лондон, 31 октомври 1937 г. /Ройтер/ Царят на българите Борис Трети пътува инкогнито под името граф Рилски. Българските владетели бяха посрещнати на гара Виктория от българския пълномощен министър в Лондон Радев и от секретаря на българската легация, …представители на краля, сър Едуард и лейди Бойл… Госпожа Хаджимишева поднесе на Н. В. Царицата великолепен букет от името на българската колония в Лондон, много членове на която бяха дошли на гарата да поздравят техни Величества.

***

Посещението на българските владетели в Лондон

Лондон, 1 ноември 1937 г. /в. Таймс/ пише на уводно място: Лондон има много драги гости в лицето на Цар Борис и Царица Йоанна Български, които пристигнаха в нашата страна вчера и които ще останат тук през седмицата. Макар тяхното посещение да е неофициално, твърде важно е, че един владетел с благороден характер и голяма и здрава интелигентност посещава нашата страна през сегашния безпокоен период, в съдбините на Европа. Вън от своите лични причини да обича Лондон, между които са неговото родство с нашето кралско семейство и неговите широки интерес, Цар Борис никога не е изпускал случая да разшири кръга в личния си досег с чуждите държавници и висши длъжностни лица и да изучи политиката на чуждестранните правителства. По-ранните пътувания до Лондон, Париж, Рим и Берлин са му позволили да услужи на каузата на своята страна по много начини и не най-малко чрез поправяне погрешните схващания за българската политика и чрез разсейване на недоразуменията. (…)

***

Лондон, 2 ноември 1937 г. /Ройтер/ Българските владетели посетиха католишката църква във Фарм Стрийт. После те отидоха в резиденцията на сър Роберт Ванситарт, където обядваха. След това те отидоха в Марлборохаус, където направиха посещение на кралицата-майка. (…)

Тая вечер българските владетели, придружени от сестрата на царицата, вечеряха в ресторанта "Риц", в същата зала, в която вечеря и публиката. Царицата носеше великолепна рокля от червено кадифе, украсена с диаманти и малка диадема на главата си. Принцеса Мария Савойска бе облечена в розова рокля.

След вечерята цар Борис прие група лица в своя апартамент.

***

Лондон, 2 ноември 1937 г. /Дейли Мейл/ обнародва статия за Н. В. Царя, в която, като се излагат събитията от неговото царуване, се казва: От всичките континентални монарси, които са преживявали превратностите на войната, никой не е работил по-усилено или по-всестранно за да спечели правото си на престола от българския Цар Борис. Този най- демократичен и, преди женитбата си, най-самотен монарх в Европа сега посещава Лондон.

Неговият живот е лишен от великолепието и парадността, с които монарсите са се заобикаляли и са поддържали през миналите 200 години, но е романтичен и царствен по начина, който нашите исторически книги описват, когато разказват за царуванията на такива крале като Алфред или Едуард Първи. Като тях той не е централната фигура на един бляскав двор, а ходи из страната точно така, както си иска, като вижда всичко, което иска да види и като приказва с всеки, с когото пожелае.

Той изглежда да се смята за човек, който има да върши една работа и който е избрал своя собствен начин да я върши. Куражът е първото голямо качество на цар Борис. Безразлично какво е политическото настроение на момента, той се разхожда непридружен от никого с автомобила си и дори в свободните си часове кара Ориент – Експреса на минаване през България. Той никога не е търсил популярност по някои от популярните начини; никога не се е крил от отговорност. Той има един хумор, който му е позволил през всичките превратности на 19-годишното му царуване да следва неотслабващо своите любими занимания. Той е въодушевен ботаник и дори най-напрегнатите политически моменти не са му попречили да отива на екскурзии за редки видове, които го интересуват. Механиката винаги го е занимавала и той е карал автомобили и локомотиви винаги, когато е било възможно.

***

Лондон, 3 ноември 1937 г. /Ройтер/ Българският цар Борис Трети излезе тая сутрин пеша, за да направи покупки. Придружен от членовете на своята свита, той се смеси с тълпата в Пикадили и в Бондстрийт, без да бъде разпознат от никого. (…)

Цар Борис и царица Йоанна обядваха сами с британските владетели в Бъкингамския дворец. В 13 ч. и 15 м. когато пристигнаха в Бъкингамския дворец, Негово Величество Цар Борис Трети бе облечен в обикновено дневно облекло, а Нейно Величество Царица Йоанна бе облечена в черен тоалет с великолепна сребърна лисица на шията и носеше малка шапка от черно кадифе.

***

Лондон, 3 ноември 1937 г. /Ройтер/ Царят на българите Борис Трети присъства тая вечер в Куинсхол на един разпространен по радиото концерт, под диригентството на маестро Тосканини, който привлече много избрана публика. Между присъстващите личаха министър-председателят и г-жа Чембърлейн, херцог и херцогиня Кентски и сър Джон Рийт, директор на английската радиопредавателна станция. Цар Борис се придружаваше от княгиня Мария Савойска и дойде най-рано от всички високопоставени слушатели. Докато полицията вземаше мерки за влизането на цар Борис през специалната врата, българският владетел, желаещ да запази инкогнито, влезе през главния вход. Той бе веднага познат от публиката, която го поздравяваше почтително.

***

Посещението на Н. В. Цар Борис в Лондон 

Лондон, 4 ноември 1937 г. /Сп. Грейт Бритън енд Ийст/ пише за посещението на Негово Величество в Англия: Българският цар Борис, който пристигна в Лондон за едноседмично посещение, бе приет навсякъде много топло. Безразлично дали той идва официално или не, Англия го вижда с удоволствие. Това се дължи на неговите лични качества, както и на общото признание на високото държавническо изкуство, което проявява. Той е крайно популярен сред народа си. И действително, само голямата любов и привързаност на народа към него са запазили страната му спокойна и здрава. Сегашното посещение на цар Борис несъмнено ще увеличи уважението, с което британците гледат на българския народ, с право наричан шотландците на Балканите.

***

Лондон, 5 ноември 1937 г. /Ройтер/ В българските официални среди в Лондон се пази пълна тайна върху разговора, който бе воден вчера в хотел Риц между Н. В. цар Борис и Чембърлейн, разговор, който трая 75 минути. Тъй като посещението на цар Борис има частен характер, подчертава се, че всяка декларация върху естеството на разговора ще трябва да излезе най-напред от английските официални среди. От агенция "Ройтер" се научава, че цар Борис, който говори отлично английски, е разговарял насаме с Чембърлейн. Вярва се, че разговорът е бил във връзка с общото международно положение.

Узнава се, че цар Борис е възхитен от пребиваването си в Лондон. Според агенция "Ройтер", българските владетели ще бъдат гости довечера на един обед, даден от сър Едуърд, председател на балканския комитета и лейди Бойл, които ги приеха първи при пристигането им в Лондон.

***

Лондон, 5 ноември 1937 г. /Ройтер/ Цар Борис и царица Йоанна посетиха снощи редакцията на "Таймс". След една вечеря дадена в частното му жилище от Джон Уолтър, главен директор на акционерното дружество "Таймс", Техни Величества разгледаха разните отдели и наблюдаваха печатането на вестника. (…)

На вечерята присъстваха също сър Роналд и лейди Сторс, Филип Грейс и съпругата му, капитан Лидъл Харт, военен сътрудник на "Таймс" и съпругата му, Джон Уолтър-син и г-ца Инес Уолтър.

След това имаше прием, на който присъстваха Еймъри, депутат, сър Родерик Джонс, главен директор на агенция "Ройтер", бригадният генерал сър Харолд и лейди Харкли,  Джофрей, Доусън, Барингтън-Уорд и съпругата му, г-жа Темпест и Джон Мартин.

***

Лондон, 5 ноември 1937 г. /Ройтер/ Специалният дописник на агенция "Ройтер", който бе единствения журналист допуснат при специалното пътуване извършено от цар Борис днес с влака, наречен "Коронейшън скот", даде следните подробности: "Българският владетел отиде до Блетчли, важен възел по главната железопътна линия към север, на 70 км. от Лондон. Височайшият влак тръгна от гарата Юстън в 9:15, от специалния перон. Въпреки строгите мерки, които бяха взети за запазване пътуването в тайна, скоро се насъбра многоброен народ.

Цар Борис носеше бяла риза, каскет от туид и дебели ръкавици на машинист. Когато се качи във влака, той се спря, за да позира пред фотографите и поздрави народа. След това цар Борис дръпна лоста и влакът потегли.

Влакът "Коронейшън Скот" държи рекорда за бързина в Британската империя – 114 мили в час.

Цар Борис караше сам локомотива, като разви максимално бързина от 88 мили в час, най-голямата бързина развивана от него или от друг владетел в света.

Специалният дописник на агенция "Ройтер" заяви, че пътуването е било най-гладкото пътуване, което е имал досега с влак.

По-късно, на връщане в Юстън, цар Борис караше друг локомотив, като разви 80 мили в час. Във влака имаше 12-ина официални лица, между които майор Бърдаров, адютант на царя. Ханджиев и Морфов придружиха царя до гара Юстън.

Към края на връщането, владетелят, чието лице бе покрито със сажди и прах, слезе от локомотива, с вид на истински машинист. Той заяви, че пътуването е било великолепно и че влакът вървял много гладко и бързо.

При пристигането му в Блетчли, когато му бе предложено да се завърне в Лондон в един първокласен вагон, цар Борис, отговори, че иска да се завърне с локомотива.

След чаша кафе, Негово Величество се качи отново в локомотива, който, макар и закъснял няколко минути по разписанието, скоро навакса закъснението.

При престоя в Блетчли, Станиер, строител на "Коронейшън Скот", бе представен на царя, който, след като разгледа с интерес указателя за бързината на движението, изрази задоволството си, като видя, че е достигнал 88 мили в час.

Цар Борис учуди официалните лица, както и машинистите с основните си познания на локомотивите и с техническите въпроси, които задаваше.

При пристигането си на гара Юстън, Негово Величество бе поздравен от сър Джошуа Стамп, председатели на компанията на железопътната линия ЛМС, който му представи един образец, дълъг 45 см. на "Коронейшън Скот", построен в заводите ЛОС.

***

Лондон, 6 ноември 1937 г. /Ройтер/ При посещението си на доковете, цар Борис прояви отново интереса си към механиката. Докато моторния шлеп цепеше водите на Темза, цар Борис, седнал до машиниста, му задаваше много въпроси за мотора, за функционирането му и за бързината му. Цар Борис узна с учудване, че максималната бързина на шлепа е 20 възела в час.

Снощи цар Борис и царица Йоанна вечеряха в лондонското жилище на сър Едуард и лейди Бойл, след което владетелите отидоха да видят филма за живота на кралица Виктория, наречен "Великата Виктория".

Утре след пладне Негово Величество ще приеме членовете на българската колония в легацията. На приема ще присъстват също няколко англичани, лични приятели на царя.

***

Негово Величество Царят в Англия

Английските вестници от 7 ноември описват подробно пътуването на Н. В. Царя във влака между станциите Юстън и Блечли в Англия.

Лондон, 7 ноември 1937 г. /Дейли Мейл/ пише: Без да подозират, че един монарх управлява машината, хората гледаха прочутия експрес "Коронейшън скот", когато той летеше по линията. Те навярно щяха да бъдат още по-учудени, ако познаеха, че високият строен машинист облечен в бяло работно облекло и каскет е българският цар Борис.

***

Манчестър, 7 ноември 1937 г. /Манчестър Гардиан/ съобщава: Пътуването на българския цар бе предприето по поканата на железопътната компания "Лондон Мидланд енд Скотиш". Пуснат бе един пълен влак "Коронейшън скот" с девет вагона. В Юстън Н. Величество се метна на локомотива с професионална ловкост. Влакът бавно тръгна и след няколко минути летеше из лондонските предградия с повече от 60 мили в час. Най-голямата бързина от 88 мили в час бе стигната в Чедингтън и когато царственият машинист спря влака в Блечли, с изцапано лице от въглищния прах и дим, оказа се, че средната бързина е 62,3 мили в час и че цялото пътуване е траяло 45 минути, точно по разписанието на "Коронейшън скот".

***

Лондон, 7 ноември 1937 г. /Дейли Хералд/ бележи: Българският цар има страст към управляването на локомотиви. Той е член на Българския железничарски съюз. Машинистът на "Коронейшън скот", Бишон, който бе в локомотива, говори с възхищение за ловкостта на царя при управлението на машината.

***

Лондон, 7 ноември 1937 г. /Дейли Телеграф и Морнинг Пост/ съобщава: Когато влакът спря на станцията Юстън, царят скочи от локомотива и си избърса ръцете с една замаслена кърпа. Председателят на железопътната компания сър Джошуа Стам му представи за спомен копия от дневника за пътуването на влака и един модел на "Коронейшън скот". Преди да вземе подаръците, царят отново си изтри ръцете със замаслената кърпа.

***

Лондон, 7 ноември 1937 г. /Таймс/ съобщава: Между пътниците във влака, който бе каран от Негово Величество българския цар, бяха: адютантът на царя, майор Бърдаров, Лемън, поддиректор за движението на железопътната компания "Лондон Мидланд енд Скотиш", сър Харолд Хартли, директор на научните изследвания на компанията, Байрон, началник на движението и Стейниър, строителят на локомотива.

Всички вестници дават снимки от разните моменти при пътуването на Негово Величество.

***

Лондон, 8 ноември 1937 г. /Ройтер/ Британският владетел и кралица Мери, цар Борис и царица Йоанна и крал Георгиос вечеряха заедно в Бъкингамския дворец. На вечерята присъстваха още кентският херцог и херцогинята, румънската княгиня Елена, гръцката княгиня Мария, граф и графиня Гьоринг и маркиз Карисбрук.

Тая вечеря бе историческа. За пръв път при царуването на сегашния крал трима владетели вечерят в Бъкингамския дворец.

Вечерята беше сервирана в белозлатната столова на двореца. Речи не бяха произнесени. След обяда, британските владетели и техните гости присъстваха на прожектирането на филми в балната зала на двореца.

***

Лондон, 10 ноември 1937 г. /Ройтер/ След като прекара сутринта в хотела, където прие няколко посетители Негово Величество цар Борис, придружен от Ханджиев и Бърдаров, посети днес след пладне централния отдел за телевизия при "Бритиш Броудкастинг Корпорейшън", където остана 1 ч и 20 м. Обяснявайки на придружаващите го лица сложни подробности, той показа основните си познания по радиото и телевизията. При посещението му в английската радиопредавателна станция бяха показани на Негово Величество модерните инсталации на станцията, след което цар Борис пи чай с официалните представители на "Бритиш Броудкастинг Корпорейшън".

***

Лондон, 11 ноември 1937 г. /БТА/ Царят на българите днес направи кратко посещение в Камарата на общините и участва на заседанието. След това той разговаря час и половина с Чембърлейн.

След разговорът с Чембърлейн цар Борис се завърна в хотела си, където прие сър Самуел Хор, с когото разговаря един час.

Така, при пребиваването си в Лондон, цар Борис можа да разговаря с всички ръководни лица в Лондон.

***

Лондон, 12 ноември 1937 г. /Ройтер/ Българските владетели заминаха тая сутрин в 11 часа от Лондон.

По случай заминаването на цар Борис, перонът на гарата бе постлан с червени килими и гарата бе изпълнена с чужди дипломати и официални лица от управата на железниците. Сър Роберт Ванситарт представляваше крал Джордж Шести. На перона бяха излезли също италианският посланик и графиня Гранди, френският посланик Корбен, българският пълномощен министър Симеон Радев, гръцкият пълномощен министър и целият персонал на българската легация. На Нейно Величество царица Йоанна бе поднесен разкошен букет от карамфили. Сър Едуард Бойл и лейди Бойл се намираха между близките приятели, които се сбогуваха с царя и царицата на перона на гарата.

Преди заминаването на влака, цар Борис получи от Холан Мартин, председател на компанията на южните железници подарък малък модел локомотив, наречен "Итън", на името на едно от най-големите училища във Великобритания. Царят бе очарован от тоя подарък.

В момента, в който влакът "Златната стрела" тръгваше бавно, цар Борис от прозореца на вагона размахваше шапката си, сбогувайки се по тоя начин с членовете на българската колония в Лондон, излезли на перона.

Княгиня Мария Савойска и членовете от свитата на царя отпътуваха със същия влак.