site.btaСедмата неделя след Великден е днес, честваме също паметта на свети Никита Халкидонски и на преподобния Софроний Българин

Седмата неделя след Великден е посветена на 318-те свети отци, участвали в Първия вселенски събор. Съборът е свикан в 325 г. в град Никея (днес Изник, източно от Бурса, Турция), за да се противопостави на ереста на Арий (арианство). Сред видните участници в него са епископите - Александър Александрийски, Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Пафнутий, Спиридон, Николай и други. Отците на събора формулирали важни понятия на православното християнско учение и особено тези, които се отнасят до второто лице на Светата Троица - Син Божи, въплътил се в Богочовека Иисус Христос. Съставени са и първите седем члена на Символа на вярата, краткото изложение на вярата.

Свети Никита бил добре образован духовник, известен с добродетелите си. По-късно станал епископ на град Халкидон (днес Кадъкьой в азиатската част на Истанбул) и ръководел паството си с личен пример на съвършен живот и неуморно добротворство сред отрудените хора, които се нуждаели от утеха, закрила и помощ. Заради защитата на иконопочитанието и изобличаването на императора иконоборец Лъв Арменец, епископ Никита бил пратен на заточение, където и починал.

Свещеник Стефан от село Пенкьовци, Трънско, живял в XV-XVI век. Поради турско насилие избягал първо в София, а сетне във Влашко. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Завърнал се отсам Дунава и живял в манастир край Русе (вероятно пещерния Басарбовски манастир), където се подвизавал с пост, молитва и милостиня. Няколко години след смъртта му монасите намерили тялото му нетленно и го поставили в ракла за поклонение. Житието му написал българският книжовник поп Пею, автор на житието на свети Георги Софийски Нови (пострадал през 1515 г.).