site.btaДали в сянката на съперничеството между Съединените щати и Китай може да се заформи нов световен ред

Извън Индия очакванията за ежегодната срещата на върха на лидерите на групата на 20-те най-развити икономики (Г-20), чийто домакин този уикенд ще бъде индийската столица Делхи, са занижени. Отсъствието на руския президент Владимир Путин и на китайския президент Си Цзинпин намали геополитическия интерес към събитието - но въпреки това не успя да изглади политическите различия в разнообразния форум във връзка с въпроси, вариращи от изменението на климата до войната в Украйна. Докато американския президентът Джо Байдън и други световни лидери се подготвяха за посещението си в Индия, дори се появиха предположения, че срещата през уикенда може да приключи без официална съвместна декларация - резултат, който би представлявал сериозен удар за индийския министър-председател Нарендра Моди, чието правителство иска срещата на върха да бъде показателна за превръщането на Индия в сила на световната сцена, пише в. „Вашингтон пост“.  

Преди четиринайсет години договореностите, постигнати между силните страни на Запада и развиващите се страни по време на срещите на Г-20, помогнаха на световната икономика да се измъкне от блатото на финансова криза. По онова време тогавашният британски премиер Гордън Браун приветства блока като носител на "новия световен ред", който ще доведе до "нова прогресивна ера на международно сътрудничество".

Тази "прогресивна" ера обаче все още не е настъпила. Пълномащабната руска инвазия в Украйна задълбочи пропастта между Кремъл и геополитическия Запад. Последиците от пандемията и изменението на климата продължават да разкриват, по малки и големи начини, мрачното неравенство между богатите и бедните по света. Съединените щати и други западни държави се отдръпнаха от ентусиазма на свободната търговия от предишната ера на глобализацията и все повече се придържат към някогашните крайни реакционни националистически движения у дома.

След всичко това идва и съперничеството между Съединените щати и Китай. Байдън определи неучастието на Си в Делхи като "разочароващо", въпреки че се очаква американските официални лица да използват форума като начин да изтъкнат как Вашингтон, а не Китай, може най-добре да помогне за развитието на страните с ниски и средни доходи в така наречения "глобален юг", отбелязва изданието.

В понеделник китайското министерство на външните работи потвърди, че премиерът Ли Цян ще води делегацията на страната, отбеляза „Би Би Си Нюз“.

„Разочарован съм… но ще се видя с него“, заяви в неделя, още преди официалното потвърждение, американският президент пред журналисти в щата Делауеър, без да дава допълнителни подробности.

Вместо на срещата на върха в Индия, двамата лидери биха могли да се срещнат на конференцията на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Сан Франциско, щата Калифорния, през ноември, въпреки че все още няма договорена официална среща, заявиха двама представители на администрацията на Байдън, съобщи „Ен Би Си Нюз“.

За Белия дом срещата на върха е по-скоро фон за по-ясен геополитически дневен ред - след  индийската столица Байдън ще замине на държавно посещение във Виетнам, по време на което се очаква да бъдат обявени редица важни споразумения за сътрудничество. Това посещение, заедно с усилията на Вашингтон за задълбочаване на връзките с Индия, показва как администрацията на Байдън се опитва да си осигури потенциални азиатски бастиони срещу Китай, пише в. „Вашингтон пост“.

"САЩ яростно се стремят към Индия. Парадоксално, но най-доброто сравнение на това ухажване е с яростното ухажване на Китай от страна на САЩ, за да се противопоставят на СССР през 70-те години на миналия век", заяви бившият сингапурски дипломат Кишор Махбубани в неотдавнашно интервю. "От срещата на върха няма да произлезе нищо съществено", добави той, визирайки предстоящата среща в Делхи. "Тя може да се окаже, както много срещи на Г-7, възможност за снимки на присъстващите лидери", добави той.

Форумът на Г-20 ще се проведе след неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Република Южна Африка, в която Си взе участие. Изглежда, че Пекин може би разглежда този блок, който не включва Съединените щати и много от основните им западни съюзници, като по-полезна платформа за своя международен дневен ред. Споразумението за разширяването на редиците на БРИКС през следващата година повдига нови въпроси относно значението на формат като Г-20, който може би вече не е основният форум за големите сили в развиващия се свят.

По време на срещата на БРИКС, която се проведе миналия месец в южноафриканския град Йоханесбург, бе обявено, че към блока ще се присъединят шест държави, считано от 1 януари 2024 година. Разширяването на групата бе определено като „историческо“ от китайския лидер Си Цзинпин, въпреки че все още не е ясно докъде се простират общите интереси на петте основни държави – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка и новопостъпващите Аржентина, Египет, Иран, Етиопия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, отбелязва „Би Би Си Нюз“.

"Въпреки че Китай не може да спечели битката срещу блока, воден от Вашингтон, президентът Си Цзинпин изглежда убеден, че може да заеме мястото си на велика сила в един фрагментиран световен ред", отбелязва Марк Леонард, директор на базираният в Берлин мозъчен тръст Европейския съвет за външна политика, като твърди, че арената, на която Пекин и Вашингтон упражняват съперничеството си, е напълно различна от контекста, който съпътстваше двуполюсния сблъсък по време на Студената война.

"Картината, която се очертава, представлява свят, в който свръхсилите нямат достатъчно икономическо, военно или идеологическо влияние, за да принудят останалата част от света - в частност все по-уверените "средни сили" - да изберат страна", пише Леонард. "От Южна Корея до Нигер и новите членове на БРИКС, страните могат да си позволят да развиват собствените си цели и интереси, вместо да се обвързват с вярност към свръхсилите“, отбелязва той.

Нарастващото влияние на "средните сили" променя представата ни за глобалната политика. „Добре дошли в света на "а ла карт" (термин в кулинарството, идващ от френски език, който означава, че клиентите не се обвързват с правила в избора и фиксирано меню, а са свободни да избират според собствените си желания и идеи - бел. ред.)“, пише Алек Ръсел в материал за британския вестник „Файненшъл таймс“. "Тъй като епохата на Америка като единствена суперсила след Студената война отминава, старата епоха, в която страните трябваше да избират от фиксирано меню с цените на съюзите, преминава в по-променлив ред."

Ръсел посочи страни като Кения, които "с бързина (на действията си) и все по-големи умения" се ангажират с множество регионални и световни сили - от Вашингтон до Пекин, от Лондон до Техеран - при свои собствени условия: участват във военноморско учение тук, в инфраструктурна сделка там и т.н. Тази седмица в кенийската столица Найроби се проведе първата по рода си африканска среща на върха по въпросите на климата, за да се определи "общата позиция" на континента преди срещите по въпросите на климата, подкрепяни от ООН, по-късно тази година. Президентът на Кения Уилям Руто говори открито за задълженията на Запада и Китай да помогнат на Африка да се справи с климатичната криза, която не е нейна собствена заслуга, както и да коригират несправедливите структури за глобално кредитиране, които са натоварили африканските икономики с огромни публични дългове.

"Не се съсредоточавайте върху конкуренцията между САЩ и Китай, тъй като те няма да могат да дисциплинират фрагментацията, както Русия и Америка го направиха по време на Студената война", казва Иван Кръстев, български политолог, пред “Файненшъл таймс“. „Средните сили може и да не са достатъчно големи или силни, за да оформят международния ред, но тяхната амбиция" е да увеличат своето значение, добави той.

Всичко това може да изглежда малко объркващо, малко хаотично. Но от тази геополитическа бъркотия се очертава да се създаде нов световен ред, отбелязва в. „Вашингтон пост“.